Р Е Ш Е Н И Е

№ 441/16.09.2014 г.

гр. Монтана

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Монтана, ІІІ състав в публичното заседание на девети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Момчил Таралански

при секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия Таралански административно дело № 373 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по жалба срещу административен акт по реда на чл.145, ал.2, т.1 от АПК във връзка с чл.155, ал.2 от ЗОБВВПИ и във връзка с чл.155, ал.1 и чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.

Жалбоподателят М.Ц.М. обжалва решение № 16729/23.06.2014 г. на Началника на Районно управление „Полиция” – Монтана, с който административен акт е постановено отнемането на разрешение за носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие № М 0279457 и разрешение за съхранение на ООБ № 296/2012 г., издадени на жалбоподателя, на основание чл.153, т.6 и чл.155, ал.1 във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗООБВВПИ, поради липса на основателна причина за притежаването на огнестрелно оръжие за самоотбрана. В жалбата си и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание навежда доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради нарушения на формата на издаване на акта, съществени нарушения на административно-производствени правила и противоречие с материално – правни разпоредби – основанията по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК, като в съдебно заседание навеждат и основанието по чл.146, т.5 от АПК – несъответствие на акта с целта на закона. Моли съда да отмени обжалвания административен акт.

Ответникът по жалбата – Началникът на Районно управление „Полиция” – Монтана, редовно призован за участие в съдебно заседание, не взема становище по жалбата и не представя доказателства по отношение на съществени обстоятелства за делото – наличието на основанията, наведени в акта.

По допустимостта на жалбата.

Обжалваното решение е индивидуален административен акт, жалбата срещу който е предявена в законовия срок по чл.149, ал.1 от АПК във връзка с чл.155, ал.2 от ЗОБВВПИ (по аргумент от л.5 и л.2 по делото) от лице, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да оспорва акта, доколкото същия пряко и непосредствено засяга негови лични права и законни интереси, поради което жалбата е допустима за разглеждане по същество.

По основателността на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

По фактите по делото няма спор и е установено, че на жалбоподателя М.Ц.М. е издадено разрешение за носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие № М 0279457, валидно до 28.02.2017 г. и разрешение за съхранение на ООБ № 296/2012 г., валидно до 28.02.2017 г. (л.10-11 по делото). Жалбоподателят е притежавал пистолет А*** , калибър 9х19 мм., с № 48ВС100670 и пистолет „ТТ“, калибър 7,62х25 мм, с фабр. № ЛГ 1134.

Видно от разрешението, същото е подновено и е със срок за носене и употреба на горецитираното оръжие до 28.02.2017 г. Видно от приложената по делото докладна записка № 16003/12.06.2014 г. от МлПИ КОС (л.9) до Началника на РУП-Монтана, както и от приложената по делото служебна бележка (л.21), на 04.06.2014 г. неизвестен извършител, като е проникнал в дома на жалбоподателя М. и е взломил врата на метална каса, е отнел от владението му 200 лева, 40 гр. златни зъбни протези, 1 брой златен „наполеон“ и 1 брой огнестрелно оръжие А*** , калибър 9х19 мм., с № 48ВС100670 – престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.10 от НК във връзка с чл.194, ал.1 от НК. С докладната записка е предложено да бъде извършена проверка за наличие или липса на основателна причина за притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие от жалбоподателя.

С докладна записка № 16524/19.06.2014 г. от СтПИ до Началника на РУП-Монтана (л.6), е констатирано, че срещу М. е имало „2 броя ЗМ – ЗМ 280/2006 г. и ЗМ 372/2009 г. по описа на РУП – Монтана. Същият няма противообществени прояви през последните години, не е установявано да употребява наркотични вещества или да злоупотребява с алкохола.

С докладна записка № 16008/20.06.2014 г. от ПИ до Началника на РУП-Монтана (л.7-8), е констатирано, че при закупуване на оръжието жалбоподателя е бил управител на автосервиз, а към момента бил учител в ПГТ – с. В*** , при което е предложено поради липса на основателна причина да бъде отнето разрешението за носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие.

С обжалваното решение № 16 729/23.06.2014 г. е постановено отнемането на разрешение за носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие № М 0279457 и разрешение за съхранение на ООБ № 296/2012 г., издадени на жалбоподателя, на основание чл.153, т.6 и чл.155, ал.1 във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗООБВВПИ, поради липса на основателна причина за притежаването на огнестрелно оръжие за самоотбрана и е постановено изземването на притежаваното огнестрелно оръжие и боеприпасите към същото.

С протокол № 17225/27.06.2014 г. (л.4) от жалбоподателя са били иззети разрешение за носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие № М 0279457, валидно до 28.02.2017 г.; разрешение за съхранение на ООБ № 296/2012 г., валидно до 28.02.2017 г.; пистолет „ТТ“, калибър 7,62х25 мм, с фабр. № ЛГ 1134 и 45 броя боеприпаси за пистолет „ТТ“.

В рамките на това административно производство, административният орган – Началникът на РУП – Монтана не е изискал от жалбоподателят да изложи писмено необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие и боеприпаси.

От правна страна, съдът при извършената служебна проверка на акта на основание чл.168, ал.1 от АПК, установи следното:

Административният акт е издаден от компетентен орган (този по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ), в кръга на функциите му по закон. Актът е издаден в писмена форма с формално посочване на фактическите и правни основания и наличие на реквизитите на акта и във връзка с чл.59, ал.2 от АПК. Изложените мотиви в акта, обаче, не позволяват да се анализира волята на административния орган (АО) защо е приел, че липсва основателна причина за носене на оръжие по отношение на адресата на акта. В този смисъл отразените в акта фактически основания са непълни и бланкетни и на практика представляват отсъствие на мотиви.

При постановяване на оспореното решение, административния орган е допуснал и релевираните от жалбоподателя съществени нарушения на административно-производствени правила, като не е дал възможност на заинтересованото лице да изложи становище в административното производство, с което е нарушил чл.35 от АПК. Също така АО не е анализирал събраните доказателства, с което е нарушил разпоредбата на чл.36, ал.3 от АПК. Ако беше анализирал тези доказателства, установяващи престъпно посегателство спрямо жалбоподателя, АО вероятно би приел, че съществува основателна причина за носене и употреба на огнестрелно оръжие.

Съдът счита, че обжалвания акт е постановен в противоречие с материално-правни норми, а именно разпоредбата на чл.58, т.10 във връзка с чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ и е в явно несъответствие с целта на закона, която е ефективен контрол над огнестрелните оръжия, като в същото време се опазват правата и свободите на лицата.

В съвкупност изложените пороци са основания за отмяна на оспорения административен акт.

Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, АО трябваше да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В този смисъл бяха и указанията на съда, дадени в разпореждане от 18.07.2014 г. и в протоколно определение от 09.09.2014 г. Тези указания не бяха изпълнени и АО не доказа наличието на основанието за отнемане на разрешението – отпадане на основателната причина – предпоставката на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ по отношение на жалбоподателя. Както се установява и от доказателствата по делото, жалбоподателят е с добри характеристични данни по постоянния си адрес – така и в приложената по делото докладна записка (л.6), лицето няма противообществени прояви. Срещу лицето са заведени 2 ЗМ до настоящия момент, като видно от доказателствата по делото, същите са от 2006 г. и 2009 г. т.е. същите са били известни на АО при издаване на разрешението през 2009 г. и при подновяването му през 2012 г. Освен това наличието на заявителски материал не е уредено от законодателя нито като изрично основание, нито като елемент от фактически състав на основание за отнемане на издаденото разрешение за носене на оръжие. По делото не се доказа жалбоподателя да е нарушил законови разпоредби във връзка с носенето или употребата на оръжие, при което постановения акт е и в несъответствие с целта на закона.

Не на последно място следва да се отбележи, че постановеното отнемане на разрешението за носене на оръжие е и непропорционална мярка, постановена в нарушение на чл.6, ал.1 и ал.2 и чл.7, ал.1 от АПК. Правилни поради това са и възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, наведени в съдебно заседание, свързани с обстоятелството, че жалбоподателя, бидейки жертва на престъпление (отнемането на движими вещи, негова собственост от дома му), на практика бива наказан и с обжалвания административен акт, който е неблагоприятен за него – лишава жертвата на престъпление от притежаването на оръжие, с което би могъл да защити личността и/или имуществото си от незаконни посегателства и то не в хипотезата на потенциални, възможни и бъдещи, а именно в хипотезата на осъществени такива. В тази връзка задължително следва да се отбележи и характера на престъпното посегателство – взломяване (разбиване) на металната каса, където оръжието е съхранявано, съобразно със законовите изисквания. Очевидно е, че осъщественото посегателство по отношение на собствеността на жалбоподателя (жилище и движими вещи) няма как да бъде окачествено като липса на основателна причина за носене и употреба на оръжие. В т.нар. цивилизован свят, целта на носенето и употребата на оръжие е защитата на личността и собствеността й. Отнемането на разрешението за носене на оръжие (след като вече АО е преценил, че заявителя-жалбоподател е имал нужда и основателна причина за носене и употреба), след като е обективирано такова посегателство върху неприкосновеността на личността – неговото жилище и имущество, е в крещящо противоречие с прилагането на закона и принципите на административния процес.

По изложените мотиви, съдът счита оспорения акт за незаконосъобразен, при което следва да бъде отменен изцяло, а поради липса на искане в жалбата и от процесуалния представител в съдебно заседание, не следва да се присъждат разноски, затова и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК във връзка с чл.155, ал.2 от ЗОБВВПИ, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 16729/23.06.2014 г. на Началника на Районно управление „Полиция” – Монтана, с което е постановено отнемането на разрешение за носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие № М 0279457 и разрешение за съхранение на ООБ № 296/2012 г., на основание чл.153, т.6 и чл.155, ал.1 във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗООБВВПИ, поради липса на основателна причина за притежаването на огнестрелно оръжие за самоотбрана по жалбата на М.Ц.М. ***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Ключови думи
No law branches!