currdb:
Решение от 28.03.2016 по гр. д. 70862/2014 на СРС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 57-ІІ-………..

гр. С., 28.03.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

С. РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 57-ми състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ивета антонова

при участието на секретар–протоколиста В. М. разгледа докладваното от съдията АНТОНОВА гр. д. № 70862 по описа на СРС за 2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран със субективно и обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ вр.чл.52 отЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че поради виновното поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген голф” с рег. № РР 6203 АН – А. Г. А. на 12.10.2013г. в гр. Р. е настъпило пътнотранспортно произшествие, в резултат на което са му причиненитравматични увреждания. Тъй като управлявания от А. А.автомобил към момента на настъпване на пътнотранспортно произшествие е бил валидно застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” от ответника, то същия отговоря за причинените вреди на пострадалите лица. Претендират заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от уврежданията на здравето в размер на 10 000,00 лв. като частичен от 40 000,00 лв., както и законна лихва за периода от датата на настъпване на пътнотранспортно произшествие до окончателното изплащане на сумитеи направените по делото разноски.

Ответникът чрез процесуалният оспорва предявените искове, посочва, че не е установен мехинзма на ПТП и вината на водача на лек автомобил „Фолксваген голф” с рег. № РР 6203 АН, прави възражение за наличие на причинна връзка между ПТП и уврежданията на ищеца, на самостоятелно основание - че претендираното обезщетение е в завишен размер с оглед уврежданията на ищеца. Моли съда да отхвърли исковете, алтернативно да присъди справедлив размер съобразно чл.52 от ЗЗД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда чл.235 от ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ отм. .

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ отм. е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по реда на чл.146 ал.1 т.3 и т.4 от ГПК е обявено обстоятелството, че към датата на пътнотранспортното произшествие – 12.10.2013г. между собственика на лек автомобил „Фолксваген голф” с рег. № РР 6203 АН и ответника е съществувало валидно правоотношение застраховка „гражданска отговорност”.

Ответникът оспорва механизма на ПТП, както и обстоятелството, че причинените вреди се дължат единствено на поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген голф” с рег. № РР 6203 АН.

Действително протокола за ПТП относно механизма не е официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, но същият е такъв относно фактическата обстановка непосредствено след настъпване на ПТП, както и разположението на автомобила на място след удара, както е показано на скицата, доколкотодлъжностното лице е възприело лично именно тези обективни обстоятелства. Ответникът в съответствие с разпоредбата на чл.154 от ГПК не проведе доказване на нито един факт, който да сочи на наличие на съпричиняване от страна на ищеца – недобро поддържане на пътя, поради което съдът намира възражението за недоказано.

От представения протокол за ПТП, както и от заключението по САТЕ и от свидетелските показания, се установява, чена 12.10.2013. водачът на лек автомобил „Фолксваген голф” с рег. № РР 6203 АН се движи по ул. Д. в г.. Р. п. у.. П. Л. С. к. у..Ю. В. и н. к. с у.. п.ова при наличие на пътни знаци Б3 и Т13 от ЗДвП не пропуска движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № РР 6660 АН, който прави ляв завой по главния път, а продължава праволинейното си движение, поради което и траекториите на двете МПС се пресичат и настъпва ПТП

Съобразно чл.45, ал.2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД, което по делото не е направено.

От заключението по СМЕ и приложената по делото мединска документация се установа, че е налице причинно следствена връзка между противоправното поведение на лицето управлявало лек автомобил „Фолксваген голф” с рег. № РР 6203 АН и настъпилите травматични увреждания на ищеца – натъртване и кръвонасядане в лумбалната област, както и кръвонасядане вобластта на лявата раменна става.

Вещите лица изрично посочват, че не може да се приеме, че в резултат на ПТП е причинена дискова херния, дископатия, остеохондроза са с дегенеративен характер и са увреждания с по – голяма давност, но същите са способствали за по – лесното развитие на дискова херния на това нито, която се проявявала с данни за ишиалгия и паравертебрална ригидност на мусукулатурата.

Тъй като по делото бе установено по несъмнен начин настъпването на застрахователно събитие през действието на процесния договор за застраховка “гражданска отговорност”, съдът приема, че застрахователното покритие обхваща отговорността на причинителя на пътнотранспортното произшествие. Налице са всички материални предпоставки за уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл.226, ал.1 КЗ отм. .

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното пътнотранспортно произшествие на ищеца са причинени увреждания, които са причинили болка и страдание с по – голяма интензивност първите две седмици ипродължили 1-2 месеца с намалена интензивност, какъвто е срока за възстановяване. Вещите лица изрично посочват, четакива травми притърпяват напълно обратно развитие за 2-3 месеца /тези, за които се установи по несъмнен начин, че са следствие на ПТП, а не дегеративните промени/, а обостряне би могло да се получи при неспазване на съответния хигиенен режим и такъв на труд, физическо натоварване.От показанията на свидетелкатаМ. се установява, че първоначално за ежедневни битови неща в къщата на ищеца се е грижела майка му – готвене, чистене , пазаруване, тъй като същия имал силни болки и не можел да извършва захват с лявата ръка, като и тя като негова приятелка му е помагала. Свидетелката посочва, че към настоящия момент болката и дискомфорта в ръката не са изчезнали и той продължава да приема медикаменти, да ходи по лекари.

При съобразяване на горепосочените обстоятелства, както и съобразяване на възрастта на пострадалия, съдът счита, че справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, като съобрази и получената сума от ответника от 300,00 лв. /което обстоятелство не е спорно между страните/ съответства на 3700,00 лв. и до който размер следва да се уважи предявения иск.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата по чл.226 ал.1 КЗ е частично основателен. Според чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихваот деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл.84 ЗЗД, като в ал.3 от ЗДД изрично е посочено , че при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение. Разпоредбата на чл.226, ал.2, изр.1-во КЗ, която урежда отговорността на застрахователя пред увреденото лице изключва възможността застрахователя да прави възражения за неуведомяване по чл.224, ал.1 КЗ. Изрично с чл.227, т.2 КЗ е предоставено право на застрахователя да предяви регресен иск срещу застрахования за платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал.1 КЗ от застрахованото лице, а не от увредения. /в тази смисъл решение № 6/28.01.2010г. по гр.д. № 705/2009г., ІІ г.о. на ВКС, решение № 126 от 02.10.2009 г. по т.д. № 290/2009 г. на ВКС, ІІ, Т.О. и решение № 6 от 28.01.2010 г. по т.д. № 705/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О които имат характер на задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1-2010-ОСГКТ/.

 

 Относно разноските по производството

С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане от страна на процесуалния представител на ищеца и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати съответна на уважената част от искаразноски по делото, а именно от общо направени в размер на 1550,00 лв., от които 400,00 лв. – внесена държавна такса, 550,00 лв. – депозити за възнаграждение за вещи лица, 600,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие /като съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на същото предвид чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и от които следва да бъдат присъдени 573,50 лв.

Ответникът също е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като съобразно разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да му заплати такива в размер на 585,90 лв. /от общо 930,00 лв. от които 150,00 лв.- възнаграждения за вещи лица и 830,00 лв.- възнаграждение за юрисконсулт съобразно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.

Мотивиран от горното, С. районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л. ИНС”АД с ЕИК: 121130788 със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ч. в. № 51Д да заплати на Ц. С. У. с ЕГН: XXXX и със съдебен адрес: гр. С., ул. Б. №9, ет.2, оф.2– чрез адв. Й., както следва:

-на основание чл.226, ал.1 КЗ отм. във вр. с чл.52 ЗЗД сумата 3700,00 лв. /три и седемстотин/, представляваща обезщетение за причиненитему неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие травматични увреждания, причинени от пътнотранспортно произшествие, поради виновното поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген голф” с рег. № РР 6203 АНна 12.10.2013г. в гр. Р.,чиято деликтна отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка “Гражданска отговорност” със ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л. ИНС”АД, ведно със законната лихва върху сумата от 3700,00 лв. считано от 12.10.2013г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3700,00 лв. до пълния предявен размер от 10 000,00 лв. като частичен от 40 000,00 лв.;

-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 573,50 лв. /петстотин седемдесет и три лева и петдесет стотинки/.

ОСЪЖДА Ц. С. У. с ЕГН: XXXX и със съдебен адрес: гр. С., ул. Б. №9, ет.2, оф.2– чрез адв. Й. да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л. ИНС”АД с ЕИК: 121130788 със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ч. в. № 51Д на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноските по делото в размер на 585,90 лв. /петстотин осемдесет и пет лева и деветдесет стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С. градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: