currdb:
Решение от 29.03.2016 по гр. д. 36804/2015 на СРС

3

РЕШЕНИЕ

гр. С., 29.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, ІІ ГК, 66 с-в, в публичното заседание на двадесет и трети марти две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при секретаря Биляна Радовенска, като разгледа докладваното гр. дело №36804 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното

Веста-Транс” ЕООДе предявил кумулативно обективно съединени установителни осъдителни искове чл.372, ал.1 ТЗ, чл.379 ТЗ и чл.49 ЗАвП и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу „П. Билд” 2008 ЕООД за заплащане на сумата от 1809.96 лв., представляваща сборът от уговореното превозно възнаграждение (навло) по договор за автомобилен превоз на товари, представляващи дървен материал за огрев, извършен със собствения на ищеца автомобил с ДК № XXXX, с ремарке № СМ 2978 ЕЕ и допълнителни разходи за претоварване на автомобила с товар с тегло над 40 тона, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -04.03.2014 г. до окончателното изплащане.

Твръди, че претeндираната от ищеца сума е начислена с фактура № 872/22.11.2013 г., която сума ищецът е поканил ответника да му я заплати, но изпълнение на това парично задължение от страна на ответното дружество не е извършено и до настоящия момент, поради което релевираи мораторна лихва, изтекла за периода от датата на издаване на фактурата – 22.11.2013 г. до датата на предявяване на исковата молба -04.03.3014 г. в размер на 51.89 лв.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията, в законоустановения 1-месечен срок, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените кумулативно обективно съединени искове, като поддържа, че от представените документи не се установявало, че е възникнало търговско правоотношение по договор за превоз на процесните стоки. Възразява, че от представената по делото международна товоратилница не се установявало авторството на този документ в частта, положен за изпращача, респ. че представител на ответното дружество е изразил правновалидна воля за сключване на договор за превоз.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

По делото е представена международна товарителница от 21.11.2013 г., съгласно която на 21.11.2013 г. между ищеца, действащ като превозвач и ответника в качеството на изпращаче сключен на договор за превоз, по който договор ищецът се е задължил по поръчение на изпращача да достави на получателя Т. К., К. В., Гърция на разтоварен пунк в Гърция стоки, представляващи дърва за огрев с тегло 40 куб. м от товарен пунк в Б.

Съгласно удостовероното в товарителницата, настоящият договор за превоз е сключен с оглед сключен между изпращача и получателя договор за доставка, по който изпращачът е издал фактура № 20130829-000000018 от 20.11.2013 г.

Съгласно представеното по делото заключението от ССЕ., издадената от ищеца фактура № 872/22.11.2013 г.,в която е обективирано извършването на процесния превоз при така уговореното превозно възнаграждение, не е осчетоводена при ответното дружество, като през съответния данъчен период не е била включена в дневника за покупките, като не ползван и данъчен кредит, съгласно представеното по делото заключението от ССЕ.

След като този първичен счетоводен документ не е надлежно осчетоводен от ответника, и съответно не съдържа признание на товародателя, че между страните в настоящото съдебно производство е възникнало търговско правоотношение по договор за превоз на товари при удостовереното във фактурата превозно възнаграждение, то следва да се приеме, че този документ като частни свидетелстващ документи, удостоверяващ изгодни за техния издател факти, не се ползва сам по себе си с материална доказателствена сила.

По делото се установи, че съгласно представената по делото международна товарителница, процесният договор за превоз е сключен с оглед сключен между изпращача и получателя договор за доставка, по който изпращачът е издал фактура № 20130829-000000018 от 20.11.2013 г, като от допълнителното заключение от ССЕ се установява, че за периода от от 01.10.2013 г. до 15.12.2013 г. са осчетоводени общо 9 броя фактури за продажби с К., К. В., Гърция, сред които и фактура № 000000018 от 20.11.2013 г., по която вещото лице уточнява, че няма извършено плащане от купувача.

По делото е представенаведомост за записване на тегло /т.н. кантарна бележка/, видно от която на 21.11.20213 г. Х. К. е получил товар с нетно тегло от 25010 кг.

По делото е депозиран пътен лист, изготвен от ищеца под № 52, съгласно който В. А., водач на автомобил DAF XF 430, с рег. № СМ 6998 ДТ и ремарке СМ 2878 ЕС , напуснал гараж, в който е бил паркиран автомобила на 20.11.2013 г. и се е върнал в него на 22.11.2013 г., като освен пътния лист е носил със себе си превозен билет и ЧМР.

Видно от отбелязванията по пътния лист А. се е движел по направленията Б. –К. В.-Л. –С. От представените към пътния лист тахошайби е видно, че А. се е движили по направленията П.-Б., Б.К., К. –Л., Л.- С.

Следва да се отбележи, че със заявление от 18.06.2015 г. ищецът в т.7 от заявлението е направил признание, че не е извършил превоз на процесните стоки до крайната дестинация, каквито са първоначалните му твърдения със собествен на негов автомобил, а чрез превозно средство на трето лице – „Вин Комерс” 14 ЕООД, като е поставил задача до допълнителната ССЕ да изискаипредстави фактурата от фирмата „п.” за направения транспорт до купувача или евентуален договор за отдаване под наем.

В това заявление е направено искане и да се извърши проверка чрез ГП на ГКП „К.” на 19 или 20 ноември има ли сканирано ЧМР за напускане на товарен автомобил СА 1298 ТХ, с ремарке С 19 42 ЕК на посочените дати.

От заключението от допълнителната ССЕ се установява, че във връзка с фактура № 18/20.11.2013 г., издадена от ответника към купувача К., К. В., Гърция, са представени следните документи фактура № 4029/09.11.2013 г., издадена от ЕТ „Н. Д.” до ищеца за извършен транспорт за 1486.64 лв., както и ЧМР, издадена от превозвача ЕТ „Н. Д.”, за международен превоз на стоки, извършен с транспорт товарен автомобил СА 1298 ТХ, с ремарке С 19 42 ЕК, съдържаща следните данни- изпращач-ответника, превозвач ЕТ „Н. Д.” с превозно средствотоварен автомобил СА 1298 ТХ, с ремарке С 19 42 ЕК и получател Т. К., К. В., Гърция.

Както вече се посочи, ищецът направипризнание, че не е извършил твърдения от него превоз със собствения си автомобил ДК № XXXX, с ремарке № СМ 2978 ЕЕ, а с товарен автомобил СА 1298 ТХ, с ремарке С 19 42 ЕК, за който ищецът направи твърдение, че е собственост на трето дружество Вин Комерс” 14 ЕООД.

По делото обаче не се установи, договорка между ищеца и това трето дружество последното в качеството на превозвач е осъществило въпросния превоз с процесния автомобил, а напротив установи се по счетоводни записвания на ответника, че е издадена ЧМР, по която е записано, че превоз до описания краен купувач ще се осъществи от превозвача ЕТ „Н. Д.” с превозно средство -товарен автомобил СА 1298 ТХ, с ремарке С 19 42 ЕК, като ответникът е издал и фактура, с която е начислил превозното възнаграждение /навлото/ на превозвача ЕТ „Н. Д.” за извършения от него превоз до крайния купувач с описания автомобил.

По делото не се установи и ищецът, действайки като спедитор да е възложил на ЕТ „Н. Д.” извършването на процесния превоз.

Ето защо съдът намира предявеният иск като неоснователен и недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдат разноски в общ размер от 700 лв., разноски за адвокатско възнаграждение, като съдът счита възражението на ищеца за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокат за неоснователно, доколкото размера на същото, изчислено по правилата на чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата за манималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществяване на защита по двата иска възлиза на сумата от 656.63 лв., чийто размер не е прекомерно завишен в сравнение с претендирания такъв от 700 лв.

Така мотивиран, С. районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.372, ал.1 ТЗ, чл.379 ТЗ и чл.49 ЗАвП и чл.86, ал.1 ЗЗД „Веста-Транс” ЕООД ЕИК 131363004, със седалище и адрес на управление гр. С., район “О.”, ул. “М. Д.” № 5а, ет.1, срещу „П. Билд” 2008 ЕООД з, ЕИК 107027036, със седалище и адрес на управление с. П. С., община С., за заплащане на сумата от 1809.96 лв.,., представляваща сборът от уговореното превозно възнаграждение (навло) по договор за автомобилен превоз на товари, представляващи дървен материал за огреви допълнителни разходи за претоварване на автомобила с товар с тегло над 40 тона, както и за заплащане на мораторна лихва върху главницата, изтекла за периода 22.11.2013 г. до датата на предявяване на исковата молба -04.03.3014 г. в размер на 51.89 лв.

ОСЪЖДА Веста-Транс” ЕООД ЕИК 131363004 да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на срещу „П. Билд” 2008 ЕООД сумата от700 лв., разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТОможе да бъде обжалвано с въззивна частна жалба пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: