4

РЕШЕНИЕ

гр. С., 25.03.2016 г.1В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 66 с-в, в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година, в състав,

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при секретаря Б.Р, като разгледа докладваното гр. дело № 7300 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

А.А.Т. е предявил осъдителен иск с правно основание 226, ал.1 КЗ срещу ЗК „Л. Инс” за заплащане на сумата от 4000 лв., предявени като частичен иск от сумата от 10 000 лв., представляваща размерът на заместващото обезщетение за причинени му неимуществени вреди, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба -13.02.2015 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че на26.01.2015 г. се е движил с л. а. „Субару”, модел „Джъсти”с рег. № 2084 КМ, в гр. С., на кръстовището на бул. „С. ш.” и ул. „Ч.” като е претърпял ПТП след удар с друг автомобил „М.”, модел „914” рег. № СА 8598МР, чийто водач е виновен за причиняване на процесните вреди, като неговата деликтна отговорност е била обезпечена при ответното дружество.

Поддържа, че вследствие на това ПТП са му причинени следните травматични увреждания –„контузио капитис“(контузно наряване в областта на главата);, подкожен хематом в областта на челото; охлузвания в лявата теменно-тилна област на главата; охлузвания по темето на главата, двустранно по челото, по носа, по дясна бузата, по дясна ушна мида; охлузвания по китката и на 4-ти пръст на лявата ръка; кръвонасядания в областта под дясната гръдн жлеза и по лявата подбедрица с оток на меките тъкани, подкожен хематом в областта на меките тъкани.

Твърди, че е преживял силен стрес, като в продлжение на месеци е страдал от нарушения в съня, главоболие, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието, изпитвал страх при шофиране и пресичане на улици, като всичко това е влошило психическото му здраве, което било разклатено и към този момент.

Поддържа, че възстановителния процес продължавал и към датата на завеждане на настоящата искова претенция.

Ответникът е подал в законоустановения 1-месечен срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове, като оспорва, че виновен настъпване на релевантния застрахователен риск е водачът на М.”, модел „914” рег. № СА 8598МР, като не оспорва, че неговата деликтна отговорност е била обезпечена чрез сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество през процесния период.

Твръди в условията на евентуалност, че претедираното от ищеца заместващото обезщетение е в силно завишен размер.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

По делото е безспорно, а и от представените по него доказателства е видно, че на 26.01.2015 г. в гр. С., на кръстовището на бул. „С. ш.” и ул. „Ч.” е настъпило ПТП с участието на с л. а. „Субару”, модел „Джъсти”, с рег. № 2084 КМ, управляван от А.А.Т. иавтомобил „М.”, модел „914” рег. № СА 8598МР, управляван от Л.С.Л.

Видно от депозираните по делото доказателства на водача на л.М.”, модел „914” рег. № СА 8598МР - Л.С.Л.,е съставен акт за установяване на административно нарушение от 26.01.2015 г. във връзка с настъпване на процесното ПТП, а също така е издадено Наказателно постановление от 18.05.2015 г. от длъжностно лице при отдел ПП при СДВР на МВР, с което му е наложено наказание – глоба за това, че на датата 26.01.2015 г., движейки се с управлявания от него автомобил М.”, модел „914” рег. № СА 8598МР по бул. „С. ш.” в посока бул. „Н. Г.”и на 20 м. след кръстовището с ул. „М.”, поради това, че не е спазил достатъчно дистанция с лек автомобил „Субару”, модел „Джъсти”с рег. № 2084 КМ, реализира ПТП слек автомобил „Субару”, който от удара се удря в управляния от Л.С.Л.автомобил.

П.Н постановление представлява официален свидетелстващ документ, като съдът приема, че механизма на протичане на процесното ПТП кореспонидира на този, описан в цитираното НП, още повече, че такъв механизъм на протичане на процесното ПТП е посочен и в представеното по делото заключение от САТЕ, което съдът приема за вярно, обективно и компетентно.

От представеното по делото заключение от СМЕ се установява, че от процесното ПТП са настъпили твърдяните от ищеца травматични увреждания.

Вещото лице изяснява, че въз основа на представената му медицинска документация, е установил, че след инцидента ищецът е приет за преглед в УМБАЛСМ „Пирогов”, назначено му е домашно лечение, като е извършил посещения при неврохирург, хирург, травматолог, направена му е хирургична обработка на охлузванията, провел е консултация с психиатър, след което му е назначена терапия.

Вещото лице изяснява, че възстановителния период е с продължително около 15-20 дни, като е с най-голяма интензитивност първите 7-8 дни и с постепенно затихващ характер след това.

Въз основа на така установените факти СМЕ достига до доказателствения извод, че получените травматични увреди да са в следствие на преживяното ПТП.

При обсъждане на писменото заключение на СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на представената медицинска документация и документите, установяващи механизма на настъпване на процесното ПТП.

По делото е разпитан свидетелят И. М., която заявява, че в продължение на около месец свидетелят й споделял, че изпитва паника, страх, чувство на дезориантация през нощта, като твърди, че при събужданията на ищеца нощем е хващал свидетелката за ръката, за да се увери, че е до него.

Свидетелката поддържа, че и към настоящия момент, когато ищецът влиза в кола, изпитва чуство на страх и преживява стрес от случилото се.

По делото е разпитани свидетелят Л. Л., който заявява, че след настъпване на процесното ПТП, ищецът е слязал от колата си, като не е изглеждал видимо притеснен, като свидетелят заявява и че „Не мога да кажа със сигурност далит този човек е бил стресиран, тъй като не го познавам от преди произшествието и не знам психиката и начина му на реагиране”.

Съдът приема изцяло за достоверни показанията на свидетеля М. за преживения стрес и отключването на страховити представи и изживявания на ищеца след процесното ПТП тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства, не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като субективните възприятия за здравословните последици върху ищеца след настъпването на процесното ПТП са непосредствени..

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, съдът по правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема следното от правна страна.

Правната норма, регламентирана в чл.226, ал.1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

По делото се установи, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на М.”, модел „914” рег. № СА 8598МР като е безспорно обстоятелството, че през релевантния период ответното застрахователно дружество е обезпечавало неговата деликтната отговорност.

Съгласно чл.223, ал.1 КЗ отм. с този договор застрахователят е поел задължение да покрие отговорността на застрахования.

Съгласно § 27, ал.2 КЗ отм. застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение за причинени от застрахованото лице, неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане в размер до 700 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице, какъвто е и настоящият случай.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е бил в тревожно, напрегнато състояние, не е могъл да спи, непрестанно преживявал събитието от ПТП, страхувал се да влезе в кола, за да не преживее отново кошмара, като това състояние продължило около 2 месеца; психичното състояние на ищеца рязко се влошило.

Съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на делинквента Л. Л. неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на неговото психично състояние като се вземат предвид и хаактера и броя на причинените му травматични увреждания, е в размер на 2000 лв., като претендираната частична претеция следва да бъде уважена за сумата от 2000 лв. и отхвърлена до разликата от 4000 лв.

При този изход на спора в полза на ищеца съобразно уважената част от исковете следва да се присъдят разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за САТЕ и СМЕ в размер на 535 лв., като съдът счита за основателно възражението на ответника за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, чийто релевиран размер възлиза на сумата от 700 лв., а този определен по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на сумата от 510 лв.

Съобразно отхъврлената част от исковете в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 325 лв. –разноски за юрисконсултско възнаграждение, депозит за свидетел и за вещо лице.

Мотивиран от горното, С. районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК„Л. Инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ч. в.” № 51Д да заплати на А.А.Т., ЕГН XXXX, с адрес – гр. С., УЛ. „Б.” № 39, по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, във вр. с чл.52 ЗЗД сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие влошаване на неговото психично здравословно състояние от ПТП, настъпило на 26.01.2015 г., причинено от виновното поведение на водача на л. а. М.”, модел „914” рег. № СА 8598МР – Л.С.Л., чиято деликтна отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка “Гражданска отговорност” със ЗК„Л. Инс” АД, ведно със законната лихва върху тази сума от 13.02.2015 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния му предявен размер от 4000 лв., предявен като частичен от общо претендираната сума от 10 000лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3, във вр. с чл.78, ал.8 ГПК ЗК„Л. Инс” АД да заплати на А.А.Т. (след направена компенасция) сумата от 210 лв.. разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за САТЕ и СМЕ

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ: