4

РЕШЕНИЕ

гр. С., 29.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, ІІ ГК, 66 с-в, в публичното заседание на двадесет и трети марти две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при секретаря Биляна Радовенска, като разгледа докладваното гр. дело № 53007 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Т. В. И. е предявил осъдителен иск с правно основание 226, ал.1 КЗ срещу ЗАД „А.” за заплащане на сумата от 10000 лв., представляваща размерът на заместващото обезщетение за причинени му неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.07.2013 г., ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба -13.02.2015 г., до окончателното й заплащане ,както и мораторна лихва, изтекла от датата на увреждането – 16.07.2013 г. до датата на подаване на настоящата искова молба.

Ищецът твърди, че на16.07.2013 г.. се е движил в гр. С. по бул. „Л. ш.” с посока на движение от ул. „Б. Д.” към надлез „Н.” с управлявания от него, велосипед с рама 16190292, като е претърпял ПТП след удар с друг автомобил „БМВ”, модел „320” рег. № СА 5366, чийто водач е виновен за причиняване на процесните вреди, като неговата деликтна отговорност е била обезпечена при ответното дружество.

Поддържа, че вследствие на това ПТП са му причинени следните травматични увреждания –изразяващо се в изкълчване на дясната лопатъчно-ключична става, търпял е болки и страдания от трамвата, както и продължително обезвижване, било му е невъзможно да извършва ежедневните си dнгежименти.

Ответникът е подал в законоустановения 1-месечен срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове, като твърди, че причинените на ищеца увреждания от настъпване на процесното ПТП не отговарят на характер и тежест на твърдените от него.

Сочи, че ищецът е претърпял уврежданияq представляващи по своето eстество лека телесна повреда, чието отшумяване е охващало кратък възстановителен период, поради което сочи, че претендираното от ищеца заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вредие в силно завишен размер.

Поддържа, че ищецът със своето поведение е допринесъл за настъпване на твърдяния вредонесен резултат, като не оспорва, че през процесния период е обезпечавал деликтната отговорност на другия участник в процесното ПТП.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 66 състав е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По делото е безспорно, а и от представените по него доказателства е видно, че на 16.07.2013 г. в гр. С. на кръстовището на ул. Д. б., бул. Б. Д. и б.. Л. ш. в п. н. „Н.” е настъпило ПТП с участието на управлявания от ищецавелосипед с рама 16190292 иавтомобил БМВ”, модел „320” рег. № СА 5366, управляван от К. Г.-Д.

С Постановление от 16.07.2013 г. на следовател в СО-СГП на основание чл.212, ал.2 НПКе образувано досъдебно производство под № 255/2013 г. по описа на СО-СГП, което било образувано срещу неизвестен извършител, за това, че на кръстовището на бул. Л. ш. и у.Д. б.с. н. п. з. д. и п. с. т. п.а на Т. В. И.

С Постановлене от 07.02.2014 г. на прокурор при СРП образуваното досъдебно производство е прекратено с мотива, че в хода на разследването е установено, че на пострадалото лице са причинение увреждания, представляващи лека телесна повреда и липсват данни за наличие на престъпление от общ характер.

От представеното по делото заключение от СМЕ се установява, че от процесното ПТП са настъпили твърдяните от ищеца травматични увреждания, представляващо изкълчване на дясната лопатъчно-ключична става, причинило на ищеца трайно затруднение на движението на десен горен крайник за срок по-дълъг от тридесет дни.

Вещото лице изяснява, че възстановителния период, през който ищецът следва да предприеме активно лечение е 70 дни, като на същия му е поставена имобилизационна превръзка за 25-30 дни, с последваща усилена рехабилитация.

Вещото лице е уточнило, че слединтензитевното лечение в домашни условия е продължило около месец, като е заявило, че при увреждане от такъв характер се получава козметичен дефект, изразяващ се в асиметрия на двете рамена, както и налична болка при движение на ръката при натоварване, а също така и при промени на времето.

Уточнило е, чее този дефект може да бъде отстранен по оперативен път със стабилизация на съединително-тъканните елементи на ставата и ставната капсула с помощта на метална остеосинтеза –специфична плака.

По време на изслушването му в о.с.з., проведено на 04.06.2015 г., вещото лице, работило по СМЕ, също е уточнило, че за да настъпи пълно излекуване на въпросното изкълчване на дясната лопатъчно-ключична става, е необходимо провеждане на оперативно лечени, като по време на престоя на ищеца в УМАЛ „Пирогов” му е поставена имобилизационна превръзка, възпрепатствяща сводобдното предвиждене на ръката и му е предписно оперативно лечение.

Вещото лице е уточнило, че за да се установи кои точно връзки са увредени от връзковия мускулен апарат е необходимо изследване с ядрено-магнитен резонанс, като пояснява, че най-подходящото лечение в случая е опепативното такова и изяснява, че така направеният извод е базиран представената по делотомедицинска документация, както и въз основа на личен преглед на ищеца, извършен на 04.06.2015 г.

По делото е разпитан свидетелят К. Г.-Д., която заявява, че на 16.07.2013 г. при управление на автомобил БМВ”, модел „320” рег. № СА 5366 е преминала бул. „Л. ш.”, движейки със скорост 15-16 км.ч., след което е спряла поради наличие на пешеходна пътека, като успорно на булеварда е з. в.. С. и., че след като е привела отново автомобила в движение сее насочила към центъра и на кръстовището, където се е намирал светофар, като по време на движението си към светофара е наблюдавала дали на велоялата няма колоездач. Приближавайки към кръстовището където се е намирал светофаръг, е предприела маневрата завой на дясно, като навлизайки на улицат. с. и. н. м. е у., силен удар в предната дясна врата на автомобила, и е възприела човек, който се е прехвърлил пред предния капак на автомобила и паднал пред самия автомобил.

Виждайки случилото се, свидетелката изяснява, че веднага е слязла от автомобила и е сигнализирала на тел.112 за инцидента, който според показанията на свидетелката настъпил в светлата част на деня при добра видимост.

По делото е назначената САТЕ, като вещото лице изяснява, че опасната зона на автомобила е с дължина 9.76 метра, като от момента, в който лекия автомобил е предприел маневрата завой надясно е изминал разстояние 6.16 метра със скорост 16 км/ч., което разстояние се изминава за 1.39 секунди. В момента на започване на маневрата велосипедиста се е намирал на разстояние 7.73 метра, като вещото лице прави извода, че от сравнението на опасната зона на велосипедиста и отстояването му от мястото на удара, последният е бил непредотвратим за велосипедиста.

Вещото лице уточнява, че от техническа гледна точка водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотварти произшествието ако е изчакал преминаванто на движещия се по велоалеята велосипедист, който се е движел със скорост 20 км/ч.

Вещото лице изяснява, че преди настъпване на удара велосипедистът се е движел направо, като е имал възможност да възприеме автомобилаот над 20 метра преди кръстовището, но от момента, в който автомобилът се е отклонил надясно, велосипедиста се е намирал на разстояние 7.73 метра от мястото на удара, поради което вещото лице прави извод, че удара е бил непредотвартим за велосипедиста.

Вещото лице поддържа, че водача на велосипеда е имал възможност да предотврати удара, ако е задействал спирачната система на велосипеда от момента, в който за първи път е забелязал автомобила.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, съдът по правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема следното от правна страна.

Правната норма, регламентирана в чл.226, ал.1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

От заключението от СМЕ се установява, че от възстановителния период, през който ищецът следва да предприеме активно лечение е 70 дни, като на същия му е поставена имобилизационна превръзка за 25-30 дни, с последваща усилена рехабилитация.

Вещото лице е уточнило, че слединтензитевното лечение в домашни условия е продължило около месец, като е заявило, че при увреждане от такъв характерсе получава козметичен дефект, изразяващ се в асиметрия на двете рамена, както и налична болка при движение на ръката при натоварване, а също така и при промени на времето.

Уточнило, чее този дефект може да бъде отстранен по оперативен път със стабилизация на съединително-тъканните елементи на ставата и ставната капсула с помощта на метална остеосинтеза –специфична плака.

Следователно съдът приема да доказани твърденията на ищеца, че е изпитвал болки и страдания в релевирания от него период с по-голям интензитет при движение на ръката и промени в климатичните условия.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е изтивал болки и страдания за продължителен период, както като десният горен крайник му е бил обездвижен за период от около.., през който муе поставена имобилизационна шина.

Съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на делинквента Т. И. неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на неговото здравословно състояние като се вземат предвид и хаактера и броя на причинените му травматични увреждания, е в размер на 2500 лв., като за тази сума следва да бъде уважена претендираната претеция, и отхвърлена до разликата от 10000 лв.

Но тези обезщетения трябва да се редуцират до справедливия размер, с оглед на обстоятелството че починалото лице е допринесло в значителна степен чрез своето противоправно поведение за настъпване на вредоносния резултат.

От заключението от САТЕ, което съдът приема като вярно, обективно и компетентно се установява, че след като застрахованият при ответника водач е предприел маневрата завой на дясно на процесното кръстовище от сравнението на опасната зона на велосипедиста и отстояването му от мястото на удара, последният е бил непредотвратим за велосипедиста, а съща така и за водача на моторното превозно средство.

Вещото лице обаче уточнява, , че водачът на велосипеда е имал възможност да предотврати удара, ако е задействал спирачната система на велосипеда от момента, в който за първи път е забелязал автомобила, както иче от техническа гледна точка водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотварти произшествието ако е изчакал преминаванто на движещия се по велоалеята велосипедист, който се е движел със скорост 20 км/ч.

Съгласно чл.20, ал.2 ЗДвпВодачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД отговорността на деликвента може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат.

Съдът приема съобразно на установените по делото факти, че в съвкупния съпричинителен процес противоправното поведение на пострадалия е допринесло в голяма степен за настъпване на вредоносния резултат, като го определя в процентно съотношение на 30%. Следователно, искът на ищцата следва да бъде уважен за сумата от 1750 лв. (2500 лв. х 30%), а да бъде отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 100000 лв.

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД

Съгласно правилото на чл.84, ал.2 деликвентът дължи мораторна лихва от датата на увреждането, като тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на застрахования при него деликвент той също дължи лихва от посочения момент, която изчислена съобразно уважената част от лихвата, претендирания период и правилото на чл.86 ЗЗД за нейното изчисляване, възлиза на сумата от 215.80 лв., до който размер искът по чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен и да се отхвърли до пълния претендиран размер от 900 лв.

При този изход на спора в полза на ищеца съобразно уважената част от исковете следва да се присъдят разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за САТЕв размер на 261.50 лв., а съобразно отхъврлената част от исковете в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 868.83лв. –разноски за юрисконсултско възнаграждение, депозит за свидетел и за вещо лице, като съдът счита възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за адвокатски хонорар за неоснователно.

Мотивиран от горното, С. районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД„А.” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. К.” № 2 да заплати на Т. В. И., ЕГН XXXX, с адрес – гр. С., ж.к. „Н.”, ул. „А. в.” № 2, , по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, във вр. с чл.52 ЗЗД сумата 1750 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие влошаване на неговото здравословно състояние от ПТП, настъпило на 16.07.2013 г.,, причинено от виновното поведение на водача на л. а. БМВ”, модел „320” рег. № СА 5366 , чиято деликтна отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка “Гражданска отговорност” със ЗАД„А.” АД, ведно със законната лихва върху тази сума от до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния му предявен размер от 4000 лв., предявен като частичен от общо претендираната сума от 10 000лв, ведно със сумата от 215.80 лв. по иск с правно основание чл.86 ЗЗД, представляваща мораторна лихва върху главницата, изтекла за периода от 16.07.2013 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск до пълния предявен размер от 900 лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3, във вр. с чл.78, ал.8 ГПК ЗК„Т. В. И. да заплати на ЗАД„А.” АД (след направена компенасция) сумата от 607.33 лв., разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ: