Р Е Ш Е Н И Е

№ 426 / 16.9.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд, гр. Пазарджик, V състав, в открито заседание на трети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Георги Видев

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдия Георги Видев административно дело № 444, по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по повторно разглеждане на делото от Административен съд Пазарджик след отмяната от ВАС на първоначално постановеното решение.

Делото е образувано по жалба на Р.И.К. против Решение № 31/16.09.2013г. на директора на РУ“СО“ гр. Пазарджик. С обжалваното решение е потвърдено Разпореждане № ПР-391/07.08.2013г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.

В съдебно заседание при първоначалното и повторното разглеждане на делото, както и в представени писмени бележки жалбоподателят претендира за отмяна на мотивираното решение и потвърденото с него разпореждане, като излага съображения за незаконосъобразността им. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът, директора на РУСО гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и наведените от страните доводи, приема за установено следното от фактическа страна :

Производството пред административния орган е започнало със заявление вх. № МП – 29258/27.12.2012г., с което жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени съответните документи по образец, установяващи стажа му, както и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение считано от 19.09.2012 г. С разпореждане № ПР-391/07.08.2013г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотива, че не му достига осигурителен стаж от 2 години, 2 месеца и 9 дни, като общият му осигурителен стаж е изчислен както следва : осигурителен стаж от ІІ категория – 2 г. 04 м. 18 дни, осигурителен стаж от ІІІ категория – 32 г. 01 м. 28 дни или общ стаж превърнат към ІІІ категория – 35 г. 01м. 21 дни. Разпореждането е било обжалвано в срок по чл.117 от КСО пред Директора на РУ”СО” гр. Пазарджик. С Решение № 31/16.09.2013г., решаващият орган е оставил без уважение жалбата против разпореждането, като е приел, че към датата на подаване на заявлението 27.12.2012г., Р.К. е навършил изискващата се за 2012 г. възраст за мъжете 63 години и 4 месеца, но няма общ осигурителен стаж от трета категория труд от 37 години и 4 месеца. В процесното мотивирано решение са коментирани двата спорни периода от трудовия стаж на жалбоподателя, както следва : 1) Стажът за периода 25.06.1982 г. – 05.04.1985 г. от 02 години, 09 месеца и 10 дни, през който К. е изпълнявал длъжността „Шофьор на товарен автомобил с ремарке“ е приет като труд от трета категория, вместо като такъв от втора, с мотива, че осигурителят не е представил документи, установяващи вида и тонажа на управлявания от лицето автомобил; 2) Вторият спорен стаж за периода от 05.04.1985 г. до 06.09.1989 г., през който е заемал длъжността „механик“ отново е зачетен като стаж от трета категория, вместо като стаж от втора категория по чл.53б от ПКТП отм. , тъй като в тази разпоредба са включени професии на работници, пряко участващи в ремонта и поддържането на товарни автомобили, каквито данни не се съдържали в представените документи. Като краен извод, решаващият орган е коригирал стажа, изчислен в обжалваното разпореждане като е приел, че стажът на лицето е 29 г. 04 м. 18 дни от трета категория и 05 г. 01 м. 28 дни от втора категория или общ стаж превърнат към трета категория – 35 г. 10 м. 01 ден, или не му достига осигурителен стаж от 1 година 05 месеца и 29 дни. Мотивираното решение е съобщено на 23.10.2013 г., след което в законоустановения 14-дневен срок – на 05.11.2013г. /видно от пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена жалбата/ е било обжалвано пред съда.

При повторното разглеждане на делото съдът допусна съдебно икономическа експертиза със задачи, съобразени с дадените от ВАС задължителни указания. Едната от задачите се отнасяше до установяване тонажа на управляваните от жалбоподателя автомобили. Изводът на вещото лице, независимо от прегледаните от него документи и направени справки е, че не са запазени данни за тонажа на автомобилите. По другата задача – относно наличието на писмени доказателства за прякото участие на жалбоподателя в качеството му на механик в ремонта и поддържането на автомобилите – вещото лице също категорично установява, че такива липсват. Установеното от вещото лице обстоятелство, че друг служител в същото предприятие е заемал длъжността „механик на канал” и му е призната втора категория труд не означава, че и жалбоподателят е изпълнявал същите трудови функции. Следователно – от събраните при първоначалното разглеждане на делото доказателства, както и от заключението на вещото лице, прието при повторното разглеждане не се установява какъв е бил тонажът на управляваните от жалбоподателя автомобили, нито са открити съхранени доказателства относно обстоятелството дали жалбоподателят пряко е участвал в ремонта и поддържането на товарни автомобили. Не следва да бъдат обсъждани събраните при първоначалното и при повторното разглеждане на делото гласни доказателства, тъй като свидетелски показания за устанояваване на категорията на полагания труд са недопустими съгласно чл. 104, ал. 10 от КСО.

Предвид гореизложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства се потвърждават изводите на административния орган, с които той е приел, че през процесните два периода стажът на жалбоподателя не следва да бъде признат за втора, а само за трета категория. Следователно е правилен и изводът, че на жалбоподателят не достига осигурителен стаж, за да придобие претендираното право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Следователно обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на обжалваното решение. Спазен е срокът за издаване на решението, като същото е издадени от компетентен орган – директорът на РУСО Пазарджик.

Обжалваният административен акт е издаден под формата на мотивирано решение и в съответствие с целта на закона – за да бъде отказано право на пенсия на лице, което не е придобило това право. Поради това решението е законосъобразно, а подадената срещу него жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски за осъщественото процесуално представителство от юрисконскулт, които следва да бъдат в размер на 150 лв., колкото е предвиденото към момента на образуване на делото минимално адвокатско възнаграждение.

С оглед на гореизложеното Административен съд, гр. Пазарджик

Р Е Ш И:

Отхвърля жалбата на Р.И.К. против Решение № 31/16.09.2013 г. на директора на РУ“СО“ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № ПР-391/07.08.2013г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

Осъжда Р.И.К. *** разноски по делото в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.

Съдия: /П/

Ключови думи
No law branches!