currdb:
Решение от 04.05.2016 по гр. д. 49017/2014 на СРС

РЕШЕНИЕ

№ 5833

гр.С., 04.05.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, ГО, 125 състав, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Районен съдия: Зорница Езекиева

Секретар: Надежда Игнатова като разгледа докладваното от съдията гр. № 49017 по описа на СРС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Ищците М. Г. У. и И. Г. Г. извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че с договор за дарение, сключен с М. С. С., обективиран в нотариален акт №128/2005г. придобили правото на собственост върху по 230/960 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 960 кв.м., съставляващо УПИ ІV-56 от кв.9 по плана на гр.С., район П., в.з. Пасарелско езеро, при граници улица, УПИ V-61, улица и У. ІІІ-55, заедно с приращенията в него. С нотариален акт № 68/2011г. първите трима ответници – В. А., Х. А., Н. А. били признати за собственици на същия имот, като с нотариален акт № 43/2011г., прехвърлили 2/5 ид.ч. от имота на третия ответник Й. А. Твърдят, че майка им и баща им – С. Г. и Г. И. се грижели за техния праводател – М. С., която била прехвърлила част от описания имотна ответницата В. А. срещу задължение за издръжка и гледане. Твърдят, че ответниците също придобили идеални части от имота, през 1985 г.- ответникът Н. А. и съпругата му Х. А. заедно с едноетажна вилна сграда –югозападен близнак са придобили и 250/960 ид.ч. от мястото с договор за издръжка и гледане от Е. С., придобила го по дарение от сестра си М. С., като през 1987 г. М. С. и С. С. прехвърлили на В. А. по договор за издръжка и гледане североизточен близнак и 250/960 ид.ч. от същото място. Твърдят, че още приживе на М. и С. С. е разпределено ползването на дворното място, което те прехвърлили на ответниците, а за М. и С. С. останала 460/960 ид.ч., които те ползвали, като изградили в дъното на свободната част от имота къща, останала незавършена, поставили ограда, която и част М. С. дарила на ищците. Твърдят, че се разбрали И. да стопанисва мястото от тяхно име, като той поправил оградата, поставил катинар на вратата, почистил мястото от бурени, окопал плодните дръвчета и и боядисал с вар. През годините поддържал двора. В изградената в груб строеж къща в дъното на двора поддържал маса, столове, легло, водил приятели, организирал барбекю.Твърдят, че през есента на 2013г. М. установила, че плодните дръвчета в имота са изсечени, като на оградата, за връзка със съседния имот е поставена врата. Предявяват положителен установителен иск за признаване право на собственост, възникнало по договор за дарение от 21.06.2005г./н.а.125/2005г./ на 460/960 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 960 кв.м., съставляващо УПИ ІV-56 от кв.9 по плана на гр.С., район П., в.з. Пасарелско езеро, при граници улица, УПИ V-61, улица и У. ІІІ-55 и п. с п. о. ч..537,ал.2 ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт, с който първите трима ответници са признати за собственици по давност.

Ответниците , в съвместен отговор на исковата молба, оспорват иска с доводи за неоснователност; оспорват твърденията, че имотът е стопанисван от И. с посочените действия, оспорват твърдението, че къщата в дъното на двора е самостоятелен обект, твърдят, че е незаконен строеж. Твърдят, че ищците не са осъществявали фактическа власт върху двора, както и върху къщата. Правят възражение, че договора за дарение от 2005г. е нищожен, като прикриващ договор за издръжка и гледане- действителните отношения между М. С. и родителите на ищците били по договор за издръжка и гледане; евентуално възражение, че същият договор е нищожен поради липса на съгласие и основание – по договора дарителят е действал чрез пълномощник /С. И. Г./, която твърдят, че не е надлежно упълномощена /по надлежен ред и в надлежна форма/ от М. С., поради което и М. С. не е изразила валидно волята си да дари.

Правят евентуално възражение, че са придобили спорния имот чрез давностно владение, осъществявано съвместно от тримата ответници от 1987 г. до 2011г., а след21.10.2011г. и от четвъртия ответник, който присъединява владението на приобретателите му. Твърдят, че С. строял къща в мястото, като след 1988 г. здравето на С.се влошилои спрял строежа. Твърдят, че при посещенията си, М. и С. отсядали при тях /първите трима ответници/, като ответниците, по уговорка с тях се грижели за плодните дръвчета, тревната площ, поддържали зеленчукова градина. Твърдят, че М. и С. знаели, че тесе грижат за целия имот като свой, и не са се противопоставяли. През 1989 г. С. починал, като М. престанала да идва на мястото. Твърдят, че несмущавано осъществяват фактическата власт, до 2013г., без отнемане и прекъсване на владението. Твърдят, че от 21.10.2011г. Й. А. осъществява добросъвестно владение върху мястото.

С. Районен Съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното.

От нотариален акт № 95/1963г. се установява, че на 30.12.1963г. М. С. С. е придобила правото на собственост върху неурегулирано място с площ 1000кв.м. , съставляващо имот № 56 от местността Вълч по плана на с.Д. П., при съседи – сухо дере, държавно място и В. С.

С нотариален акт № 66, н.д.№ 62/1976 г. на 07.01.1976г. М. С. е дарила на сестра си Е. С. С. югозападният близнак на един етаж и 43,50 кв.м.., заедно с ? ид.ч. от общите части на сградата; гаражът под същия близнак и 250/960 ид.ч. от дворното място – цялото от 980кв.м. / с неуредени сметки по регулация/ - 635 кв.м., съставляващо парцел ІV -56.

С нотариален акт № 100, по н.д.№ 3184/1985 г., на 19.07.1985г. Е. С. е дарила на ответниците Н. Й. А. и съпругата му Х. С. А. правото на собственоствърху полученото от М. С.

С нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гредане от 09.07.1987 г. , М. и С. С. са прехвърлили на В. Й. А. серевоизточната част от едноетажна вилна сграда – близнак, построена на 45 кв.м., ? ид.ч. от общите части на сградата и 250/960 кв.м. от дворното място. Ответниците са представили разписка, неоспорена от ищците, без дата, за заплащане на сумата 25000лева от В. А. на С. С., което съставлява заплащане на издръжката по договора за него и съпругата му.

Видно от протокол за обявяване на саморъчно завещание, С. С. е починал на 17.12.1989г. и е завещал цялото си имущество на съпругата си М. С.

Приложен е писмен документ, именован „Завещание“ ог 20.04.2005г., с която М. С. завещава имота си в Долни Пасарел на племенника й Г. П. Г. и неговите деца – М. и И.

Видно от удостоверения за наследници на Г. П. Г., починал през 2007г-., е оставил като свои наследници по закон ищците – негови деца и С. И. Г., негова съпруга.

Ищците са представили два броя генерални пълномощни от дата 16.05.2005г., с нотариална заверка на подписа на упълномощителя. В пълномощно № 1772/16.05.2005г. М. С. упълномощава С. И. Г. „да извършва необходими правни действия от нейно име и за нейна сметка, като нейн генерален пълномощник /…/, а също така да извършва следните примерно посочени правни действия : да извършва всякакви сделки на управление и разпореждане с моето имущество, включително сделки на управление и на разпореждане / да продава, дарява, заменя, перхвърля, извършва доброволна делба…/ недвижими имоти, а именно : ПИ с площ от 1000 кв.м., съставляващ парцел № 56 в с.Д. П.“.

В пълномощно № 1773//16.05.2005г. М. С. упълномощава С. И. Г. да действа като нейн генерален пълномощник, включително да я представлява пред всякакви институции.

И двата подписа, положени за упълномощител, са оспорени от ответниците. Сопределение от 18.06.2015г. по делото съдът откри производство по оспорване подписите.

С нотариален акт № 128т.І, рег.№ 2277,н.д.№ 113/2005г.,на 21.06.2005г. М. С., действаща чрез пълномощника си С. И. Г. / видно от вписването в нотариалния акт, въз основа на пълномощно № 1772/16.05.2005г./, е дарила на М. Г. У. и И. Г. Г. 460/960 ид.ч. от дворното място.

С нотариален акт № 68, от 16.08.2011г., издаден по реда на обстоятелствената проверка по н.д.№ 204/2011г., Н. А. Б., В. Й. А. и Х. С. А. са признати за собственици по силата на давностно владение на/ за съпрузите/ – ? ид.ч. от 460/960 ид.м.и ? ид.ч. за В. А. от УПИ №ІV-56 /.

С нотариален акт № 043т.ІІ, рег.№ 9132, н.д.№ 207/2011г., на 21.10.2011г. , Н. А., В. А. и Х. А. са дарили на Й. Н. А. общо 2/5 ид.ч. от УПИ №ІV-56.- 1/5 ид.ч от съпрузите и 1/5 ид.ч. от лелята.

Във връзка с откритото производство по оспорване на подписа на упълномощител на двете пълномощни, са изслушани три заключения на съдебно -почеркови експертизи. Заключението на вещото лице Д. В. от 28.10.2015г. е работило по следните сравнителни образци -заявление пред МВР за издаване на документи за самоличност на М. С. от 04.05.2005г., молба до СУ СО от 1999г., молба до СУСО С. от 21.04.2004г.. вещото лице сочи, че подписите на сравнителните образци и обектите на изследване, са полагани от различни хора. Сочи, че подписът на пълномощните е на един и същи човек, като той притежава високо обработен почерк, подписите са положени с висок темп на движение, без признаци на забавяне. В съдебно заседание, вещото лице посочи, че на заявлението от 04.05.2005г., под снимката и под положения подпис, е налице релефно изображение на друг подпис, който е повторен в заявлението. На гърба на заявлението също е положен подпис. Длъжностното лице от „БДС“ е обяснило на вещото лице, че за първи път вижда вписване, че се прави справка кое е лицето от досието за издаване на документи.

При тези данни, вещото лице дава заключение, с допускане, че подписът на оспорените документи не е на С. В съдебно заседание, вещото лице разясни, че дава заключението с допускане, защото всички документи – сравнителни образци са с висока степен на обработеност, само молба от 03.12.1999г.- е с по – ниска, подписът е прост като строеж и лесен за възпроизвеждане, както и с оглед посоченото за сравнителния образец от БДС. Лицата с напредване на възрастта, не увеличават темпа на движение /скорост на писане/, а обратното. По сравнителните образци – молбата от 1999г. е с по – нисък темп и степен на обработеност от тези в пълномощните и подписът не съответства на степента на обработеност на почерка в обекта на изследване. Според изложеното от вещото лице, това налага извод, че подписът под този сравнителен материал не е на това лице. Според посоченото от вещото лице, в практиката му единствените сигурни образци са подписът под снимката на заявлениеза издаване на издаване на документи и подписът, положен при получаване на документа. Заради релефното изображение на подписа под снимката, вещото лице сочи, че е дал заключение при допускане, защото вижда проблем.

Експертното заключение е оспорено от ищцовата страна, която при допускане на повторната СПЕ, представи сравнителни образци искова молба, нотариална покана, обяснения пред полицията, нотариална покана и декларация – около 2005г. Ответниците оспориха сравнителните образци, с аргумент, че са частни документи, а нотариалните покани, са със заверка на подписа при същия нотариус, заверил оспорените документи.

Повторната експертиза е работила по тези сравнителни образци, както и по представените от ответниците – нотариален акт от 1987г., нотариален акт от 1976г.

Подписите под нотариалния акт от 1987г., както и тези в обясненията до прокуратурата от 2005г., са с еднаква степен на обработеност, както и в пълномощно от С. и брат й, имат еднакви букви, но някои от подписите са с цялостно изписване „МС.“, а други, само с буквата „М“ и смесена транскрипция след това. Вещото лице поради тази причина и съществените разлики между двата вида подписи, включително в темпове на полагане, обработеност на почерка, групира сравнителните образци, така чеустановява, че въпреки че подписът, положен под пълноможното от 02.06.2004г., както и подписите, поставени под нотариалния акт от 1976г., и обясненията пред прокуратурата, са несъпоставими, приема, че са положени от едно и също лице – независимо от различията в транскрипциятано по качествени, индивидуализиращи признаци / буквата „М“ и буквата „С“/. по същия признак, вещото лице стига до извода, че лицето, подписало завещанието от 20.04.2005г., договор за правна защита и съдействие от 05.07.2005г., нотариална покана от 17.05.2005г., и лицето, подписало оспорените пълномощни, са едно и също лице.

В съдебно заседание вещото лице посочи, че не може да даде отговор на въпроса дали лицето, което е подписало пълномощните и завещателното разпореждане от 2005г. е подписало и заявлението за издаване на документи в края му.

По искане на ищците, съдът допусна нова експертиза – комплексна. Вещото лице С. Г. – Ц., дава заключение, че подписите в началото и в края на заявлението за БДС, ръкописния текст и подписано „МС.“ – обяснение пред прокурора, подписът под компютърно преписаното обяснение до прокурора, ръкописният текст и подпис, положен срещу подпис на завещанието от 2005г., подписът под двете пълномощни, са положени от един и същи човек.

Тази експертиза е оспорена от ответниците, като немотивирана.

Съдебно – медицинската част на комплексната експертиза, съставена от вещо лице Х. М., дава заключение, че М. С. не е страдала от остро заболяване, което би довело до изменение на двигателните навици към 2005г., включително да се отрази на писане и подписване. В съдебно заседание, вещото лице М. посочи, че не е специалист по фармакология, но като лекар може да отговори, че за да се отрази на способността на писане и подписване едно лекарство, същото следва да е успокоително, седативно, силно упойващо вещество, което да промени цялата реактивност, респективно движенията.

Пред СРС са разпитани свидетели.

Свидетелят Г. И. С. е племенник на М. С., син на Е. С. Свидетелят сочи, че М. и С. искали да си построят вила в мястото. Пред 1976-1977 г. М. подарила част от парцела на майка му, за да започнат заедно строежа. Къщата на майка му се ползвала до 1985г., когато след като се консултирали с М., я продали на трето лице. Майка му имала един парцел от 250 кв.м., а за М. и С. – 750 кв.м. След продажбата се разбрали с новия собственик, да се оградят отделно. В частта, която оставала за М. и С. се поставили отделни врати от другото място, ограда с мрежа. М. искала да дари мястото на С. и Г., защото много често я посещавали. През лятото на 1989 г. С. се разболял сериозно, спрял да ходи в мястото, с брат му се разбрали да ходи тъст му А. Той го поддържал до 1992г., както и свидетелят. Последно ходил 2005- 2006г., когато ключ за скромната виличка му дала М. Свидетелката Д. Б. е посещавала имотамежду2005г. и 2008г. поне шест пъти. При първото посещение отишла с ищеца, който я завел да й покаже наследството от баба М., която му дала ключовете. Лутали се докато намерят мястото, човек от селото им посочил мястото на М. и С. Портата била заключена, в двора имало всякакви бурени, зеленина. В дъното на двора имало къща, заключена с ключалка, без катинар. Между това място, и другото място скъщата близнак имало мрежа – цялостна ограда, ненарушена , с метални колчета. След седмица отишли с майка му, баща му и дядо му. Поискали инструменти от съседката К., коятоизползвали за косене на тревата, както и за поддръжка на живия плет. След това ходили с приятели, за риба, на почивка, веднъж от къщата близнак им било направено забележка, че вдигат шум в обедно време. Когато ходили, си почивали, правели барбекю, ходили на разходка.

Отзад на къщичката имало ограда, на гърба на оградата имало три пчелни кошера.

Свидетелят С. С. живее в селото от 1989 г.. Познава ответникът Н., когото нарича „К.“, на когото С. продал къщата – близнак, след което започнал строителството на малка виличка в имота. С. му казал, че с К. се разбрали докато С. строи виличката, да ползва едната част от къщата – близнак, а другата да е за К. и съпругата му, по уговорка да си построят М. и С. свое място в двора. След 1987 г., когато свидетелят се върнал в България, установил, че мястото е заградено само отпред. След 1993г-1994г., започнали кражби по вилните зони. Коко и сина му Д. заградили от двете страни – къщата и малката виличка, построили бунар. Ползвали малкия имот за засаждане на зеленчуци, а отпред направили поляна с беседка. Д. му споделил, че кучето му ровило зеленчуците, и затова поставили ограда между голямото и малкото място, която е мрежа.След смъртта на С. К. и Д. продължили да обработват мястото – предната част, където е къщата, а в страничната садяли в градина. Оградата между двете места била премахната наскоро. Двете места имат отделни входове, с отделни врати. След 1993г. мястото не е запустявало. Според изложеното от свидетеля, малката къщичка се поддържа от сина на К. Комшията им над К. бил пчелар, подарил на вилната зона дъски, за да оправят моста, с разрешение на Д. прехвърлили дъските в малката къща, която стои недовършена. След смъртта на С. не е идвал друг в мястото.Оградата между двете места е поставена от К. през 1993-1994г., и е махната отпреди 2-3 години.

Свидетелят Н. А. има парцел на 200 метра отспорния. Семейството на Н. почти постоянно е в парцела, със сина си ходят най- редовно. Свидетелят също описва оградата вътре в имота, която разделя имота, „някъде в средата“, която се появила след смъртта на С.,през 90- те години. Оградата разделяла построената къща от недостроената. Виждал Д. да почиства мястото около къщата на С., да сади вътре.Свидетелят не е виждал друг освен К. и Д. да обработват мястото, които го почистили 1995- 1996 г..

Свидетелят К. К. от 1993 г. живее в Пасарел. Заварил Д. с жена му, които си живеят там. На оградата между двете места има поставена врата. Когато си в двора около близнака, за да влезеш в мястото около къщичката, се минава през нея. Местата имат отделен вход. Свидетелят не е виждал в имота други хора, освен ответниците.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна следното:

Ищцитетвърдят, че са собствениципо силата на договор за дарение от 21.06.2005г./н.а.125/2005г./ на 460/960 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 960 кв.м., съставляващо УПИ ІV-56 от кв.9 по плана на гр.С., район П., в.з. Пасарелско езеро, при граници улица, УПИ V-61, улица и У. ІІІ-55.

С д. з. д., М. С. чрез пълномощника си С. Г., дарява на ищците 460/960 идеални части от недвижимия имот. Ищците са брат и сестра, следователно придобиват по половината от идеалните части – по 230/960 ид.ч.

Договорът е оспоренот ответниците като нищожен, при липса на съгласие и основание на М. С. , поради ненадлежно упълномощаване. Видно от вписването в нотариалния акт за дарение, представителят Г. е действала по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощител № 1772/16.05.2005г. На първо време, ответниците оспорват подписа на упълномощителят. В тази връзка са допуснати и приети по делото три СПЕ.Първоначалното заключение на вещото лице В. е че подписът на упълномощител и този, поставен на заявлението за документи за самоличност на М. С. от 2005г. допуска да не е положен от С. Вещото лице в о.с.з. по приемане на заключението, обоснова защо е дал заключение при допускане – тъй като на страница първа, под снимката в заявлението преди положения подпис е налице релефно изображение на друг подпис, който е повторен в заявлението. На гърба на заявлението също е положен подпис на М. С. Длъжностното лице отсектор „БДС“, при издаване на копие от заявлението на вещото лице за нуждите на експертизата е обяснило на вещото лице, че за първи път вижда вписване, че при предаване на документа на заявителя се прави справка кое е лицето от досието за издаване на документи на самото лице. Тези обстоятелства са наложили извода, че следва да се допусне, че подписът не е на М. С.

Същото вещо лице / по изрично изявление на страните, че не възразяват/ е изготвило повторната експертизаи е работило ивъз основа на сравнителни образци, предоставени и от двете страни. Представените от ищцовата страна са:искова молба, нотариална покана, обяснения пред полицията, нотариална покана и декларация –документи, съставени около 2004- 2005г. Ответната страна е предоставила два броя нотариални актове от 1976г. и 1987 г.В повторната експертиза вещото лице дава заключение, че лицето, подписало завещанието от 20.04.2005г., договор за правна защита и съдействие от 05.07.2005г., нотариална покана от 17.05.2005г., и лицето, подписало оспорените пълномощни, са едно и също лице, но не може да отговори на въпроса дали това е лицето, подписало заявлението за издаване на документ за самоличност, в неговия край. Вещото лице Ц., изготвила новата СПЕ, дава заключение, чеподписите в началото и в края на заявлението за БДС, ръкописният текст и подписано „МС.“ – обяснение пред прокурора, подписът под компютърно преписаното обяснение до прокурора, ръкописният текст и подпис, положен срещу подпис на завещанието от 2005г., подписът под двете пълномощни, са положени от един и същи човек.

На първо време, съдът намира възражението на ответниците за немотивираност на заключението на в.л. Ц. за неоснователно – в мотивите на експертизата е посочено защо вещото лице стига до този извод, на база кои признаци както на подписите на сравнителния материал, така и на ръкописния текст. Поради изложеното, съдът намира, че заключението на вещото лице Ц. следва да се използва за проверка на изложеното от вещото лице В., като трите заключения да дадат в съвкупност отговора на въпроса дали оспорените пълномощни са подписани от М. С. От заключенията на вещото лице В. става ясно, че някои от сравнителните образци не са подписани от М. С. Тъй като обаче, съдът следва да даде отговор на въпроса дали М. С. е подписала оспорените две пълномощни, не следва да разглежда въпроса за недостоверните сравнителни образци. От значение е, че според повторното заключение на вещото лице В., близките като дата на съставяне на пълномощните сравнителни образци - завещанието от 20.04.2005г., договор за правна защита и съдействие от 05.07.2005г., нотариална покана от 17.05.2005г., са подписани от лицето, подписало оспорените пълномощни.

При преценкакак да се отговори на поставения въпрос, следва да се съобразят поясненията, направени от вещото лице В. Вещото лице посочи на съда, че практиката му като експерт в тази област е наложила извода, че най – достоверните сравнителни образци са заявленията на обследваното лице за издаване документи за самоличност. В самия приложен по делото сравнителен образец, е видно, че на края, в графа за получил документите е положен подпис. Според вещото лице Ц., лицето подписало пълномощните, е лицето, подписало заявлението. Същият извод се налага и от повторното заключение на вещото лице В., който сочи, че макар подписите да са несъпоставими / защото единият е само буквено изписване, а другият – смесено такова/, въз основа изследване на почерка, се дава извод, че е налице съвпадение по достатъчно признаци – и че лицето, изписало и подписало писмения документ от 2005г., именуван „завещание“ и лицето, което е подписало пълномощните, са едно и също лице. В.л. Ц., сочи, че това лице е подписало заявлението за издаване на български документи за самоличност. Следователно, при съвкупното им обсъждане, се налага изводът, че трите заключения се допълват и не си противоречат, както и че оспорването не е доказано, а подписите на упълномощител са на М. С.

Следователно и възражението на ответниците за нищожност на договора, поради ненадлежно упълномощаване, е неоснователно.

С писмените бележки , процесуалният представител на ответниците допълни твърденията си за нищожност на договора, с аргумент, че пълномощното не е изрично. Съдът намира, че следва да разгледа това възражение, защото същото е в рамките на възражението за нищожност на договора, а и защото е указал на ищцовата страна, че носи тежестта да докаже твърдението си, че пълномощното е изрично.

Възражението е неоснователно, защото видно от текста на пълномощното със заверка № 1772, послужило при издаването на нотариалния акт, в него е вписано, че М. С. упълномощава С. И. Г. „да извършва необходими правни действия от нейно име и за нейна сметка, като нейн генерален пълномощник /…/, а също така да извършва следните примерно посочени правни действия : да извършва всякакви сделки на управление и разпореждане с моето имущество, включително сделки на управление и на разпореждане / да продава, дарява, заменя, перхвърля, извършва доброволна делба…/ недвижими имоти, а именно : ПИ с площ от 1000 кв.м., съставляващ парцел № 56 в с.Д. П.“.Това изявление, че упълномощителят упълномощава Г. да извършва действия на разпореждане с недвижимите й имоти, включително парцела в Долни Пасарел, /включително с дарение/ , сочи, че пълномощникът е бил надлежно и изрично упълномощен да дари имота в Пасарел.

Ответниците възразиха, че договорът за дарение от 2005г. е нищожен, като прикриващ договор за издръжка и гледане - действителните отношения между М. С. и родителите на ищците били по договор за издръжка и гледане – същото възражение остана недоказано по делото, като не са ангажирани никакви доказателства в тази връзка.

Поради изложеното, съдът намира, че титулът за собственост на ищците ги легитимира като собственици, доколкото договорът не е нищожен.

По възражението за давност. Ответниците твърдят, че М. и С. знаели, че тесе грижат за целия имот като свой, и не са се противопоставяли. През 1989 г. С. починал, като М. престанала да идва на мястото. Твърдят, че несмущавано осъществяват фактическата власт, до 2013г., без отнемане и прекъсване на владението. Твърдят, че от 21.10.2011г. Й. А. осъществява добросъвестно владение върху мястото. Следователно, възраженията са две – за В. А., Х. А., Н. А. – възражение по чл.79,ал.1 ЗС, а за Й. А. – по чл.79,ал.2 ЗС.

С Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че: “Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС“.

Към датата, на която ответниците твърдят, че са установили давностно владение върху частта, дарена на ищците, между ищците и първите трима ответници е била налице съсобственост. Ответниците В. А., Х. А. и Н. А. са придобили ид.ч. на 19.07.1985г. , от Е. С. От разпитаните пред СРС свидетели- свидетелят С. , свидетелят А. се установява, чеС. С. и Н.А. имали уговорка С. да си построи в дворното мястовиличка, а строежът й започнал около 1987г. година. След смъртта на С. през периода от 1989г. до 1992 г. по молба на М. свидетелят С. / син на праводателя на ответниците Н., Х. и В. А.- Е. С./, наглеждал имота й в Пасарел.

Когато е налице съсобственост, ако един от съсобствениците да е започнал да владее своята част, но държи вещта като обща, то и презумпцията на чл.69 ЗС се счита за оборена / виж ТР № 1/2012г. на ОСГК/. Така е и в настоящия случай. Ответниците не доказаха твърдението си, че преди смъртта на С. те, първите трима ответници са стопанисвали целия имот, включително неговата част, като своя.От показанията на свидетелите се установява, че преди смъртта си С. е строял „скромна виличка“, за да си имат с М. собствено място в двора. Следователно, доказано е, че преди смъртта на С. ответниците са били държатели на неговата и на М. идеална част от дворното място. По делото няма данни след смъртта на С. ответниците да са манифестирали по отношение на М. С. промяна в намерението си от преди.В същото Тълкувателно решение се прие, че ако съсобственикът - държател се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Съдът намира, че В. А., Х. А. и Н. А. доказаха, че са обективирали намерението си спрямо останалите собственици –ищците, но едва през 2005г., когато синът на Н. А. е започнал да посещава имота, да сади в частта около малката виличка зеленчуци /свидетелят А./. В този смисъл, съдът не кредитира изложеното от свидетеля С., че виждал К. и Д. още през 1993 г. да садят зеленчуци в спорното място, защото изложеното от него не се потвърждава от нито едно друго доказателство по делото. Дори да се приеме, че казаното от свидетеля отговаря на истината, то и при условие, че допреди 2-3 години /отново свидетеля С., както и свидетеля А./, в имот 56, перпендикулярно на улицат. е и. о., която е разделяла двете места, която ограда, по думите на същите, доведени от ответниците свидетели, е била поставена от Коко, за да разделя двете места и не е била премахната, то и не може да се приеме, че ответниците са демонстрирали пред съсобствениците – ищците промяната на намерението си, с което държат имота извън своята идеална част.

От 2005г., до предявяване на иска през 2014г. не е изтекъл срок достатъчен да ги направи собственици /чл.79,ал.1 ЗС/.

Поради изложеното, възражението е неоснователно.

По отношение възражението на Й. А. Съгласно чл.79,ал.2 ЗСвъв връзка с чл.78,ал.1 ЗС, придобилият на правно основание, годно да го направи собственик, от несобственик, но без да знае това, придобива чрез давностно владение от 5 години, тъй като е добросъвестен владелец. От 21.10.2011г. до датата на предявяване на иска- 08.09.2014г. не е изтекъл срок /чл.79,ал.2 ЗС/, достатъчен да направи Й. А. собственик.

Поради изложеното, и това възражение е неоснователно.

Искът следва да се уважи, ана основание чл.537,ал.2 ГПК, констативният нотариален акт да се отмени.

При този изход на спора, право на разноски имат само ищците. Ищците доказват и по списък претендират 700 лева разноски: 100 лева за държавна такса и 600 лева за депозити за експертизи.

Воден от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Й. А. ЕГН XXXX с адрес гр.С., ж.к.Х. Д., бл.130, вх.А, ет.4, ап.15, Х. С. А. ЕГН XXXX, Н. Й. А. ЕГН XXXX, Й. Н. А. ЕГН XXXX – тримата с адрес гр.С., ж.к.Х. Д., бл.130, вх.В, ет.3, ап.67, че М. Г. У. ЕГН XXXX с адрес гр.С., ж.к.“Н. ІІІ“, бл.330, вх.В, ап.40 и И. Г. Г. ЕГН XXXX с адрес гр.С.,ж.к.“Л.“, бл.214, ап.39 са собственици по силата на договор за дарение от 21.06.2005г., обективиран в н.а.128/2005г./, т.І, рег.№ 2277, н.д.№ 113/2005г. на нотариус К. К., вписан в СП с рег.№ 29820, акт 159, том LXXXVI, им.парт.312164 напо 230/960 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 960 кв.м., съставляващо УПИ ІV-56 от кв.9 по плана на гр.С., район П., в.з. Пасарелско езеро, при граници улица, УПИ V-61, улица и У. ІІІ-55, а по кадастрална карта и кадастралните регистри на район П., одобрен със заповед № РД- 18-20/06.02.2012г. на изпълнителен директор на АГКК имот с идентификатор 22472.7302.78 и имот с идентификатор 22472.7302.77.

ОТМЕНЯ,на основание чл.537,ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 68, т.ІІ, рег.№ 8432, н.д.№ 204/2011г. от 16.08.2011г. на нотариус В. Г., вписан в СП с рег.№ 34953, том LXXXVI, им.парт.178139.

ОСЪЖДА В. Й. А. ЕГН XXXX с адрес гр.С., ж.к.Х. Д., бл.130, вх.А, ет.4, ап-15, Х. С. А. ЕГН XXXX, Н. Й. А. ЕГН XXXX, Й. Н. А. ЕГН XXXX – тримата с адрес гр.С., ж.к.Х. Д., бл.130, вх.В, ет.3, ап.67 да заплатят на М. Г. У. ЕГН XXXX с адрес гр.С., ж.к.“Н. ІІІ“, бл.330, вх.В, ап.40 и И. Г. Г. ЕГН XXXXс адрес гр.С.,ж.к.“Л.“, бл.214, ап.39 сумата 700 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред С. градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните

Районен съдия:

Ключови думи