currdb:
Решение от 25.03.2016 по гр. д. 5374/2015 на СРС

Р Е Ш Е Н И Е

№.....................

гр.С., 25.03.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 71 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Даниела Шанова

при секретаря Калина Ангелова, разгледа гражданско дело № 5374 по описа за 2015 г. и взе предвид следното:

Производството е по предявен по реда на чл.415, ал.1 от ГПК от „Чез Електро България” АД иск за установяване, че „К. 2“ ООД дължи на ищеца сумата от общо 470,69 лв., от които 364,56 лв. за доставена в периода от 28.02.2014 г. до 27.06.2014 г. електрическа енергия в имот, находящ се в гр. С., бул. „П. Е.“ № 76 с ИТН 200287545 и сумата 106,13 лв. - лихва за забава, изтекла в периода от 25.04.2014г. до 15.08.2014г. и законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК – 28.08.2014г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. № 46896/2014г. по описа на СРС, 71 с-в. /Заповедта е издадена за главница в размер на 4616,25 лв., като част от нея в размер на 4251,69 лв. е заплатена от ответника преди подаване на исковата молба, за което не се спори между страните/.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК подава писмен отговор, в който признава исковите претенции. Заявява, че след образуване на заповедното производство и преди предявяване на установителния иск е заплатил на ответника сума в размер на 4251,69 лв. С отговора представя платежно нареждане и за сумата от 470,69 лв. Моли съда да се произнесе относно разноските по реда на чл.78, ал.2 ГПК.

Със становище от 08.06.2015г. ищцовото дружество потвърждава получаването на горните суми, но доколкото това е станало след предявяване на исковите претенции пред съда, то претендира присъждане на разноските, както за заповедното, така и за исковото производство. Твърди, че въпреки плащането, ответника с поведението си е станал повод за завеждане на делото.

В публично съдебно заседание на 28.10.2015г. ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа искането си за постановяване на решение при признание на иска по чл.237 ГПК.

Предвид изложеното, съдът намира, че в случая са налице всички кумулативно предвидени с чл.237, ал.1 ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. Отсъстват пречките за постановяване на такова, предвидени с чл.237, ал.3 ГПК. В тази ситуация и на основание чл.237, ал.2 ГПК съдът е освободен от задължението да излага мотиви, като е достатъчно да се отбележи, че исковете се уважават и решението се основава на признанието на иска. Следва да се вземе предвид и извършеното след образуване на делото плащане на сума в общ размер от 470,69 лв.

Представените с писмения отговор на ответника и с възражението по чл.414 ГПК 2 бр. вносни бележки, съответно от 08.12.2014г. и от 13.05.2015г., съгласно отразеното в тях доказват плащания в пълно погашение на задълженията на ответника за главница и лихва, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д. № 46896/2014г. на СРС, 71 с-в.

При отчитане на погасителния ефект на горните плащания установителните искове за цена на електрическа енергия и лихви върху нея се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид, че исковете са отхвърлени поради настъпил в хода на делото факт - погасяване на задължението и на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.2 от ГПК приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 28.08.2014г. до плащането, сумата от 158,45 лв. – разноски в заповедното производство и сумата 190,45 лв. – разноски за настоящото производство. В случая не е налице хипотезата на 78, ал.2 ГПК, тъй като не може да се приеме, че ответника не е дал повод за завеждане на делото. Плащането е извършено съответно на 08.12.2014г. и 13.05.2015г. Съобразно чл.422 ГПК, искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК. Или в настоящия случай, съгласно чл.422 ГПК, искът се счита предявен на 28.08.2014г., а плащането е след тази дата. Освен това, несъмнено ответникът е дал повод за завеждане на делото, като на 18.11.2014г. е депозирал по пощата възражение по чл.414 ГПК за цялата претендира сума, след което я е платил.

При тези мотиви съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Чез Електро България” АД със съдебенадрес гр. С., ул. „Я. К.“ 8-10, ет.1, ап.4 по реда на чл.415, ал.1 от ГПК обективно съединени искове за установяване, че „К. 2“ ООД с ЕИК 200287545 и адрес гр. С., ул. „П. Е.“ 76 дължи на ищеца сумата от общо 470,69 лв., от които 364,56 лв. за доставена в периода от 28.02.2014 г. до 27.06.2014 г. електрическа енергия в имот, находящ се в гр. С., бул. „П. Е.“ № 76 с ИТН 200287545 и сумата 106,13 лв. - лихва за забава, изтекла в периода от 25.04.2014г. до 15.08.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. № 46896/2014г. по описа на СРС, 71 с-в., като погасени чрез плащане.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К. 2“ ООД с ЕИК 200287545 и адрес гр. С., ул. „П. Е.“ 76, че дължи на „Чез Електро България” АД със съдебенадрес гр. С., ул. „Я. К.“ 8-10, ет.1, ап.4 законната лихва върху главница от 4616,25 лв. от датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК по гр.д. № 46896/2014г. по описа на СРС, 71 с-в – 28.08.2014г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „К. 2“ ООД с ЕИК 200287545 и адрес гр. С., ул. „П. Е.“ 76 да заплати на „Чез Електро България” АД със съдебенадрес гр. С., ул. „Я. К.“ 8-10, ет.1, ап.4, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 158,45 лв. – разноски за заповедното производство и сумата 190,45 лв. – разноски за настоящото произвоство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред С. градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2

Ключови думи
No law branches!