2

РЕШЕНИЕ

гр. С., 25.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 66 с-в, в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при секретаря Биляна Радовенска, като разгледа докладваното гр. дело № 70235 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С. Б. Р. е предявил осъдителен иск с правно основание 226, ал.1 КЗ отм. срещу ЗД „Б. Инс” за заплащане на сумата от 2644.71 лв., представляваща размерът на обезщетение за причинени му имуществени вреди, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба -17.12.2014 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че на25.05.2014 г. в община П. в посока Б. се е движил в л. а. „М.”, модел „Е 220Д”с рег. № Е 3207 КК, чийто водач – Д. П. Р., нарушила правилата за движение и движейки се с несъобразена скорост загубила контрол над автомобила и при извършване на ляв завой се е отклонила вдясно по посока на движението и се е блъснала в мантинелата.

При удара според ищцата й били нанесени телесни увреждания, изразяващи се в политравма, сътресение на мозъка, фрактура на 3-то, 5-то и 6-то ребро, посщожен ефизем в ляво, фрактура на дясна гривнена става с дислокация на фрагментите, контузио пулмонис синистра, хомопневмоторакс синистра и изкълчване на лява раменна става.

Ищцата поддържа, че в резултат на получените травматични увреждения е следвало да понесе разходи за лечението им в размер на 2644.71 лв., като претендира тази сума от ответното дружество, тъй като обезпечил деликтната отговорност на виновния водач за настъпване на процесното ПТП.

Ответникът е подал в законоустановения 1-месечен срок отговор на исковата молба, в оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 66 състав е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По делото е безспорно, а и от представените по него доказателства е видно, че 25.05.2014 г. в община П. в посока Б. ищецът се е намирал в л. а. „М.”, модел „Е 220Д”с рег. № Е 3207 КК, управляван от Д. П. Р., както и че Д. Р. е дъщеря на ищцата.

Видно от депозираните по делото доказателства на водача на л. а. „М.”, модел „Е 220Д”с рег. № Е 3207 КК - Д. П. Р. е съставен акт за установяване на административно нарушение от 25.05.2014 г. във връзка с настъпване на процесното ПТП, а също така е издадено Наказателно постановление от 16.06.2015 г. от длъжностно лице при ОМВР-гр. П., с което му е наложено наказание – глоба за това, че на датата 25.05.2014 г.., движейки се с управлявания от него автомобил М.”, модел „Е 220Д”с рег. № Е 3207 КК по път I-1 в посока П.-С., поради движение с несъобразена скорост, характера и интензитета на движението и състоянието на пътя при извършване маневра „завой на ляво” допуска ПТП като преминава през еластична ограда, през отводния канал и спира в оградна мрежа с бетонни колове.

Посоченото Наказателно постановление представлява официален свидетелстващ документ, като съдът приема, че механизма на неговото протичане кореспонидира на този, описан в цитираното НП, още повече, че такъв механизъм на протичане на процесното ПТП е посочен и в представеното по делото заключение от САТЕ, което съдът приема за вярно, обективно и компетентно.

От представените по делото общо 11 данъчни фактури с номера /100008093 от 26.05.2014 г., № 1000018094/26.05.2014 г., № 0000146229/03.06.2014 г., № 000001405/03.06.2014 г., № 4892001028/05.06.2014 г., № 7000001563/10.06.2014 г., № 3260/11.06.2014 г., № 1410/19.06.2014 г. , № 1412/24.06.2014 г. и № 1741/26.06.2014 г., както и от депозираните по делото фискални бонове се установява, че ищецът е извършил разходи в общ размер от2644.71 лв., като от заключението по СМЕ се установява, че тези разноски са сторени във връзка с извършване на лечението на получените травматични увреждания от процесното ПТП, като вещото лице по СМЕ изяснява, че тези травматични увреждения съотвестват по характер и вид на тези, които ищецът твърди да е претърпял в резултат на процесното ПТП съобразно фактическите твърдения, изложени в исковата молба.

Въз основа на така установените факти СМЕ достига до доказателствения извод, че получените травматични увреди да са в следствие на преживяното ПТП.

При обсъждане на писменото заключение на СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на представената медицинска документация и документите, установяващи механизма на настъпване на процесното ПТП.

По делото е разпитан свидетелят Д. Р., която заявява, че С. се е намирала в колата при настъпване на процесното ПТП, в резултат на което е претърпяла редица увреждания, както и операции наръцете; дясна китка и ляво рамо, а също така е ходила на лечениев МБЛ „Пирогов“, както и във Военна болница, където са й правени три операции.

Свидетелката изяснява, че разноските, сторени във връзка с лечението на ищцата не са покрити от Националната здравноосигурителна каса.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, съдът по правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема следното от правна страна.

Правната норма, регламентирана в чл.226, ал.1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

По делото се установи, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на М.”, модел „Е 220Д”с рег. № Е 3207 КК като е безспорно обстоятелството, че през релевантния период ответното застрахователно дружество е обезпечавало неговата деликтната отговорност.

По делото се установи, че ищцата е пътувала в процесното превозно средство към датата на настъпване на описаното ПТП, настъпило по вина на водача Д. Р., управлявала процесното МПС към датата на настъпване на твърдения вредоносен резултат.

Съгласно чл.257 КЗ отм. в обхвата на застрахователното покритие влизат всички вреди, причинени от застрахования на трети лица, които се намират извън управляваното от виновния водач МПС, и вредите, причинени на третите лицата, които са се намирали вътре в управляваното от виновния водач МПС.

Съобразно разясненията, дадени вТълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК „Съгласно изричното законодателно разрешение в  чл.257, ал.3 КЗ за трети лица се смятат всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди“, т.е. ищцата, също се счита за застраховано трето лице по смисъла на цитираната разпоредба от КЗ отм. , въпреки, че е майка на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат водач.

По делото се установи, че ищцата е претърпяла имуществени вреди във връзка с настъпване на процесното ПТП в релевирания от нея размер, сторени от нея под формата на разходи за лечението й, поради което искът по чл.226 КЗ отм. следва да се уважи за целият претендиран размер.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, депозит за САТЕ и СМЕ и държавна такса в размер на 1126 лв.

Мотивиран от горното, С. районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл.226 КЗ отм. , ЗД„Б. Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Л.” № 19да заплати на С. Б. Р., ЕГН XXXX, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Б.” № 9, ет.2, оф.4, сумата от 2644.71 лв., , представляваща обезщетение за причинени на С. Б. Р. имуществени вреди, изразяващи се в претърпени разноски за лечение, вследствие влошаване на неговото здравословно състояние от ПТП, настъпило на 25.05.2014 г. в община П. в посока Б., причинено от виновното поведение на водача на л. а. М.”, модел „Е 220Д”с рег. № Е 3207 КК – Д. П. Р., чиято деликтна отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка “Гражданска отговорност” със ЗД„Б. Инс” АД, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.12.2015 г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл.7, ал.1 ГПК сумата от 1126 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, депозит за САТЕ и СМЕ и държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ: