Р Е Ш Е Н И Е № 2529

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 33 състав, в публично заседание на 21.02.2019 г. в следния състав: СЪДИЯ: Г. Н

при участието на секретаря А. Б, като разгледа дело номер 8124 по описа за 2016 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 и сл. от АПК. Делото е образувано по искова молба от Л.Л.П. за сумата от 153028.50 лева, предявен като частичен иск от сумата 612114 лева, представляващ обезщетение за причинени преки, имуществени вреди, вследствие на бездействие на Областна администрация - С. – град. Сочи, че цената на иска е формирана по номинал на компенсаторните записи, съгласно постановеното съдебно решение по адм. д. № 467/2001 г.

В исковата молба е изложено както следва: С решение по адм. д. № 467/2001 г. по описа на СГС е установено и присъдено обезщетение в размер на 612114 лева по реда на ЗОСОИ за недвижим имот, представляващ одържавена през 1949 г.печатница "Народен печат“. На 10.11.2006 г., след влизане в сила на съдебния акт, ищецът подал молба с вх. № 94ЛЛ/104 до областен управител на Област – С. с искане да бъдат издадени компенсаторни записи в размер на 612114 лева. След четири години от Областната администрация изпратили по компетентност преписката до Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол /АСПК/. С писмо № 92-00-81/15.09.2011 г. АПСК върнала преписката на Областен управител с указания за доокомплектуване. От дата 15.09.2011 г. до настоящият момент преписка с № 94-ЛЛ/104 не е комплектувана и информацията не е изпратена на АСПК. По повод бездействието на областен управител на Област – С., по реда на чл. 257 от АПК, било образувано адм. д. № 4476/2016 г. по описа на АССГ, в рамките на което е установено незаконосъобразно бездействие на ответника. Твърденията на ищеца са, че с бездействието си, ответникът, считано от 15.09.2011 г. е нанесъл преки вреди, изразяващи се в невъзможността ищецът да разполага с компенсаторни записи на стойност 612114 лева, които да продаде на фондовата борса, както и косвени вреди, свързани с многобройните съдебни и административни производства, както и пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването на ищеца да инвестира получените средства от продажбата на компенсаторните записи на борсата и инвестирането им в собствени проекти. С молба от 14.11.2016 г. е уточнен размера на иска, а именно за сумата от 153028.50 лева, предявен като частичен иск от сумата 612114 лева. С молба от 21.06.2018 г. е уточнено, че претенцията е срещу Областна администрация – С. – град, а вредите представляват пропуснати ползи, вследствие невъзможността на ищецът да разполага с компенсаторните инструменти и да продаде същите на фондовата борса. Моли съда при условията на евентуалност да счита, че е предявен иска в размер на 91817 лева, като частичен от 367268 лева, която сума е формирана като резултат от присъдените в брой компенсаторни записи 612114 лева, умножени по 0.60 лева, представляващи реално съществуваща цена на която са се продавали компенсаторните записи. Като начален период на бездействието сочи датата 10.11.2006 г., на която е депозирано пред Областен управител на Област С. искане с вх. № 94-ЛЛ-104 за издаване на компенсаторни записи. В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. С., която подържа иска на заявеното основание и претендира разноски по делото. Ответникът - Областна администрация – С. – град, за съдебно заседание редовно призована, не изпраща представител. В постъпило по делото становище е аргументирана неоснователност на иска. Представителят на Софийска градска прокуратура счита предявения иск за неоснователен и недоказан. За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Със заявление № РД- 97-00-826 от 09.03.1998 г. ищецът е поискал от ответника да бъде обезщетен по ЗОСОИ за бившата печатница на [фирма], находяща се на [улица], отчуждена, на основание Закон за национализацията. Със заявление № РД-97-00-6445 от 20.11.1998 г. ищецът е поискал да бъде обезщетен по ЗОСОИ и за движимите вещи, намиращи се в печатницата, одържавени на основание Закон за книгопечатането. Поради непроизнасяне в срок, ищецът в настоящото производство е оспорил мълчаливия отказ на областния управител да се произнесе по двете заявления. С решение на СГС от 18.11.2005 г. по адм.д. 3032 от 2002 г. е определен размер на обезщетението с компенсаторни записи, съответстващо на стойността на одържавените движими вещи. Видно от данните по делото, присъдените компенсаторни записи са получени от жалбоподателя. С решение на СГС от 21.06.2006 г. по адм. д. 467 от 2001 г. е признато право на обезщетение на ищеца с компенсаторни записи в размер на 612 114 лева за недвижимия имот. Решението е влязло в сила на 18.07.2006 г. На 10.11.2006 г. ищецът е подал молба да му бъдат издадени присъдените със съдебното решение компенсаторни записи за недвижимия имот. Поради непроизнасяне на областния управител, мълчаливият му отказ е оспорен пред АССГ. С решение по адм. дело № 1287/2009 г. на АССГ жалбата е оставена без разглеждане, тъй като жалбоподателят разполага с път на защита чрез принудително изпълнение на влязлото в сила съдебно решение. На 04.12.2009 г. е издаден изпълнителен лист по адм. дело № 467/2001 г. На ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение, поради липса на което с постановление от 26.05.2011 г. на ЧСИ Р. А. му е наложена глоба в размер на 500 лева. Това постановление е оспорено от областния управител като с решение от 28.07.2011 г. по адм. дело № 5624 от 2011 г. на АССГ постановлението е отменено. Решаващият мотив на съда за отмяната му е факта, че диспозитивът на решението по адм. дело № 467/2011 г. на СГС не е осъдителен, поради което не подлежи на принудително изпълнение по реда на дял V от АПК. Жалбоподателят може да се защити срещу бездействието на областния управител да изпълни задълженията си, съгласно чл. 5 и 5а от ЗСКИ по реда на чл. 257 от АПК.

С писмо № 9411/104-06 от 23.06.2011 г. Областният управител на Област – С. е изпратил преписката на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗСКИ. С писмо от 14.07.2011 г. изпълнителният директор на агенцията е върнал преписката на областния управител с аргумент, че има дублиране между решенията по адм. дело № 3032/2002 г. на СГС, което касае движимите вещи, и по адм. дело № 467/2001 г. на СГС, което касае движимите и недвижимите вещи. Уведомена е ВКП, която с писмо от 07.09.2011 г. е уведомила АПСК, че е отпаднала поради просрочие възможността да се иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Единствената възможност е да се предяви отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК за установяване, че обезщетението в размер на 612 114 лв. не се дължи. Ответникът в настоящото производство е уведомен за това писмо на ВКП с писмо от 15.09.2011 г. От тогава до момента същият нито е предявил такъв иск, нито е върнал преписката обратно на АПСК за продължаване на процедурата.

Пред АССГ е образувано адм. д. № 7644/2016 г. по реда на чл. 257 от АПК от Л.Л.П. срещу бездействие на областния управител на С. град да комплектува и изпрати преписка № 94ЛЛ/104 от 10.11.2006 г. на АПСК по компетентност на основание чл. 5, ал. 1 от ЗСКИ (ЗАКОН ЗА СДЕЛКИТЕ С КОМПЕНСАТОРНИ ИНСТРУМЕНТИ). С решение № 6215/13.10.2016 г. по адм. д. № 7644/2016 г. на АССГ областният управител на Област - С. е осъден да изпрати преписка № 94ЛЛ/104 от 10.11.2006 г., образувана по молба на Л.Л.П., на АПСК по компетентност, на основание чл.5, ал.1 от ЗСКИ (ЗАКОН ЗА СДЕЛКИТЕ С КОМПЕНСАТОРНИ ИНСТРУМЕНТИ), като определя срок от 14 дни за това. Установено по делото е, че преписката е изпратена на АПСК на 23.06.2011 г., след което е върната за предприемане на действия по редуциране на определения от съда размер, с оглед направено дублиране по гр.д. 3032/2202 г. и гр.д. № 467/2001 г. по отношение обезщетението за движимите вещи. Областният управител на С. – град нито е предприел такива действия, нито е върнал обратно преписката на АПСК за процедиране по чл. 6, ал. 1 от ЗСКИ. Предприемането на действия, посочени в писмо на ВКП № 07-00-274 от 07.09.2016 г. е от компетентността и зависи от волята на областния управител. Н. им не представлява бездействие, тъй като не е задължен да ги предприеме. За това обаче същият е бил длъжен да уведоми АПСК и отново да изпрати преписката за процедиране. Като не е извършил това, същият е допуснал бездействие при изпълнение на задължението си по чл. 5, ал. 1 от ЗСКИ, което е незаконосъобразно. Същият е длъжен да изпрати отново преписката на АПСК като посочи, че не е воден отрицателен, установителен иск, а АПСК е длъжна да я процедира. В случай, че такъв иск бъде заведен впоследствие, ответникът следва отново да уведоми АПСК на основание чл. 5а, ал. 1, т. 1 от ЗСКИ. Решение № 6215/13.10.2016 г. по адм. д. № 7644/2016 г. на АССГ е потвърдено с решение № 2681/01.03.2016 г. по адм. д. 13382/2016 г. на ВАС. За изясняване на релевантните за делото обстоятелства е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло. Според заключението на в.л. С. С. най-високите стойности, на които са се търгували компенсаторните записи на фондовата борса в периода 16.09.2011г. – 03.01.2019г. са на 09.04.2014г., за период 11.04.2014г. – 22.04.2014г., за период 24.04.2014г. – 25.04.2014г., за период 29.04.2014г. – 30.05.2014г., на стойност за 1 бр. компенсаторен запис, на стойност 0.60 лева. Средните стойности на които са се търгували компенсаторните записи за периода 16.09.2011г. – 03.01.2019г. възлиза на 0,32 лева за 1 бр.

За периода 11.11.2006 г. – 17.09.2011 г. най-високите стойности на които са се търгували компенсаторните записи са през периодите 10.11.2006г. – 20.11.2006г. и на 18.12.2006г. на стойност 0,64 лева за 1 бр. компенсаторен запис. Средните стойности на които са се търгували компенсаторните записи за периода 11.11.2006г. – 17.09.2011г. възлиза на 0,32 лева за 1 бр. компенсаторен запис. За периода от 01.03.2018 г. до 03.01.2019 г. най-високите стойности на които са се търгували компенсаторните записи са през 07.03.2018г. на стойност 0.39 лева за 1 бр., като средните стойности на които са се търгували компенсаторните записи за периода е 0.31 лева за 1 бр. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Искът е процесуално допустим за разглеждане по същество по смисъла на чл.204, ал.4 във вр. с ал. 1 от АПК, тъй като е предявен след като е било съдебно установено незаконосъобразно бездействие от страна на ответника.

Разгледана по същество исковата молба е основателна, по следните съображения: За да обоснове предявения паричен иск, в исковата молба ищецът е навел фактическо твърдение, че макар и съдебно установен размера на дължимите компенсаторни записи с влязло в сила на 18.07.2006 г. решение на СГС от 21.06.2006 г. по адм. д. 467 от 2001 г. с което е признато право на обезщетение на ищеца с компенсаторни записи в размер на 612 114лв., ответникът е бездействал и не е процедирал преписката по надлежния ред, респ. не е изпълнил задължението си по чл. 6 от ЗОСОИ и чл. 5, ал.1 от ЗСКИ, което бездействие е установено, че е незаконосъобразно с решение № 6215/13.10.2016 г. по адм. д. № 7644/2016 г. на АССГ. Следователно, по същество в исковата молба се поддържа фактическото твърдение, че изпълнителният орган – Областен управител на Област – С., не е изпълнил своите правни задължения, уредени в чл. 5, ал. 1 от ЗСКИ, а именно: след като на 23.06.2011 г. преписката е върната от АСПК, за предприемане на действия по редуциране на определения от съда размер с оглед направено дублиране по гр.д. 3032/2202 и гр.д. № 467/2001 г. по отношение обезщетението за движимите вещи, Областният управител на Област – С. нито е предприел такива действия, нито е върнал обратно преписката на АПСК за процедиране по чл. 6, ал.1 от ЗСКИ. Вследствие на това виновно и противоправно бездействие на административния орган са настъпили твърдените имуществени вреди. Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се уважи такъв иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с незаконния акт на административния орган, респ. че произтичат от незаконосъобразните действия или бездействия на този орган. Непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и наличието на вина не се изследва. Под деяние се разбира конкретна външна проява на едно лице изразена както в действия, така и в бездействие. Деянието е противоправно, когато противоречи на правна норма. За целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. Под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие и установения за незаконосъобразен акт. Липсата на който и да е елементите от посочения фактически състав води до невъзможност да се реализира отговорността на държавата и общината по предвидения от закона ред. В тежест на ищеца е да докаже наличието на причинна връзка между отменения по съдебен ред акт на административния орган /неговото незаконосъобразно действие или бездействие/ и твърдените претърпени имуществени вреди /чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК/. Изхождайки от изложеното в исковата молба и поддържана в съдебното дирене фактическа обстановка съдът счита, че претенцията е за присъждане на обезщетение, следствие на незаконосъобразно бездействие, описано по – горе. В тази връзка съдът съобрази, че коментираното бездействие е с начална дата 14.07.2011 г. на която изпълнителният директор на АПСК е върнал преписката на областния управител за съответното процедиране. Т.е., считано от тази дата областният управител е дължал съответните законосъобразни действия. За периода от 14.07.2011 г. до 01.03.2018 г, е съдебно установено, че е налице незаконосъобразно бездействие с решение № 6215/13.10.2016 г. по адм. д. № 7644/2016 г. на АССГ, потвърдено с решение № 2681/01.03.2016 г. по адм. д. 13382/2016 г. на ВАС. Решение № 6215/13.10.2016 г. по адм. д. № 7644/2016 г. на АССГ, с което областният управител е задължен да изпрати преписка № 94-ЛЛ/104 на АПСК не е изпълнено. По делото се установява, а и не се спори, че до приключване на устните заседание не е била изпратена преписката на АПСК, с което по същество продължава незаконосъобразното бездействие, считано от 14.07.2011 г.

Следователно, настоящият състав приема, че е налице първата от посочените по-горе кумулативно изискуеми предпоставки за възникване на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т. е. неизпълнение на нормативно, установено задължение. Наличието на незаконосъобразен административен акт е една от предпоставките за обезщетяване на причинени вреди. Тези вреди следва да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, а вредата е пряка, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. В следствие на незаконосъобразното бездействие от ответника, ищецът е претърпял вреди. Твърдените вреди, за които се иска обезвреда са имуществени. Имуществените вреди се претендират като пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност на ищецът да придобие компенсаторните записи и да се разпорежда с тях, в частност да ги продаде на Фондовата борса. В обективното българско право липсва легално определение за "пропуснати ползи". Правната теория обаче ги дефинира като неосъществено увеличение на имуществото, което не е настъпило единствено поради неизпълнение. Доказването на пропуснатите ползи принципно се основава на прогноза. Необходимо е да се установи сигурност и достоверност на очакваното увеличение, както и правомерност на основанието. Претендираните в случая имуществени вреди се извличат от средната пазарна стойност, по която би реализирал ищецът дължимите му се компенсаторни записи, считано от датата 14.07.2011 г., на която изпълнителния директор на АПСК е върнал преписката на областния управител за съответното процедиране, т.е от която дата се дължат съответните законосъобразни действия. От приетата по делото ССЕ се установява, че средната пазарна стойност на които са се търгували компенсаторните записи за периода 16.09.2011г. – 03.01.2019г. възлиза на 0,32 лева за 1 бр. За същият период най-високи стойности на за 1 бр. компенсаторен запис, на стойност 0.60 лева е отчетено както следва: на 09.04.2014г., за период 11.04.2014г. – 22.04.2014г., за период 24.04.2014г. – 25.04.2014г., за период 29.04.2014г. – 30.05.2014г. Съдът намира, че именно средната пазарна стойност на които са се търгували компенсаторните записи следва да бъде взета предвид при определяне на обезщетението, а не най-високата, доколкото последната на стойност 0.60 лева за 1 бр. компенсаторен запис, е била отчетена само за няколко дена, посочени по-горе, от една страна, а от друга страна не може да бъде сигурно, че именно в тези дни и на тази стойност би могла да се реализира сделката с компенсаторните инструменти. Съдът намира обаче, че не може да се приеме, че пазарната стойност на която би могла да се реализира сделката с компенсаторните инструменти, които не са били издадени своевременно, е критерий, който определя размера на претърпените от ищеца имуществени вреди, имащи характера на пропуснати ползи.

Безспорно ищецът търпи имуществени вреди от невъзможността да се разпорежда с признатото му право на собственост върху процесните компенсаторни инструменти или с признатото му право на обезщетение, но тези вреди не биха могли да бъдат компенсирани в настоящото производство.

По реда на ЗОДОВ могат да бъдат обезщетени при наличието на определени кумулативни предпоставки, единствено претърпени имуществени вреди, които не могат да бъдат компенсирани по друг ред. Когато съществува законова закрила на интересите на гражданите, уредена с други граждански или административни закони, е неоснователно да се търси защита на тези права по реда на ЗОДОВ, предвид спазване на принципа за недопустимост на двойното компенсиране. ЗОДОВ е приложим единствено в случаите, когато няма друг ред за защита правата на гражданите и когато се претендира обезщетение, произтичащо поради нарушаването на тези права, а не защита на самите права. Правото на ищеца на обезщетяване е признато, то следва да бъде осъществено от административния орган. По реда на ЗОДОВ, обаче, не могат да бъдат задължавани административните органи да извършат едно или друго действие.

В случая коментираните компенсаторни инструменти все още се дължат, задължението на областната администрация да издаде, съответно да изпрати преписка № 94-ЛЛ/104 на АПСК не е погасено. По мнение на настоящия съдебен състав ищецът може да търси само обезщетение за забавата, но не и пълно обезщетение (арг. от чл. 79 от ЗЗД във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ), предвид, че самото производство по ЗОСОИ е обезщетително, с определен от законодателя начин, което обезщетение все още е дължимо. Обратното разбиране, или както е заявена претенцията ищеца имуществени вреди, имащи характера на пропуснати ползи и евентуалното й уважаване, би довело до двойното компенсиране за одържавен имот, като следствие на заобикаляне на закона. Ето защо настоящият състав счита, че предявения иск за сумата 612114 лева, представляващи имуществени вреди, имащи характера на пропуснати ползи, вследствие на бездействие на Областна администрация, С. – град, е неоснователен. Както бе посочено по-горе, може да се търси обезщетение за забава, но съдът не е сезиран с такъв иск, поради което не дължи произнасяне в тази посока.

С оглед на изложените мотиви и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд София – град

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Л.Л.П. за сумата от 153028.50 лева, предявен като частичен иск от сумата 612114 лева, представляващи имуществени вреди, вследствие на бездействие на Областна администрация, С. – град, като неоснователен. Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

СЪДИЯ: