2

Р Е Ш Е Н И Е

№ II-126-164

19.4.2016 г., гр. С.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 126 състав, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕЛИЯ ЯНЕВА

при секретаря Вероника Найденова, като разгледа гражданско дело № 8441/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.

Ищците Г. Ц. Ш., Г. Г. Ш. и К. Г. Г. твърдят, че с ответниците С. И. Ш., К. Д. Ш. и И. Д. Ш. притежават в съсобственост по силата на универсално правоприемство следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор 68134.1500.2347.6.124, с адрес: гр. С., район И., ж.к. „Д.”, бл. № 84, вх. Е, ет.4, находящ се в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1500.2347, с площ 84.26 квадратни метра, при съседи: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор 68134.1500.2347.6.125, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.1500.2347.6.121, над обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.1500.2347.6.127, заедно с прилежащото избено помещение № 12, с площ от 3 квадратни метра, при съседи: коридор, П. и Н. И., С. А. С., заедно с 0.726% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата. Молят съда да допусне до делба имота.

Ответниците оспорват иска за делба, като поддържат, че ищците не са съсобственици. Твърдят, че са придобили идеалните им части по силата на давностно владение, упражнявано от наследодателя им и от тях в периода 1995 г. – 2015 г. Молят съда да отхвърли иска. Претендират разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:

Страните не спорят, а и от представения по делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 85, том VIII, нот. дело № 1485/ 28.12.1977 г. се установява, че К. В. Ш. и синът й Д. Г. Ш. са придобили при равни дялове правото на собственост върху процесния имот.

К. В. Ш. е починала на 13.2.1995 г., като е оставила за свои наследници синовете си Д. Г. Ш. и Г. Г. Ш. /видно от удостоверение за наследници на л.5 от делото/.Г. Г. Ш. е починал на 11.9.2008 г., като е оставил за свои наследници ищците Г. Ц. Ш. /съпруга/, Г. Г. Ш. /син/ и К. Г. Г. /дъщеря/ - видно от удостоверение за наследници на л.6 от делото. Д. Г. Ш. е починал на 17.3.2013 г., като е оставил за свои наследници С. И. Ш. /съпруга/, К. Д. Ш. /дъщеря/ и И. Д. Ш. /син/ - видно от удостоверение за наследници на л.35 от делото.

След смъртта на К. Ш. притежаваната от нея ? идеална част от имота е придобита по силата на наследствено правоприемство от наследниците й при равни дялове, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗН. Следователно, след смъртта на К. Ш., Д. Г. Ш. е притежавал ? идеални части от имота, а Г. Г. Ш. – ? идеална част от имота.

С констативен нотариален акт за собственост от 7.8.2013 г. ответниците са признати за собственици по силата на давностно владение и наследство на ? идеална част от имота, а с констативен нотариален акт за собственост от 20.9.2013 г. ответниците са признати за собственици по силата на наследство, давностно владение и наследство на целия процесен имот.

Спорният между страните въпрос е дали ответниците са придобили идеалната част на Г. Г. Ш. от процесния имот по силата на давностно владение, упражнявано в периода 1995 г. – 2015 г.

Съгласно разпоредбата на  чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според ал.2 ако владението е добросъвестно - в продължение на 5 години, т.е. фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок. Според чл.68 ЗС владението се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен - намерение да се държи вещта като своя. При преценка дали е установено владение следва да се вземат предвид и неговите характеристики – да е непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС/, да е спокойно /да не е установено по насилствен начин/, да е явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.

При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да бъде осъществена преценка дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. Поначало упражняването на фактическа власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, от което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици и установяване на своене, като тези действия трябва да се доведени до знанието на другите съсобственици /освен ако това е обективно невъзможно/ - това е т.нар. преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Във всеки отделен случай тези обстоятелства следва да бъдат доказани конкретно - в този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения в Тълкувателно решение № 1/2012 год. от 06.08.2012 год. по тълк. дело №1/2012 год. на ОСГК на ВКС.

Приетото с посоченото Тълкувателно решение следва да намери приложение и в настоящия случай, тъй като от данните по делото е видно, че основанието за възникване на съсобственост е наследяване.

За да е основателно възражението, ответниците следва да докажат твърденията си, че след смъртта на К. Ш., в продължение на поне 10 години /доколкото не твърдят да са добросъвестни владелци/ те и техният наследодател Д. Ш. са упражнявали фактическата власт върху процесния имот, както и че тази фактическа власт е упражнявана с намерение за своене, което е манифестирано пред останалите съсобственици.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира възражението за давност за основателно.

Безспорно между страните е, че след смъртта на К. Ш., фактическата власт върху процесния имот е упражнявана от Д. Ш. и неговото семейство /ответниците/, а след смъртта му – само от ответниците. Следователно, след смъртта на К. Ш. /през 1995 г./, Д. Ш. е бил владелец на собствените си ? идеални части от процесния имот и държател на ? идеална част от имота, принадлежаща на брат му Г. Ш.

От показанията на свидетеля Л. по категоричен начин се установява, че през 2001 г. Д. Ш. и съпругата му С. Ш. са заявили пред Г. Ш., че считат целия имот за свой. Свидетелят разказва, че през 2001 г. двете семейства /това на ищците и това на ответниците/ се събрали на вечеря, като ищецът Г. Ш. е поискала от Д. Ш. и неговата съпруга С. Ш. да им заплатят стойността на идеалната част от имота. Според свидетеля Л. Д. Ш. и С. Ш. се противопоставили на това, като първо С. е казала, че Г. и Г. нямат право на тази част, тъй като С. и Д. са се грижили за К. След това С. и Д. отново казали на Г. Ш., в присъствието и на Г. Ш., че „апартаментът си е техен и Г. няма право на претенции”. Разказаното от свидетеля Л. се потвърждава и от показанията на свидетеля П., според който през 2000-2001 г. е имало пререкания между членове на двете семейства, при които Г. е искала от С. и Д. да платят стойността на идеалната част от апартамента, а С. е отговаряла на Г., че тя няма право на собственост и апартаментът си е техен. Съдът кредитира казаното от свидетеля П., тъй като /макар да противоречи на казаното от него пред нотариуса при извършване на обстоятелствената проверка/ съответства на казаното от свидетеля Л. и не се опровергава от показанията на останалите свидетели. От показанията на свидетеля Г. се установява, че в периода след смъртта на майка им до смъртта на Г. Ш. през 2008 г., Г. и Д. Ш. многократно са водили разговори, в които Г. Ш. е искал от Д. Ш. да му заплати стойността на идеалната част от имота, а Д. Ш. му е отговарял, че не му дължи нищо. От показанията на същия свидетел се установява, че след смъртта на Г. Ш., неговата съпруга Г. Ш. е питала Д. Ш. какво ще правят със собствеността върху процесния имот, а той отговорил, че няма какво да делят.

Предвид показанията на свидетелите Л. и Г. съдът намира за установено по категоричен начин, че от 2001 г. намерението на Д. Ш. и С. Ш. да своят идеалната част на Г. Ш. е намерило външна проява – с казаното в присъствие на съсобственика, че имотът си е техен, както и че съпругата му няма право на претенции Д. и С. Ш. ясно и недвусмислено са отрекли правото на собственост на Г. Ш. и са демонстрирали убеждението си, че целият имот е техен, включително и идеалната част на Г. Ш. Това поведение на Д. Ш. е продължило, като той многократно е отказвал на брат си да му заплати притежаваната от него идеална част от имота, като е заявявал, че не му дължи нищо, а след смъртта му е продължил да манифестира намерението си за своене и пред неговите наследници.

Горният извод на съда не се опровергава от показанията на свидетеля В. Ш., според който Г. е искал от Д. да му заплати стойността на идеалната част от имота, а Д. му отговарял, че ще се разберат. Съдът не кредитира показанията на този свидетел в посочената част, тъй като същите са изолирани /не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства/, а освен това свидетелят Г., според който Д. е отказвал на Г. да му плати стойността на идеалната част от имота, е бил в по-близки отношения със страните /той е съпруг на дъщерята на Г. Ш. – К./, бил е по-добре запознат с отношенията между двамата братя и е присъствал на много техни разговори, като всеки път Д. е отказвал да плаща на Г. стойността на идеалната му част.

Изводът на съда за наличие на манифестиране от страна на Д. и С. Ш. на намерението им да своят идеалната част на другия съсобственик не се опровергава и от казаното от свидетелите Г. и В. Ш., че Д. е искал от Г. пари за ремонт на банята в процесния имот. Първо, нито един от двамата не е казал кога е станало това – дали преди Д. и С. Ш. да започнат да своят целия имот и манифестират пред Г. Ш. това свое намерение или след това. Второ, казаното от свидетеля Г. не се основава на негови лични впечетления от чут разговор между двамата братя, а се основава на казано му от ищеца Г. Ш.

При съвкупната преценка на събрания по делото доказаелствен материал, съдът намира, че от 2001 г. до 2013 г. Д. Ш., заедно със своята съпруга С. Ш., е владял както собствените си ? идеални части, така и ? идеална част от имота на брат си Г. Ш. Страните не твърдят, а и по делото няма данни това владение да е било прекъсвано за повече от шест месеца. Съдът намира, че владението е било спокойно, доколкото не се твърди или установява да е било придобито по насилствен начин. Както е посочено по-горе, за да се приеме, че е спокойно владението, е необходимо да се установи, че не е придобито по насилствен начин, а не че не е имало пререкания между страните по повод имота.

Предвид изложеното съдът намира, че правото на собственост на Г. Ш. върху ? идеална част от процесния имот е придобита от брат му Д. Ш. и съпругата му С. Ш. по силата на давностно владение, упражнявано в периода 2001 – 2013 г. /виж т.2 от Постановление № 8/80 г. от 17.06.1981 г., Пленум на ВС/.  Следователно, най- късно от края на 2011 г. /когато са изтекли 10 години/ ищците вече не са били собственици на идеална част от процесния имот, тъй като същата е придобита от Д. и С. Ш. по силата на давностно владение, упражнявано през време на брака им в посочения по-горе период. Ето защо между ищците и ответниците не е налице съсобственост върху процесния недвижим имот. Съсобственост е налице само между ответниците, но доколкото същите не искат допускане на съдебна делба между тях, искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на всеки от ответниците по 716 лева /общо 2148 лева/ разноски за адвокатско възнаграждение, платени по договор за правна защита и съдействие от 1.7.2015 г.

На основание чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на С. районен съд сумата 100 лева – разноски за държавна такса.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Ц. Ш., ЕГН XXXX, Г. Г. Ш., ЕГН XXXX и К. Г. Г., ЕГН XXXX срещу С. И. Ш., ЕГН XXXX, К. Д. Ш., ЕГН XXXX и И. Д. Ш., ЕГН XXXX иск за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор 68134.1500.2347.6.124, с адрес: гр. С., район И., ж.к. „Д.”, бл. № 84, вх. Е, ет.4, находящ се в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1500.2347, с площ 84.26 квадратни метра, при съседи: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор 68134.1500.2347.6.125, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.1500.2347.6.121, над обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.1500.2347.6.127, заедно с прилежащото избено помещение № 12, с площ от 3 квадратни метра, при съседи: коридор, П. и Н. И., С. А. С., заедно с 0.726% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата.

ОСЪЖДА Г. Ц. Ш., ЕГН XXXX, Г. Г. Ш., ЕГН XXXX и К. Г. Г., ЕГН XXXX да заплатят при условията на солидарна отговорност, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на С. И. Ш., ЕГН XXXX сумата 716 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА Г. Ц. Ш., ЕГН XXXX, Г. Г. Ш., ЕГН XXXX и К. Г. Г., ЕГН XXXX да заплатят при условията на солидарна отговорност, на основание чл.78, ал.3 ГПК, наК. Д. Ш., ЕГН XXXX сумата 716 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА Г. Ц. Ш., ЕГН XXXX, Г. Г. Ш., ЕГН XXXX и К. Г. Г., ЕГН XXXX да заплатят при условията на солидарна отговорност, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на И. Д. Ш., ЕГН XXXX сумата 716 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА Г. Ц. Ш., ЕГН XXXX, Г. Г. Ш., ЕГН XXXX и К. Г. Г., ЕГН XXXX да заплатят при условията на солидарна отговорност, на основание чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по сметка на С. районен съд сумата 100 лева – разноски за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Ключови думи
No law branches!