Р Е Ш Е Н И Е

№ 351

гр. Велико Търново, 17.09.2014 г.В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново,първи състав, в съдебно заседание на втори септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Административен съдия : Марияна Микова

при секретаря В.Г., като разгледа докладваното от съдията Микова адм. дело №234/2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 220 от ЗМ (ЗМ), вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Жалбоподателят „ТЕЦ Свилоза”АД – гр.София,ЕИК130564043,със седалище и адрес на управление :гр.София, ул. Кръстю Сарафов№ 51, ет. 1, представлявано от изпълнителните директори инж. К.Н., С.Г.. и инж. П.П., действащи чрез пълномощника си юрисконсулт С.А.Т., с посочен адрес за призоваване гр. Свищов, Западна индустриална зона, административна сграда на „ТЕЦ Свилоза” АД, обжалва Решение за промяна на тарифен номер №Т47/0014/15.01.2014 г.,издадено от Л.Г.Й. – и.д. Началник на Митница – Свищов,потвърдено с Решение №78/21.02.2014г. на Директора на Агенция„Митници”. Твърди, че оспорваният акт е неправилен и незаконосъобразен тъй като материалният закон е приложен неправилно,а процесуалните норми съществено са нарушени , а и обжалваният административен акт е издаден в противоречие с целта на закона.навежда доводи,че производството по издаване на оспорвания акт е осъществено при неизяснена административна процедура, както и че посоченото в Решение за промяна на тарифен номер№Т47/0014/15.01.2014г. от и.д. началник на Митница – Свищов основание за издаването му – чл.15,ал.2,т.8 от ЗМ и чл.6 от Регламент /ЕИО/№2913/1992г. на съвета не може да бъде квалифицирано като правно основание за издаването му,още повече нито Регламента, нито законът предвиждат процедура за промяна на тарифен код по декларация по внос. Като друго съществено нарушение в хода на производството по издаване на обжалвания административен акт се сочи, че цитираното в административния акт заключение от митническа лабораторна експертиза не е приложено нито към решението, нито пък преди това е било съобщено по някакъв начин на дружеството - жалбоподател и по този начин е нарушено правото на защита на адресата на акта,което представлява самостоятелно основание за отмяна на същия като незаконосъобразен. Твърди се още не спазване от страна на административния орган на изискването на чл.26 от АПК. В жалбата се сочи още, че не е ясно в какво точно производство е издадено Решение за промяна на тарифен номер – предмет на оспорване в настоящето производство – дали в рамките на производството по приемане на първичния акт ЕАД13BG004300H0012788/30.09.2013г. или се издава в рамките на последващ контрол, съгласно разписаната процедура в чл.84 и следващите от ЗМ във връзка с установяване правилното и пълно деклариране на данните във вече приета митническа декларация.Акцентира,че до този момент на дружеството не е връчвана заповед за започване на производство за последващ контрол във връзка с осъществен внос при което издаване на оспорвания акт,без за провежданата процедура по последващ контрол да е уведомено „ТЕЦ Свилоза“АД представлява съществено нарушение на процесуалните правила,което налага отмяна на този акт като незаконосъобразен. Счита, че е невъзможно и да се касае за акт,издаден при първоначалното приемане на ЕАД,тъй като митническите органи са оформили вноса при декларирането на стоката – енергийни продукти- въглища с представен сертификат за качество и анализни сертификати относно съдържанието на летливи вещества във въглищата и е прието,че при така декларирания внос правилно са приложени съответните норми при тарифиране.Според жалбоподателя е процесуално недопустимо в административното производство компетентният административен орган, при надлежно декларирани данни за внасяната стока, и в частност за показателя летливи вещества под 14 % ,да се позовава на необходимост от лабораторно изследване след като е бил длъжен да приложи Правила 1 и 6 от общите правила за тълкуване на КН,заб.1 към подпозициите на Глава 27 от КН още в производството по деклариране на стоката и при осъществения първоначален митнически контрол при деклариране на стоката.

Жалбоподателят акцентира върху обстоятелството,че „ТЕЦ Свилоза“АД е освободен от акциз краен потребител и притежава Удостоверение за освободен от акциз краен потребител №BG004300E0073/29.03.2012г.,както и че притежава лицензия №Л-122-03/23.04.2003г.,издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/ т.е че има лиценз за производство на електрическа енергия,като продуктите,използвани при производство на електрическа енергия са освободени от облагане с акциз. Навежда доводи,че за де не се приложи освобождаването от акциз и да се приложи предвидената в ЗАДС обща ставка за облагане с акциз на енергийните продукти е необходимо да бъде доказано по установения в закона ред,че тези продукти са използвани за цели,различни от вписаните в удостоверението за освободен от акциз краен потребител или доказване потреблението им след прекратяване на действието на удостоверението за освобождаване от акциз краен потребител,които обстоятелства за процесната доставка на въглища не са налице.Твърди,че към момента на вноса на процесните въглища и допускането им до свободно обръщение,посочвайки в ЕАД, издаденото удостоверение за освободен от акциз краен потребител дружеството- жалбоподател е заявило намеренията си относно ползването на внесените енергийни продукти. Според „ТЕЦ Свилоза“АД в конкретния случай е налице неправилно приложение на закона, тъй като доставеното чрез внос количество енергийни продукти- въглища, декларирани с ЕАД№13BG004300H0012788/30.09.2013г са обложени с акцизна ставка за въглища, използвани за отопление,съгласно чл.33,ал.1,т.7 от ЗАДС, въпреки наличието на действащо Удостоверение за регистрация №BG005800С0159/ 16.12.2009г. по чл.57а,ал.1,т.1 от ЗОДС,изменено с Решение№Т47-0991/ 27.02.2012г. Намира , че само притежаването на действащо удостоверение за регистрация по чл.57а, ал.1,т.1 от ЗАДС е самостоятелно законово основание за освобождаване от акциз, съгласно нормата на чл.21,ал.1,т.9 от ЗАДС при деклариране на вноса. Релевира оплакване, че решението за промяна на тарифен номер е незаконосъобразен административен акт, тъй като материалният закон е приложен неправилно,а процесуалните норми съществено са нарушени при администрирането и издаването на оспорваното решение.

В жалбата се акцентира върху обстоятелството, че в оспорваното решение като основание за издаването му е посочен чл.15,ал.2,т.8 от ЗМ и чл.6 от Регламент/ЕИО/№2913/1992г. на Съвета, които обаче не могат , според жалбоподателя да бъдат квалифицирани като правно основание, тъй като нито закона, нито Регламента предвиждат процедура за промяна на тарифен код по декларация за внос/ЕАД/.

Твърди се наличие и на друго самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт - нарушено право на защита на „ТЕЦ Свилоза“АД, тъй като на дружеството-жалбоподател не е връчено заключение от митническа лабораторна експертиза, както и поради това че дружеството не е було уведомено, съобразно изискването на чл.26 от АПК, за започналото административно производство. Отделно от това се подчертава, че неизяснен остава въпроса в какво точно производство е издаден обжалвания административен акт - дали е издадено в рамките на производство по приемане на първичния акт ЕАД№13 BG300Н0012788/30.09.2013г. или се издава в рамките на разписаната процедура за последващ контрол, съгласно чл.84 от ЗМ и следващите във връзка с установяване правилното и пълно деклариране на данните във вече приета митническа декларация.В жалбата се развиват подробни съображения, че обжалваният административен акт е постановен в противоречи ес материалния закон. „ТЕЦ Свилоза“АД твърди,че административният орган не е спазил закона, защото е тълкувал стеснително разпоредбите на чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС, както и не е приложил целта на закона, като е обложил с акциз въглищата с код по КН 27011900 въпреки, че този тарифен код бил включен в общия тарифен код 2701.

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е необосновано и немотивирано, което се дължало на явно неразбиране духа и философията на закона, което е довело да неправилно прилагане на акцизното законодателство,тъй като „ТЕЦ Свилоза” АД – гр.София е освободен от акциз краен потребител и използва енергийни продукти – въглища по код по КН 2701 за производство на електроенергия, поради което отговаря и на това изискване за освободен от акциз краен потребител. В конкретния случай основното и определящото за спазване на закона,твърди дружеството- жалбоподател са целите, за които са използвани получените с митническата декларация енергийни продукти – въглища, което обстоятелство изобщо не било изследвано, а още по-малко мотивирано от органа в издадения административен акт. Този порок намира за достатъчно самостоятелно основание за отмяна на процесния административен акт като нищожен. Намира, че не са изследвани и разграничителните изисквания по отношение на двата тарифни кода 2701 19 00 и 2701 11 00, както и поясненията кои видове стоки и при какви условия се тарифират в съответния код, като се позовава бланкетно единствено на КН и общите правила и забележки, отнасящи се само да определения от митницата код. За целите на конкретния случай подпозициите на код 2701 енергийни продукти, също били енергийни продукти, а не нещо друго. Дали въглищата са марка Т или са каменни или други, те все били енергийни продукти съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, както и че е без значение тарифната позиция на получените енергийни продукти въглища по едни от двата кода, тъй като и двата тарифни кода били от общата група с код по КН 2701 и са енергийни продукти по смисъла на закона,а същественото е използването на тези енергийни продукти в съответствие с целта, вписана в УОАКП, което в конкретния случай безспорно било в съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС.

С тези доводи дружеството жалбоподател , моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Решение за промяна на тарифен номер №Т47 /0014/15.01.2014г., издадено от и.д.Началник на Митници-Свищов,потвърдено с Решение№78/21.02.2014г. ,издадено от директора на Агенция „Митници” и в условията на евентуалност да отмени изцяло обжалваното решение изцяло като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В хода на съдебното производство „ТЕЦ Свилоза“АД, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Т., поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и в депозирано писмено становище. В допълнително представена писмена защита дружеството- жалбоподател доразвива доводите си по същество на спора. Претендира присъждане на разноски в размер на 1550лв.

Ответникът по жалбата – Началникът на Митница Свищов, чрез процесуалния си представител по делото юрисконсулт Я., оспорва жалбата като неоснователна,а в хода на съдебното производство – и за недоказана и моли съда да я остави без уважение, като потвърди изцяло като законосъобразен обжалвания административен акт. В представена писмена защита ответникът твърди,че обжалваното решение е обоснован, и съобразен със законовите разпоредби правни основания за издаването му,като в самия акт изчерпателно и подробно са посочени законовите разпоредби, на които се базират направените от административния орган законосъобразни и правилни изводи.Акцентира върху обстоятелството,че дружеството- жалбоподател е получило акцизни стоки с митническа декларация №13BG004300Н0012788/30092013, а именно енергийни продукти – въглища,които са предназначени за производство на ел.енергия,като „ТЕЦ Свилоза“АД притежава Удостоверение за освободен от акциз краен потребител и като такъв то внася от трета страна тази суровина за влагане в производството на ел.енергия. Според ответника съгласно чл.24,ал.1 и ал.2,т.3 от ЗАДС се освобождават от акциз енергийните продукти, използвани при производството на електрическа енергия от лица,получили лиценз да производство на електрическа енергия,издаден по реда на ЗЕ.Счита че, на основание чл. 24а, ал. 1 от ЗАДС освобождаването от облагане с акциз на енергийните продукти по чл.24,ал.2,т.1-5 от ЗАДС се прилага само за лице,на което е издадено удостоверение аз освободен от акциз краен потребител, като в така издаденото удостоверение следва да бъдат посочени конкретните продукти,които ще се ползват от крайния потребител – търговското наименование и код по КП. Твърди,че към момента на вноса на енергийните продукти, чийто внос е документиран с процесната ЕАД,“ТЕЦ Свилоза“АД разполага с издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител№BG004300Е0073 от 29.03. 2012г. /УОАКП/, което обаче не включва в обхвата си въглища с този код по комбинираната номенклатура/КН/ и от типа „каменни - антрацит под формата на прах, неагломерирани“ с търговско наименование „антрацит“.

С оглед на горното,твърди ответника се налага извода,че е осъществен внос от трета страна на въглища ,които не са били включени в обхвата на удостоверението за освободен от акциз краен потребител т.е не са били налице една от двете кумулативни предпоставки : 1 да се използват за производство на ел. енергия; 2. Да притежава УОАПК за конкретните енергийни продукти. Твърди се ,че щом това е така и при условие,че за административния орган е било налице изготвена експертиза,доказваща липсата на всички предпоставки за да бъде освободен потребителя от заплащане на акциз,то такова е възникнало за „ТЕЦ Свилоза“АД на основание чл.19,ал.1,т.3 от ЗАДС и че доколкото суровината при вноса не е била под режим отложено плащане на акциз, то правилно и законосъобразно е издадено обжалваното решение и е определена дължимостта на косвения данък- акциз.

В подробните писмени бележки ответникът сочи още,че е обективен факт,че към момента на вноса дружеството – жалбоподател е разполагало с удостоверение за освободен от заплащане на акциз краен потребител, но притежаваното УОАКП не включва в своя обхват енергийния продукт“антрацит „ , поради което и не може да бъде освободено от заплащане на акциз . Подчертава,ч е този извод на административния орган за дължимостта на акциз от „ТЕЦ Свилоза“АД по процесния внос не се разколебава от факта ,че дружеството реално е потребило въглищата за целите, посочени в удостоверението за освободен от акциз краен потребител

Освен това се изразява несъгласие с аргументите ,навеждани от дружеството жалбоподател във връзка с регистрацията по чл.57а,ал.1,т.1 от ЗАДС,а именно,че не следва да се облага с акциз стоката,която е внесена от дружеството в качеството му на регистрирано по ЗАДС лице. Сочи, че към момента на вноса „ТЕЦ Свилоза“АД е осъществило вноса на процесните въглища именно като освободен от акциз краен потребител и с декларирано предназначение на внесената стока - „ за производство на ел.енергия“ със съответните отбелязвания по ЕАД при вноса,като в декларацията дружеството жалбоподател е декларирало код по КН,който е бил включен в УОАКП, но след извършената от митническите власти експертиза се установява,че действително стоката следва да бъде тарифирана по друг код по КН,който код обаче е извън обхвата на действащото към момента на вноса на стоката УОАКП.Ответникът счита,че твърдяната от жалбоподателя преференция на недължимост на акциза при вноса на стоки за регистрираните по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗАДС е неприложима, поради изричната разпоредба на чл. 20, ал. 2, т. 5 от ЗАДС,тъй като въпросните стоки са внесени на територията на ЕС в нарушение на митническото законодателство,след като е деклариран различен от действителния код по КН на суровината. Намира,че потреблението на стоки,които не са включени в издаденото удостоверение за освободен от акциз краен потребител за целите на акцизното облагане се явява осъществен внос при който акцизът е дължим

Отделно от гореизложеното,твърди ответникът, следва да се има предвид и обстоятелството,че в ЕАД дружеството е декларирало допълнителен код Х 311 в допълнителното подразделение на кл. 33 от ЕАД, а видно от системата ТАРИК, при допълнителен код Х 311 условието е продуктът да се използва за отопление и акцизът са начислява на основание чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. В чл. 33 от ЗАДС е регламентирана акцизна ставка върху енергийните продукти за отопление за въглища и кокс с кодове по КН 2701 – 0.60 лв. за гигаджаул и след като „ТЕЦ Свилоза“АД не е ползвало другия предвиден допълнителен код – Х 332, при който се представя задължително издадено удостоверение за регистрация по чл. 57а и чл. 57б от ЗАДС, където ставката на акциза е 0 лева на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 от ЗАДС, то след като при осъществяване на вноса, дружеството е представило не удостоверение за регистрация по чл. 57а от ЗАДС, а удостоверение за ОАКП се налага извод за неприложимост на предпоставките за освобождаване при вноса, тъй като акцизните стоки не са съпроводени с необходимите документи, и по-важното декларирането в ЕАД именно на код Х 311. Ответникът твърди, че при така развилото се производство е нямало как митническите органи да освободят от акциз стока, за която процедурата не е спазена, респективно правилно началника на Митница Свищов е определил коректния тарифен код и дължимия акциз на стоките. От данните по делото и представеното УОАКП от 18.10.2013г. е видно, че впоследствие дружеството е включило в обхвата му и процесните въглища,то това е станало със заявления след вноса на процесните въглища. За дружеството е съществувала възможност да допълни УОАКП и за този тип въглища в момент, предхождащ вноса, но това не е сторено.

Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. В. Търново, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по спора.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по издаване на Решение за промяна на тарифен номер №Т47/ 0014/15.01.2014г.,издадено от И.Д. Началника на Митница-Свищов,с което, на основание чл.6 и чл.29 от Митническия кодекс на ЕС/Регламент 2913/92г./ и Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура/КН/, забележка1 от забележките към подпозициите към Глава 27 от КН,чл.15,ал.2,т.8,чл.19 от ЗМ,чл.27 от ППЗМ,чл.33,,ал.1,т.7 и чл.24,ал.2,т.1-5 от ЗАДС административният орган не е приел декларирания в кл.33 на ЕАД 13BG004300Н0012788/30092013 код по ТАРИК 2701 19 00 00 на стоката – каменни енергийни въглища,марка – Т, 1пл.съд, статия 2, 659334кг. -насипни, размер 0-100мм, сяра 1,9%, пепел 25,3%, летливи – 6,6%,влага – 5,7%,калоричност 5800ккал/кг., като същата стока се класира в код по ТАРИК 2701 11 00 00.

Със същото решение е задължено „ТЕЦ Свилоза“АД,на основание чл.22 от Регламент/ЕИО/№2913/92 на Съвета да доплати в 10-дневен срок от получаване на това решение дължимата разлика публични държавни вземания,както следва : Акциз – в размер на 13306,71лв. ; - ДДС в размер на 2661,34лв.

Така издаденото решение е съобщено на „ТЕЦ Свилоза”АД на 20.01.2012г., видно от надлежно извършеното отбелязване в приложената като част от преписката по издаване на оспорения акт разписка/ л.24 от делото/. В законния срок дружеството- жалбоподател е обжалвало въпросното решение по реда на чл. 81 и сл. от АПК пред директора на Агенция „Митници”, депозирайки чрез началника на Митница Свищов до Директора на Агенция”Митници” жалба. От страна на директора на Агенция ”Митници” е последвало издаване на Решение№78/21.02.2014г.,с което директорът на Агенция “Митници“ е отхвърлил жалбата на „ТЕЦ Свилоза“АД срещу Решение №Т47/ 00014/15.01.2014г. на и.д.началник на Митница – Свищов като неоснователна. Така издаденото решение е съобщено на адресата на 26.02.2014г., видно от извършеното отбелязване в приложеното като част от преписката по издаване на обжалвания административен акт известие за доставяне – л.73 от делото. „ТЕЦ Свилоза“АД е сезирало съда с жалба, въз основа на която е образувано настоящето дело

В хода на съдебното производство,въз основа на събраните доказателства по безспорен начин от фактическа страна се установява следното :

Не е спорно между страните,че с „ТЕЦ Свилоза“АД е осъществила внос на каменни въглища,като с митнически манифест№ BG004300/1054 от 22.09.2013г. внесената стока е манифестирана пред митническите власти 810416кг. каменни енергийни въглища,внесени с моторен кораб“Нежин“ внос от Украйна. С Нареждане за разтоварване № 97 е започнало разтоварването на въглищата в управлявани от жалбоподателя временен склад.

На 23.09.2013г., по време на разтоварването са взети проби с Протокол рег. № 4415-0397/23.09.2013г., които съответно са изпратени за анализ в ЦМЛ София. Вземането на пробите за анализ е извършено от митнически служител в присъствие на представител на вносителя,както и на представител на Инколаб. Видно от заключението на назначената митническа лабораторна експертиза на иззетата проба /МЛЕ/№09_03.10.2013г. от 16.102.2013г. въпросната стока,която е внесена от дружеството-жалбоподател представлява каменни въглища на прах и отговаря на определението за „антрацит“ по смисъла на забележка1 към подпозициите на Глава 27 от Комбинираната номенклатура на ЕК/КН/,тъй като съдържанието на летливи вещества/ върху сухо вещество без минерални съставки/ е по-малко от 14%- съответно – 12,14% и с оглед така установеното въз основа на експертизата въпросната стока следва да бъде класирана в код по КН 2701 11 00.

Междувременно на 30.09.2013г. с ЕАД№13BG004300Н вносителят „ТЕЦ Свилоза“АД поставя под режим „Едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба“ стока с описание в кл.31,както следва : каменни енергийни въглища; марка – Т,1пл.съд, VO - 659334кг.,насипни, размер 0-100мм, сяра 1,9%, пепел 25,3%, летливи – 6,6%,влага – 5,7%,калоричност 5800ккал/кг.“ и посочен в кл.33 ТАРИК код 2701 19 00 00,както и посочен от декларатора допълнителен код Х311,указващ,че за внасяната стока са приложими разпоредбите на чл.33,ал.1,т.7 от ЗАДС.Към момента на деклариране дружеството притежава валидно удостоверение за освободен от акциз краен потребител№BG004300Е0073 от 29.03.2012г., в което посочено,че дружеството- жалбоподател в настоящето производство е освободен от акциз краен потребител за акцизен продукт :“Други видове въглища“, с код по КН 2701 19 00 00 и цел за която се използва този продукт – „Производство на електроенергия“,както и удостоверение за регистрация№BG005800I0159/16.12.2009г. по чл.57а,ал.1,т.1 от ЗАДС. При декларирането на стоката от страна на „ТЕЦ Свилоза“АД е било депозирано и издаденото му удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

Безспорно е между страните по делото,че към момента на деклариране на стоката „ТЕЦ Свилоза“АС притежава валидно Удостоверение за регистрация за освободен от акциз краен потребител BG004300Е0073 от 29.03.2012г., с посочен акцизен продукт „Други видове въглища”, с код по КН 2701 19 00 и цел, за която се използва същия „Производство на електроенергия”.

В преписката по издаване на обжалвания акт е приложено писмо с рег.индекс№4415/1 от 06.01.2014г. на Заместник-директора на Агенция „Митници, адресирано до началника на Митница – Свищов,в което писмо се посочва,че въз основа на резултатите от митническа лабораторна експертиза№09_03.10.2013/16.12.2013г. класирането на стоките,на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуването на КН,забележка1 към подпозициите на Глава 27 от КН то е нелице неправилно тарифно класиране на стоката от страна на вносителя,като въпросните въглища следва да се класират в код по КН 2701 11 00,а не както това е направено от „ТЕЦ Свилоза“АД 2701 19 00 – „Други“.В писмото се посочва още че въпросната стока подлежи на облагане с акциз, като акцизната ставка на енергиен продукт „антрацит“,предназначен за отопление и включен в код по КН 2701 11 00,съгласно чл.33,ал.1,т.1 от ЗАДС е 0,60лв. за гигаджаул.

При така изложената фактическа обстановка на 15.01.2014г. и. д. началник на Митница-Свищов, овластен със Заповед №3850/14.08.2013г. на директора на Агенция „Митници”/л.91 от делото/ издава Решение № Т47/0014/15.01.2014г. , с което не приема декларирания от дружеството код по КН за стоката по ЕАД № 13BG004300Н0012788/ 30092013 и определя за нея ТАРИК код – 2701 11 00 00. С това решение се задължава вносителя „ТЕЦ Свилоза“АД да довнесе дължимата разлика публични държавни вземания,както следва : акциз в размер на 13306,71лв. и ДДС в размер на 2661,34лв.

Жалбоподателят е недоволен от така постановения акт,поради което и в законоустановения срок е обжалвал същия пред Директора на Агенция „Митници„ . След като е разгледал жалбата по-горестоящия административен орган е приел, че не са налице посочените в жалбата на „ТЕЦ Свилоза“АД доводи за неправилност на издадения административен акт и че липсват мотиви за определеното от и.д. началник на Митница Свищов тарифно класиране на стоката.

Директорът на Агенция“Митници“,от своя страна е приел,че обжалваното решение № Т47/0014/15.01.2014г. на и.д.Началника на Митница – Свищов е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено изцяло,поради което е отхвърли жалбата на „ТЕЦ Свилоза“АД

Решението на Директора на Агенция „Митници„ е връчено на адресата на 26.02. 2014г., видно от приложеното известие за доставяне. Дружеството – жалбоподател е сезирало съда с жалба срещу постановения акт за промяна на тарифен номер, като въз основа на така депозираната жалба е образувано настоящето производство.

В хода на съдебното производство е изслушано заключение на съдебно- техническа експертиза,изготвено от вещото лице инж. Ц.Г.. Според заключението на вещото лице,неоспорено от страните и възприето от съда за обосновано и компетентно,въпросната стока,на която е осъществен внос от „ТЕЦ Свилоза“АД и от която е взета проба от митническите органи,изследвана в централна митническа лаборатория,при което е установено,че по показателите – влага,пепел и топлина на изгаряне внесените въглища са с твърде ниска стойност , за да бъдат квалифицирани като „антрацити“. Вещото лице намира, че с оглед констатираното количество летливи вещества-12,14%и съобразно приложимите международни стандарти за квалификация на въглищата,внесените от дружеството- жалбоподател се доближават по качествени характеристики до битуминозни въглища с висок процент на летливи вещества. Според експерта, в случай когато въз основа на качествените показатели определени въглища не могат по категоричен начин да се отнесат в поименно упоменатите подпозиции на въглища с код по КН 2701,то тогава е редно тези стоки да бъдат отнесени и класирани в подпозиция „Други“.От друга страна ,вещото лице дава заключение,че ако бъдат изследвани само по един показател – съдържание на летливи вещества - въглищата от иззетата от митническите власти проба следва да бъдат тарифно класирани като антрацит.Експертът е категоричен, че такова опростяване при тарифното класиране на стоките,при което тарифния код от КН се определя само и единствено от един показател – в случая съдържанието на летливи вещества е в противоречие с действащата международна квалификация и стандарти за класификация на въглищата

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че доставените въглища по процесната ЕАД№ 13BG004300Н0012788/ 30092013 са заприходени счетоводно като суровина в счетоводството на дружеството. Експертът е категоричен,че процесните енергийни продукти- въглища – са отразени в материалната отчетност на дружеството- жалбоподател,съобразно чл.79а от ППЗАДС, която „ТЕЦ Свилоза“АД води в качеството си на регистрирано лице,съгласно чл.57а , ал.1,т.1 от ЗАДС и в материалната отчетност,съгласно чл.88 от ППЗАДС,която дружеството води в качеството си на освободен от акциз краен потребител. Проц на 30.09.2013гесните въглища,сочи вещото лице,въз основа на извършената от него документална проверка в дружеството- жалбоподател,са получени в Склад ВВС- ММ, съгласно наличната складова разписка за получени материални ценности и същите са заприходени като суровина в счетоводството на дружеството в сметка 301/5 Въглища. Вещото лице сочи,че така внесените въглища,на основание Заповед №8-062/ 28.04. 2014г., издадена във връзка с възникнала производствена необходимост от въглища за обезпечаване на производството на електроенергия в „ТЕЦ Свилоза“АД, тези въглища са били изписани и вложени за нуждите на производството на електрическа енергия

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол и в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 220 от ЗМ. Същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е частично основателна.

Основният правен спор в настоящето производство се свежда до това-в каква процедура е издадено обжалваното Решение за промяна на тарифен номер №Т47/0014/15.10.2014г., дали то е издадено от компетентен орган,в кръга на неговите правомощия, дали при издаването му са спазени административнопроизводствените правила.

Жалбоподателят твърди,че така постановеното решение за промяна на тарифен номер неправилно е именувано така, тъй като не е ясно в резултат на каква административна процедура е издаден обжалвания в настоящето производство административен акт - дали в рамките на приемане на първичния акт при вноса на стоките или в рамките на последващ контрол, съобразно процедурата,уредена в чл.84 и следващите от ЗМ ..

В оспореното решение за промяна на на тарифен номер №Т47/0014/15.01.2014г. на и.д. Началник на Митница - Свищов, като основание за издаването му, са посочени разпоредбите на чл. 29 от МКО (приет с Регламент /ЕИО/ №2913/92 на Съвета), чл.19 от ЗМ , чл.27 от ППЗМ , чл.37, ал.1, т.7 и чл.24, ал.2 от ЗАДС.начинът,по които се посочени от административния орган правните норми,представляващи правно основание за издаване на акта дават основание на съда да счита,че от страна на издателя на оспорвания административен акт е допуснато смесване на процесуални и материално-правни основания, както и са посочени правни основания, които са неотносими към правните параметри на спорния административен акт и към процесуалните правила за издаването му. Разпоредбата на чл.29 от МКО дава параметрите на определянето на митническата стойност за целите на облагането с мита в рамките на ЕС.От своя страна чл. 19 от ЗМ /ЗМ/ посочва изискванията за формалната законосъобразност на всички решения на митническите органи, предмет, на които е определянето на задълженията на засегнатите лица, които са предмет на уредба от този закон. Посочената като правно основание за издаване на обжалваното решение за промяна на тарифен номер норма на чл.27 от ППЗМ регламентира, че: “ Решенията по прилагането на митническите разпоредби са писмени индивидуални административни актове на компетентните за издаването им митнически органи“, както и сроковете в които тези административни актове следва да бъдат издавани - не по-късно от 30 дни от започването на производството, с изключение на изрично посочени други срокове в закона или в правилника. Що се отнася до другите посочени като правно основание за издаване на конкретния административен акт правни норми – чл.33,ал.1 ,т.7 от ЗАДС и чл.24,ал.2 от ЗАДС същите съдържат правната уредба на размера на акцизната ставка – първата от посочените правни норми,а втората – урежда обхвата на освободените от облагане с акциз енергийни продукти. Настоящият съдебен състав намира,че така посочените правни норми не са и не могат да бъдат приети като правни основания за издаване на процесния административен акт доколкото те се съдържат конкретно правно основание за издаване на решението за промяна на тарифен номер,а съдържат общите правила за облагането с акциз,стоките ,освободени от облагане с акциз,така и процесуални норми относно вида на актовете,с които се произнасят компетентните митнически органи и сроковете, в които започналите производства по издаване на такива индивидуални административни актове следва да приключват. В тази връзка следва да бъде отбелязан и факта,че съвсем неуместно като правно основание за издаване на решението за промяна на тарифен номер ответникът е посочил,че настоящето решение следва да се счита за уведомяване по чл.221,ал.1 от Регламент /ЕИО/№2913/1992г. ,която норма регламентира уведомяването за размера на митните сборове. Некоректно е и посочването на чл.243 от Митническия кодекс като основание са възможността на адресата на административния акт да обжалва същия,тъй като посочената разпоредба определя параметрите на правото на обжалване на решенията на митническите органи на страните – членки на ЕС, свързани с прилагане на митническото законодателство. Неприложима е и сочената в решението разпоредба на чл.222 от МК /посочена като процесуално основание в процесното решение/, тъй като акцизът не попада в обхвата на понятието вносни сборове, установено в разпоредбата на чл. 4, §10 от МК. В тази връзка основателен е и доводът на „ТЕЦ Свилоза“АД,че не е и не може да бъде правно основание за издаване на процесното решение за промяна на тарифен номер посочената в решението като основание правно норма - чл.15,ал.2,т.8 от ЗМ,съгласно която митническите органи издават решения за прилагането на митническите разпоредби и чл.6 от Регламент/ЕИО/№2913/1992г. на Съвета , тъй като тези правни норми не уреждат процедура за промяна на тарифен номер по декларация за внос.С оглед на горното настоящият съдебен състав намира за основателен довода на жалбоподателя, че при издаване на обжалваното решение за промяна на тарифен номер административният орган е посочил като правни основания правни норми,които очевидно не могат да бъдат основание за издаване на процесния акт.

Настоящият съдебен състав намира за основателен довода на жалбоподателя,че оспорвания административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен,тъй като е допуснато смесване на процедурата при издаване на акта и не е ясно дали процесното решение за промяна на тарифен номер № Т47/0014815.01.2014г. е издадено в хода на първоначалното приемане на ЕАД при деклариране на вноса от страна на вносителя пред митническата администрация или този акт е издаден в хода на последващ контрол извършен по реда на чл.84и следващите от ЗМ.Съдът счита,че с оглед обстоятелството, че е проверена достоверността на ЕАД№13BG004300H0012788/30092013 по отношение свързаното с тарифното класиране във връзка с учредяването на митнически режим на внасяни стоки и публично държавно вземане за ДДС, относимия процесуален ред е този, разписан в разпоредбите на чл. 84а, чл. 84б, чл. 84в, чл. 84к, чл. 84л от ЗМ. В този случай е налице т.н. повторна проверка на декларацията, който касае достоверността на декларирането на вносните, износните и последващите търговски операции на съответното лице, след вдигането на съответните стоки и то във връзка с учредения му митнически режим (арг. от чл. 84, ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗМ, чл.78, §2 от МК). Следователно в случая приложим е института на т.н. последващ контрол на декларираното, с оглед на обстоятелството, че при проверката на декларираното по посоченото ЕАД, в обхвата на тази проверка е свързаното със законосъобразното тарифиране на съответната стока определяне на митните сборове (мито и такси с равностоен ефект) и съответното дължимо ДДС (при вноса или във връзка с последващо освобождаване за потребление, представляващо облагаема доставка по ЗДДС), които контролни действия попадат в приложното поле на хипотезата на чл. 84а, ал. 2 от ЗМ. Анализът на събраните в хода на производството доказателства дава основание на съда да счита, че от страна на митническата администрация са нарушени императивните разпоредби на чл. 84в, ал.1, ал.2, ал.3 и ал. 4 от ЗМ тъй като няма издадена заповед за възлагане на проверката, която да е в писмена форма и да определя вида и обхвата и, нито такава заповед е връчена на жалбоподателя надлежно, при което той да е уведомен за параметрите на проверката. Основателен е доводът на „ТЕЦ Свилоза„АД че липсата на надлежно връчена заповед за започване на такова производство – за извършване на последващ контрол във връзка с осъществен внос представлява съществено нарушение на административно-производствените правила,тъй като лишава жалбоподателя от възможност активно да участва в производството,да представя доказателства,да взема становища. От друга страна, при това положение, на жалбоподателя не са били предоставени процесуалните гаранции за истинност на констатациите на проверяващите и оттам на крайния административен акт с оглед разпоредбите на чл. 84д, ал.2, предложение първо от ЗМ, чл.84к, ал.1 и ал.2 от ЗМ.

Дори и да се приеме, че нарушаването на посочените по-горе разпоредби не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, то е налице съществено нарушение на тези правила с оглед недопустимо произнасяне на ответника в тази част на спора с процесното решение. Не става ясно от тази част на обжалвания акт дали определения размер на ДДС е дължим поради настъпване на данъчно събитие по ДДС, представляващо внос на тази стока в хипотезите на чл. 55 и чл. 56 от ЗДДС или при последващото този внос освобождаване за потребление на акцизната стока (доколкото то не представлява такова по чл.20, ал.2, т.5 от ЗАДС), при което данъчната основа се определя по правилата, посочени в чл.26, ал.1 – 3 от ЗДДС, (срв. чл.20, ал.2 от ЗАДС и чл.25, ал.1 от ЗДДС).

С оглед на разпоредбите на чл. 26, ал.3, т.1 от ЗДДС, респ. чл.55, ал.1, т.1 от ЗДДС при определянето на размера на дължимото във връзка претарифирането при вноса или евентуалното освобождаване за потребление на стоката след вноса, представляващо облагаема доставка по смисъла на ЗДДС, недопустимо е определена (макар и при липса на изрични мотиви в акта в този аспект) данъчната основа за облагане с ДДС, без да е налице надлежно установяване с валиден и стабилен административен акт на елемент от тази данъчна основа, представляващ действителния размер на дължимия от жалбоподателя акциз по повод на внесената, респективно впоследствие евентуално освободена за потребление стока – аргумент от чл.84в, ал.8, т.2 от ЗМ, чл. 27, ал.2, т.3 от АПК. Както се изтъкна, посоченото също съставлява съществено нарушаване на административно-производствените правила, което не може да се санира в настоящото производство.

Констатираните от съда съществени нарушения на тези правила са достатъчно основание за отмяна на решението на ответника в частта му,с което е определен допълнително ДДС в размер на 2661,34лв. В тази връзка, като се има предвид обстоятелството, че възлагането и провеждането на последващ контрол на декларираното и възлагането на ревизионно производство са дейности, които не са проява на обвързана администрация, а на дискреционна власт, следва преписката, в частта й, която касае определянето на акциза да се изпрати на митническите органи при Митница-Свищов, определени по реда на чл.104 от ЗАДС и имащо право да възлагат ревизии или проверки по ЗАДС, а в частта й, с която касае определянето на допълнителни задължения за ДДС, следва да се изпрати на ответника за издаване на административен акт, след решаването на въпроса за размера на дължимия от жалбоподателя акциз.

Съдът намира,че така оспорваното решение за промяна на тарифен номер в частта му, с която е определен дължимия от дружеството-жалбоподател акциз , е нищожен административен акт,негоден да породи целените правни последици, поради материалната и процесуална компетентност на органа,който го е издал. В тази си част обжалваното решение за промяна на тарифен номер №Т47/0014/15.01.2014г. на и.д.Началник на Митница-Свищов, от една страна, не представлява такова по чл. 107ж, ал.2 от ЗАДС и не се обжалва по реда на АПК, а от друга страна - процесуалният ред за издаването и обжалването му не е и този, посочен в разпоредбите на чл.84, чл. 84а, 84б и чл.84в, вр. с чл.220 от ЗМ. Този извод следва от систематическото и логическото тълкуване на тези разпоредби на ЗМ, като разписания в тях процесуален ред касае законосъобразността на декларирането по отношение на съответния учреден от оператора митнически режим, пред какъвто случай не сме изправени в случая. За установяването на размера на дължим акциз, приложим е процесуалния ред, изрично разписан в разпоредбите на чл.102 и чл.104 от ЗАДС. Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗАДС, контролът включва проверки и ревизии на данъчнозадължените лица, както и проверки на всички други лица, извършващи дейности с акцизни стоки. Според приложимата редакция на чл.104,ал.1 от ЗАДС, за извършване на проверките и за производствата, по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, доколкото не е предвидено друго в този закон,като митническите органи имат правомощията на органи по приходите, а в случаите по чл.121 и чл.153,ал.5 от ДОПК-и на публични изпълнители. Следователно митническите служители, определени със заповед на директора на Агенция "Митници", имат компетентност по смисъла на чл.7 от ДОПК на територията на страната, а съгласно разпоредбата на чл.104,ал.2 от ЗАДС за целите на ал.1 митническите учреждения, определени в ЗМ, имат компетенциите на териториални дирекции на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция "Митници" има правомощията на изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, а началниците на митническите учреждения имат правомощията на териториален директор. В случая, съобразно разпоредбата на чл.104,ал.3 от ЗАДС правомощията по чл.112,ал.2 от ДОПК се упражняват от началника на компетентната митница или от Директора на Агенция "Митници" т.е началникът на Митница Свищов съобразно тези процесуални правила има правомощията на директор на териториална дирекция на НАП.Ето защо , ако се приеме, че задълженията за акциз следва да се установят с ревизионен акт, неговите правомощия са да определи със заповед компетентен митнически орган по чл.104, ал.1 от ЗАДС във връзка с чл.7, ал.1 от ДОПК, който може да възлага ревизионното производство. При това, той няма правомощие да издава утежняващ финансов акт, установяващ меродавен размер на косвен данък - акциз (независимо от фактическото наименование на такъв акт) – аргумент от чл.118, ал.2 от ДОПК вр. с чл.104, ал.1 от ЗАДС. Ако на ответника е станало служебно известно, че следва да се издаде индивидуален административен (финансов) акт, чиито предмет е установяването на действителното задължение за косвен данък (акциз), следва е по правилото на чл.7, ал.2 от ДОПК, да изпрати материалите по преписката на органа, оправомощен от него да възлага ревизионни производства, а не самостоятелно да издава утежняващ финансов акт, прилагайки неотносим процесуален ред за това. Дори и да се приеме, че задължението е следвало да се установи по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК - чрез акт за установяване на задължение по декларация (който е единствения друг възможен процесуален вариант в процесният случай) - то отново ответникът не е компетентен да издава такъв утежняващ финансов по правните си параметри акт, тъй като той според процесуалния закон, е задължителна контролна инстанция на органа по чл.7 от ДОПК, издаващ такъв акт, по аргумент от чл.107, ал.4 от ДОПК вр. с чл.144, ал.1 и ал.2 от ДОПК вр. с чл.104, ал.1 от ЗАДС.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното в това съдебно производство Решение за промяна на тарифен номер№Т47/0014/15.01. 2014г.,издадено от и.д.Началник на Митница-Свищов, в тази му част, с която е определен акциз за довнасяне от 13306,71лв. върху внесените от жалбоподателя стоки – каменни енергийни въглища от 659334кг. по ЕАД №13BG004300H0012788/30092013 е нищожен административен акт, която нищожност следва да се прогласи от съда.

От съдържанието на административния акт и от разпореденото с него следва да се направи извод, че с него са направени три властнически изявления : = за претарифирането на процесната стока (обективирано чрез израза „същата се класира в код по ТАРИК 27 01 11 00 00“) ; = за установяване на размер на действително дължим акциз на така претарифираната стока ; = за определяне на дължим ДДС върху определена от митническия орган данъчна основа по реда на чл.26, ал.3 от ЗДДС.

По отношение на частите от решението, с което е променен декларираната от жалбоподателя тарифна позиция в процесното ЕАД и е определено данъчно задължение по ЗДДС, съдът намира,че така издаденото разрешение аз промяна на тарифен номер представлява валиден административен акт – чл.220 от ЗМ, вр. с чл.15, ал.1, т. 8 и чл. 16, ал.1, т.6 от ЗМ.

Актът е мотивиран като са направени изводи, че съгласно резултатите от Централна митническа лаборатория /ЦМЛ/ за изготвена Митническа лабораторна експертиза №09_03.10.2013/16.12.2013г. и становище от ЦМУ относно тарифно класиране във връзка с резултати от митнически лабораторни експертизи рег.индекс №4415/1 от 06.01.2014г. , процесната стока – каменни въглища на прах и отговаря на определението за „антрацит” по смисъла на забележка 1 към подпозициите на Глава 27 от Комбинираната номенклатура (КН) на ЕС , тъй като съдържанието на летливи вещества/изчислено върху сухото вещество без минерални съставки/ е по- малко от 14% - 12,14%,то тази стока следва да бъде класирана в код по КН 2701 11 00.

Неоснователни са навежданите от жалбоподателя доводи, че не следва да бъде извършвано тарифно класиране на стоката само въз основа на един единствен качествен показател – в случая наличието на летливи вещества,позовавайки се на заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза,че такова определяне на код за тарифно класиране,при което този код се определя само въз основа на един качествен показател е в противоречие с действащите международни стандарти за класификация на въглищата. Това е така,тъй като нито в Комбинираната номенклатура,нито в Обяснителните забележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ОБХС), нито в Обяснителните бележки към КН (ОБХС) е обективиран друг критерий за съответствие на каменните въглища с текста на подпозиция 2701 11 00 „антрацит”, освен съдържанието на летливи вещества върху сухо вещество, без минерални съставки. Такава е дефиницията на понятието „антрацит”, посочена в забележка 1 от забележките към подпозициите на Глава 27 от КН. Това обосновава мотивите в оспореното решение, че за целите на тарифното класиране са изследвани и взети предвид всички изискуеми от нормативната база показатели.

Така извършеното от митническите органи тарифното класиране на процесната стока с оспорваното решение за промяна на тарифен номер е извършено на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, в съответствие с текста на позиция 2701 „Каменни въглища; брикети, яйцевидни брикети и подобни твърди горива, получени от каменни въглища” и подпозиция 2701 11 00 „Антрацит” и забележка 1 от забележките към подпозициите на Глава 27 от КН, в код 2701 11 00. Общите правила 1 и 6 за тълкуване на КН са неразделна част от КН на ЕС и са включени в Част І „Уводни разпоредби”, които по силата на чл. 1, параграф 2, буква „в” на Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета са елемент на самата КН, която е пряко приложимо законодателства във всички държави членки на ЕС. По силата на Правило 1, класирането се определя законно на първо място съгласно термините на позициите и на Забележките към Разделите и Главите. Правило 6 урежда класирането на ниво подпозиции в рамките на една и съща позиция. Класирането на стоките е извършено при стриктно спазване на правилата за тарифно класиране, а именно: въз основа на правило 1 е определена позицията на процесния продукт – 2701, а въз основа на Правило 6 и забележка 1 от забележките към подпозициите на Глава 27 от КН е определена подпозицията, в рамките на позиция 2701 – 2701 11 00. Видно е, че процесната стока е поименно упомената в код по КН 2701 11 00, следователно не може да бъде класирана в подпозиция „Други”, в която се включват стоки, различни от упоменатите в по-горните позиции.

Неоснователни са твърденията за липса на мотиви в издаденото от и.д. началника на Митница Свищов решение и неспазване на изискванията на правилата за тарифното класиране. Съгласно обективните характеристики и свойства на процесната стока и при стриктно спазване на правилата и механизмите за тарифното класиране, което се потвърждава и от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза,което заключение съдът кредитира изцяло като обосновано и компетентно, класирането е извършено в съответствие с така посочените нормативни основания. В оспореното решение са налице мотиви в този смисъл за класиране на стоката.

В тази му част решението е и материално-правно законосъобразно. Съгласно т.1 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура текстът на заглавията на разделите, на главите или на под главите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите. Съгласно т.6 от тези Общи правила за тълкуване Класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези подпозиции и забележките към подпозициите, както и, mutatis mutandis, съгласно горните правила при условие, че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво. Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило се вземат предвид и забележките към разделите и главите. В предвид на тези тълкувателни правила и с оглед на посоченото в забележка 1 от забележките към подпозициите на Глава 27 от КН, правилно ответникът е приел, че с оглед на единственият посочен там критерий – процентното съдържание на летливи вещества, процесната стока по смисъла за КН и за целите на тарифирането, респективно за целите на определянето на митническата ставка представлява антрацит, макар това различно тарифиране да не води до промяна на обмитяването и.

Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи,че обжалваното решение за промяна на тарифен номер следва да бъде отменено като незаконосъобразно със законните последици от това,тъй като същото е издадено в противоречие с материалния закон,доколкото „ТЕЦ Свилоза „АД е освободен от акциз краен потребител,за което притежава удостоверение за освободен от акциз краен потребител№ BG004300Е0073/29.03.2012г.,което удостоверение е било действащо към момента на осъществяване на вноса по процесната ЕАД.В тази връзка основателен е доводът на ответник жалба,че обстоятелството ,че жалбоподателя притежава удостоверение за освободен от акциз краен потребител за определена стока в никакъв случай не означава,че той е такъв освободен от акциз краен потребител и за стоката,за която е осъществен вноса с процесната ЕАД.Очевидно към датата на осъществяване на вноса в обхвата на така издаденото удостоверение за освободен от акиз краен потребител не е била включена стоката,която следва да бъде тарифно класирана по КН с код 2701 11 00 т.е за стока от типа „каменни въглища – антрацит под формата на прах,неагломерирани с търговско наименование „антрацит“ В подкрепа на този довод на ответник- жалба е и обстоятелството,че след датата на извършване на вноса по процесната ЕАД „ТЕЦ Свилоза“АД е предприело действия по разширяване на обхвата на притежаваното от дружеството удостоверение за освободен от акциз краен потребител,като в обхвата на така издаденото удостоверение вече е включена и стока,която следва да бъде тарифно класирана с посочения код по КН 2701 11 00. Тук е мястото да бъде посочено,че липсата на една от двете законови предпоставки,за да не се дължи акциз при вноса на такива стоки,които предпоставки са : въглищата да се ползват за производство на ел.енергия и вносителя да притежава удостоверение за освободен от акциз краен потребител за конкретните енергийни продукти/ има за последица невъзможност за жалбоподателя да се ползва от тази преференция и да не дължи акциз.Макар от събраните доказателства безспорно да е установено,че въпросните въглища са потребени за производство на ел.енергия и следователно е изпълнено от една от двете законови предпоставки,липсата на изрично издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител на стока,която следва да бъде правилно и обосновано тарифно класирана с код по КН 2701 11 00 представлява пречка да може да бъде дружеството жалбоподател освободено от заплащане на акциз,поради което обжалваното решение за промяна на тарифен номер,с което е прието,че „ТЕЦ Свилоза“ дължи акциз за внесената стока е правилно и законосъобразно.В случаите когато икономически оператор,притежава удостоверение за освободен от акциз краен потребител,но не за конкретната стока,за която има така преференция – да не дължи акциз,употреби внесената стока за целта ,за която същата е внесена ,това обстоятелство- употреба на стоката за целта ,за която е внесена, е важно,но крайно недостатъчно условие,за да се приеме,че за този тип въглища жалбоподателят не дължи акциз,тъй като притежава УОАКП,но за друга стока.

Неоснователни са доводите на „ТЕЦ Свилоза“АД,че в случая има и друго самостоятелно основание, при което дружеството следва да се ползва с преференция и не дължи акциз за внесените въглища,тъй като е дружеството е регистрирано лице по смисъла на чл.57а,ал.1,т.1 от ЗАДС. Посочената правна норма регламентира задължението на лицата,които произвеждат,внасят или въвеждат в експлоятация на територията на страна кокс или въглища,както и лицата,,които извършват сделки с кокс или въглища задължително да бъдат регистрирани по този закон.тази регистрация на жалбоподателя не означава,че само поради обстоятелството,че е регистриран и вписан в този закон дружеството се ползва от преференция и е освободен от акциз краен потребител при вноса на въглища.Твърдяната от „ТЕЦ Свилоза“АД преференция за недължимост на акциз при внос на стоки за регистрираните по чл.57а,ал.1,т.1 от ЗАДС лица е неприложима поради изричната норма на чл.20,ал.2,т.5 от ЗАДС.Това е така,тъй като дружеството- жалбоподател е осъществило вноса на територията на ЕС в нарушение на митническото законодателство след като е деклариран код по КН различен от действителния код по който внесената стока би следвало да бъде тарифирана.Потреблението на стоките от лице,което не притежава удостоверение и не е освободен от акциз краен потребител за конкретната стока не може да твърди и да се ползва от удостоверение за освободен от акциз краен потребител за друга стока,поради което и акциз върху така внесените стоки с процесната ЕАД е дължим.Следва да се подчертая,че е налице де факто признание на този факт от страна на жалбоподателя,доколкото едва в издаденото на 18.10.2013г. удостоверение за освободен от акциз краен потребител т.е след датата на вноса на процесните стоки „ТЕЦ Свилоза“АД е освободен от акцик краен потребител при вонса на въглища,които следва да бъдат тарифно класирани с код по КН 2701 11 00.

При този изход на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл.144 от АПК в общ размер на 1286,50лв. ,изчислени съобразно уважената част от жалбата .

На ответника се следват разноски от 150 лв. с оглед на обстоятелството, че потвърдената част на обжалваното решение не е свързано с материален интерес – чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. с §1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в съответната й във времето редакция.

Водим от гореизложеното, съдът и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, първи състав на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Решение за промяна на тарифен номер №Т 47/0014/15.01.2014г. на и.д.началника на Митница Свищов, потвърдено по административен ред с Решение №78/21.02.2014г. на директора на Агенция Митници в частта му, с която жалбоподателят е задължен да доплати в 10-дневен срок от получаването му акциз в размер от 13306,71 лв.

ИЗПРАЩА преписката в тази и част на митническите органи при Митница Свищов, определени по реда на чл. 104 от ЗАДС и имащо право да възлагат ревизии или проверки по ЗАДС за провеждане на ревизия или проверка за установяване на задължението за акциз по ЕАД №13BG004300H0012788/30092013.

ОТМЕНЯ решение за промяна на тарифен номер №Т 47/0014/15.01.2014г. на и.д. началника на Митница Свищов, потвърдено по административен ред с Решение №78/21.02.2014г. на директора на Агенция Митници в частта му, с която е определен допълнително дължим ДДС в размер на 2661,34лв.

ИЗПРАЩА преписката в тази и част на началника на Митница Свищов за издаване на административен акт след решаването на въпроса за размера на дължимия от жалбоподателя акциз за стоката, описана в ЕАД №13BG004300H0012788/30092013.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТЕЦ – Свилоза“ АД – гр. Свищов, ЕИК 130564043 против останалата част на Решение за промяна на тарифен номер №Т47/0014/ 15.01.2014г.г. на и.д началник на Митница Свищов.

ОСЪЖДА Митница Свищов при Агенция „Митници” да заплати на „ТЕЦ Свилоза“ АД – гр.Свищов, ЕИК 130564043, сумата 1286,50лв./Хиляда двеста осемдесет и шест лева/,представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „ТЕЦ Свилоза“ АД – гр.Свищов, ЕИК 130564043, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Кръстю Сарафов № 51, ет. 1, представлявано от изпълнителните директори К.Н., С.Г.. и П.П. да заплати на Митница Свищов разноски по делото в размер от 150 (сто и петдесет) лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.

Решението да се съобщи на страните посредством изпращане препис от същото съобразно чл.138 от АПК

Административен съдия :

Докладчик по делото
Ключови думи
No law branches!