Р Е Ш Е Н И Е № 2541

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, ХVІІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.03.2019 г. в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: Д.Г.Г Тафров

при участието на секретаря Г. Г и при участието на прокурора М. Ю, като разгледа дело номер 13593 по описа за 2018 година докладвано от съдия М. С, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208-228 от АПК във вр.чл.63 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу РЕШЕНИЕ № 526222 от 06.11.2018 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 135-и състав по нахд № 12106/2018 г., с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 40 от 23.05.2018 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - С., относно наложена му на основание чл.135, ал.2, т.1 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО) имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба № 2/23.07.2014 г. за класификация на отпадъците. Касаторът поддържа допуснато касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК поради неправилно приложение на материалния закон. Излага съображения за липса на установено нарушение по нерегмалентирано горене на отпадъци и за изпълнение в срок на даденото от контролните органи предписание. Тези две обстоятелства посочва като основание по чл.28 ЗАНН, вкл. с оглед размера на наложената глоба. Претендира съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова за отмяна на НП. Ответникът по касационната жалба РИОСВ – С. оспорва жалбата чрез юрк. С.. Излага съображения за липса на основание за приложение на чл.28 ЗАНН предвид характера на защитените обществени отношения – защита на околната среда, като степента на обществена опасност на деянието била съобразено при налагане на минималното по закон наказание.

Представителят на СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА счита жалбата за неоснователна. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-С.-град, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със съдебно решение от 06.11.2018 г. СРС, НО, 135-и състав по нахд № 12106/2018 г., е потвърдил НП № 40 от 23.05.2018 г., издадено от директора на РИОСВ - С., относно наложена на [фирма] на основание чл.135, ал.2, т.1 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба № 2/23.07.2014 г. за класификация на отпадъците.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото показанията на актосъставителя И.В.Ц., както и писмените доказателства, представени с наказателното постановление, приобщени по реда на чл.283 НПК. Въз основа на тях е обосновал правен извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34 ЗАНН. От материална страна е приел за доказано извършено нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба № 2/2014 г. поради това, че към датата на проверката на 09.03.2018 г. проверяваното дружество не е притежавало работни листа за класификация на отпадъците, които според изискванията на чл.7, ал.1, т.1 от същата наредба то следвало да притежава два месеца преди образуване на отпадъка. За ирелавантно е приел обстоятелството по изпълнение на дадените на същата дата 09.03.2018 г. указания в тази насока. Изложени са съображения за липса на допуснати процесуални нарушения и на основание за приложение на чл.28 ЗАНН. Съобразно чл.218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение на СРС, НО, 135-и състав е валидно и допустимо.

На основание чл.220 АПК съдът възприема правилно установената от СРС фактическа обстановка: По сигнал до РИОСВ – С. и при упражняване на контрол по чистотата на въздуха и нерегламентираното изгаряне на отпадъци на 09.03.2018 г. на основание чл. 119, ал.1 и ал.2 ЗУО била извършена проверка на автосервиза, стопанисван от касатора. Било установено, че в резултат на извършваната в сервиза дейност се образуват отпадъци от отработени масла, абсорбенти, замърсени опаковки и метали, за които не били представени задължително изискваните утвърдени работни листа за класификация на отпадъците, издавани от директора на РИОСВ. Не било установено отпадъците да се изгарят нерегламентирано. За констатираните нарушения бил съставен констативен протокол № УООВП – ИЦ – 23/09.03.2018 г., в който те били описани, като допълнително са дадени и предписания за извършване на класификацията на отпадъците. На същата дата – 09.03.2018 г. бил съставен АУАН № 29 от свидетелката И.В.Ц. за това, че дружеството не е изпълнило задължението си за класификация на отпадъците, образувани в резултат на дейността му. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.4, ал.1 от Наредба № 2 за класификация на отпадъците (ДВ, бр. 66/2014г.). Въпреки подадено възражение по чл.44, ал.3 ЗАНН било издадено оспореното пред СРС НП № 40 от 23.05.2018 г. Вменената за нарушена разпоредба на чл.4, ал.1 от Наредба № 2/2014 г. урежда императивно задължение за причинителя на отпадъци, образувани в резултат от дейността му, за тяхната класификация, като предприеме всички необходими действия по реда на тази наредба. Правилно е позоваването от районния съд на задължението по чл.7, ал.1, т.1 от наредбата, според който за класифициране на отпадъците лицата по чл. 4 са длъжни да представят за всеки отпадък не по-късно от два месеца преди образуването му в РИОСВ, на чиято територия се образува отпадъкът попълнен работен лист за класификация на отпадъците по приложение № 5 в два екземпляра с определен шестцифрен код на отпадъка. Обоснована е констатацията, че към момента на проверката на 09.03.2018 г. дружеството не притежава утвърдени работни листа. Това обстоятелство изрично е посочено в съставения констативен протокол № УООВП-ИЦ-23 от 09.03.2018 г., дал основание на проверяващите да направят предписание в тази насока на основание чл.120 ЗУО. Правилно решаващият съд е отбелязал различния характер на двете производства – по даване на предписания по ЗУО и по налагане на санкция по ЗАНН, поради което посочените в протокола основания за издаването му по чл.119 и чл.120 ЗУО са неотносими към процедурата по ЗАНН. От друга страна, не е налице противоречие между констатациите по констативен протокол № УООВП-ИЦ-23 от 09.03.2018 г. и по АУАН № 29 от 09.03.2018 г. – към момента на проверка и в нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба № 2/2014 г. проверяващите не са открили при проверяваното лице изискуемите според чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата работни листа. След като това задължение следва да бъде изпълнено в двумесечен срок преди генериране на отпадъка, правилно към 09.03.2018 г. е установено нарушение. Последващото изпълнение на предписанията още на същата дата 09.03.2018 г., чрез входиране в МОСВ на документи вх.№ 3326/09.03.2018 г. не заличава с обратна сила констатираното нарушение, санкционирано с минималната санкция по чл.135, ал.2, т.1 от ЗУО. Спорно е, дали конкретните обстоятелства по случая разкриват хипотезата на маловажност съгласно чл.28 ЗАНН - извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. За да не уважи твърденията на наказаното лице в тази насока районният съд е съобразил, че извършеното нарушение – липса на документи за класификация на отпадъците, е формално такова, на просто извършване, което няма съставомерни вредни последици. Приел е, че извършената проверка и съставеният АУАН били изиграли своята дисциплинираща роля спрямо дружеството-нарушител, тъй като в изпълнение на даденото предписание били предприети съответните действия и въпросните документи били издадени. Допълнително е посочил, че липсата на активност за снабдяване с необходимите документи и то преди да бъде извършена въпросната проверка

е показателна за явно пренебрежение на законодателните норми в сферата на управлението на отпадъците и поради тази причина наложеното наказание би изиграло своята роля особено в аспекта на специалната превенция – да превъзпита и да подейства предупредително на дружеството да спазва вменените му нормативни задължения в екологичната сфера. Касационната инстанция, в решаващия си състав, не споделя мотивите на СРС относно липсата на основание за приложение на чл.28 ЗАНН. Декларираната в чл.1, ал.1 ЗУО цел на закона е защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците. Според чл.2 от Наредба № 2/2014 г. целта й е класифициране на отпадъците, осигуряващо екологосъобразното им управление в съответствие със ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В случая не е спорно и актосъставителят Ц., разпитана като свидетел, потвърждава, че при проверката на 09.03.2018 г. не е констатирано нерегламентирано изгаряне на отпадъци. Спорът е, дали констатираното нарушение по непритежаване на документи според чл.4, ал.1 от наредбата, без да е констатирано някакво нерегламентирано изгаряне на отпадъци, обосновава превес на интереса на обществото по защита на околната среда и човешкото здраве в настоящия случай, при който нарушението е отстранено още същия ден. Касационната инстанция приема, че настоящият случай покрива критерия за "маловажност" по чл. 28 от ЗАНН. На първо място, това че се касае за формално по своя характер административно нарушение, не изключва автоматично приложението на чл. 28 от ЗАНН. На второ място, независимо от важния характер на регулираните в случая обществени отношения, същественото е те да не се абсолютизират, а да се преценят конкретните параметри на самото нарушение, обстоятелството дали то е отстранено по инициатива на нарушителя и налице ли са вредни последици за трети лица. В тази връзка следва да се съобрази, че нарушението е отстранено още същия ден чрез входирането на необходимите документи в МОСВ, както и, че при проверката не е констатирано непосредствено замърсяване на околната среда и човешкото здраве. Напротив, формалното нарушение по непритежаване на документи, отстранено още същия ден, разкрива по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. На последно място, няма данни за влезли в сила НП за други подобни по вид нарушения от страна на наказаното дружество. Всички тези многобройни смекчаващи обстоятелства следва да бъдат отчетени като достатъчни за покриване на критерия за "маловажност" по чл. 28 от ЗАНН, доколкото целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН са предупредителни и възпитателни, а не назидателни. Последното налага отмяна на обжалваното НП и постановяване на друго такова, с което атакуваното НП да бъде отменено, поради "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН. Водим от горното АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-С.-град, ХVІІІ-и Касационен състав

Р

Е

Ш

И :

ОТМЕНЯ съдебно решение № 526222 от 06.11.2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135-и състав по нахд № 12106/2018 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ наказателно постановление № 40 от 23.05.2018 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - С., с което на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл.135, ал.2, т.1 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба № 2/23.07.2014 г. за класификация на отпадъците. РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.223 АПК и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи
No law branches!