2

РЕШЕНИЕ

гр. С., 25.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 66 с-в, в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при секретаря Б.Р, като разгледа докладваното гр. дело №56831 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Г. Транс 08” ООД срещу „Сторко” ЕООД кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване спрямо ищеца, че ответникът му дължи сума в размер на 8071.24 лв., представляваща остатъка от уговорената продажна цена на стоките, чиято стойност е начислена по фактури № 71 от 19.07.2011 г., № 72 от 25.07.2011 г., № 73 от 25.07.2011 г. и № 82 от 16.07.2011 г., както и мораторна лихва, изтекла върху главницата за периода от 23.09.2012 г. до 23.09.2015 г. в размер на 2 465,72 лв.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало действително правоотношение по договор за търговска продажба с предмет – процесните стоки, чиято продажна цена е начислена с описаните по-горе фактури.

Поддържа, че е имал задължение към ответника в размер на сумата от 7400 лв., начислена по фактура, издадена от ответното дружество, като след извършено прихващане между вземанията на ищеца и вземанията на ответника към него до размера на по-малкото от двете вземания, което прихващане е обективирано в подписан между страните протокол от 16.09.2011 г., то остатъчната стойност за заплащане на претендираната от ищеца продажна цена възлиза на сумата от 8071.24 лв.

Ищецът претендира и мораторна лихва, изтекла върху главницата за периода от 23.09.2012 г. до 23.09.2015 г. в размер на 3314.38 лв.

Ответникът в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло основателността на предявените кумулативно обективно съединени искове, като прави възражение и за изтекла погасителна давност относно претенцията за мораторна лихва.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

От представените по делото двустранно подписани /от представители на ищеца и ответника/, които фактури не са оспорени от ответното дружество, се установява, че ищецът е доставил стоки на ответника, чиято стойност е начислена с представените фактури - № 71 от 19.07.2011 г., № 72 от 25.07.2011 г., № 73 от 25.07.2011 г. и № 82 от 16.07.2011 г.

С оглед обстоятелството, че фактурите са подписани от представители на двете страни по спора –обстоятелство, което не се оспорва, съдът приема, че депозираните по делото фактури обективират съгласие между страните за сключване на договори за покупко-продажба, по които договори ищецът в качеството си на продавач е доставил на ответника, действащ като купувач стоки, чиято продажна цена се равнява на сумата, за която са издадени въпросните фактури.

По делотое представени и двустранно подписан протокол от 16.09.2011 г., обективиращ изявления на представители на двете страни по спора за извършено прихващане между вземанията на ищеца и вземанията на ответника към него до размера на по-малкото от двете вземания, възлизащо на сумата от 7 440 лв.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема следното от правна страна:

От представените по делото доказателства се установи, , че между страните в настоящото съдебно производство е възникнало правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който ищецът-продавач се е задължил да прехвърли на купувача-ответник правото на собственост върху описаните в представените по делото фактури на обща стойност от 16835.64 с ДДС.

Правното действие на сключения договор за търговска продажба попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл.318, ал.1, ал.1, във вр. с чл.286, ал.1 ТЗ. По това материално търговско правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена и да получи вещите, предмет на договорите – арг. чл.200, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.288 ТЗ.

По делото се установи, че чрез извършено прихващане вземането на ищеца за продажната цена на процесните стоки е погасено до сумата от 8071.24 лв.

По силата на чл.327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго.

В случая към деня на подписване на описания протокол – 16.09.2011 г., обективиращ изявление на представител на ответника, че дължи на ищеца сумата от 8071.24 лв., ответникът е признал, че има задължение към ищеца за заплащане на тази сума, поради което денят, следващ датата на направата на това изявление е най-късия момент, в който ответникът се счита за изпаднал в забава.

В случая ищецът претендира вземане за мораторна лихва за период, който не е покрит по давност – тя е прекъсната на 18.03.2015 г. с подаване на заявлението по чл.410 ГПК, т.е. непокрития по давност период обхваща времето от 18.03.2012 г. до 18.03.2015 г., но с оглед принципа на диспозитивното начало; времето, за което ищецът претендира мораторна лихва и правилото на чл.86 ЗЗД за нейното изчисляне, искът по чл.86 ЗЗД следва да се уважи за целия претендиран размер от 2 465,72 лв. и период - 23.09.2012 г. до 23.09.2015 г.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатоско възнаграждение и държавна такса в общ размер от 982.57 лв., както и разноски в заповедното производство в общ размер от 674 лв.

Така мотивиран, С. районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „СТОРКО” ЕООД, ЕИК 175131737, ГР. С., район „Връбница”, ж.к. „И. з. О.”, ул. „3020”, № 34, ет.1, по иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че „Г. ТРАНС 08” ЕИК 200107762, гр. Х., ул. Т. м.” № 18, ет.1, ап.3, има вземане към негоза сумата общо от 8071.24 лв., представляваща остатъчна стойност от продажна цена на стоки, чиято стойност е начислена с фактури № 71 от 19.07.2011 г., № 72 от 25.07.2011 г., № 73 от 25.07.2011 г. и № 82 от 16.07.2011 г., както и законната мораторна лихва върху нея от подаване на исковата молба –23.09.2015г., до окончателното й заплащане, както и за сумата от, представляваща мораторна лихва върху главницата, изтекла за периода от 23.09.2012 г. до 23.09.2015 г.

ОСЪЖДА „СТОРКО” ЕООД, ЕИК 175131737 на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на „Г. ТРАНС 08” ЕИК 200107762, разноски за адвокатоско възнаграждение и държавна такса в общ размер от 982.57 лв., както и разноски в заповедното производство в общ размер от 674 лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ: