Р Е Ш Е Н И Е

№ 339

гр. Велико Търново,16.09.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, касационен състав, в публично заседание на дванадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретаря В.Г. и в присъствието на прокурора Д.М., разгледа докладваното от съдия М. Данаилова касационно НАХД № 10363/2014г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационно производство по чл. 63 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 557 от 12.06.2014г., постановено по НАХД № 914/2014 година по описа на Районен съд – Велико Търново е отменено Наказателно постановление №67/27.02.2014г., издадено от Председателя на Патентното ведомство, гр. София, с което на основание чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (ЗГМО) на „Мирано-2011” ООД е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушаване на чл. 13, ал. 2, т.1 и т.2 от същия закон.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от Председателя на ПВ на РБ, чрез юк Ц., гр. София. Поддържаните касационни основания са, че атакуваният съдебен акт е неправилен - постановен в противоречие с приложимия материален и процесуален закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН, като в тази връзка е наведено искане решението да бъде отменено изцяло. Изразено е несъгласие с диспозитива на оспорения съдебен акт и е посочено, че същият не кореспондира с установените по делото факти и обстоятелства, тъй като е налице единство на време, място и действие, по отношение на административноказателноотговорното лице, поради което е съставен един акт и е издадено едно наказателно постановление. Наведено е твърдение, че е установено в решението извършване на посоченото нарушение, което според жалбоподателя не съответства с отмяната на наказателното постановление. Счита, че дори и да е налице известен процесуален пропуск от страна на административнонаказващия орган, то той е несъществен, тъй като не накърнява правото на защита на нарушителя – същият знае в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства. Претендира отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество като се потвърди наказателното постановление с което на основание 81, ал. 1 от ЗМГО (ЗМГО) на „Мирано-2011” ООД е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушаване на чл. 13, ал. 2, т.1 и т.2 от същия закон.

Ответникът по касационната жалба „Мирано-2011” ООД, гр.Велико Търново, чрез адв. Н.Н., заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно, като по делото е доказано и установено от РС, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и на тези основания съдът е счел, че НП следва да бъде отменено. Моли оспореният съдебен акт да бъде потвърден изцяло, претендира присъждане на разноски в настоящото производство, като представя списък за разноските по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага да се остави решението на ВТРС в сила. Счита, че същото е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 218 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН предмет на касационната проверка са само посочените в жалбата пороци на решението, но за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. В рамките на задължителната служебна проверка и предвид наведеното от касатора касационно основание, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение и съответствието му с материалния закон.

С процесното Наказателно постановление № 67 от 27.02.2014г., издадено от Председателя на Патентното ведомство на РБ, с което на „Мирано-2011” ООД, на основание чл. 81, ал. 1 от ЗМГО, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева, затова че по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 и т.2 от ЗМГО, на 12.11.2013 г. използва в търговската дейност, като произвежда и предлага за продажба стоки (локумени вафли), означени със знаци, сходни на знаци на марки на Общността: с per. № 009894445 „фигуративна” – представляваща стилизирано изображение на глава на птица в червен цвят с овална форма, с дата на регистрация 23.11.2011 г., с покровителствен срок до 14.04.2021 год., регистрирана за стоките от класове 03, 14, 18, 20, 21, 24, 25, 27, 29, 30, 32, 33, 34, 35, 36, 38 и 43 по МКСУ и с per. № 010629186, „фигуративна” – представляваща стилизирано изображение на пиле в специфични триъгълни форми, сходни на знака на марка на Общността, с дата на регистрация 23.11.2011 г., с покровителствен срок до 14.04.2021 год., регистрирана също за стоките от класове 03, 14, 18, 20, 21, 24, 25, 27, 29, 30, 32, 33, 34, 35, 36, 38 и 43 по МКСУ, без съгласието на притежателя на марката - „Rovio Entertainment Ltd”. Установено е, че на основание чл. 81, ал. 5 от ЗМГО, стоките - 48 (четиридесет и осем) бр. кашона, означени с посочените знаци, сходни на марка на Общността per. № 009894445 и 11 (единадесет) бр. кашона, означени с посочените знаци, сходни на марка на Общността per. № 010629186, е постановено да се отнемат в полза на държавата и се предадат за унищожаване.

За да отмени НП районният съд е приел, че в случая, наказващият орган не е съобразил, че в АУАН са описани два състава на административно нарушение или по-точно неизпълнение на задължение от юридическо лице, тъй като е отразено неправомерно използване на две марки - фигуративни изображения, които са с отделни регистрации и всяка една от тях представлява отделен обект на защита. Ето защо въззивният съд е посочил, че използването на всяка отделна запазена търговска марка се явява отделно нарушение, което подлежи на отделна санкция. В този смисъл е посочено, че при правилно приложение на закона, наказващият орган е следвало да достигне до извода, че са налице два фактически състава, пораждащи отговорността на юридическото лице и с оглед разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, е следвало да се наложи отделна санкция за всяко неизпълнение на задължението от страна на юридическото лице. В заключение е прието, че определянето и налагането на една обща санкция е незаконъсобразно, като за съда е невъзможно да измени наказателното постановление, като раздели санкцията на две, както и да контролира правилното определяне на размера за всяко едно от нарушенията по чл.81, ал.1 от ЗМГО.

Изложеното обуславя от правна страна следното: Решението е правилно. Съдът е изследвал и е обсъдил фактическата обстановка, във връзка с което е направил законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция. Възприети са част от наведените от санкционираното лице възражения и са изложени правилни правни изводи. Районният съд е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, като в съдебно заседание са били приобщени писмени доказателства и са изслушани свидетелски показания.

По делото не се спори, а и се установява, че и двете фигуративни изображения, представляващи стилизирано изображение на глава на птица в червен цвят с овална форма и стилизирано изображение на пиле в специфични триъгълни форми, са сходни на марки на Общността, регистрирани с рeг. № 009894445 и peг. № 010629186. От друга страна, от приобщените по делото писмени доказателства и от даденото становище от С.В., държавен експерт, отдел ПО, след изследване на иззетото веществено доказателство (етикет за локумени вафли), безспорно се установява и обстоятелството, че в проверения обект, юридическото лице използва, по смисъла на чл. 13, ал. 2, т.1, 2 от ЗМГО, в търговската си дейност знаци, като произвежда и предлага за продажба стоки - локумени вафли означени със знаци, сходни на посочените по-горе две регистрирани търговски марки на Общността, без съгласието на притежателя на марките - „Rovio Entertainment Ltd.”. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.1 и т.2 от ЗМГО използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки и предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак. При извършване на посочените изпълнителни деяния, на основание чл. 81, ал. 1 от същия закон, лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка (законодателят конкретизира обекта на нарушението, използвайки единствено число), без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а едноличните търговци и юридически лица - с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. В този смисъл, настоящата касационна инстанция намира, че въпреки съставомерността на извършените от жалбоподателя деяния (поставянето на двата знаците върху стоките или върху техните опаковки и предлагането на стоките с тези знаци за продажба или пускането им на пазара), осъществяващи от обективна и субективна страна състава на посоченото административно нарушение, предвид граматическото тълкуване на приложимите правни норми и обстоятелството, че всяко от използваните графични изображения е отделна регистрирана марка, представляваща отделен обект на защита, следва да намери приложение нормата на чл. 18 от ЗАНН. Използването на всяка отделна запазена (регистрирана) марка се явява отделно нарушение, което подлежи на отделна санкция, поради което в настоящия случай е осъществен два пъти фактически състав на едно и също нарушение, но с различни непосредствени обекта на защита (отделни регистрирани марки). Съобразно чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, което предполага при посоченото в настоящия случай, че е следвало да се наложи отделно наказание (имуществена санкция) за всяко неизпълнение на задължението от страна на юридическото лице. Както правилно е посочил въззивният съд, налагането на една обща санкция е незаконосъобразно, поради което, оспореното наказателно постановление правилно е отменено при съобразяване с това обстоятелство.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Въпреки посочения изход на делото, разноски в полза на ответната по спора страна, при направеното искане в тази насока, не следва да се присъждат на основание Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 г., с което се установява, че административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, първи касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 557 от 12.06.2014г., постановено по НАХД № 914/2014 година по описа на Районен съд – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

Докладчик по делото
Ключови думи
No law branches!