Р Е Ш Е Н И Е

№ 340

гр. Велико Търново,17.09.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, касационен състав, в публично заседание на дванадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретаря В.Г. и в присъствието на прокурора Донка Мачева, разгледа докладваното от съдия М. Данаилова касационно НАХД № 10366/2014г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационно производство по чл. 63 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 616 от 26.06.2014г., постановено по НАХД № 1375/2014 година по описа на Районен съд – Велико Търново е отменено Наказателно постановление № 180/31.03.2014г., издадено от директора на Началника на група БДС при ОД на МВР Велико Търново, с което на П.К.И. за нарушени по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД и на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лв.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от Началник група БДС, при ОД на МВР Велико Търново. Поддържаните касационни основания са, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален и процесуален закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 63 от ЗАНН. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. На първо място, липсата на конкретизация относно дата, на която е изгубена личната карта не може да се вмени във вина на актосъставителя, тъй като лицето само е посочило погрешна дата в декларацията по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на БЛД и противното би означавало извършителя на нарушението да черпи права от собственото си противоправно поведение. Безспорно било установено, че най-късната дата, на която би следвало да се приеме, че лицето е загубило своя документ за самоличност е установената от актосъставителя 24.03.2014г., когато това обстоятелство е заявено по надлежния ред. По делото не били ангажирани никакви доказателства, установяващи по-ранна дата, а напротив собственоръчно е декларирано по-късна дата в писмената декларация, която по силата на закона се дава пред орган на власт за установяване на истинността на определени обстоятелства. Доколкото информация за датата на изгубване на личната карта може да се получи единствено от нейния притежател, а същия не я конкретизира, не може да се вмени във вина на актосъставителя непосочването й. На следващо място, счита за необосновано становище на съда относно приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е формално, липсата на вредни последици е ирелевантна и не са предявени и установени многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават процесния случай от обичайните хипотези на нарушения от същия вид. По тези съображения се ретендира отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба П.К.И. не се явява и не заема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на подадената жалба. Намира решението на ВТРС за правилно по отношение приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Предлага същото да се остави в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява частично основателна. Съгласно чл. 218 от АПК предмет на касационната проверка са само посочените в жалбата пороци на решението, но за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 24.03.2014г. в група “БДС” при ОД на МВР - В.Търново, И. не е опазил от изгубване (е изгубил) български личен документ - лична карта № 643833603, изд. на 12.03.2012г. от ОД на МВР В.Търново, за което му е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 180 от 24.03.2014г., като актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД. Декларация по чл. 17 за това обстоятелство е попълнена от И. на 24.03.14г., неправилно отразено от него като подадена на 24.04.14г. Въз основа на така съставения акт е издадено НП № 180/31.03.2014год. на Началник на група БДС при ОД на МВР -В. Търново, с което за извършено административно нарушение по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД и на основание чл. чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 30 лева.

За да отмени НП районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е ангажирана административната отговорност е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, а именно не е посочена датата, на която е извършено нарушението, като е налице само и единствено отразяване на дата на установяване (констатиране) на извършеното нарушение на 24.03.14г. Непосочването на датата, на която е извършено нарушението, е прието за достатъчно основание за цялостна отмяна на атакуваното НП, тъй като не може да се провери, в хода на съдебното производство дали е било допустимо ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с оглед изтичането на преклузивния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Това, от друга страна, принуждавало съда по пътя на тълкуването и чрез използване на вероятности да приеме за установен факт на извършване на нарушение, който не е доказан по безспорен и категоричен начин, което е недопустимо в административно- наказателното производство. Посоченото нарушение не било отстранено и по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, поради която причина съдът е намерил, че същото представлява нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът е приел, че при ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения, които изцяло опорочават административнонаказателното производство. Същите не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на производството и са основание за отмяна на атакуваното НП. На следващо място, административнонаказващият орган правилно бил квалифицирал извършеното нарушение, но описаното деяние представлявало маловажен случай, тъй като към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Предвид на това и доколкото наказващият орган не е приложил разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН, съдът е намерил, че макар и да е осъществен състава на административно нарушение по чл. 7, ал.1 от ЗБЛД, то с оглед установените обстоятелства, според които се касае за първо нарушение, и при липса на настъпили каквито и да е вредни последици, извършеното от жалбоподателя деяние представлявало маловажен случай и наказателното постановление, като издадено в противоречие със закона, е отменено от РС.

Изложеното обуславя от правна страна следното: Районният съд правилно е установил фактическата обстановка и въз основа на нея е направил правни изводи, които не се споделят от настоящата инстанция. Както основателно е изтъкнато в касационната жалба липсата на конкретизация относно дата, на която е изгубена личната карта не може да се вмени във вина на актосъставителя, тъй като лицето саморъчно е посочило погрешна дата в декларацията по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на БЛД. Най-късната дата, на която би следвало да се приеме, че лицето е загубило своя документ за самоличност е установената от актосъставителя 24.03.2014г. -входящия номер на датата на декларацията за това обстоятелство, когато това обстоятелство е заявено по надлежния ред. Не са правени никакви твърдения и ангажирани доказателства, установяващи по-ранна дата, а напротив собственоръчно е декларирано по-късна дата в писмената декларация, която по силата на закона се дава пред орган на власт за установяване на истинността на определени обстоятелства. Доколкото информация за датата на изгубване на личната карта може да се получи единствено от нейния притежател, а същия не я конкретизира, не може да се вмени във вина на актосъставителя непосочването й.

Не може да се сподели и другия аргумент на районния съд за наличието на маловажен случай. При маловажния случай, деянието с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. С оглед критериите и при съобразяване с фактическите данни по конкретния казус правилно АНО не е намерил основание да определи извършеното административно нарушение за маловажно. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или "формални нарушения". Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗБЛД задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Деянието представлява типичен случай на нарушение от съответния вид, а не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните хипотези на нарушения от същия вид.

В този смисъл, настоящия съдебен състав не споделя мотивите на въззивният съд, че да налице предпоставките за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. С оглед характера на собствеността на документа и небрежното поведение на наказаното лице, се изключва маловажността на деянието. Действително деянието е първо по своя характер, което обаче не е основание за обявяването му за маловажно. Това обстоятелство е предпоставка за налагането на предвидената в закона минимална санкция, както е постъпил и административнонаказващият орган.

Съгласно чл. 7, ал.1 от ЗБЛД, гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. Същите са собственост на държавата съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗБЛД, поради което и при изгубването е предвидена съответната санкция. Следователно всеки български гражданин следва да носи административнонаказателна отговорност, когато със своите действия, със своето поведение е допринесъл виновно за унищожаването, повреждането или загубата на документа за самоличност. В конкретния случай, видно от приложената към преписката декларация, И. е декларирал, че след легитимирането му с личната карта за получаване на парична сума, картата вече не е на негово разположение. Липсата не е предмет на кражба, обир или друго деяние, което да изключва неговата вина.

Извършеното нарушение е осъществено от обективна и субективна страна, като с това деяние е нарушен чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД и е обявено от закона за наказуемо по чл. 81, ал.2, т. 2 предложение първо от ЗБЛД, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, в този смисъл при изгубване по непредпазливост на документа за самоличност липсва разпоредба, която да изключва отговорността на собственика му.

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че решението на ВТРС, се явява постановено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Водим от горното, и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 616 от 26.06.2014г., постановено по НАХД № 1375/2014 година по описа на Районен съд – Велико Търново и вместо това постановява:

ПОТВЪРЖАВА Наказателно постановление № 180/31.03.2014г., издадено от Началник на група БДС при ОД на МВР Велико Търново, с което на П.К.И., ЕГН:********** на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лв. за нарушение по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Докладчик по делото
Ключови думи
No law branches!