currdb:
Решение от 29.03.2016 по гр. д. 89/2015 на СРС

4

РЕШЕНИЕ

гр. С., 29.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, ІІ ГК, 66 с-в, в публичното заседание на двадесет и трети марти две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при секретаря Биляна Радовенска, като разгледа докладваното гр. дело № 89 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Н. Н. Н. е предявил срещу ответното дружество „Б. банка за развитие” АД, искове с правно основаниечл.286 ЗЗД, вр.9, ал.2 от договор от 18.07.2014 г., за заплащане надължимо обезщетение при предсрочно прекратяване на Договор от 18.07.2014 г., сключен можду ищеца и представител на ответната банка, в размер на 8585.69 лв., която претенция е предявена като частична от общо претендираната сума от 77 271.21 лв.

Ищецът твърди, че с Решение от 04.07.2014 г. е бил избран за член на Надзорния съвет на банката, като в изпълнение на цитираното решение между него и изпълнителният член на УС на банката е сключен договор от 18.07.2014 г., по силата на който е постигната уговорка с ответника при предсрочно прекратяване действието на договора в полза на ищеца да възникне вземане за обезщетение в размер на сумата от 77 271.21 лв., равняваща се на деветмесеченото му брутно възнаграждение.

Заявява, че е изпратил покана до ответника за заплащане на претендираното възнаграждение, но същото не е заплатено от ответника в полза на ищеца и към настоящия момент.

Ответникът, чрез своя процесуален представител, оспорва изцяло предявените обективно съединени искове.

Не оспорва, че ищецът е назначен през процесния период за член на НС на ответната банка по решение на ОСА в нея, като твърди, че липсва съгласие на волеобразуващия орган на банката за постигане на въпросната уговорка между страните по делото, тъй като ОСА в банката не е делегирало лицето, действащо през процесния период като изпълнителен член на УС на банката да постига подобна уговорка с ищеца, още повече, че при определяне на възнагражденията на служителите в банката същите била обвързани от Указания, издадени от БНБ, съдържащи ограничение размера им да съотвества на резултатите, постигнали в своята дейност лицата, в чията полза са уговорени въпросните възнаграждения.

Отделно от това ответникът твърди, че разпоредбата на чл.9.2 от договора, съдържаща въпросната уговорка е недействителна като противоречеща на закона и добрите нрави.

Ответникът аргументира тезата си за несъстоятелност на исковата претенция и с липсата на предвидена законова последица от прекратяване на договора за поръчка /каквито белези носи процесния договор/ в полза на изпълнителя по него да възниква вземане за обезщетение.

Третото лице помагач –Д. Е. С. изразява становище за основателност на исковата претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

По делото не се спори, а видно от представените по делото доказателства ищецът е назначен за член на НС на ответната банка с Решение на ОСА в нея от 04.07.2014 г., заедно с лицата Д. К. и Е. К., на които лица са определени месечни възнаграждения в размер на четири средни брутни работни заплати за банката.

С посоченоторешение волеобразуващият орган на банката е овластил лицето, избрано към този момент за изпълнителен член на УС на банката – Д. С., да подпише договорите за управление с лицата, избрани за членове на НС на банката.

Видно от представения по делото списък на акционерите, присъствали на заседанието наОСА, проведено на 04.07.2014 г., лицата, притежаващи акции от капитала на банката са Държавата, притежаваща акции в капитала, равняващи се на 99.9999 % от него и Банка „ДСК” ЕАД, притежаваща 8 броя акции, равняващи се на 0.0001 % от капитала на банката.

Па делото е депозиран договор от 18.07.2014 г., сключен между Д. С., действащ като представител на банката и ищецасъс срок на действие от 5 години, като съгласно чл.9, ал.2 от договор в случай на едностранно освобождаване на ищеца като член на НС той има право на обезщетение в размер на деветмесечното му брутно възнаграждение.

С Решение от 30.09.2014 г. на ОСА на акционерите в банката ищецът е освободен като член на НС, т.е. преди да изтече действието на договора от 18.07.2014 г.

Спорът по делото е концетриран около въпроса - валидна ли е била уговорката, съдържаща се в чл.9, ал.2 от процесния договор, сключен с ищеца, при положение, че на заседанието на ОСА, на което е взето решение какво да бъде месечното възнаграждение на членовете на НС на банката и е оправомощено третото лице помагач да сключи договор с тях, не е взето решение за инкорпориране на такава уговорка в процесния договор, даваща право на ищеца при предсрочното му освобождаване като член на НС да получи обезщетение в размер на деветмесечното му брутно възнаграждение.

Спорен е и въпросът далисключването на такава договорка е от изключителната компетентност на ОСА в банката или е въпрос на оперативна самостоятелност на лицето, избрано за изпълнителен член на УС на банката и ако действието по сключването на тази договорка е от изключителната компетентност на волеобразуващия орган на банката, била ли е санирана липсата на съгласие от него с факта на поставяне на резолюция „Одобрявам предложения договор” от лицето, представляващ към онзи момент мажоритарния собственик на капитала на ответната банка, а именно държавата.

Следва да се има предвид, че Договорът за възлагане на управление е самостоятелен вид договор, чието предметно съдържание и правни последици се урежда от гражданското, респ. търговското право. Той съчетава правните белези на договор за поръчка, като тази двустранна сделка по своята правна природа представлява двустранен, консенсуален, възмезден и комутативен договор, при който изпълнителният директор се задължава да управлява и представлява търговското дружество, да контролира неговата дейност, а търговецът е длъжен да му заплаща уговореното възнаграждение

Така направеният извод съответства и на задължителните разяснения, дадени в Решение № 204 от 28.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 983/2014 г., IV г. о., ГК, съгласно което „Правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него дружество/ООД, ЕООД/ възниква от избора на управителя. То не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Независимо от това как страните са озаглавили договора и независимо дали той е сключен преди или след влизането в сила на правната норма на чл.141, ал.7 от ТЗ, този договор, уреждащ отношенията между член на НС и дружеството, не е трудов договор, а е договор за поръчка (мандат) и е действителен, а не е нищожен като сключен в противоречие с посочената правна норма. Възнаграждението на член на НС, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без значение как то е наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него.

Действително, с огледпринципа на договорната автономия на волята и свободата на договаряне, уредени в чл.8 и чл.9 ЗЗД, страните по него са свободни да уговарят съдържанието на договорното правоотношение, в което встъпват, в пределите на разрешеното от закона и добрите нрави – арг. чл.9 ЗЗД, като не съществува нормативна пречка разпоредби на трудовото законодателство и по-специално на чл.220 от КТ да бъдат възпроизведени в едно съглашение, което има за предмет престиране на личен труд.

В случая по делото обаче не са представени доказателства за постигане на подобно съглашение между страните по него /между волеобразуващия орган на дружеството –ОСА, в чиято изключителна компетентност е да избира членовете на НС и ищеца/, с което страните са се съгласили, че при предсрочно прекратяване на договора, сключен с ищеца същият има право на обезщетение за неспазено предизвестие или на такова при предсрочно прекратяване.

Съгласно разпоредбата на чл. Наредба No 4от 21 декември 2010 г. за изискванията към възнагражденията в банките, издадена от Българската народна банка, обнародвана в„Държавенвестник“, бр.102 от 30 декември 2010 г.; в сила от 1 януари 201, 1Обезщетения, свързани с предсрочно прекратяване на договор, трябва да отразяват постигнатите с течение навремето резултати на съответните лица и да са определени така, че да не възнаграждават неуспех.

Във връзка с тази наредба са приети от БНБ Указания за изискванията към възнагражденията в банките, съгласно чл.3.2.2 от които „споразумения от типа златен парашут, осигураващи големи плащания, при които не са отчетени по никакъв начин рискът и резултатите от дейността по отношение на служители, чиито правоотношение се прекратяват, са недопустими.

Посочената Наредба има характер на подзаконов нормативен акт и нейните разпоредби са задължителни за кредитнитите институции, каквато по своя характер е ответната банка.

По делото липсват доказателства при постигане на уговорката с ищеца, инкорпорирана в процесния договор, при предсрочното му освобождаване като член на НС, размера на определеното му обезщетение да е определен в съотвествие с риска и резултатите, които би постигнал в дейността си на член на НС, респективно не са ангажирани и доказателства, че такива резултатите, обуславящи получаване на претенидараното като размер възнаграждение, са били постигнати към момента на вземане на решение от ОСА в ответната банка за прекратяване мандантното правоотношение на ищеца.

Предвид така направения извод предявеният иск следва да се отхъврли като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 759 лв.

Така мотивиран, С. районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл.286 ЗЗД, вр.9, ал.2 от договор от 18.07.2014 г., предявен от Н. Н. Н., ЕГН XXXX, гр. С., ж.к. „Д.” № 58, вх. В, ет.4, ап.26, срещу „Б. банка за развитие”, ЕИК 121856059,гр. С., район „С.”, ул.„С. К.” № 10, за заплащане надължимо обезщетение при предсрочно прекратяване на Договор от 18.07.2014 г., сключен можду ищеца и представител на ответната банка, в размер на 8585.69 лв., която претенция е предявена като частична от общо претендираната сума от 77 271.21 лв.

ОСЪЖДА “Н. Н. Н. на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на Б. банка за развитие”, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 759 лв.

Решението е поставено при участието на третото лице помагачД. Е. С.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от получаване на препис от него от страните.

Препис от Решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: