Р E Ш Е Н И Е

№ 418

гр.Плевен, 16 Септември 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 548 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 705 от 23.05.2014 г., постановено по нахд № 1006/2014 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 980000-F102523 от 14.03.2014 г. на И.Д.Директор офис на НАП Плевен при ТД на НАП – гр.Велико Търново, с което на П.М.П. ***, на основание чл.53, във връзка с чл.27 и чл.3 ал.1 от ЗАНН и чл.355 ал.2, във връзка с чл.5 ал.4 и ал.6 от КСО, във връзка с § 3 от ПРЗ на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. са наложени две административни наказания в размер по 250 лева всяко, за две нарушения на чл.3 ал.1 т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ, във връзка с чл.8 ал.1 от НОК затова, че след извършена проверка в информационната система на НАП на 19.02.2014 г. е установено, че в качеството си на представляващ Осигурителна каса „П.” с Булстат 114691529, не е подал декларации обр.1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за членове на Осигурителната каса за месец 09 и 10.2013 г. в законоустановения срок – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а същите са подадени на 09.12.2013 г.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от П.М.П. чрез адвокат М.М. ***, която счита, че неправилно съдът е приел нарушението за безспорно установено. Сочи, че разпитаните по делото актосъставител и свидетели са преповторили фактическата обстановка, посочена в АУАН и НП, но същите не отговарят на формалните изисквания на закона – чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, тъй като в тях не са описани ясно и конкретно сочените нарушения, а е посочено „за членове на Осигурителна каса”, без да се уточни за кои конкретно лица се твърди, че не е подадена декларация обр.1, което е пречка да бъде установено дали изобщо по отношение на тях съществува задължение за жалбоподателя. Сочи още, че в НП не е посочен вида на наложеното наказание – глоба или имуществена санкция, за да е ясно какво конкретно наказание е наложил наказващият орган. Счита тези пропуски за съществени и тъй като съдът не ги е обсъдил, се е произнесъл с незаконосъобразно решение. Сочи още, че необсъден се явява и основният спорен момент – правилно ли е привлечен жалбоподателят – физическо лице, към административно наказателна отговорност. Не оспорва, че П.М.П. е представляващ „Осигурителна каса П.”, която е осигурител по смисъла на чл.5 ал.1 от КСО, а не физическото лице П.П., на когото е наложено административно наказание. Твърди, че от приложените по делото АУАН и НП се установява, че не жалбоподателят като физическо лице, а осигурителят „Осигурителна каса П.” не е подал в законовия срок процесните декларации за посочените периоди. Навежда доводи, че нормата на чл.355 ал.2 от КСО предвижда специален състав на административно нарушение, според която лицето, което може да бъде наказано за неподаване в срок на декларация може да бъде единствено и само работодателят, респ.осигурителят. Не оспорва, че осигурителят отговаря чрез своите представители – физически лица, но отговорността им е точно в това им качество – като представител на съответния осигурител, а не като физическо лице, нямащо отношение към изпълнение на тези задължения. Според касатора, в конкретния случай физическото лице П.М.П., със собственото си ЕГН и личен адрес, няма никакво отношение нито към членовете на Осигурителната каса, нито по отношение на задълженията му да подава техните декларации, а такива задължения има осигурителят – Осигурителна каса П., чрез своя представител П.П.. На следващо място счита, че съдът не е обсъдил и въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН, а липсва и посочено отбелязване в НП от наказващия орган защо не прилага тази разпоредба. В заключение моли съда да отмени решението.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба ТД на НАП – Велико Търново, офис гр.Плевен, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 19.02.2014г. свидетелката Д. М., инспектор по приходите при ТД на НАП, гр.Велико Търново, офис Плевен, установила, че жалбоподателят като представляващ Осигурителна каса “П.” не е подал декларация обр. 1 за членове на Осигурителната каса за месец септември 2013 г. и месец октомври 2013 г. в законоустановения срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Установено било още, че за месец септември 2013 г. и месец октомври 2013 г.декларации обр. 1 са били подадени в офис – Плевен на 09.12.2013 г. с протокол № 153581307295039/09.12.2013 г., а е следвало да се подадат, както следва: декларации обр. 1 за месец септември 2013 г. е следвало да се подаде в срок до 25.10.2013 г. в офис гр. Плевен; декларации обр. 1 за месец октомври 2013 г. е следвало да се подаде в срок до 25.11.2013 г. в офис гр. Плевен. По повод горното свидетелката М. съставила АУАН № 102523/27.02.2014 г., въз основа на който е издадено атакуваното НП. Тази фактическа обстановка районният съд установил от АУАН № F 102523/27.02.2014 г. и от показанията на свидетелите М., Б. и Ц., всичките кредитирани от съда поради тяхната обективност, логичност и взаимнокореспондентност, като приел, че същата не се и оспорва от жалбоподателя, който в жалбата си не оспорил, че не е подавал процесните дакларации във връзка с дейността си за месеците септември и октомври 2013 г. в законоустановения срок – съответно до 25.10.2013 г. и до 25.11.2013 г. , а едва на 09.12.2013 г.

Възприетите от съда гласни и писмени доказателства в тяхната съвкупност наложили у съда извод, че жалбоподателят не е съобразил вмененото му задължение по чл. 3 ал. 1 т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите и осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица, като не е подал в законоустановения срок изискуемите 2бр. декларация обр. 1. Съдът приел, че нарушенията са формални съобразно възприетата законодателна редакция, като не се изисква настъпването на щета за фиска. От друга страна наложените глоби са в минималния им размер, което обезсмисля излагането на допълнителни съображения относно индивидуализацията на наказанията. Съдът направил извод, че не се касае изобщо за неизпълнение на нормативно установено задължение, а за неизпълнение в срок на същото. Според РС законосъобразно органите на административно-наказателното производство са свързали така описаните нарушения с неизпълнение на задължението по чл.3 ал.1 т.1 от Наредба №Н-8/29.12.2005г на МФвр.чл.8 ал.1 от НОК и са наложили санкция на основание чл.355 ал.2 от КСО За неоснователни съдът приел наведените от жалбоподателя доводи, че наказателно отговорно лице по този текст от закона може да бъде само работодател или осигурител, тъй като разпоредбата на чл.355 ал.2 от КСО визира като субект на нарушението всеки, който не е изпълнил вмененото му задължение в установените срокове. На тези основания ПРС потвърдил оспореното пред него НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. С оспореното пред Районен съд Плевен наказателно постановление П. е наказан за това, че като представляващ Осигурителна каса “П.” не е изпълнил задължението си да подаде декларации обр.1 от Наредба №Н-8/2005г. за член на Осигурителната каса за месеци 09 и 10.2013 г. в законоустановения срок – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а същите са подадени на 09.12.2013 г. Не е спорно по делото, че декларации за съответните месеци са подадени на 9.12.2013г., но съдът не е отчел, че обжалваното НП страда от порок, изразяващ се в липса на конкретизация за нарушението – не е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено съгласно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Нормата, посочена като нарушена в НП, разписва задължение за подаване на декларации по чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. За да е осъществено нарушение и за надлежното му установяване, следва да се посочи за кое лице, респ. кои лица задълженото лице не е подало изобщо или в предвидения срок декларации. Такова отбелязване в НП липсва, при което за съда остава неясно в какво е обвинено лицето. Няма данни колко лица се осигуряват при представляваното от П. дружество, респ. за колко от тях той е дължал подаване на декларации. Поради това - при липса на изписване в АУАН и НП за кое лице същият не е подал декларации и по този начин не е изпълнил вмененото му задължение, липсва индивидуализация на нарушението. П., в качеството си на осигурител, не дължи общо подаване на декларация за определени лица, а за конкретни такива, което задължение възниква поради качеството му на техен осигурител. Като не е посочил кои са те, органът е издал НП при липса на точно описание на вмененото нарушение. Изводът се потвърждава и от санкционната норма, която предписва, че при така установено нарушение, се налага наказание в размер на глоба от 250 лева за всеки конкретен случай. Възможно е задълженото лице да подаде декларация в срок за част от осигурените при него лица, което ще влече нарушение по отношение на останалите, за които не е подадена декларация или е просрочено подаването й, което ще бъде самостоятелен конкретен случай по смисъла на нормата на чл. 355, ал.2 от КСО. Поради това, индивидуализацията на нарушението следва да включва и посочването на лицето, относно което не е изпълнено срочно (както е в процесния случай) или изобщо задължението за подаване на декларация.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 705 от 23.05.2014 г., постановено по нахд № 1006/2014 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 980000-F102523 от 14.03.2014 г. на И.Д.Директор офис на НАП Плевен при ТД на НАП – гр.Велико Търново, с което на П.М.П. ***, ЕГН **********, на основание чл.53, във връзка с чл.27 и чл.3 ал.1 от ЗАНН и чл.355 ал.2, във връзка с чл.5 ал.4 и ал.6 от КСО, във връзка с § 3 от ПРЗ на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. са наложени две административни наказания в размер по 250 лева всяко, за две нарушения на чл.3 ал.1 т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ, във връзка с чл.8 ал.1 от НОК

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Ключови думи
No law branches!