currdb:
Решение от 09.05.2016 по гр. д. 30004/2013 на СРС

С. районен съд, Второ гражданско отделение, 55-ти състав,

Решение от 09.05.2016 г. по гр. д. № 30004/2013 г.

РЕШЕНИЕ № II-55-___

гр. С., 09.05.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, 55-ти състав, в публично съдебно заседание, на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Районен съдия: Гергана ТРОЯНОВА

при участието на секретаря Виолета Делчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 30004 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Производството е по втора фаза на съдебната делба – извършване на делбата и ликвидиране на съществуващата съсобственост. Предмет на делбата са следните имоти:

1) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1383.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., район „Н.“, м. „бул. С. Д.“, ул. „Е. С.“ № 98, с площ 453 кв.м., при съседи - поземлени имоти с идентификатори 68134.1383.2086, 68134.1383.35, 68134.1383.2007, 68134.1383.774, 68134.1383.33.2) СГРАДА с идентификатор 68134.1383.34.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр. С., район „Н.“, ул. „Е. С.“ № 98.

Допуснатите до делба имоти са притежавани в съсобственост от страните в производството, както следва: П. П. С., ЕГН XXXX, при квота 1/10 идеална част; И. П. С., ЕГН XXXX при квота 1/10 идеална част; И. Т. С., ЕГН XXXX, при квота 2/10 идеална част; Ю. Т. С., ЕГН XXXX, при квота 2/10 идеална част; М. Т. С., ЕГН XXXX, при квота 2/10 идеална част, и З. Т. С., ЕГН XXXX, при квота 2/10 идеална част от наследствените имоти.

В хода на производството са предявени и приети за съвместно разглеждане следните претенции:

1) От М. Т. С. – за възлагане на наследствените имоти на основание чл.349, ал.2 ГПК, която претенция е оспорена от останалите съделители с твърдение, че към датата на откриване на наследството на общия наследодател Т. С. Д., починал 12.06.1995 г., никой от съделителите не е живял в наследствения жилищен имот.2) От М. Т. С. – претенция срещу останалите съделители за сумата от 12 000.00 лева, представляваща обезщетение за извършени подобрения в жилищната сграда – предмет на делбата, на основание чл.30, ал.3 от Закона за собствеността (ЗС), изразяващи се в ремонтни дейности на жилищната сграда и изграждане на допълнителна пристройка към нея. Ищецът твърди, че подобренията са извършени от него като държател на идеалните части на останалите сънаследници и са изпълнени през 2011 г. – за сградата и през 2012 г. - запристройката. Посочва, че реализирането им е със знанието на другите съделители и непротивопоставянето им – обстоятелство, оспорено от насрещните по претенцията страни, които оспорват още изпълнението на описаните подобрения, тяхната стойност, както и периода на извършването им. Направено е и възражение от П. С. за изтекла погасителна давност на вземането за извършени подобрения.3) От П. П. С. срещу М. Т. С. за сумата от 1800.00 лева – обезщетение за лишаване от ползването на наследствения имот за периода м.10.2009 г. – м.10.2014 г., от които 1200.00 лева за лишаване от право на ползване на поземлен имот с идентификатор 68134.1383.34 по КККР и 600.00 лева за лишаване от право на ползване на поземлен имот с идентификатор 68134.1383.34.1 по КККР. Така предявената претенция е с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и се обосновава с твърдение, че след смъртта на общия наследодател Т. С. Д. и на П. Т. С., баща на П. С. и брат на М. С., последният живее в имота и го ползва изцяло.

По делото е допусната като свидетел А. А. (о.с.з. на 09.12.2014 г.), бивша съпруга на ответника М. С., от чийто разпит се установява, че към датата на откриване на наследството на М. Д. (майка на ответниците и баба на ищците), починала 04.10.1991 г., и на Т. Д. (баща на ответниците и дядо на ищците), починал на 12.06.1995 г., М. С. е живял със семейството си в гр.С., ж.к. Д.-2, като непосредствено преди смъртта на баща си е ходил да го наглежда и да спи там, за да го обгрижва, но се е пренесъл да живее в процесното жилище след смъртта на Т. Д.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, от заключението на което се установява, че имотите – предмет на делбата, са неподеляеми, а изградената пристройка към съществуващата масивна жилищна сграда не представлява самостоятелен обект на собственост, тъй като не отговаря на изискванията по Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на Закона за устройство на територията. Средната пазарна цена на процесните имоти възлиза на обща стойност 155 120 лева, от които 145 410 лева – за поземления имот, 6360 лева за жилищната сграда и 3350 лева за пристройката към нея. Направено е изчисление на припадащата се част от стойността на имотите за всеки от съделителите съобразно наследствените им квоти.

По делото е изслушана допълнителна съдебно-техническа експертиза по задачи на ищцата П. С. и на ответника М. С. с оглед приетите за съвместно разглеждане претенции от тях по реда на чл.346 ГПК. Съгласно допълнителното заключение, стойността на заявените от М. С. строително-ремонтни работи, оценени към датата на извършването им по негови данни, е 3490.00 лева; пристройката е оценена на 2550.00 лева при отчитане на амортизационна норма, а увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения е 3500.00 лева. Средната пазарнацена за наследствения имот за периода м.10.2003г. – м.10.2009г. е 9814.00 лева, а за периода м.10.2009г. – м.10.2015г. – 11 864.00 лева.

С. районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл.12 ГПК) и закона (чл.5 ГПК), прави следните правни изводи:

По поделяемостта на имотите

Видно от приетото заключение на изготвената за нуждите на производството съдебно-техническа експертиза, която като неоспорена и компетентно изготвена, съдът кредитира изцяло, допуснатият до делба поземлен имот с идентификатор 68134.1383.34 по КККР е неподеляем и няма възможност от площта му да бъдат образувани повече от един поземлен имот, тъй като не могат да се изпълнят изискванията на чл.19, ал.1, т.1 и ал.4 ЗУТ. Жилищната сграда с идентификатор 68134.1383.34.1 по КККР също е неподеляема, както и пристройката към нея, която няма самостоятелно значение.

По претенцията за възлагане

Предпоставките на чл.349, ал.2 ГПК, кумулативното наличие на които води до уважаване на претенция за възлагане на допуснат до делба имот, са: имотът да е с жилищно предназначение, съделителят да е живял в него към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище. Наличието на последните две предпоставки не бе доказано от страна на ответника М. Т. С. Напротив, от разпита на свидетеля А. А., които съдът при спазване на изискванията на чл.172 от ГПК, прецени като достоверни и логични, се установи, че към датата на откриване на наследството както на М. Д., така и на Т. Д., М. Т. С. не е живял в процесния имот. По делото не бе доказано М. С. да е обитавал имота, чието възлагане иска, трайно и това състояние да е заварено към датата на смъртта на общия наследодател Т. Д. Предвид изложеното, приетата за разглеждане възлагателна претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана в резултат на пасивното процесуално поведение на заявилия искането съделител.

По способа за ликвидиране на съсобствеността

С оглед изводите за неподеляемост на имотите и неоснователност на приетата за разглеждане възлагателна претенция по чл.349, ал.2 ГПК, единствено приложима в случая е разпоредбата на чл.348 ГПК – изнасяне на допуснатите до делба имоти на публична продан.

По претенцията на М. Т. С. срещу останалите съделители с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за извършени подобрения в наследствените имоти

По делото своевременно е депозирана молба от М. С. с претенции за заплащане на извършени от него в наследствените имоти подобрения от останалите съделители съобразно квотите им в съсобствеността, които подобрения са на твърдяна обща стойност 15 000 лева, от които 12 000 лева са предмет на претенцията за заплащане от останалите съсобственици. Фактическите твърдения по така заявената претенция са изцяло оспорени от съделителите. За изясняване на спора, по делото е допусната допълнителна техническа експертиза, която съдът прецени като обоснована и пълна, поради което я кредитира изцяло. Съгласно заключението, остойностяването на видовете СМР е по средни пазарни цени, като вещото лице изхожда от описаните от М. С. видове ремонтни дейности и твърдението му, че същите са извършени през 2013 г. – 2014 г. Същевременно, в приетата по делото основна техническа експертиза е отчетено лошото общо състояние на масивната жилищна сграда, което мотивира оспорването на останалите съделите относно периода на извършване на ремонтните дейности, още повече, че е налице противоречие в посоченото време на извършване – 2011 г.- 2012 г. съгласно молбата на М. С. от 15.09.2015г. и 2013 г.-2014 г. по заявени пред вещото лице данни от него.

По общите правила на процесуалния закон (чл.154, ал.1 ГПК) в тежест на съделителя, предявил пртенцията по чл.30, ал.3 ЗС в делбеното производство, е да установи както извършването на ремонтните дейности по видове, така и времето на реализирането им, като стойността им може да се определи с вещо лице. Доказване на тези релевантни за възникване и съществуване на вземането обстоятелства не е проведено от ищеца по иска. Уточняване и установяване на периода на изграждане на пристройката и изпълнението на описаните СМР е важно и с оглед преценката за основателност на въведеното възражение за изтекла погасителна давност на така претендираното вземане от страна на П. С. Предвид изложеното, претенцията по чл.30, ал.3 ЗС следва да бъде отхвърлена като недоказана отново поради липса на процесуална активност на страната в производството.

По претенцията с правно основание чл.31, ал.2 ЗС на П. П. С. срещу М. Т. С. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на наследствения имот

Уважаването на иска с посоченото правно основание предпоставя установяване на следните факти: съсобствена вещ, която да се ползва само от един или няколко съсобственици; съсобственикът, предявил претенцията, да е лишен от възможността да ползва вещта съобразно правата си и да е отправил покана до ползващия вещта съсобственик да му предостави ползването, а последният да е отказал и ли да се е противопоставил на това. В тежест на ищеца по претенцията е да установи при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав, обосноваващ правото на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. В настоящия случай, не бе установено, че на страната й е било пречено да ползва имота, което е предпоставка за позитивно решение по заявеното искане. Доказателства в тази насока не се събраха, поради което претенцията остана недоказана и поради това - неоснователна.

По разноските

На основание чл.355 ГПК, страните следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на С. районен съд държавна такса в размер на 4 % от стойността на всеки от имотите, съразмерно на квотите им в съсобствеността.

С оглед изложеното, П. П. С., следва да заплати държавна такса в размер на 620.48 лева, И. П. С. – 620.48 лева,И. Т. С. - 1240.96 лева, Ю. Т. С. - 1240.96 лева,М. Т. С.- 1240.96 лева, и З. Т. С.- 1240.96 лева.

На основание чл.355 ГПК М. Т. С. и П. П. С. остават задължени за държавната такса върху отхвърлените претенции по сметки. Ето защо, М. Т. С. следва да заплати сумата от 480.00 лева по иска по чл.30, ал.3 ЗС лева, а П. П. С. – 72.00 лева по иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.

Предвид обстоятелството, че депозитът за допълнителната техническа експертиза е изцяло внесен от М. Т. С. и П. П. С. същите не дължат разноски за вещо лице спрямо останалите съделители за отхвърлените по делото претенции по сметки.

Мотивиран от гореизложеното, С. районен съд, Второ гражданско отделение, 55-ти състав

РЕШИ:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА П., на основание чл.348 ГПК, допуснатите до делба недвижими имоти, както следва:

1) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1383.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., район „Н.“, м. „бул. С. Д.“, ул. „Е. С.“ № 98, с площ 453 кв.м., при съседи - поземлени имоти с идентификатори 68134.1383.2086, 68134.1383.35, 68134.1383.2007, 68134.1383.774, 68134.1383.33;

2) СГРАДА с идентификатор 68134.1383.34.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр. С., район „Н.“, ул. „Е. С.“ № 98,

при съделители:

1) П. П. С., ЕГН XXXX, с адрес: гр.С., ул. „Б.” № 10, с квота 1/10 идеални части;

2) И. П. С., ЕГН XXXX, с адрес: гр.С., ж.к. „Л. В”, бл.2, ет.3, ап.12, с квота 1/10 идеални части;

3) И. Т. С., ЕГН XXXX, с адрес: гр.С., ж.к. „Л.”, бл.613, вх.Б, ет.6, ап.39, с квота 2/10 идеални части;

4) Ю. Т. С., ЕГН XXXX, с адрес: гр.С., ж.к. „Л.”, бл.404, вх.В, ап.56, с квота 2/10 идеални части;

5) М. Т. С., ЕГН XXXX, с адрес: гр.С., ул. „Е. С.” № 98, с квота 2/10 идеални части;

6) З. Т. С., ЕГН XXXX, с адрес: гр.С., ж.к. „О.-2”, бл.213, вх.А, ет.3, ап.8, с квота 2/10 идеални части.

ОТХВЪРЛЯ предявената от М. Т. С., ЕГН XXXX, претенция за възлагане на наследствените имоти на основание чл.349, ал.2 ГПК, като неоснователна.

ОТХВЪРЛЯ, предявената с правно основание чл.30, ал.3 ЗС претенция по сметки от М. Т. С., ЕГН XXXX,срещу останалите съделители за заплащане на обезщетение за извършени подобрения в жилищната сграда с идентификатор 68134.1383.34.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр. С., район „Н.“, ул. „Е. С.“ № 98, за сумата от 12 000.00 лева, като неоснователна.

ОТХВЪРЛЯ, предявената с правно основание чл.31, ал.2 ЗС претенция по сметки от П. П. С., ЕГН XXXX, срещу М. Т. С., ЕГН XXXX,за сумата от 1800.00 лева – обезщетение за лишаване от ползването на наследствените имоти за периода м.10.2009 г. – м.10.2014 г., като неоснователна.

ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, П. П. С., ЕГН XXXX, да заплати по сметка на С. районен съд сумата от 692.48 лева - държавна такса, от които 620.48 лева по иска за делба и 72.00 лева по иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.

ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, И. П. С., ЕГН XXXX, да заплати по сметка на С. районен съд сумата от 620.48 лева – държавна такса.

ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, И. Т. С., ЕГН XXXX, да заплати по сметка на С. районен съд сумата от 1240.96 лева – държавна такса.

ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, Ю. Т. С., ЕГН XXXX, да заплати по сметка на С. районен съд сумата от 1240.96 лева – държавна такса.

ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, М. Т. С., ЕГН XXXX, да заплати по сметка на С. районен съд сумата от 1720,96 лева – държавна такса, от които 1240.96 лева по иска за делба и 480.00 лева по иска с правно основание чл.30, ал.3 ЗС.

ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, З. Т. С., ЕГН XXXX, да заплати по сметка на С. районен съд сумата от 1240.96 лева – държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. градски съд с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Районен съдия:

(Гергана Троянова)

4

Ключови думи
No law branches!