currdb:
Решение от 09.05.2016 по гр. д. 51116/2015 на СРС

РЕШЕНИЕ

№ 5944

гр.С., 09.05.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, ГО, 125 състав, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Районен съдия: Зорница Езекиева

Секретар: Надежда Игнатова като разгледа докладваното от съдията гр. № 51116 по описа на СРС за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Ищците К. С. Д., С. Л. Б., извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, чепо дарение от родителите им от 1981г. придобили правото на собственост върху по ПИ с идентификатор 68134.1931.1217, представляващ предишен УПИ ІІІ-198 от кв.250 с площ 602 кв.м., идентичен с имот пл.№ 5 от кв.268 от плана на гр.С., м.“Павлово – Триъгълника – Бъкстон“ от 1959г. Твърдят, че имотът е бил собственост на дядо им А. В. по н.а.№ 89, т.І, н.д.№ 64/1960г. През 1983 г. по повод процедура по отнемане на 255 кв.м. от имота за построяване на бензиностанция,като обезщетение на дядо им А. бил отреден съседния имот пл.№ 5, съставляващ парцел ІІ-15, м. “Павлово – Триъгълника – Бъкстон“, идентичен с ПИ с идентификатор 68134.1931.353, представляващ предишен УПИ ІІ – 200, от кв.250 с площ около 300 кв.м. Твърдят, че по дарение от родителите си са придобили парцел 5, притежаван от дядо им, като още през 1983 г. са установили чрез своите родители владение върху имот ІІ – 15, като оттогава се грижат за него – лично, и от родителите им. Твърдят, четози имот и фактически винаги е бил част от притежаваното от тях дворно място, включително в оградата му. Твърдят, че по повод уведомление от АГГК са установили, че ответникът Ц. К. е инициирал производство по снабдяване с констативен нотариален акт за ПИ..353. Въпреки действията си, на 07.08.2015г. ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, посочен като поземлен имот с проектен идентификатор 68134.1931.1331, съгласно скица № 15-253703/18.06.2015г., издадена на основание чл.52,т.4 ЗКИР с площ 332 кв.м., образуван от част от ПИ с идентификатор 68134.1931.353. Твърдят, че през 1988 г. С. Б. сключила брак с Р. Б., поради което и10- годишното им давностно владение е изтекло по време на брака. В молба – уточнение от 08.09.2015г. посочват, че претендират, че са собственици въз основа давностно владение на ПИ 68134.1931.353, който е с площ 345 кв.м., при съседи, посочени в молбата, с молба от 09.09.2015г- са посочили, че са придобили правото на собственост при квоти, както следваК. Д. ? идч., а С. Б. – ? ид.ч., Р. Б. – 1 ид.ч. С молба от 08.09.2015г. сочат, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за ПИ проектен идентификатор 68134.1931.1331, който имот твърдят, че следва да бъде образуван от част от имот 68134.1931.353. Твърдят, че инициираната от ответника процедура по изменение на кадастралната карта за имот № 353 не е приключила. Посочват в оранжев цвят на скица от 18.06.2015г. частта, която твърдят, че са придобили по давност, а със зелен- имотът, за който ответникът има констативен акт. Предявяват иск за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че ищците са собственици на ПИ 353 с площ 345 кв.м., от който имот се предвижда да се обособи имот с проектен идентификатор 68134.1931.1331, по скица от 18.06.2015г., с площ 332 кв.м.

Ответникът, в срока за отговор, оспорва иска, с довод, че нито ищците са влядали имота, нито имота е бил част от притежаваното от тях дворно място. Твърдят, че откритата процедура пред АГКК се изразява в нанасяне на границите между УПИ ІІІ- 200 в кв.-250 и ул.“Ч.“ и между УПИ ІІІ-198. Твърдят, че С. Б. е била ищца по гр.д. № 59/2011г. на ВКС, по което дело е отхвърлен искът й за признаването й за собственик на 1/24 ид.ч. по давност на УПИ ІV- 198 в кв.250,като доколкото не е влядяла ид.ч., то и не е владяла целия имот, който се твърди, че е присъединен към УПИ ІІІ-198. По гр.д№ 11750/2007г. на СРС, не са конституирани като ищци нито Р. Б., нито К. Д. Оспорват твърденията на ищците, че през 1983 г. дядо им А. е получил в обезщетение отчуждени 255 кв.м. от УПИ ІІІ 198, идентичен с ПИ с идентификатор 68134.1931.353 с площ около 300 кв.м.Твърдят, че ако това е вярно, ищците нямат правен интерес да предявят иск с основание за собственост давност, не е ясно как са влезли във владение. Твърди, че владее имота от 1953 г., когато е получил владението си от бащата на съпругата си, койтонямал документи за собственост. Първоначално имотът бил земеделски, като такъв го ползвал до включването му в РПна м.Павлово – Бъкстон през 1957г., след която дата ползвал имота като дворно място, което било оградено- лично от ответника, а по – късно чрез сина му, както и с работници, които да го почистват. Оспорва твърдението, че имотът, посочен в нотариалния му акт, е бил присъединен към УПИ ІІІ- 198. Твърди, че дворното място не е било нито общинска, нито държавна собственост, както и че за него няма съставени АДС.

С. Районен Съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното.

От нотариален акт засобственост на придобит по ЗРПВПННИ имот от 13.01.1960 г. се установява, че А. Й. В. е придобил правото на собственост върху дворно място от 1418 кв.м., съставляващо имот пл.№ 5 от кв.269, за който имот са образумани парцели ІV и V от кв.35 по плана на С., местността Красно село – Боянско. С нотариален акт за дарение от 17.06.1970г., А. В. е дарил на дъщеря си Е. А. Д. ? ид.ч. от дворното място, без сградата, образуващо парцел ІІІ- 5 от кв.356, местността Красно село – Боянско – ІІІ част, с площ 638 кв.м.,като видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот от 15.09.1971г., Е. Д. е дарила на дъщеря си К. С. Д. придобитото от баща си.

С нотариален акт за замяна на недвижими имоти от 21.02.1980 г. А. В. и съпругата му С. Й. В. са прехвърлили ? ид.ч. от масивна едноетажна сграда от 30 кв-м-. на бул.“Б.“ № 78, заедно с дворното място от 602 кв-м. -имот пл№ 5, с площ 602 кв.м. от кв.268 – на Л. А. В. В замяна на придобитото, Л. В. им е прехвърлил ? от празно дворно място от 713 кв.м., съставляващо имот № 5а от кв.268.

С нотариален акт за дарение от 1981г., Л. В. и съпругата му са дарили дъщеря си С. Л. А. с полученото по н.а. от 1980 г.

Видно от удостоверение за сключен граждански брак, С. А. е сключила през 1988 г брак с Р. М. Б. и след брака носи фамилното име Б.

На 07.08.2015г., ответникът Ц. К. се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствета проверка, за давност, на имот с проекет идентификатор 68134.1931.1331 по КК и КР, одобрени със заповед № РД – 18-68/02.12.2010г. на ИД на АГКК, съгласно скица проект№ 15-253703-18.06.2015г. на СГКК, издадена на основание чл.52,т.4 ЗКИР с площ 332 кв.м., с адрес гр.С., ул.Ч.“.

От приетата по делото, неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, се установява, че по представена скица, издадена от К. РНС при СГНС,издадена по подадено заявление от 1960 год. за парцели II и IV, отредени за имот пл.№ 5 от КРП на гр.С., м.’’Красно село-Боянско” - II част, одобрен със заповед № 419/18.VI.1959 год., собственост на А. Й. В. Скицата е издадена с нанесени в нея придаваеми и отчуждаеми части от имота, съгласно отрежданията на РП, утвърден със заповед № 419/18.VI.1959 год. Съгласно отбелязаното на скицата, към парцели II и IV от имот пл.№ 5, се придават 245 кв.м. от към улица с о..о..407 и 409 и 10 к..м. о. с. и. п. ю. г.. С. с н. в К.бинирана скица - приложение № 7 къмекспертизата, именно тези 245 кв.м., попадат в изградената бензиностанция, съобразено със записаните дати - след 1983 год. За тези 245 кв.м. дали са уреждани регулационните сметки, заплатени ли са от А. Й. В., до момента, експертизата, въпреки неколкократни посещения в РА при р-н „Витоша”, конкретни данни за това, не е открила. При извършена справка в отдел ”Общинска собственост” при р-н „Витоша”, устно му било известено, че акт за държавна собственост № 2658, не касае въобще изграждането на бензиностанцията.

Вещото лице е проследило измененията в кадастралните планове от 1956 г. В кад.план от 1956 год., имотът с последен номер по КК от 2010 год. - 353, не е заснет. Имотът попада в чертите на заснет имот, обозначен с установените условни знаци като „Л.”, записан в плана с пл.№ 15.

В кад.план, изработен през 1977 год., при изработването на плана, процесният имот пл.№ 353, не е съществувал в своите си граници и не е заснет. Заснет е в общ имот, записан в плана с пл.№ 200. След възстановяване по ЗСПЗЗ, имот на наследници на В. С. К., през 1995 год., първоначално заснетия имот пл.№ 200, е променен, част от него се възстановява на наследници на К., която преминава в имот пл.№ 350, а от северната и югоизточна части, съгласно отрежданията на КРП на гр.С., одобрен със з-д № РД-09-50-255/19.06.1996 год се образуват два урегулирани имота - УПИ П-200 и УПИ VIII-200 в кв.250. Описано в констативната част на експертизата, в разписната книга към плана, имот пл.№ 200 /от кад.план от 1977 год./ е без записано име на собственик, като за северната му част, от която е образуван УПИ II-200, отразено и в кадастралната карта - за ПИ с идентификатор 68134.1931.353, от 2010 год. /стр.21 в преписката по делото/, по настоящем отреден като ПИ с проектен идентификатор 68134.1931.1331, съгласно скица № 15-253703/18.06.2015 год., издадена на основание чл.52, т.4 от ЗКИР, с площ 332 кв.м, така образувания имот е без установен собственик. Изяснено в т.1 от заключението, предишен УПИ ІІ-200 от кв.250 по плана на гр.С., м.”Павлово-Бъкстон”, с площ от около 300 кв.м., идентичен с част от имот пл.№ 15 от кв.268, по плана на гр.С., м.”Павлово-Триъгълника-Бъкстон” от 1976 год., след 1959 год., е бил част от общ имот, заснет през 1977 год. в кад.план на гр.С., в кад.лист от плана № 541 и записан с пл.№ 200. В констативната част на експертизата е посочено, че в разписната книга към плана от 1977 год., имот пл.№ 200, е без записани данни за собствеността му. След възстановяване на бивш имот на н-ците на В. С. К. - имот пл.№ 350 по плана, в който имот влиза и средната част на имот пл.№ 200, от източната част на имот 200, съгласно КРП на гр.С., м.”Павлово-Бъкстон” от 1996 год., се отрежда УПИ VIII-200, която част съответства на заснет имот в кад.план от 1956 год. - имот пл.№ 4 и който имот, съгласно записаното в разп.книга на плана от 1956 год., се възстановява на Й. и Б. П. П., а от северната част на имот пл.№ 200, с площ от около 300 кв.м., съгласно РП от 1996 год., се отрежда УПИ ІІ-200 в кв.250, с площ 333 кв.м., обозначени на комбинирана скица - приложение № 7, с буквите Д,Е,В,Г,Д. Така образувания УПИ, както и целият кв.250 от РП от 1996 год., попада в територия, отредена съгласно ОУП на гр.С., за индивидуално жилищно строителство, със средноетажно застрояване /Жс/. Имот пл.№ 353, като самостоятелен имот, се появява едва след допълнително попълване на кадастралния план от 1977 год., извършено в „Софийски кадастър”, при нанасянето на възстановен имот по ЗСПЗЗ на н- ците на В. С. К. След записване в разписната книга на плана възстановения на К. имот пл.№ 350, северната част на общия имот пл.№ 200 в кадастралния план, в разписната книга е записан с пл.№ 353, с пояснение: „Затворена фигура до имот пл.№ 198”, но без конкретно записано име за собственик на имота.

Разчетено от представената скица на стр.17 в преписката по делото, западната граница на имота на А. Й. В., опира в парцел II-15, кв 356, по РП на „Красно село-Боянско” II част /записано на скицата/. При неколкократни проучвания в Н. –СО вещото лице е установило, че в архива, се съхранява план - „Красно село-Боянско” II част, одобрен със з-д № 419/18.VIV1959 год. Този план, разгледан подробно, обхваща територия, заключена между триъгълника - „Бр.Бъкстон” - „Пернишко шoce’’/бул.Ц. Б. I./ и достигащ в северна посока, до ул.”П. Т.”, не достигащ до района, в който са разположени процесиите имоти. Други части от този план - „Красно село-Боянско”, обхващащи района в който попадат и процесиите имоти, не му бяха показани, с твърдение, че такива планове, в архива на Н., не се съхраняват.В съдебно заседание, вещото лице сочи, че в кадастралния план от 1977 г. е изтертана полумасивна оглада, което означава че към датата на съставяне на кадастралния план, тя е била на терен. До изменение на кадастралния план от 1995г. оградата е дадена като полумасивна, градинска, вскицата към плана от 1991 г. оградата е заснета като полумасивна. Полумасивна ограда означава градинска решетъчна мрежа, поставена на бетонови колове. На комбинираната скица имотната граница е отбелязана с кафяво, а масивната ограда е отбелязана с букви Г и В. През 1977г. направили нов кадастрален план на С., имало е заснемане на място.

Пред СРС са разпитани свидетели. Свидетелите Л. В.и А. Т. живеят в района на спорния имот. Имотът на А. бил ливада, през 1960-1970 г. имотът бил разделен на два парцела. К. и С. имат постройка в единия парцел, в дъното, а мястото е от около 1 дка. През годините имоът бил ограден с бодлива тел.Махнали бараката през 80- те години, С. и К. обработвали имота след премахването й. Посадили дървета, облагородили мястото. Заградили го с ограда, двете части на парцела не били отделени един от друг, а мястото било оградено , където се обработвало. Свидетелят В. не познава ответника и не е виждала никой друг в имота, освен К. и С. Нямало ограда, която да отделя другия парцел от мястото им с къщата. Свидетелят Т. посочва имота на К. и С. на скицата на лист 21 като имоти, означени с 1331 и 1332. Сочи, че имотът на свидетеля В. е номер 199. В парцел 350 построили блок. Мястото на К. и С. било оградено с телена ограда, и е едно цяло от 1995 г. /когато свидетелят се нанесла там/до разпита. Когато започнали да строят блока / около 2012г./, направили ограда на границата между 1331 и 1332, като продължение на оградата от имот 200 и в имот 1331 поставили кран и направили строителна площадка. В един момент в предната част на имот 1331 към улицат. и. о., но после я махнали. В момента нямало ограда между имот 1331 и 1332. Преди 80- те години А., а след това Д. и Л. работили мястото, което е посочено като 1331, в него имало посадени плодове и зеленчуци. Имало нещо като навес, в който държали дървен материал.Мястото било на С. и К., никой не друг не е идвал да го ползва, а те го обработвали. Не познава ответника. Оградата между 1331 и 1332 била от мрежа, която стояла допреди тази част от имота да бъде превърната в строителна площадка.

Свидетелят В. Н. е познат на сина на ответника. Посетил е имота между 70- те и 80- те години. Ответникът Ц. го е водил. Имало първоначално бодлива тела, а после мрежа от всички страни на имота. Ц. го ползвал да си сади зеленчуци.Никой не му оспорвал правото да ползва. СвидетелятС. А. също е познат на сина на ответника. Идвал в имота да помага, да разчиства. За първи път отишъл преди 15 години, оттогава е ходил по 3-4 пъти годишно. Когато отишъл за първи път, имотът бил заграден с телена ограда от всички страни. В ляво от парцела на ответника, има парцел с къща, а двата са отделени с ограда. На скицата на лист 21, оградата межзу 1331 и 348 и между 1331 и 350 е направена от строителите, а нарисуваната междзу 1331 и 1332 е старата ограда.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск за признаване право на собственост, възникнало по давност, започнала да тече от 1983г., на реална част от ПИс идентификатор 68134.1931.353 и площ на ПИ 345 кв.м., която реална част е посочена на скица – проект № 15- 253703/18.06.2015г. в зелен цвят и букви А-Б1- В- Г- А от ищецаи се посочва да е с площ 332 кв.м. и която част се предвижда са се обособи в ПИ с проектен идентификатор 68134.1931.1331.

Предвид твърденията в исковата молба и уточненията, въвеждащи предмета на делото, следва да се провери дали ищците доказаха твърдението си, че считано от 1983 г. са установили давностно владение върху реалната част от 332 кв.м. от имота, тъй като съдът се произнася по придобивното основание, въведено в исковата молба и уточненията.

С Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че: “Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС“.

За установяване на въпроса кой държи имота, са разпитани свидетели. От една страна са показанията на свидетеля В. и свидетеля Т., които сочат, че К. и С. стопанисвали освен своя имот / посочен като 1332/, и съседния – 1331, в него садяли зеленчуци, поддържали го. Сочат, че открай време знаели, че мястото на С. и К. включва и двата имота. От друга страна, са свидетелите А. и Н., които сочат, че мястото се стопанисва от ответника Ц. К., който сади в него зеленчуци, стопанисва го. Никой не се е противопоставял на ползването му.

Двете тези са противоположни. Съдът намира, че следва да кредитира изложеното от свидетелите В. и Т., защото двете са непосредствени съседи на спорната част от имота. Свидетелят В. е живяла в съседния имот № 199 за периода от 1958г. до месец юни на 2015г. Видно от скиците, приложени по делото, имотът й граници с имот № 1332, в който е построена къщата на К. и С. Свидетелката Т. живее в мястото от 1995г., а има парцел № 200 считано от 1980 г. Парцел 200 също е непосредствен съсед напарцел 1332.

От друга страна, според изложеното от свидетелите Н. и А., първият е посещавал имота до 80- те години, а вторият – 3-4 пъти годишно. Показанията на свидетелите В. и Т. се потвърждават от изложеното от вещото лице, след оглед на място, а косвено – и от показанията на свидетеля Н. и А. за мястото, на което е била поставена оградата между имот 1331 и 1332. Показанията на свидетелите В. и Т. са последователни, изразяват непосредствени наблюдения през годините, за разлика от изложеното от свидетелите Н. и А., които са посещавали епизодично имота, не описват имота, насажденията, границите, толкова подробно.

Поради изложеното, съдът намира, че ищците по делото са доказали твърдението си, че през 1983 г. за започнали да държат имота, като са го стопанисвали, облагородявали. Разпоредбата на чл.69 ЗС въвежда оборима презумпция, че който държи – той владее.Следователно и с изтичане на десет години / чл.79,ал.1 ЗС/, към 1993г., ищците са придобили реалната част от имота, по давност.Към датата на установяване на давностното владение, С. Б. не е била в граждански брак. Към датата на изтичане на давностния срок, тя е била в граждански брак с ищеца Р. Б., поради което и придобитото от нея става съпружеска имуществена общност. Следователно и към 1993 г., К. Д. е станала собственик на ? ид.ч., а другата ? ид.ч. е придобила от С. и Р. Б. в СИО.

Ответникът от своя страна, се легитимира като собственик с нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка. Ищците оспорват твърдението му, че в негова полза е изтекла придобивна давност.С ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС се прие, че„Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.“

Т. позоваване е инициирането на процедура по издаване на нотариален акт по обстоятелствената проверка. При оспорването от страна на ищците, че ответникът е придобил по давност имота, следва дасе провери дали ответникът доказа по делото пълно и главно, че е установил давностно владение, за да е налице хипотезата на чл.99 ЗС за правото на ищците – последните да са изгубили правото на собственост, защото то е придобито от ответника.

Съдът намира твърдението за недоказано, предвид на обстоятелството, че показанията на доведените от ответната странане сочат, че ответникът е отблъснал осъществяваното от ищците владение върхуреалната част на имота. В този смисъл съдът не кредитира изложеното от доведените от ответника свидетели, доколкото същото е в противоречие с казаното от доведените от ищеца свидетели, които заявиха, че други освен С. и К. не са виждали в имота. Съдът кредитира показанията на свидетелите, доведени от ищците, защото те са съседи на спорния имот, имат трайно наблюдение над него, и съдът не ги намира за заинтересовани от изхода на спора. Поради изложеното, съдът намира, че до махането на оградата през 2012г., по делото не се доказа ответникът да е владял имота достатъчно, за да установи давностно владение върху него, и да го придобие по давност.

Имотът следва да се индивидуализира по комбинираната скица на вещото лице, по буквите Д – Е – В -Г -Д , тъй като видно от СТЕ по тези граници отговаря на УПИ ІІ-200 от кв.250.

Поради изложеното, искът е основателен и следва да се уважи.

Искът следва да се уважи, ана основание чл.537,ал.2 ГПК, констативният нотариален акт да се отмени.

При този изход на спора, право на разноски имат само ищците. Ищците доказват и по списък претендират 2531,37 лева разноски: 840 лева за държавна такса и 300 лева за депозити за експертизи и 1391,37 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. Д. К. ЕГН XXXX с адрес с.Р. поле, ул.“С.“ № 9 чеК. С. Д. ЕГН XXXX с адрес гр.С., кв.Горна баня, ул. В. з. № 11, С. Л. Б. ЕГН XXXX с адрес гр.С., ж.к.Б., бл.31, вх.1, ет.8, ап.37 и Р. М. Б. ЕГН XXXX XXXX с адрес гр.С., ж.к.Б., бл.31, вх.1, ет.8, ап.37 са собственици / К. Д. – на ? ид.ч., а С. и Р. Б. – собственици на ? ид.ч. в режим на СИО/ по силата наизтекла в тяхна полза придобивна давност, започнала да тече от 1983г., на реална част от ПИс идентификатор 68134.1931.353 и площ на ПИ 332 кв.м., която реална част е посочена накомбинирана скица от27.03.2016г. на вещото лице Г. Г. под букви Д – Е – В -Г -Д, приподписана от съдията, неразделна част от решението по делото, и която част се предвижда са се обособи в ПИ с проектен идентификатор 68134.1931.1331.

ОТМЕНЯ, на основание чл.537,ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 194, т.І, рег.№3514, н.д.№ 164/2015г. от 07.08.2015г. на нотариус З. Т.

ОСЪЖДА Ц. Д. К. ЕГН XXXX с адрес с.Р. поле, ул.“С.“ № 9да заплати на К. С. Д. ЕГН XXXX с адрес гр.С., кв.Горна баня, ул. В. з. № 11, С. Л. Б. ЕГН XXXX с адрес гр.С., ж.к.Б., бл.31, вх.1, ет.8, ап.37 и Р. М. Б. ЕГН XXXX XXXX с адрес гр.С., ж.к.Б., бл.31, вх.1, ет.8, ап.37 сторените по делото разноски от 2531,37 лева

Решението подлежи на обжалване пред С. градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните

Районен съдия:

Ключови думи