РЕШЕНИЕ

гр.С.,

№6748/18.05.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, ГО, 125 състав, в открито съдебно заседание надванадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Районен съдия: Зорница Езекиева

при секретар Надежда Игнатова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №40742/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „П. ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД , против Т. С. Ц. и Р. С. К., изпратена по подсъдност от СГС. Ищецът излага в исковата молба, че ответникът Т. Ц. е негов длъжник по силата на сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, с който му бил предоставен банков кредит в размер на 3 000лева, а защото ответникът не е погасявал задълженията си по договора в уговорените срокове, кредитът е бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем и ищецът пристъпил към принудително събиране на вземането си, като към 23.01.2009г., задължението на ищеца Т. Ц. било в размер на 3 692,97лв. (три хиляди шестстотин деветдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки). Посочва, че на основание чл.417 от ГПК на 20.02.2009г. С. районен съд, издава заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №5051 по описа за 2009г. от РС – гр. С. Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист срещу ответника Т. Ц., на 27.03.2009г. е било образувано изпълнително дело. На 25.04.2009г. е била връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ С. Я., на Р. С. К. – ответница по делото, сестра на Т. С. Ц. Наведени са твърдения, че в хода на образуваното по молба на ищеца изпълнително производство е установено, че с Нотариален акт, с идентификатор № 68134.4354.214.3.70, с № от входящ рег.410, № от дв. вх. рег.27536, книга: прехвърляния, Акт том №79, Акт номер 63, Година 2009, № от описана книга 17222 от 19.06.2009г. , съгласно вписания договор за дарение, длъжникът Т. С. Ц. – първият ответник е дарил на сестра си Р. С. К. – втория ответник следния недвижим имот, представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА,с идентификационен номер 68134.4354.214.3.70, находящ се в гр. С., община Столична, област С. /столица/, с адрес на имота:гр. С., Л., блок №262, етаж 13, апартамент №70, който самостоятелен обект се намира в сграда №3 – жилищна сграда – многофамилна, с площ от 603 квадратни метра, с брой етажи:14, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4354.214, с площ на обекта по кадастрална карта 37.21 квадратни метра, с предназначение на самостоятелен обект „жилище,апартамент“, заедно с прилежащи части ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 70 с полезна площ от 6.42.

Ищецът счита, че има правен интерес от предявяване на иска по чл.135 ЗЗД, поради това, че с безвъзмездното прехвърляне на имота си ответникът Т. С. Ц. е намалил ликвидните си активи и по този начин се е намалила възможността на взискателя да удовлетвори вземането си от длъжниковото имущество, поради което и предявява иск срещу ответниците, за обявяване на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за относително недействителни спрямо него, на действията, с които длъжникът го уврежда - Договор за дарение на недвижим имот, сключен във формата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №40, том I, рег. № 3300, нотариално дело №082 от 29.06.2009г., вписан в Служба по вписванията гр. С. с вх. рег. № 27536/2009г., Акт № 63, том LXXIX, дело № 17222/2009г.

Ответницата Р. С. К., чрез своя особен представител адв. И. А., назначена по реда на чл.47,ал.5 ГПК, оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Сочи изтекъл давностен срок за предявяване на иска. Сочи, че задължението на Т. Ц. не е в голям размер,следователно и не може да се приеме, че дарението намалява възможността на Ц. да удовлетвори дълга си към ищеца. Сочи, че длъжникът разполага с достатъчно средства. Твърди, че връчването на поканата за доброволно изпълнение на Ц. не е редовно, поради което и не може да се предполага, че Ц. знае, че срещу него има заведено изпълнително дело. Твърди, че имотът на брат й е представлявал несеквестируемо имущество, поради което и кредиторът не може да изпълнява върху него.

Ответникът Т. Ц., чрез назначения му по реда на чл.47,ал.5 ГПК, особен представител адв.П., не е подал писмен отговор.

С оглед на обстоятелството, че в хода на производството, преди провеждането на първо по делото о.с.з, ответниците Ц. и К. се явиха и упълномощиха като свои процесуални представители съответно – адв.П. и адв.А., и в първото по делото о.с.з., ответниците заявиха, че ответникът Ц. е осъществил пълно плащане на вземането на ищеца по изпълнителното дело, то съдът намира, че спорните въпроси между страните са два – кога е настъпило плащането по изпълнителното дело, както и как да се разпределят разноските в производството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното.

По делото е приложен изпълнителният лист, издаден по посоченото по – горе заповедно производство, от който е видно вземането на ищеца към ответника на стойност сумата 3000лева главница, законна лихва от 23.01.2009г. до плащането, сумата 692,97 лева просрочена договорна лихва от 19.03.2008г до 23.01.2009г и разноски от 73,86 лева за държавна такса и 180,79 лева юрисконсултско възнаграждение. Видно от удостоверенията на ЧСИ, по него взискател е ищецът, а присъединен взискател – неучастващо по делото лице „Дайнърс клуб България“ АД.

Представен е протокол за извършено на 13.12.2013г. от ЧСИ Я. разпределение на събрани суми от3001 лева от продажбата на ид.ч. от друго жилище, която е разпределена както следва: погасена е сумата 1352,50 лева обикновени и държавни такси по ТТРЗЧСИ, която е формирана върху вземания по двата изпълнителни листа, обективиращи вземания на ищеца и на присъединен взискател „Дайнърс клуб България“ АД; сумата 312,10 лева пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, сумата 713,08 лева разноски на ищеца по принудително изпълнение и за издаване на изпълнителен лист.

Към исковата молба е приложено удостоверение от ЧСИ С. Я. по изпълнително дело № 20098440400379, образувано по изпълнителен лист, издаден в полза на ищеца против Т. С. Ц. от СРС по гр.д№ 5051/2009г. Видно от удостоверението, към 25.04.2014г. вземането на ищеца против ответника Ц. е за сумата 3000лева главница, сумата 1507,20 лева законна лихва от 23.01.2009г. до 25.04.2014г.; сумата 692,97 лева просрочена лихва, сумата 48,30 лева обикновени такси към ЧСИ Я. и сумата 523,22 лева пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

Представена е вносна бележка от дата 16.03.2016г., за сумата 6245 лева, внесена от ответника Ц. по изпълнителното дело.

Предвид на обстоятелството, че видно от удостоверение от ЧСИ от дата 18.03.2016г., изпълнителното производство затова вземане на ищеца е прекратено поради плащане на цялото вземане, то и следва да се приеме, чезадължението на ответника е погасено изцяло до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК, съдът е длъжен да съобрази всички новонастъпили, до приключване на съдебното дирене обстоятелства. До приключване на съдебното дирене, вземането, послужило за повод за предявяване на иска, е погасено изцяло от ответника Ц., поради което и искът, предмет на делото, следва да се отхвърли изцяло, поради настъпилото в хода на процеса плащане.

Относно разноските в производството по делото.

Плащането, от страна на ответника Ц., видно от протокола за разпределение на суми, не е доброволно, а осъществено чрез принудително изпълнение и публична продажба на имот. Със сумите, събрани принудително, е погасена част от законната лихва по изпълнителния лист, част от разноските на взискателя. Удостоверението от ЧСИ, приложено към исковата молба, е официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, поради което и се ползва с материална доказателствена сила, че към датата на удостоверението, сочените в него суми са непокрити от ответника Ц. По същество, ответникът Ц. не твърди към датата на удостоверението – следователно и преди предявяване на иска да е погасил изцяло сумите, съдържащи се в него. Твърди дублиране на плащанията, което възражение е неоснователно, поради следното. Разпоредбата на чл.78,ал.2 ЗЧСИ предвижда приемане на Тарифа за таксите, събирани при съдебното изпълнение. Тарифата е приетас ПМС № 92 от 19.04.2006 г., и изменяна в последствие. Съгласно чл.26. (Изм. - ДВ, бр.24 от 2013 г.)“ За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва:

а) до 100 лв. - 10 лв.;

б) от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.;

в) от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв.;

г) от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв.;

д) от 50 000 до 100 000 лв. - 3220 лв. + 4 на сто за горницата над 50 000 лв.;

е) над 100 000 лв. - 5220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв.

 

 

 

 

Забележки:

 

 

 

 

1. При частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума.“

Видно от протокола за разпределение от 13.12.2013г., събраната сума при публичната продажба на имот е недостатъчна да покрие цялото вземане по изпълнителното дело, затова ЧСИ е пристъпил към разпределение на сумата, по реда на чл.136 ЗЗД. Видно от т.І на протокола, ЧСИ е покрил пропорционална такса от 312,10 лева, която сума покрива пропорционалната такса към датата на разпределението.

Видно от цитираната разпоредба на Тарифата, тази такса се начислява върху събраната сума. Следователно и не е налице дублиране на плащането, извършено на 16.03.2016г., с което целия остатък по изпълнителния лист е погасен от ответника Ц.

Предвид на обстоятелството, че първо, към датата на предявяване на иска ответникът Ц. не е бил погасилзадължението по изпълнителния лист и второ, плащането е в хода на процеса, не са налице кумулативно дадените в чл.78,ал.2 ГПК предпоставки разноските да се възложат на ищеца, а същите следва да се разпределят на основание чл.78,ал.1 ГПК, доколкото за да се приложи чл.78,ал.2 ГПК и да се приеме, че ответникът Ц. не е дал повод за завеждане на делото, следва преди предявяване на иска, цялото вземане на ищеца по изпълнителния лист да е било погасено.

По отношение ответницата К. На първо време, тя не е длъжник на ищеца, нито е страна в изпълнителното производство. Участието й в процеса е по силата на задължителното, необходимо другарство на страната на ответника, на двете страни по атакуваната сделка, като целта на иска / обявяване на относително недействителна, по отношение на ищеца, на атакуваната сделка/ е единствено осигуряване на право на предпочтително удовлетворение на ищеца от недвижимия имот, предмет на сделката, при основателност на иска / чл.135,ал.4 ЗЗД/, като при основателност на иска, ответницата Клачар, като третото лице по цитираната разпоредба, би получила парична сума, останала след разпределение на получената от продажбата сума, на кредиторите, в полза на които искът е уважен, от имота, посочен в исковата молба.

Разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК предвижда възлагане на разноските на ищеца ако ответникът признае иска и не е станал повод за завеждане на делото. По отношение ответницата Клачар втората предпоставка е налице – тя не е станала повод за завеждане на делото, в посочения по – горе смисъл. Следва да се добави, че въпреки личното й явяване в първото по делото о.с.з, ответницата К. не е признала иска, следователно и първата посочена в чл.78,ал.2 ГПК предпоставка не е налице. Относно отговора на въпроса за това дали тя е станала повод за завеждане на делото или не, той е разрешен, предвид характера на иска, с Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК, по задължителен за първоинстанционния съд начин, в която е прието, че:“ Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК.“ В цитираното определение се приема, че когато характерът на искае такъв, че ищецът може да упражни свое субективно право само чрез предявяване на иск, то и признанието на иска е недостатъчно за да се освободи ответникът от разноски. Ищецът, титуляр на вземане към предявяване на иска спрямо ответника Ц., който иска да се удовлетвори от недвижим имот, прехвърлен от Ц., следва да предяви иск по чл.135 ЗЗД, за да осигури правото на предпочтително удовлетворение върху имота, поради което и разноските не могат да се възложат на ищеца, а отново следва да се понесат и от ответницата.

По размера на юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца по списък по чл.80 ГПК, представен в о.с.з.. Съдът не разглежда възражението на ответниците за прекомерност, поради следното. Списъкът с разноски съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. С чл.78, ал.5 ГПК е предвидено, че страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като същото е прието за платено адвокатско възнаграждение, с цел избягване на неоснователно и необосновано заплащане на прекомерно високи, с оглед фактическата и правна сложност на делото, разходи за адвокатска защита. За разлика от адвокатското възнаграждение, което за да се присъди винаги следва да е платено към приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, юрисконсултското възнаграждение се определя от съда, решаващ спора, по правилата на чл.78, ал.8 ГПК, но въз основа на минималния размер на адвокатското възнаграждение, предвиден в Наредба № 1/2009г. Причината съдът да не е обвързан от посоченото от страната в списъка е, че юрисконсултското възнаграждение не е платено действително, поради което и посочването на размера му в списъка всъщност не съставлява изброяване на разход, направен от ищеца, а се присъжда по силата на законовата разпоредба на чл.78,ал.8 ГПК, но предвид на обстоятелството, че не е действителен разход, то преценката на чл.78,ал.5 ГПК не се извършва, нито съдът е обвързан да присъди исканото от ищеца.

Определено по посочения по – горе начин, юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца възлиза на сумата от 626,22 лева, която следва да се присъди, ведно с държавна такса от 240,81лв и такса вписване от 24,08 лева. Разноските следва да се разделят на ответниците, по равно – на всеки по 445,55 лева.

Предвид изхода на спора и разсъжденията по чл.78,ал.2 ГПК, на ответниците не се следват разноски.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ, поради настъпило в хода на процеса плащане, предявения от „П. инвестиционна банка“ АД ЕИК 831094393 със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д. Ц.“ № 37 против Т. С. Ц. ЕГН XXXX и Р. С. К. ЕГН XXXX иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо него, на договор за дарение на недвижим имот, сключен във формата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №40, том I, рег. № 3300, нотариално дело №082 от 29.06.2009г., вписан в Служба по вписванията гр. С. с вх. рег. № 27536/2009г., Акт № 63, том LXXIX, дело № 17222/2009г.

ОСЪЖДА Т. С. Ц. ЕГН XXXX да заплати на „П. инвестиционна банка“ АД ЕИК 831094393 със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д. Ц.“ № 37 сторените по делото разноски от 445,55 лева.

ОСЪЖДА Р. С. К. ЕГН XXXX да заплати на „П. инвестиционна банка“ АД ЕИК 831094393 със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д. Ц.“ № 37 сторените по делото разноски от 445,55 лева.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, с въззивна жалба, пред СГС.

Районен съдия:

6