Р Е Ш Е Н И Е

№...............

Гр. С., 25.04.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, І-во гражданско отделение, 46-ти състав, в открито съдебно заседание на пети май две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ МУЛЕШКОВ

при секретаря Йорданка Цикова, като разгледа докладваното от съдиятагр. дело № 27394 / 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

М. Д. Б. и Д. Д. Б. са предявили срещу С. К. П., В. К. И., Р. К. И. и Й. К. Д. (заместен на основание чл.227 ГПК от С. Й. К. и К. Й. К.) иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – да бъде признато по отношение на ответниците, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 02659.2190.774 с площ 1209 кв. м по кадастралната карта на гр. Б., одобрена през от 2012 г., идентичен с неурегулирано празно дворно място с площ от 1200 кв. м, съставляващо имот пл. № 351 от кад. лист В-1-10-В по кадастралния план на гр. Б., кв. Градоман, местност „Арбанас“, при съседи: река, н-ци на С. Т., н-ци на С. Н. и н-ци на К. Д.

Ищците твърдят, че са наследници на К. Л. М. и М. А. Л.; че с нотариален акт № 54 / 1943 г. К. М. е придобил чрез покупко-продажба правото на собственост върху 3/5 ид. части от ливада, находяща се в землишщето на гр. Б., м. „Арбанас“, цялата с площ 2000 м; че собственик на останалите 2/5 ид. части е бил продачачът К. П. Д., който е наследодател на ответниците; че през 1991 г. целият имот е бил заснет с пл. № 333 с площ 2020 кв. м в кад. лист В-1-10-Б от кадастралния план на гр. Б., като е бил записан на името на К. Л. М. и К. П. Д.; че с нотариален акт № 173 / 1991 г. К. Л. М. и съпргата му М. А. Л. са били признати за собственици на неурегулирано празно дворно място с площ 1200 кв. м, съставляващо реална част от имот пл. № 333, при съседи на тази част: река, н-ци на С. Т., н-ци на С. Н. и н-ци на К. Д.; че през 1993 г. тази част от имот пл. № 333 с площ 1200 кв. м е била заснета с пл. № 351 и нанесена в кад. лист В-1-10-В. Твърдят , че имотът не е бил внасян в ТКЗС и е бил владян от наследодателя им, а след неговата смърт – и от самите тях. Твърдят, че с решение № 030456 / 02.10.2004 г. на ОСЗГ – Овча купел, на наследниците на К. П. Д. им е била възстановена собствеността върху ливада с площ 1494 кв. м в местността „Арбанас“, който имот е бил продаден от тяхпрез 2008 г. на трето лице. Твърдят, че възстановеният на ответниците имот се припокрива със собствения им имот.

С отговора по чл.131 ГПК ответницата С. П. оспорва исковата молба. Твърди, че притежават възстановения им имот на основание давностно владение и наследство от К. Д., който заедно с брат си С. Д. и сестра си С. Д. са владели имота като съсобствен съгласно нот. акт № 57 / 1943 г. Оспорва нотариалния акт на ищците от 1991 г., тъй като не е била извършвана делба на имота след покупко-продажбата от 1943 г. и не е било възможно праводателите на ищците да са владели реален дял от имот, който не е бил поделен. Ответницата черпи права от решението на ОСЗГ – Овча купел, постановено по заявление № 1065-А / 25.02.1992 г., с което на наследниците на К. П. Д. им е била възстановена собствеността върху ливада с площ 1494 кв. м. Прави и възражение за изтекла придобивна давност от 1943 г. до 25.01.2008 г., на която дата имотът е бил продаден на трето лице.

Ответникът К. Й. К., чрез особения си представител адв. К. П., също е подал отговор по чл.131 ГПК. Твърди, че липсва идентичност между закупените от наследодателя на ищците 3/5 ид. части и възстановения на ответниците имот. Присъединява се към доводите на ответницата С. П., включително и съм възражението за изтекла в полза на ответниците придобивна давност, като се позовава и на добросъвестно давностно владение. Твърди, че решението на ОСЗГ е годен титул за собственост, който ведно със скицата, има сила на констативен нотариален акт и обуславя придобиването на имота с изтичането на срока по чл.79, ал.2 ЗС.

Останалите ответници не са подали отговори по реда на чл.131 ГПК.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Ищците са наследници на К. Л. М. и М. А. Л. (удостоверение за наследници). По делото не се спори, а този извод следва и от представените по делото писмени доказателства във връзка с реституция на земеделски имот и последващата му продажба, че ответниците са наследници на К. П. Д.

С нотариален акт № 57 / 17.02.1943 г. К. П. Д., С. П. Д. и С. П. Д. са били признати за собственици по наследство и давностно владение върху множество недвижими имоти в землището на с. Градоман, сред които и ливада в местността „Арбанас“ от два декара при съседи: М. Н., С. Т. и ровина.

С нотариален акт № 54 / 20.03.1943 г. С. Д. и С. Д. са продали своите 3/5 ид. части от посочения имот (ливада) на К. Л. М.

Видно е от удостоверение № ДИ- 94-К-16 / 08.01.1991 г. на ОбНС – Б., че имотът по нот. акт № 54 / 1943 г. (ливада в местността „Албанас“ с площ от около 2 дка), който е извън регулацията на кв. Градоман, не е бил актуван за държавна собственост, както и че този имот няма държавен или общински произход.

С нотариален акт № 173 / 20.12.1991 г. К. Л. М. и М. А. Л. са били признати за собственици на основание давностно владение на неурегулирано дворно място от 1200 кв. м, съставляващо реална част от имот пл. № 333 от кад. лист В-1-10-Б по кадастралния план на гр. Б., Градоман, м. „Арбанас“, при съседи на тази част: река, н-ци на С. Т., н-ци на М. Н., н-ци на К. П. Д. При извършване на обстоятелствената проверка нотариусът се е уверил, че имотът не е бил внесен в ТКЗС, за което е било представено удостоверение № 140 / 06.03.1990 г.

Обстоятелството, че имотът не попада в блок на ТКЗС, както и че собственикът К. Л. М. не е член на стопанството, е било удостоверено на 31.01.1990 г. и от кмета на кв. Градоман (удостоверяване, обективирано върху молба на К. М. от 25.10.1989 г.)

През 1993 г. имотът е бил заснет в кадастралния план с пл. № 351 и нанесен в кадастрален лист № В-1-10-Б като собствен на К. Л. М. и М. А. Л. на основание нот. акт № 173 / 1991 г.

Със заявление от 25.02.1992 г. ответницата С. К. П., като наследник на К. П. Д., е заявила за възстановяване пред поземлената комисия в гр. Б. правото на собственост върху два имота, единият от които е ливада от 0,8 дка в местността „Арбанас“ съгласно нотариален акт № 57, при съседи: н-ци на М. Н., К. Л. и ровина (дере). С решение № 030456 / 02.10.2004 г. ОСЗГ – Овча купел, е възстановила в стари реални граници правото на собственост на наследниците на К. П. Д. върху ливада с площ 1,494 дка, имот № 033004, находящ се в землището на Градоман, местност „Арбанас“, при посочени в решението граници и съседи. Решението е било придружено със скица. През 2008 г. ответниците са продали възстановения им имот на трето, неучастващо в делото лице (нотариален акт за покупко-продажба № 16 / 25.01.2008 г.)

Въз основа на ангажираните по делото писмени доказателства и след обстойно изследване на статута на имота от 1943 г. насетне, вещото лице Д. по приетата и неоспорена съдебно техническа експертиза дава заключение за следното: Имотът от 2000 кв. м по нотариалните актове от 1943 г. е бил нанесен в кадастралния план на с. Б. от 1960 г. с пл. № 94. В кадастралния план на гр. Б. от 1980 г. имотът е бил нанесен с пл. № 333 и с графично изчислена площ 2020 кв. м. След като през 1991 г. К. М. и М. Л. са били признати за собствентици на реална част с площ от 1200 кв. м от имот пл. № 333, тази реална част е била заснета през 1993 г. с пл. № 351 и нанесена в кад. лист № В-1-10-Б. Към настоящия момент ПИ пл. № 351 е идентичен с ПИ с идентификатор 02659.2190.774 с площ 2009 кв. м съгласно кадастралната карта на гр. Б., одобрена през 2012 г.

От експертизата се установява също така, че част от възстановения на ответниците имот – имот № 033004 с площ 1494 кв. м по КВС, попада върху имот пл. № 351, както и че при изготвянето на картата на възстановената собственост не е бил взет предвид наличният кадастрален план със заснети имоти през 1991 г. – 1993 г.

При тези факти съдът намира предявения иск за основателен. Установи се, че наследодателите на ищците са били признати за собственици на реална част от имот пл. № 333 по кадастралния план на гр. Б. от 1980 г. Тази реална част с площ от 1200 кв. м е съответна на правата, които К. М. е придобил през 1943 г. чрез покупко-продажба на 3/5 ид. части от ливада с площ 2 дка. Без значение е обстоятелството, че не е била извършена делба на ливадата от 2 дка между К. Л. и К. Д. – наследодател на ответниците, притежаващ останалите 2/3 ид. части от ливадата. Това е така, тъй като към 1991 г. не е съществувала пречка за придобиване по давност на реална част от поземлен имот, който не е бил включен в регулация, респ. от него не е бил образуван парцел по силата на регулационен план.

Доказателствата по делото сочат, че правата на К. Д. върху ливадата от 2000 кв. м, тоест 2/5 части, са съответствали на площ от 800 кв. м. Именно тази площ е била заявена от ответниците за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Самите те са посочили в заявлението по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, че К. Л. е съсед на ливадата от 0,8 дка, чието възстановяване са поискали. ОСЗГ обаче се е произнесла свръх поисканото от тях, като им е възстановила собствеността върху ливада от 1,494 дка. Разликата над заявените 0,8 дка до възстановените 1,494 дка е значителна и не е в рамките на допустимите отклонения. Видно е от заключението на вещото лице, че при изготвяне на КВС не са били съобразени измененията в кадастралния план, извършени в периода 1991 – 1993 г., тоест ОСЗГ не е съобразила нанесения през 1993 г. имот пл. № 351, собственост на наследодателите на ищците.

Установява се, че претендираният от ищците имот не е бил внасян в ТКЗС и не е бил включван в земи на ТКЗС.Няма твърдения и данни имотът да е бил одържавяван по реда на ЗСГ отм. С други думи, не се установява имотът да е бил отнеман физически или юридически в някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ и да е подлежал на възстановяване по предвидения със ЗСПЗЗ специален ред. Напротив, установява се, че не само претендираната от ищците площ от 1200 кв. м, но целият имот (ливада) с площ 2000 кв. м не е бил актуван за държавен и няма държавен или общински произход.

Изводът е, че ищците не са губили собствеността или владението върху реална част от имот пл. № 94 (по кадастралния план от 1960 г.), респ. от имот пл. № 333 по кадастралния план от 1980 г., изменен през 1993 г. с нанасянето на имот пл. № 351. Тази реална част – имот пл. № 351 с площ 1200 кв. м – не е подлежала на реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ. И тъй като ищците черпят и доказват права към минал момент (още към 1943 г.), които не са били губени в периода на обоществаване на земеделските земи, то тези техни права са противопоставими на ответниците. Впрочем, защитавайки своето право на собственост, ищците не накърняват по никакъв начин правата на ответниците по нотариален акт № 57 / 17.02.1943 г., съответстващи на 800 кв. м. Именно в този обем ответниците са поискали и реституция по ЗСПЗЗ.

Ответниците С. П. и К. К. се позовават на продибовна давност за частта от възстановения им имот № 033004, попадаща върху имот пл. № 351. В тази насока не бяха ангажирани никакви доказатества. Напротив, твърдението на ответницата С. П., че наследодателят й К. Д., заедно с брат си С. Д. и сестра си С. Д. са владели имота като съсобствен съгласно нот. акт № 57 / 1943 г., се оборва от последващата сделка от 1943 г., по силата на която С. и С. са продали своите идеални части на К. М. Давностното владение върху реална част от съществувалата към 1943 г. ливада, осъществено от К. М. и съпругата му М. Л. до 1991 г., е било установено по реда на обстоятелствената проверка от 1991 г. Ответниците не доказаха несъществуването на признатото от нотариуса право (относно доказателствената тежест - ТР № 11/2012 г. от 21 март 2013 г. по тълк. д. № 11 по описа за 2012 г. на ОСГК, ВКС). И тъй като правото на собственост на ищците не е било отнемано, респ. не е подлежало на възстановяване, то и последиците от упражняваното от тях до 1991 г. давностно владение не могат да бъдат заличени по силата на чл.5, ал.2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), в сила от 22.11.1997 г.

Ответниците не доказват да са владели имот пл. № 351 в който да е момент след 1991 г. Дори да се приеме, че решението от 02.10.2004 г. на ОСЗГ – Овча купел, което по своята същност представлява титул за собственост, поставя началото на добросъвестно давностно владение, то до 25.01.2008 г., когато ответниците са продали имота на трето лице, не е била изтекла предвидената в чл.79, ал.2 ЗС петгодишна придобивна давност. Те не могат да присъединяват евентуалното давностно владение на купувача за времето от 25.01.2008 г. до завеждане на исковата молба на 15.06.2010 г., тъй като съгласно чл.82 ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си, но не и на приобретателя.

Вземайки повод от извършената на 25.01.2008 г. продажба съдът само за пълнота ще отбележи, че макар и ответниците да са отчуждили възстановения им имот още преди завеждане на делото, предявеният срещу тях иск е допустим съгласно разясненията, дадени с т.3Б. от ТР 4/2014 г. от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4 по описа за 2014 г. на ОСГК, ВКС.

В обобщение, предявеният иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е основателен и доказан.

При този изход на делото в тежест на ответниците следва да бъдат възложени направените от ищците разноски в общ размер на 1119,20 лв. (119,20 лв. за държавна такса, 300 лв. за адвокатско възнаграждение, 450 лв. за възнаграждение на особен представител и 250 лв. за възнаграждение на вещо лице).

По изложените съображения С. районен съд

РЕШИ :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. К. П., ЕГН XXXX, В. К. И., ЕГН XXXX, Р. К. И., ЕГН XXXX, С. Й. К., ЕГН XXXX, и К. Й. К., ЕГН XXXX – всички от с. К., общ. П., че М. Д. Б., ЕГН XXXX, и Д. Д. Б., ЕГН XXXX – и двете от гр. С., са собственици на поземлен имот с идентификатор 02659.2190.774 с площ 1209 кв. м и при съседи имот 02659.2267.65, имот 02659.2190.1087, имот 02659.2190.773 и имот 02659.2190.775 по кадастралната карта на гр. Б., одобрена през от 2012 г., който поземлен имот е идентичен с неурегулирано празно дворно място с площ от 1200 кв. м, съставляващо имот пл. № 351 от кад. лист В-1-10-В по кадастралния план на гр. Б., кв. Градоман, местност „Арбанас“, при съседи: река, н-ци на С. Т., н-ци на С. Н. и н-ци на К. Д.

ОСЪЖДА С. К. П., ЕГН XXXX, В. К. И., ЕГН XXXX, Р. К. И., ЕГН XXXX, С. Й. К., ЕГН XXXX, и К. Й. К., ЕГН XXXX – всички от с. К., общ. П., да заплатят на М. Д. Б., ЕГН XXXX, и Д. Д. Б., ЕГН XXXX – и двете от гр. С., направените по делото разноски в размер на 1119,20 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Ключови думи
No law branches!