Р Е Ш Е Н И Е

№ ІІІ-82-130

гр. С., 15.04.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, III ГО, 82 състав, в публично съдебно заседание

на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАЙНА СТЕФАНОВА

при секретаря Илиана Станева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 2523 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Р. К. П., с ЕГН XXXX, с постоянен адрес: гр.С., ж.к. „Д.“, бл.44, вх.Б, ет.1, ап.39 чрез адв.С. М. от САК, със съдебен адрес: гр.С., ул.“Д. Т.“, № 1, вх.В, ет.1, ап.1, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК срещу М. И. Галовски“, с ЕГН XXXX, с адрес: гр.С., ул.“Р. д.“, № 2, вх.Б, ет.1, ап.17,за признаване за установено правото на собственост върху процесния недвижим имот апартамент № 39, находящ се в блок 44, вх.Б, ет.1, ж.к. „Д.“, гр.С., на основание изтекла в полза на ищцата придобивна давност.

В исковата молба се сочи, че ищцата владее от 10.06.1998 година апартамент № 39, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1603.5800.1.39 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-38 от 10.07.2012 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.С., район „Студентски“,бл.44, вх.Б, ет.1 намиращ се в сграда № 1, разположенав поземлен имот с идентификатор № 68134.1603.5800 с предназначение жилище, апартамент, с едно ниво на обекта, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж – идентификатори №№ 68134.1603.5800.1.40, 68134.1603.5800.1.38, под обекта-няма, над обекта-идентификатор № 68134.1603.5800.1.43, съгласно схема № 15-92277-09.03.2015, издадена от АГКК-гр.С.,ас описание по документ за собственост: апартамент № 39, находящ се в блок 44, вх.Б, ет.1, ж.к. „Д.“, гр.С. състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения със 44,33 кв.м. застроена площ, при съседи апартамент № 38, двор, апартамент № 40, стълбище, заедно сприпадащите се избено помещение № 3 с площ от 3,18 кв.м., при съседи: мазе № 4, двор , коридор и двор, както и 1,960 ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Твърди се, че владението е придобито от Н. Г. Д. по силата на предварителен договор за покупко-продажба, но поради напредналата възраст и множеството заболявания на последната не сключили окончателен договор.Поддържа, че от тогава 10.06.1998 година до сега владее процесния имот явно, необезпокоявано и го ползва като свой.

Твърди се, че на 10.01.2015 година ответникът оспорил правата на ищцата като й заявил, че той е собственик на имота и претендирал да му заплаща наем, както и че ще предприеме действия за отстраняването й от имота, представяйки договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 48, рег.№ 565, дело № 68 от 25.11.1998 година по описа на нотариус Л. З. с рег.№ 088 на НК с район на действие СРС.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника М. И. Галовски, че ищцата Р. К. П. е придобила собствеността върху апартамент № 39, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1603.5800.1.39 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-38 от 10.07.2012 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.С., район „Студентски“,бл.44, вх.Б, ет.1 намиращ се в сграда № 1, разположенав поземлен имот с идентификатор № 68134.1603.5800 с предназначение жилище, апартамент, с едно ниво на обекта, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж – идентификатори №№ 68134.1603.5800.1.40, 68134.1603.5800.1.38, под обекта-няма, над обекта-идентификатор № 68134.1603.5800.1.43, съгласно схема № 15-92277-09.03.2015, издадена от АГКК-гр.С.,ас описание по документ за собственост: апартамент № 39, находящ се в блок 44, вх.Б, ет.1, ж.к. „Д.“, гр.С. състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения със 44,33 кв.м. застроена площ, при съседи апартамент № 38, двор, апартамент № 40, стълбище, заедно сприпадащите се избено помещение № 3 с площ от 3,18 кв.м., при съседи: мазе № 4, двор , коридор и двор, както и 1,960 ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, по силата на давностно владение през периода 10.06.1998 година-10.06.2008 година.

В съдебно заседание ищцата поддържа иска.Ангажира доказателства.

Ответникът не оспорва фактите, изложени в исковата молба, че ищцата е живяла в процесното жилище в продължение на 10 години. Твърди, че от януари 2015 година е предявил претенции срещу ищцата за имота, тъй като до тогава не знаел че тя не е уредила отношенията с леля му. Твърди, че ищцата се е появила в жилището след като леля му му е дарила имота. Твърди, че леля му Н. Д. е починалав началото на лятото през 2014 година. Моли искът да бъде отхвърлен.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на чл.235 от ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно по делото, а и от разпитаните по делото свидетели А. и Д. се установява, че ищцата е живяла в процесния имот повече от 10 години и го е ползвала, заедно с Н. Г. Д., леля на ответника. По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.06.1998 година, сключен между Н. Д. и ищцата Р.К. с предмет процесния имот-ап.39, находящ се в бл.44, вх.Б, ет.1 ж.к. „Д.“, гр.С. Страните по договора са определили срок за сключване на окончателен договор най-късно до 10.07.1998 година.

Такъв не е сключен и Н. Д. е дарила имота на племенника си –ответник в настоящото производство - М. Галовски с нотариален акт за дарение № 48, рег.№ 565, дело № 68 от 25.11.1998 година на нотариус Л. З. с рег.№ 88 в НК като си е запазила правото да ползва имота, докато е жива.

Няма спор по делото, че Н. Д. е починала през 2014 година, а през януари 2015 година ответникът е предявил правотоси на собственост пред ищцата.

Съгласно чл.68 ал.1 от Закона за собствеността владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. А според чл.79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Придобиването на имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението той да се свои. Изискването за спокойно и явно владение касаят начина на придобиването му и наличието на демонстриране спрямо други собственици, т.е. владението не следва да е установено насилствено или тайно.

С. по себе си, фактът, че ищцата е живяла в имота след сключване на предварителния договор и знанието на ответника на този факт не може да обоснове извод за явното и необезпокоявано упражняване на владение от ищцата. Съгласно чл.56 ЗС правото на ползване включва правото да се използва вещта според нейното предназначение и правото да с получават добиви от нея, без тя да се променя съществено. Това право е противопоставимо на всички, включително и на собственика на вещта. Съгласно чл.59 ЗС правото се прекратява с изтичане на срока, за който е учредено, или със смъртта на ползвателя. Носителят на вещно право на ползване плаща данъците, застраховките, разноските по ползването на имота и може да го отдава под наем, като събира плодовете от наема.

Ползвателят упражнява фактическа власт върху вещта, както за себе си (във връзка с ползването), така и за собственика (във връзка със собствеността).

Ответникът не е възприел, че имотът му е завладян от ищцата, предвид факта че същият до смъртта на праводателя си Н. Д. е разполагал само с голата собственост. Също така в имота заедно с ищцата до 2014 година е живяла Н. Дакарчиева като ползвател със запазено вещно право на ползване, а разпоредителната сделка с имота на 25.11.1998 година в полза на ответника, след изтичане на срока за сключване на окончателен договор с ищцата за покупко-продажба на имота, оборва наличието демонстриранеот страна на ищцата спрямо ответника, че същата владее имота за себе си. Липсват данни ищцата да е предприела някакви действия за сключване на окончателен договор.

Поради изложеното не беше доказано в настоящото производство ищцата да е осъществявала необезпокоявано и явно владение върху процесния имот, а така изяснената фактическа обстановка не води до извода, че ищцата е владяла сама процесния имот несмущавана и необезпокоявана от никого в продължение на десет години в периода 10.06.1998 година-10.06.2008 година. За да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт във вещно право на собственост, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства, сред които предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост, като до този момент не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право на собственост се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС.

След смъртта на ползвателя със запазено вещно право на ползванеответникът е предявил правата си върху имота пред ищцата и е поискал от същата да му заплаща наем. Поради изложеното не може да се приеме, чепретендиращият несобственик Р. П. е упражнявала в период по - дълъг от 10 години фактическата власт /съгласно исковата молба 10.06.1998 година-10.06.2008 година/ по отношение на процесния имот, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирала по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което безсъмнено сочи че упражнява собственически правомощия в пълен обем единствено за себе си, за да може да се позовава на изтекла придобивна давност по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС. Към 10.06.2008 година тя е живяла в имота с Н. Д., която е упражнявала фактическата власт върху имота по силата на запазено вещно право на ползване върху същия до смъртта си през 2014 година.

Този който се основава на придобивна давносттрябва да докаже не само ползването на имота, но и промяната на намерението си и завладяване на имота. Тази промяна трябва да бъде демонстрирана в отношенията със собственика, а не спрямо трети лица, тъй като правнозначимо е именно това противопоставяне.

От събраните по делото гласни доказателства на свидетелите А. и Д. не се установи по безспорен начин , че ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота с намерението да го държи като свой, докато е живяла с лице, притежаващо право на ползване върху имота, и че това е демонстрирано пред невладеещия собственик, т.е. не се установи наличието на субективния елемент на владението, осъществявано от последната. Стопанисването на имота, включително плащането на консумативи и данъци,фактът, че трети лица знаят, че ищцата живее в имота и е имала нереализирана сделка за покупко-продажба на имота, както и че има табелка семейство Петрови на вратата не са действия, които по смисъл и съдържание отричат собствеността на ищеца.

Ищцататрябва да докаже при иск за собственост, че е извършила действия, с които е престанала да държи вещта за собственика и е започнала да я държи за себе си с намерение да я свои, като тези действия са доведени до знанието на собственика. Промяната по начало трябва да се манифестира пред него и осъществи чрез действия, отблъскващи владението му и установяващи своене. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, което ищцата не е сторила в настоящото производство.

С оглед гореизложеното предявеният установителен иск за собственост на ищцата се явява неоснователен.

С оглед изхода на делото, искането на ищцата за разноски е неоснователно.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

Отхвърля предявения от Р. К. П., с ЕГН XXXX, с постоянен адрес: гр.С., ж.к. „Д.“, бл.44, вх.Б, ет.1, ап.39 чрез адв.С. М. от САК, със съдебен адрес: гр.С., ул.“Д. Т.“, № 1, вх.В, ет.1, ап.1, положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК срещу М. И. Галовски“, с ЕГН XXXX, с адрес: гр.С., ул.“Р. д.“, № 2, вх.Б, ет.1, ап.17,за признаване за установено правото на собственост, на основание изтекла в полза на ищцата придобивна давност, върху следния недвижим имот: апартамент № 39, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1603.5800.1.39 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-38 от 10.07.2012 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.С., район „Студентски“,бл.44, вх.Б, ет.1 намиращ се в сграда № 1, разположенав поземлен имот с идентификатор № 68134.1603.5800 с предназначение жилище, апартамент, с едно ниво на обекта, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж – идентификатори №№ 68134.1603.5800.1.40, 68134.1603.5800.1.38, под обекта-няма, над обекта-идентификатор № 68134.1603.5800.1.43, съгласно схема № 15-92277-09.03.2015, издадена от АГКК-гр.С.,ас описание по документ за собственост: апартамент № 39, находящ се в блок 44, вх.Б, ет.1, ж.к. „Д.“, гр.С. състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения със 44,33 кв.м. застроена площ, при съседи апартамент № 38, двор, апартамент № 40, стълбище, заедно сприпадащите се избено помещение № 3 с площ от 3,18 кв.м., при съседи: мазе № 4, двор , коридор и двор, както и 1,960 ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

Оставя без уважение искането на ищцата Р. К. П., с ЕГН XXXX, с постоянен адрес: гр.С., ж.к. „Д.“, бл.44, вх.Б, ет.1, ап.39 за присъждане на разноски по делото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

1

Ключови думи