Р Е Ш Е Н И Е

№ II-126-

7.3.2016 г., гр. С.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 126 състав, в публично заседание на девети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕЛИЯ ЯНЕВА

при секретаря В.Н, като разгледа гражданско дело № 2261/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен e конститутивeн иск с правна квалификация чл.357, ал.1 вр. чл.188, т.1 КТ.

Ищецът Е.М.Ц. твърди, че между него и ответника е налице трудово правоотношение, по силата на което изпълнява длъжността „главен експерт”. Поддържа, че наложеното му със заповед № 257/19.12.2014 г. дисциплинарно наказание „забележка” е незаконосъобразно. Поддържа че не са спазени формалните изисквания по налагане на дисциплинарното наказание – заповедта не е мотивирана, не му е предоставена възможност да бъде изслушан или да представи писмени обяснения, а по същество – че не е извършвал описаните в нея деяния, както и че същите не представляват нарушения на трудовата дисциплина. Поддържа, че наложеното наказание е несъответно. Моли съда да отмени наложеното му наказание. Претендира разноски.

О.П за управление на дейностите по опазване на околната средатвърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а по същество - че вменените нарушения са извършени от ищеца виновно и наложеното наказание е съответно. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

В тежест на ответника е да докаже, че са спазени формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната отговорност /наличие на дисциплинарна власт у субекта, наложил наказанието, спазване на предвидените срокове, изискване на обяснения/, както и че ищецът виновно е извършил нарушения на трудовата дисциплина и наложеното за него наказание се явява съответно.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че между тях е налице трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „главен експерт”в дирекция „финансиране на екологични проекти и дейности”.

Със заповед № 257/19.12.2014 г., издадена от изпълнителния директор, връчена на ищеца на 19.12.2014 г., му е наложено дисциплинарно наказание „забележка” за това, че по описаните в т.1 – т.30 от заповедта и разпределени му за разглеждане преписки не се е произнесъл в срок и за това, че на ищеца е било възложено в срок до 18.9.2014 г. да изготви и представи експозета за предстоящо заседание на УС, което той не е сторил.

Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. За да е законосъобразно наложено наказанието е достатъчно работодателят да е спазил едно от алтернативно посочените в закона изисквания. В случая работодателят е спазил разпоредбата на чл.193 КТ – поканил е служителя да даде писмени обяснения. Ето защо за законосъобразността на наложеното наказание не е било необходимо и изслушването на служителя. Още повече той не твърди да е поискал да бъде изслушан и това да му е било отказано от работодателя. В поканата за даване на обяснения нарушенията са индивидуализирани в степен, достатъчна за ищеца да разбере в извършването на какви дисциплинарни нарушения е обвинен и да изложи своята защитна теза – да посочи защо не се е произнесъл по посочените в поканата преписки и да посочи защо не е представил експозета за заседанието на УС. Обстоятелството, че срокът за даване на обяснения е твърде кратък /три дни/ не е основание съдът да приеме, че изискването на чл.193, ал.1 ГПК не е спазено. Първо, съдът намира, че даденият срок е бил достатъчен за служителя да извърши проверка на преписките и да даде обяснения. Второ, законът не определя минимален срок, който следва да бъде даден на служителя за даване на обяснения, поради което следва да се приеме, че дори и да е кратък изискването за отправяне на покана за даване на обяснение е спазено. Трето, служителят не е направил и опит да даде обяснения и да изложи /в макар и краткия според него срок/ своята позиция по вменените нарушения така, че тя да бъде съобразена при преценката на работодателя, а само е посочил, че не е съгласен с изнесеното в писмото. Предвид изложеното по-горе наложеното наказание не следва да бъде отменяно на основание чл.193, ал.2 ГПК.

Заповедта за налагане на наказанието е мотивирана. В нея са посочени 31 нарушения, като са описани /с посочване на номер/ всички 30 преписки, както и конкретните разпореждания на работодателя /индивидуализирани с посочване на дата/,които служителят не изпълнил в срок.

Наказанието е наложено в срока по чл.194, ал.1 КТ, съгласно който дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Съгласно ал.2 на посочения законов текст сроковете по ал.1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка.. Страните не спорят, че нарушенията са открити на 16.10.2014 г. Доколкото по делото се установява, че в периода 3.10.2014 г. – 10.10.2014 г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск, а в периодите 22.10.2014 г. – 31.10.2014 г. и 3.11.2014 г. - 22.11.2014 г. – такъв поради временна неработоспособност,то наложеното с връчване на заповедта на 19.12.2014 г. наказание е в предвидения преклузивен срок.

По въпроса извършени ли са описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.186, изр.1 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Следователно, за да се приеме, че ищецът е извършил нарушения на трудовата дисциплина, ответникът следва да докаже, че е възложил на ищеца да изпълни посочените в молбата задачи и че ищецът е бил длъжен да ги изпълни в определен срок. В тежест на ищеца, при установяване на тези обстоятелства, е да докаже, че е извършил в срок поставените му задачи или че неизпълнението /неточното по време изпълнение/ не може да му се вмени във вина.

Съгласно чл.5 от представените от ответника вътрешни правила за осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност на обществените поръчки провеждани по реда на ЗОП от общини и частни обединения във връзка с изпълнението на проекти и дейности финансирани със средства от ПУДОС, утвърдени със заповед от 24.8.2009 г.лицето, осъществяващо предварителен контрол, следва да изрази своето мнение относно законосъобразността на обществената процедура в срок до 5 работни дни от предоставянето на всички необходими документи и информация, относими към случая. Доколкото ответникът не доказа да е връчил тези вътрешни правила на ищеца, то предвидения в чл.5 от същите срок за произнасяне не е задължителен за служителя и неизпълнението на задължението в този срок представлява нарушение на трудовата дисциплина. Доколкото ищецът не оспорва да са му връчени и сам представя вътрешни правила за осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност в ПУДОС от декември 2007 г. съдът намира, че вменените със същите задължения го обвързват. Съгласно чл.8, ал.2 от посочените вътрешни правила лицето, осъществяващо предварителен контрол, е длъжно да изрази мнението си в срок до 20 работни дни от представянето на всички необходими документи и информация, относими към предстоящото решение или действие. Ето защо съдът намира, че срокът, в който ищецът е бил длъжен да се произнесе по възложените от ответника задачи, е посоченият във вътрешните правила от 2007 г.

Неоснователни са възраженията на ищеца, че не е бил длъжен да извърши работата, възложена му по част от преписките, тъй като били по проекти, извън определените за него със заповед на изпълнителния директор райони. Преценката кой служител по кои райони да работи е на изпълнителния директор. Следователно, той може да измени/ отмени тази своя заповед изцяло или частично /както в случая е сторено – по всяка конкретна преписка/. Ето защо възложените от него или оправомощено от него лице задачи /макар и по проекти за райони, извън посочените като ресорни в заповедта/ са задължителни за служителя и виновното им неизпълнение представлява нарушение на трудовата дисциплина. Неоснователни са и възраженията на ищеца, че част от задачите са му били възложени не от изпълнителния директор. Доколкото за всички тях твърди да е налице срочно изпълнение и представя доказателства за установяването му, съдът намира, че той ги е приел за изпълнение и следователно те са били поставени от оправомощено лице.

Видно от представените от ответника разпореждания /обективирани на писма по преписки с вх. № № МВО-140202, МВО-121509, МВО-801493, КАН-140181, МВО-143184, МВО-143182, МВО-143181, МВО-143187, КАН-143195, КД-134201, КАН-501528, КАН-501552, КАН-700215, КАН-700286, ПСОВ-132505, МВО-132507, КАН-140151, МВО-140203, КАН-140240, КАН-143183 и МВО-140115/ на нито едно от тях не е поставен срок за изпълнение. Ето защо съдът приема, че срокът за изпълнение на задълженията е посоченият в чл.8, ал.2 от вътрешните правила от 2007 г. От представените от ищеца отчетни листа се установява, че той се е произнесъл в срок по задачите, описани в точки 2,3,4,6,7,8,9,11,12,13,16,17,18,19,22,23,24,25,27,29 и 30от заповедта. В отчетните листа има произнасяния по поставените задачи, като всеки отчетен лист съдържа отбелязване на налични/липсващи необходими документи, представени от съответния кандидат, изложено в свободен текст становище на ищеца по заявлението/ писмото на съответния кандидат, както и отбелязване дали съответният проект отговаря/ не отговаря на изискванията и може/не може да бъде финансиран. Съдът кредитира отчетните листа, включително и по отношение на посочената в тях дата на съставяне, тъй като ответникът /включително и в изложените в писмената защита доводи/ не е оспорил достоверността на посочените в отчетните листа дати. Освен това, в случая ответникът не може да релевира успешно и довод за непротивопоставимост на датата на отчетните листа, тъй като той не е трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, което черпи права от документите. Предвид изложеното съдът намира за доказано, че ищецът се е произнесъл в срок по възложените му по гореописаните преписки задачи. Доколкото наказанието е наложено само за това, че няма произнасяне, а не за вида и/или качеството на съставените от ищеца актове по преписките, описани по-горе и посочени в т.2,3,4,6,7,8,9,11,12,13,16,17,18,19,22,23,24,25,27, 29 и 30 от заповедта,въпросът относно вида на актовете, постановени от ищеца по всяка преписка и дали същите са правилни или не, не следва да бъде обсъждан

Предвид изложеното дотук съдът намира, че не се установява да са извършени описаните в т.2,3,4,6,7,8,9,11,12,13,16,17,18,19,22,23,24,25,27, 29 и 30 двадесет и едно нарушения на трудовата дисциплина.

От доказателствата по делото се установява, че не е извършено и описаното в т.10 от заповедта нарушение. От писмо с вх. № ДТБО-4694, на което е обективирано разпореждане, се установява, че на 31.7.2014 г. е възложено на ищеца да извърши преглед на документите. Страните не спорят, а и от представеното по делото заключение по СТЕ се установява, че препискавх. № ДТБО-4694 и преписка с вх. № ДТБО-132489 се отнасят до един и същи обект. От представената от ответника заглавна страница на експертиза се установява, че на 4.8.2014 г. е изготвена такава и е представена по преписка с вх. № ДТБО-132489. От заключението по СТЕ /изготвено след справка в деловодната система на ответника/ се установява, че на 1.9.2014 г. е изпратено писмо до община С. От представения от ищеца протокол се установява, че на 3.9.2014 г. е извършена проверка на място на обекта. Ето защо съдът намира за доказано, че ищецът в срок е предприел действия по движението на преписката, разпоредено на 31.7.2014 г.

С писмо по преписка с вх. № 501114 от 18.2.2014 г., е постъпило искане от вещо лице А. Г. до ПУДОС на информация относно налични по преписката документи. С разпореждане от 19.2.2014 г. писмото е изпратено на ищеца за изготвяне на отговор. Задачата е изпълнена своевременно от ищеца, видно от написаното върху представеното от ответника писмо на л.41 от делото. В същото е отбелязано /от ищеца/, че лицето е уведомено по телефона на 19.2.2014 г. Предвид изложеното не се установява да е извършено и посоченото в т.14 от заповедта нарушение.

От представеното от ищеца на л.107 и 108 от делото становище се установява, че в срок е изпълнил и задължението си да се произнесе по препискавх. № 121519, съгласно даденото на 7.4.2014 г. разпореждане, с което му е възложено да се запознае със становището и да изготви отговор. Следователно, не се установява да е извършено и посоченото в т.20 от заповедта нарушение.

От представените от ответника писмени доказателства, както и от заключението по СТЕ не се установява на ищеца да са възложени задачите, посочени в т.1, т.15, т.28 и т.31 от заповедта, а именно - да работи по преписки с вх. № ОТП-700017, с вх. № КАН-501187 и с вх. № КАН-142125 и да изготви и представи експозета за заседание на УС на 26.9.2014 г. Данни за възложена работа по преписки с вх. № ОТП-700017, с вх. № КАН-501187 и с вх. № КАН-142125, за неизпълнението на която ищецът е наказан, се съдържат единствено в представения от ответника на л.59 от делото документ. Същият обаче има ниска доказателствена стойност относно съдържащите се в него изгодни за представилата го страна факти, доколкото е неподписан и по делото липсват други доказателства за достоверността на посочените в него обстоятелства, ползващи ответника. Следователно, посредством този документ не може да се установи при условията на пълно и главно доказване възлагането на задачите по посочените три преписки. От заключението на СТЕ се установява, че на ищеца е възложена работа по преписка с вх. № КАН-501187, но не се установява да му е възложена именно работата, за неизпълнението на която е наказан – не се доказва, че има разпореждане от 22.3.2014 г., с което на ищеца е възложено да извърши проверка и да даде становище. Ето защо не може да бъде ангажирана дисциплинарна отговорност на ищеца за това, че нее изпълнил в срок задачи, които несе установява да са му поставени.

Макар ответникът да не е представил доказателства, от които да се доказва, че задачата, описана в т.21 от заповедта е възложена на ищеца, от заключението по СТЕ се установява, че с разпореждане от 7.5.2014 г. на ищеца е възложено да извърши проверка и да даде становище по писмо, постъпило от община Б. по препискавх. № МВО-132476. Ищецът не доказва да е изпълнил разпореждането в срок. Това обаче не може да му се вмени във вина, тъй като по делото липсват доказателства за уведомяването на ищеца, че е натоварен с работа по тази преписка. Следва да се посочи,, че ищецът оспорва да е уведомен за това, че преписките на Ж. К. /сред които и настоящата/ са му били разпределени респ. предоставени за работа /в тази връзка ищецът е поставил конкретен въпрос на вещото лице/. Предвид изложеното съдът намира, че посоченото в т.21 от заповедта деяние не представлява нарушение на трудовата дисциплина.

От представените от ответника писмени доказателства /заявление от 21.2.2014 г. на община К. по преписка с вх. № МВО-140213 и от писмо от община К. от 4.9.2014 г. по преписка с вх. № МВО-900189/, както и от заключението на СТЕ, изготвено след извършена справка в деловодната система на ответника, се установява че посочените преписки се отнасят до един и същи проект „Подсилване и реконструкция на водоснабдителната система на К.”. Установява се от заключението на СТЕ, че преписката по този проект е започнала под МВО-140213, след което постъпилите и изготвените по този проект документи са отнасяни към преписка с вх. № МВО-900189. От заключението на СТЕ се установява, че с разпореждане от 21.2.2014 г. на ищеца е възложено да извърши проверка по постъпилото заявление /видно от извлечението от данните в деловодната система на л.208 от делото/. Ответникът не доказва да е поставил срок за изпълнение на това разпореждане, поради което съдът приема, че срокът за изпълнението му е посоченият в чл.8, ал.2 от вътрешните правила от 2007 г. Срокът от двадесет работни дни е изтекъл на 24.3.2014 г. На л.211 от делото се съдържа извлечение от деловодната система на ответника, от което е видно, че с писмо от 2.4.2014 г. ПУДОПС е информирал общината, че проектът е одобрен за финансиране с решение на УС от 5.3.2014г. Следователно /доколкото не се твърди други лица да са били натоварени с работа по тази преписка/, установява се, че ищецът е изпълнил разпореждането от 21.2.2014 г. /посочено в т.26 от заповедта/ , като е забавил изпълнението с десет дни. Видно от разпореждане от 5.9.2014 г. /обективирано върху писмото на л.29 от делото/ на ищеца е възложено да даде становище. Ответникът не доказва да е поставил срок за изпълнение на това разпореждане, поради което съдът приема, че срокът за изпълнението му е посоченият в чл.8, ал.2 от вътрешните правила от 2007 г. Срокът от двадесет работни дни е изтекъл на 13.10.2014 г. Становището е изготвено на 28.11.2014 г. Това се установява от представената от ответника на л.59 от делото справка, в която е посочено че задачата, описана в т.5 от заповедта /по преписка с вх. № МВО-900189/ е изпълнена на 28.11.2014 г. Съдът кредитира справката в тази й част, тъй като съдържа признание на ответника на неизгодни за него факти. Предвид изложеното съдът намира за доказано, че ищецът е изпълнил разпореждането от 5.9.2014 г. /посочено в т.5 от заповедта/, като е забавил изпълнението с четиридесет и четири дни. Ищецът не доказа да са налице обстоятелства, изключващи вината за забавата по двете задачи от 21.2.2014 г. и от 5.9.2014 г. Според показанията на свидетеля Ш. две лица могат да работят едновременно по една и съща преписка. Ето защо неоснователно е възражението на ищеца, че е забавил произнасянето поради това, че е следвало да изчака произнасяне от юрист, на когото също е било възложено да работи по преписката.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че нарушението, описано в т.5 от заповедта е извършено, а нарушението, описано в т.26 е извършено само в периода на забавата /10 дни/. Останалите нарушения на трудовата дисциплина, описани в заповедта не се доказаха.

Макар да стигна до извод, че са извършени две от посочените в заповедта дисциплинарни нарушения съдът намира наложеното наказание за незаконно поради нарушение на изискването за съответност на наложеното наказание и извършеното нарушение. Съгласно чл.189, ал.1 КТ при определяне на наказанието работодателят следва да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то, както и поведението на служителя. При преценката на въпроса за съответността на наказанието и установените нарушения съдът взема предвид обстоятелството, че ищецът е бил допълнително натоварен, като са му били преразпределени 17 от преписките на служителя Ж.К.С заключението на СТЕ от общо 19 преразпределени преписки на този служител 17 са били дадени за работа на ищеца, като 16 от тях са му били разпределени през 2014 г. Следва да се съобрази и обстоятелството, че в периода на забавата по задачата от 5.9.2014 г., около месец ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност. Не на последно място работодателят е следвало да оцени, че служителят не е бил наказван дисциплинарно. Ето защо съдът намира, че в случая и най-лекото наказание не съответства по тежест на извършените нарушения.

Поради нарушение на чл.189, ал.1 КТ дисциплинарното наказание „забележка” следва да бъде отменено.

По разноските:

При този изход на спора ответникът няма право на разноски.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 996 лева – възнаграждение за адвокат.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на С. районен съд сумата 80 лева – разноски за държавна такса и 200 лева – разноски за СТЕ.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание чл.357, ал.1 вр. чл.188, т.1 КТ наложеното на Е.М.Ц., ЕГН XXXX от Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда, адрес: гр. С., ул. „Т.” № 4, със заповед № 257/19.12.2014 г., дисциплинарно наказание „забележка”.

ОСЪЖДА Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда, адрес: гр. С., ул. „Т.” № 4 да заплати на Е.М.Ц., ЕГН XXXX на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 996 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда, адрес: гр. С., ул. „Т.” № 4 да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на С. районен съд сумата 280 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2