Р  Е  Ш  Е  Н  И Е

№ 5547

гр.С., 27.04.2016 г.

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

С. районен съд, I Гражданско отделение, 125- ти състав, в открито съдебно заседание, проведено  на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                                

                  Районен съдия: Зорница Езекиева

секретар  Надежда Игнатова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №56463 по описа за 2015година и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Ищецът Т. Н. И. извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че е собственик на УПИ V-604 в кв.11, м.“ВЕЦ С.“, гр.С. Твърди, че през 2011г. в съседния й парцел – УПИ VІ- 602 започнало строителство на жилищна сграда от ответника ЕТ „МИГ – 1991 – М. Г.“, като в рамките на строителството, ответникът разбил навеса и постройката, които се намирали в източната част на собствения й имот, свалили вратите, черчеветата, стените и пода на постройката, разбили покрива на постройката и свалили 200 керемиди; изкоренили от двора й три къпини, един бор, три вишни и две праскови, три лешника, които се намирали в западната и южната част на имота; разбили оградата, която се намирала по протежение на двора й - отизточна, южна и западна част на имота от 27 м; направили огромен изкоп по средата на двора й и го превърнали в строителна площадка. Поради изложеното, предявява иск срещу ответника за заплащане на обезщетение за имуществени вреди -сумата 1200 лева за закупуване на прозорци, сумата от 600 лева за закупуване на врати, сумата от 1500 лева за възстановяване на покрива; сумата от 500 лева за изграждане на навеса; сумата от 650 лева за поставяне на нова ограда; сумата от 300 лева за колци на оградата, сумата от 500 лева за възстановяване на навеса,както и сумата от 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди; в първото по делото о.с.з., в което делото е докладвано, ищцата е посочила, че претендира и сумата 1000 лева за изкоренените дървета – 1 вишна, 1 праскова, 1 леска, 1 40-годишен бор, които са били в частта около селскостопанската постройка и около бутната сграда.

С отговор на исковата молба, ответникът ЕТ „МИГ – 1991 – М. Г.“ оспорва иска с твърдения, че същият е изпълнител на СМР в имот, посочен в отговора с идентификатор 68134.1600.602, УПИ VI-602. Твърди се, че възложител на СМР са собствениците на описанияимот. Твърди, че извършваните СМР са съобразени с правилата в строителството и строителното разрешение. Оспорва твърдението за нанесена вреда с твърдение, че на 13.09.2011г. във връзка с извършено геодезическо заснемане се установило, че по южната граница на горепосочения имот е налице навлизане и поставяне на ограда, която не съвпада с регулационната граница. Твърди, че тази част е от около 50кв.м. и в нея са изградени незаконни паянтови постройки. Твърди, че същите са придобити от собственика на земята по приращение.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

От нотариален акт от 1977г. се установява, че ищцата е придобила правото на собственост върху 500 кв.м. празно неурегулирано място в местността Подобреща, кв.Витоша, пл.№ 1, к.л.573 по плана на гр.С. с нотариален акт № 576/2003г. ищцата е продала на И. П. П. поземлен имот от около 500 кв.м. в гр.С., кв.Витоша, ул.454, нова ул.П. Г. З. № 40, поземлен имот № 604, за който е отреден УПИ ІV в кв.11 по плана на гр.С., местност Витоша – ВЕЦ С. Видно от нотариалния акт, ищцата има запазено вещно право на ползване. Имотът, видно от скица № 15-289338-09.07.2015г. на поземлен имот, издадена от СГКК – гр.С., съставлява ПИ с идентификатор 68134.1600.602. По делото е приложено решение на СРС, 27- ми състав, без отбелязване за влязло в сила, от което е видно, че по иск на ищцата против приобретателя на имота, договорът е развален.

От приложените от ответника писмени доказателства – нотариален акт от 2011г., е видно, че собствениците на съседния парцел – УПИ VІ- 602, са учредили на фирма „С. Б.“ ЕООД право на строеж върху имота, при задължението му да им построи обособен обект в жилищна сграда. Видно от протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 13.09.2011г. се установява, че в присъствие на представител на строителя – ответник, е определена строителна линия и ниво на строежа на жилищната сграда с подземни и надземни гаражи на к.к. +20,00м. , както и е извършен изкоп на -3,60. Видно от протокола, замерванията са извършени от геодезисти.

От приетата по делото, неоспорена СТЕ, изготвена от вещото лице М., се установява, че в имот 604 е изградена едноетажна жилищна сграда, към която са правени множество пристройки. По северната граница на имота е изградена нова, пететажна жилищна сграда в съседния имот. По същата граница откъм улицат. и о. д. с. в. ч. о. п. о. о. т. м. н. м. к., зад която е изградена нова ограда от масивен цокъл и метални, решетъчни пана над него. Непосредствено до новата ограда и до фасадата на сградата, изградена в имота на ответника, откъм имота на ищцата се виждат кофражни платна на стената на сутерена на новата сграда и укрепването им, като в тази част изкопът не е засипан. В близост до северната граница, в имота на ищцата, е изградена жилищна сграда към която са изградени и няколко постройки. Към източната фасада на сградата е изградена постройка, представляваща баня, а пред южната стена на банята е изградена остъклена зимна градина. До северната стена на банята се вижда паднал покрив и подпори на съществувал навес. Виждат се остатъци от дървена скара на покрива на навеса, върху която е била поставена ламарина. Навесът е изчертан от вещото лице на скицата със зелен цвят – навесът частично навлиза в имота на ответника, като частта, която попада в имота на ответника, е 9,80 кв.м.Навесът е бил изграден до пристроената баня, както и пред пристроената към северната фасада на жилищната сграда постройка – барака.

Бараката,изчертана от вещото лице в оранжев цвят, е с тухлени стени и едноскатен дървен покрив, покрит с керемиди. Северната стена на бараката е с голяма, вертикална пукнатина през зида, около която мазилката е опадала, а останалата част е подкожушена. Таванът на бараката е паднал, като части от него се виждат по пода на бараката. Таванът е бил с талашитени плоскости, с вата върху него. Прозорецът на бараката е със счупени стъкла и изгнила, дървена дограма. Вратата на бараката е стара, дървена. При оглед отвън СТЕ е констатирала, че част от северната стреха есъс счупени и липсващи ребра и дъски, като по – голямата част от керемидите по покрива са свалени, а голяма част от керемидите са счупени и разместени. На мястото на липсващите керемиди е поставен брезент. До бараката се вижда част от падналата телена ограда по северната граница на имота.

По жилищната сграда няма щети, с изключение на паднала част от улука по южната стреха на сградата. В двора на ищцата, пред южната фасада на жилищната сграда, към момента на огледа има паднало метално скеле за асма. Постройката и навесът са били изградени в имота на ищцата, в близост до северната граница на имота, представляващ УПИ V – 604.

Оградата, която е била премахната, е била изградена по северната граница на имота на ищцата и другия имот. Към момента на огледа, на място, на границата е изградена нова ограда от масивен цокъл, с метални решетъчни пана върху него.

Вещото лице е остойностило необходимите СМР за възстановяване на бараката /сумата 1553,98 лева/, навесът /1280,40 лева/ и оградата /554,50 лева/. В съдебновещото лице посочи, чеако навесът се изгради така, че да не попада в съседния имот, стойносттана ремонта на навеса, в таблицата ще се намали, а ако следва да бъде остойностенасамо частта от навеса, попадащ в имота на ищцата, то съответно количествата по отделните пера и стойностите ще бъдат както следва : по т.1 вместо 1,20 ще бъде 0,7 и сумата съответно ще бъде 430,50 лева; по т.2 вместо 34,80 ще е 21,5 и сумата става 279,50 лева; т.3 стойността остава същата;общата сума вместо 1280левастава 800 лева.

По делото е приета, неоспорена от страните, съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице Г. Вещото лице посочи в о.с.з., че при оглед на място, в имота на ищцата няма трайни насаждения, по двора е разбито и не може да каже дали е имало такива. В единия край, където е била стопанската постройка, е разкопано. Оценката на дървесните видове вещото лице формира на база Наредба за базисните цени на трайните насаждения.

Пред СРС са разпитани свидетели.

Свидетелят Д. Б. К. е личен лекар на ищцата. Сочи, че я познава от шест години, през 2015г. имала криза по повод случай, който ищцата й разказала, затова, че й влезли хора в имота и са й съборили оградата, бутнали я и започнали да й обират крушите и овошките в двора. Когато отишла в имота, нямало построена ограда. Фирмата й казала, че ще й построи ограда, но не казала дали е построена. Показала й къде се е намирала. Три месеца по- късно дошла да й каже, че й откраднали бойлер, дюшек и посуда. Отишла на място, от полицията казали, че извършителят е неизвестен, видяла , че оградата е съборена. На едната къщичка нямало керемиди, другата била добре, но след шест месеца се оплакала, че й откраднали посудата. Здравословното й състояние се влошило, започнала да развива кръвно, както и диабет. Преди това не взимала лекарства.

Свидетелката А. Х. И. сочи, че ищцата й споделяла, че фирмата – строител лее бетон върху нейната постройка, изсипват й вода, за да й наводнят къщата, режат й дръвчетата. В двора, до улицат. и н. и. д., както и натурии.

Свидетелят В. М. Д. сочи, че имотът на ищцата и този от баща му са гранични, строителството на блокае в имота на баща му,и се осъществява на два калкана – единият е точно на границата между двата двора. Преди строителството имало ръждясала ограда с дървени колове, както и тел. На мястото има две бараки – немасивни сгради, полуизгнили. Свидетелят заявява, че откъм мястото на баща мув нейния имот няма насаждения, няма и къде да има, защото бараките опират до оградата, в нейния имот има ябълка, орех, повечето са саморасли, дърветата още са там.

Когато трябвало да се даде разрешение за строителство, дошли двама специалисти и всички присъствали. Геодезистите поставили колчета, защото се оказало, че оградата, построена преди 50-60 години, от страна на имота на ищцата е била навлязла в имота на баща му с 1,80м. В тази частот 1,80 от нейната част имало ъгъл от навес, който влизал в неговото място. Този покрив стърчал около 1м, който трябвало да се премахне, за да мине оттам калкана. Този един метър, който стърчал бил много изгнил, и го премахнали. Това, което стърчало от навеса, били 4-5 дъски. Свидетелят заяви, че нищо друго не е пипано в нейния имот. Старата ограда се възстановила и тя минавала точно покрай калкана. Там където се направил ровът за калкана се изкопала дупка около 50см, която трябвалода бъде запълнена, но свидетелят заявява, че ищцата не им разрешила да влезем и да я оправят. Работниците възстановили старата ограда, опънали канап, където били колчетата от геодезистите и там преместили оградата. Освен ъгъла нищо друго не било пипано в нейния двор. Свидетелятзаявява, че всеки ден бил на строежа. Според него постройката, в която ищцата живее, е много далече от блока. На навеса преди строителството нямало много керемиди -там винаги е имало изпопадали керемиди, защото гредите са много изгнили. Свидетелят чувал , че преди да се започне строителството ищцата се е оплаквала от набези и кражби в нейния двор. В двора на ищцата има само стари дървета -ябълка, орех ,откъм улицат. - е. л., които дървета са стари и си седят. Има стъбло от бор на границата с имота на баща му имот, изсъхнало от години, стои си само стеблото. По негова преценка, незнам точно кога е изсъхнало, носа минали повече от 10 години оттогава. Въз основа скицата на лист 85 от делото, свидетелят сочи, че в имота на ищцата / 604/ с номер 1 е посочена къщата, в която живее ищцата, и според него и оградата има поне пет метра. На единия ъгъл, близък до оградата на постройката под номер 1, е навесът. Колците са били сложени по границата, както е на скицата, а преди оградата била по – навътре. Ровът бил в неговия имот, към улицата, почти до къщата , където е пропаднала пръстта и се е образувал ров широк около 0,5 метра и надолу дупка.

Свидетелят А. Й. Л. описва имотана Т. по следния начин - къща, която се наводнява постоянно, понеже е в ниското и като вали, водата отива надолу. Освен къщата, в която тя живее, има един навес и един фургон. Строителството било извършено до нейната граница. Имотът й навлизал в другото място с около 1,5м - 2м.

Свидетелят присъствал, когато дошли „хората от Общината“-да замерват границите и ? казали да се премести. Тя донесла документи. Дошли строителят и се разбрали. Работниците останали да изчистят боклука. По-голямата част от навеса, под който имало дърва и кашони, попадал в другия имот. Работниците изнесли дървениите и кашоните и освободили мястото. В близост до блока нямало насаждения, нямало дървета, имало само един бор, който бил изгнил от преди да започне строителството, стоял като цяло дърво.Свидетелят е неинформативен за набези върху имота на ищцата, защото сочи случаи отпреди 15- 20 години. Незнае Т. да е пречила да поправят терена, но е виждала да се кара с работниците.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна следните правни изводи:

Според чл.45 ЗЗД във вр. с чл.51, ал.1 всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да е основателен така предявеният иск, следва да бъде доказано по делото пълно и главно, че поведението на ответника е противоправно, че са настъпили вредите, описани в исковата молба, както и пряката и непосредствена причинна връзка между тези вреди и поведението на ответника.

Съдът намира, чеищцата има материална легитимация за предявяване на иска, поради следното.

От приложения по делото нотариален акт, се установява, че ищцата към датата на предявяване на иска е ползвател със запазено вещно право на ползване / съдът не следва да съобразява решението на СРС, с което договорът за покупко – продажба на недвижимия имот е развален, защото решението на СРС не е влязло в сила/. Вещното право на ползване е уредено в чл.56 и следващите от ЗС. С учредяване на вещно право на ползване, собственикът се лишава отдве от правомощията, изначално включени в правото на собственост, а именно от правомощието да ползва вещта и да получава добивите от нея, а от своя страна собственикът на когото остава единственоправомощието „разпореждане“ с вещта,поради което е наречен в теорията „гол собственик“.

Титулярът на вещно право на ползване, ползва вещта и получава добивите от нея, а съгласно чл.57,ал.1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползуване. От цитираната разпоредба, систематически тълкувана с разпоредбата на чл.57,ал.4 ЗС, се налага изводът, че титулярът на вещно право на ползване има задължения по поддържането на вещтав състоянието, в което му е предоставена за ползване, или за него са предвидени действия по управлението и грижата за вещта. Цитираните разпоредби следва да се тълкуват ведно с разпоредбата на чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД. Отговорността на възложителя на работата, предвидена по чл.49 ЗЗД, е за виновни действия на лицата, на които е възложил работата. Тази отговорност винаги е по отношение на определено лице, което твърди / и следва да докаже/, че от действията на изпълнителя са му причинени вреди. Отговорността не е обвързана с право на собственост, нито с правомощие разпореждане, защото отговорността не е по отношение на вещта , обект на право на собственост / респективно ползване/, а по отношение на конкретното лице, което твърди, че е увредено с действията на изпълнителя. При твърденията на ищцата, се налага изводът, че обезщетението което се претендира от ищцата е обезщетение за разходи за възстановяване на дворното място като отпреди твърдения деликт. Както се посочи по – горе, съгласно разпоредбата на чл.57,ал.1 ЗС вещният ползвател има задължението да поддържа вещта в състоянието, в което я е получил от собственика, което включва и заплащане на разходите за поправка на намиращите се в дворното място движими вещи / навес, барака/, и трайни насаждения.

Съдът намира, че разпоредбите начл.111 ЗС и чл.58 ЗС не навеждат на различен извод, защото задължението на ползвателя да съобщава на собственика за посегателствата върху вещта произтичат от правомощията на собственика и по- конкретно от обстоятелството, че само собственикът притежава пълният обем на защита на правото на собственост. Съдът намира, че разпоредбата на чл.111 ЗС, тълкувана ведно с разпоредбите относно вещното право на ползване не въвеждат лимитативно правата и задълженията на вещния ползвател, още по – малко такъв извод следва от разпоредбите на ЗЗД. ЗС предвижда права, правомощия и задължения свързани с упражняване на вещни права, а ЗЗД, в частта за непозволено увреждане, предвижда отговорност, свързана с личността. В заключение по възражението, съдът намира, че отводът, повдигнат от ответника относно материалната легитимация за иска на вещния ползвател, би бил основателен при иск на собственика на дворното място, за заплащане на обезщетение изразяващо се във възстановяване на разходите за привеждане на вещта във вида, в който собственикът я е предоставил на ползвателя, защото всъщност легитимацията е на ползвателя.

От събраните по делото доказателства – разрешение за строеж, протокол за отриване на строителна площадка, заключението на СТЕ на вещото лице М., както и от показанията на свидетелите Д. и Л. се установява, че през 2011г., при започване на строителството в съседния на ищцата имот, се установило, че физическата ограда между двата имота е поставена така че да навлиза в имот 602 с 1,80 м. От заключението на СТЕ на вещото лице М.е видно, че навесът, построен в имота на ищцата частично навлиза в имота на ответника, като частта, която попада в имота на ответника, е 9,80 кв.м. Свидетелят Л., заяви пред съда, че при започване на строителството, работниците са премахнали 4-5 дъски от навеса, в частта му, в която покривът навлизал в имота на баща му от около метър.В тази част показанията противоречат на констатацията на място на вещото лице М., която сочи, че до северната стена на банята, построена в имота се вижда паднал покрив и подпори на съществувал навес, виждат се остатъци от дървена скара на покрива на навеса, върху която е била поставена ламарина. Тоест, при констатация на място от вещото лице се установява, че съществувалата постройка е разрушена изцяло. От показанията на свидетеля Л. се установи, че работниците на ответника са премахнали дъските и частта от навеса, която навлиза в имот 602. Ответникът, който следва да докаже, че работата е извършена по начин да се запази частта на навеса, която попада в имота на ищцата, не стори това. Съдът кредитира изложеното от вещото лице след посещение на място, включително при преценка за евентуална заинтересованост на свидетеля Л., имащ качеството „възложител“ на строителството по смисъла на чл.161 ЗУТ.Строителството следва да се извършва по начин, че да не уврежда съседния имот. В конкретния случай се е налагало привеждане на границата между двата имота в състоянието, в което е следвало да бъде въз основа на документитеза собственост. Затова и строителят е имал право и основание да премахне единствено частта, намираща се в имота, в който ще строи.Премахването на целия навес не е оправдано.

Поради изложеното, съдът намира, че ответникът следва да заплати разходите за извършване на ремонт на навеса, в стойността им, която е определена от вещото лице, за частта припадаща се в имота на ищцата. Стойността на ремонта за целия навес възлиза на 1280,40 лева, като в съдебно заседание вещото лице посочи, че ако навесът се изгради така, че да не попада в съседния имот, стойносттана ремонта на навеса в таблицата ще се намали, а ако следва да бъде остойностенасамо частта от навеса, попадащ в имота на ищцата, то съответно количествата по отделните пера и стойностите ще бъдат както следва : по т.1 /за направа на дървена конструкция за навес/ вместо 1,20 ще бъде 0,7 и сумата съответно ще бъде 430,50 лева; по т.2 /доставка и монтаж на ЛТ ламарина/ вместо 34,80 ще е 21,5 и сумата става 279,50 лева; т.3 /изнасяне и стоварване на стротителни отпадъци/ стойността остава същата;общата сума вместо 1280левастава 800 лева. Или искът за заплащане на разходите, необходими за ремонт на навеса, е основателен за сумата 800 лева,но предвид диспозитивнотоначало в процеса и обстоятелството, че искът е предявен за сумата 500 лева, то и съдът присъжда тази сума. Съдът не следва да определя обезщетение за направената дупкатадо оградата, защото такова не е претендирано.

Съдът намира, че претенцията за заплащане на разходите за постройката е неоснователна, защото макар вещото лице да установи на място, че част от северната стреха е със счупени и липсващи ребра и дъски, по – голямата част от керемидите по покрива са свалени, а голяма част от керемидите са счупени и разместени, то не се установи причинната връзка с поведението на работници при ответното дружество. На първо време,показанията на свидетелите,доведени от ищеца, са неинформативни относно въпроса дали свалянето на керемидите от тавана на бараката, както и повредената част от северната страна на бараката са вследствие на поведение на работниците. Свидетелите, доведени от ищцата не свидетелстват за собствените си възприятия, а препредават твърденията на ищцата и нито едно друго доказателство не потвърждава тезата й. Свидетелите, доведени от ответника, сочат, че вследствие на преместването на оградатане е пипано нищо друго в имота. Поради изложеното, съдът намира тезата на ищцата за недоказана.

Съдът намира претенцията за заплащане на разходите за поставяне на нова ограда и поставяне на колци за неоснователна. Към момента на огледа, извършен от вещото лице М. на място, на границата е изградена нова ограда от масивен цокъл, с метални решетъчни пана върху него, поради което и ответникът не следва да заплаща разходите за възстановяването на оградата.

Претенцията за заплащане на разходите за изкоренени трайни насаждения е недоказана. Свидетелите, доведени от ищцата, не сочат в имота да е имало насаждания. Свидетелите, доведени от ответника, сочат, че в имота има бор, който е изсъхнал от поне 10 години. При липса на доказателства, че борът е бил здрав при започване на строителството – следователно строителството е довело до изсъхването му, както и при липса на доказателства, че в имота при започване на строителството е имало трайни насаждения като посочените от ищцата, искът за заплащане на разходи по възстановяването им,е неоснователен.

Относно иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. От показанията на свидетеля К. се установява, че преди да започнат проблемите със строежа, ищцата е била в добро здравословно състояние. След случилото се започнала да вдига кръвно, през лятото на 2015г- направила криза, развила диабет. Съдът не притежава специални знания, за да установи дали заболяванията на ищцата са възникнали вследствие на строителството и тревогите.Следва да се отбележи, че в представеното поделото от ищеца решение на ТЕЛК от 2002г., фигурира заболяването „хипертонично сърце“.

С решение №457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по чл.290 ГПК се прие следното:„Предмет на доказване са фактите от обективната действителност и връзките между тях /т. нар. опитни правила/. Именно с помощта на опитните правила - такива на житейския опит, на отделни професии или клонове на науката, изкуството и техниката, се разкриват връзките между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни или писмени доказателства, посредством един логически извод се разкриват явления от действителността. Ето защо, при наличие на една оправдателна присъда по воденото срещу ищеца - касатор наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.“

Соченото решение постановено по чл.290 ГПК, синтезира начинът, по който съдът при наличие на доказателства за противоправно поведение и липса на доказателства за неимуществените вреди, на база логическите правила да установи, че за ищеца от неправомерното поведение са произтекли неимуществени вреди. По делото се установи, че при премахването на частта от навеса, която е попадала в имота на ответника, целият навес е разрушен. Установи се / от показанията насвидетеля Л./, че дори към датата на разпита, в имота на ищцата вследствие на строителството е налице дупка. Използвайки начинът, посочен по- горе, съдът стига до извода, че без съмнение за ищцата са произлезли неимуществени вреди вследствие на соченото- тревоги, притеснения. Тъй като по делото се доказа единствено разрушаването на навеса, както и че при направата на изкопа за калкана на блока / отново през 2011г./ се изкопала дупка от около 50 см, която още стои – еднократно действие на работниците на ответника през 2011г., преди съставяне на разрешението за строеж,то и съдът намира, че справедливо обезщетение за тревогите, притесненията и стресът от това поведение е сумата от 500 лева.

За горницата искът следва да се отхвърли.

Двете обезщетения се следват ведно със законната лихва от предявяване на иска.

При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.

Ищцата е освободена от държавна такса /310 лева след увеличението на иска за заплащане на разходите за трайните насаждения/.

В приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие не е вписано възнаграждение, следователно и съдът не присъжда такова на процесуалния представител, доколкото в договора не е посочено, че представителството се осъществява безплатно по една от хипотезите на чл.38 ЗАдв. Следователно и доколкото ищцата не доказва разноски, съдът не й присъжда такива.

Ответникът доказва разноски от 5 лева за съдебно удостоверение и 1200 лева за адвокатско възнаграждение.

От сторените разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, съдът присъжда сумата от1088,71 лева.

Ответникът на основание чл.78, ал.6 ГПК, следва да заплати в полза на бюджета на съда сумата от 40 лева, от дължимата държавна такса от 310 лева, депозити за вещи лицаот 500 лева.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА  ЕТ „МИГ – 1991 М. Г.“ ЕИК 030270119 със седалище и адрес на управление гр.С. , ул.“Б.“ , бл.1, вх.А, ап.2 да заплати на Т. Н. И. ЕГН XXXX с адрес гр.. С., ул.“П. Г. З.“ № 40 сумата от 500 лева обезщетение за имуществени вреди – необходими разходи за възстановяване на навесв имот УПИ V-604, в кв.11, м.“ВЕЦ – С.“ – гр.С., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 18.09.2015г. до плащането, както и сумата 500 лева обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на премахване на навеса, както и на направа на изкоп в имот УПИ V-604, в кв.11, м.“ВЕЦ – С.“ – гр.С. по време на строителство на жилищна сграда с подземни и надземни гаражи, находяща се в ПИ 68134.1600.602, УПИ VІ - 602 в кв.11, м.“ВЕЦ – С.“ – гр.С.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Н. И. ЕГН XXXX с адрес гр.С., ул.“П. Г. З.“ № 40 против ЕТ „МИГ – 1991 М. Г.“ ЕИК 030270119 със седалище и адрес на управление гр.С. , ул.“Б.“ , бл.1, вх.А, ап.2 иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – разходи завъзстановяване на постройка тип барака в УПИ V-604: сумата 1200 лева за закупуване на прозорци, сумата от 600 лева за закупуване на врати, сумата от 1500 лева за възстановяване на покрив; сумата от 650 лева за поставяне на нова ограда на границата между УПИ V-604 и УПИ VІ- 602; сумата от 300 лева за колци на оградата на същата граница и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважената част от 500 лева до предявения размер на иска от 2000лева.

ОСЪЖДАТ. Н. И. ЕГН XXXX с адрес гр.. С., ул.“П. Г. З.“ № 40 да заплати на ЕТ „МИГ – 1991 М. Г.“ ЕИК 030270119 сторените по делото разноски от 1088,71 лева.

ОСЪЖДА ЕТ „МИГ – 1991 М. Г.“ ЕИК 030270119 със седалище и адрес на управление гр.С. , ул.“Б.“ , бл.1, вх.А, ап.2на основание чл.78,ал.6ГПК да заплати в полза на С. районен съд сумата 40 лева за държавна такса по делото.

Решението може да се обжалва  в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред С. градски съд.

                                                          Съдия: