Р Е Ш Е Н И Е № 2544

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 40 състав, в публично заседание на 07.03.2019 г. в следния състав: СЪДИЯ: Д. Н

при участието на секретаря К. С, като разгледа дело номер 13268 по описа за 2018 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Б.Н.Н. – непълнолетен, действащ лично и със знанието и съгласието на своята майка и законен представител М.З.И., срещу Решение № СОА18-ГР94-2437/8/ от 15.10.2018г. на кмета на Столична община, с което на основание чл.99б, ал.3 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) /ЗГР/ е отказано заличаването на адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на лицето Н.Б.Н. от 29.12.2011г., извършена на адрес: [населено място], Район "О.“, ул.“11-ти август“ № 28.

Жалбоподателят моли за отмяната на оспореното решение като незаконосъобразно. От фактическа страна излага, че е собственик на апартамент, находящ се посочения по-горе административен адрес, на първи партерен етаж. Собствеността придобил на основание договор за дарение. Н.Б.Н. бил негов баща като бракът между него и майка му бил прекратен с решение на Софийски районен съд. Решението по отношение прекратяване на брака и ползването на семейното жилище влязло в законна сила на 22.12.2011г., а по отношение на родителските права, предоставени на майка му – на 07.05.2014г. На 29.12.2011г. баща му се регистрирал адресно по постоянен и настоящ адрес на адреса, на който се намира собственото му жилище като е започнал да ползва имота. С Решение № 1724/26.02.2016г., постановено по гр.д. № 4245/2014г. по описа на СГС Н. Н. бил осъден да предаде владението на този имот на жалбоподателя. Решението влязло в сила на 20.07.2017г. С протокол за въвод във владение на 28.07.2017г. жалбоподателят бил въведен във владение на имота. До настоящия момент обаче Н. Н. не изпълнявал задължението си по чл.99 ЗГР да приведе адресната си регистрация в съответствие с фактическото положение. От момента, в който жалбоподателят встъпил в реално ползване на имота на посочения адрес, непрекъснато се получавали призовки и съобщения от съдебни изпълнители, адресирани до длъжника Н.Б.Н., на този адрес той бил издирван от представители на фирми, събиращи задължения. По този повод жалбоподателят чрез своята майка подал заявление до Столична община, с което поискал административният орган да заличи адресната регистрация на баща му на посочения адрес. Това било отказано с процесното решение въпреки че становището на комисията, извършила проверка по заявлението, било в обратен смисъл. За да постанови този резултат ответникът приел, че не е налице нарушение при извършване на регистрацията, както и че при родствена връзка по права линия със собственика на имота не е необходимо да се представят документите по чл.92, ал.2 и ал.3 ЗГР. Този извод жалбоподателят намира за неправилен, поради това, че не са съобразени влезлите в сила решения, както и не е отчетено, че адресната регистрация на лицето не може да изпълнява предназначението, предвидено в чл.93, ал.5 и чл.94, ал.1 ЗГР. Поради това моли решението на ответника да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания да уважи заявлението му и да заличи регистрацията по постоянен и настоящ адрес на Н.Б.Н.. В съдебно заседание изложеното в жалбата и направеното с нея искане се поддържат чрез М. И. и адв.И.. Ответникът по оспорването чрез юрк.Г. в съдебно заседание, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Мотивира, че кметът на СО е компетентен да заличава само и единствено адресни регистрации, извършени в нарушение на чл.92 и чл.99а ЗГР. При извършените проверки такива нарушения не били констатирани към датата на заявяване на адреса. Към настоящия момент ЗГР предвиждал, че съгласно чл.92, ал.5 за извършване на адресни регистрации на лица, които са в родство по права линия със собственика на имота, каквато е настоящата хипотеза, не се изисква представяне на документ за собственост и съгласие на собственика. По отношение на искането за връщане на лицето не на предходния, а на по-предходния адрес, следва да се има предвид, че съгласно ЗГР при заличаването на адресна регистрация се възстановява предходна адресна регистрация, а именно: [населено място], [улица], ет.5, ап.12. Допълнителни съображения излага в писмени бележки. Прокурор от Софийска градска прокуратура, редовно призована, не взема участие в производството по делото и не изразява становище по законосъобразността на оспорения акт. Административен съд София-град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 28, том ІІ, рег.№ 5582, дело № 196/21.12.2009г. /л.22-23 по делото/ жалбоподателят се легитимира като собственик на недвижим имот – апартамент /без номер по документ за собственост/, находящ се в [населено място], Район "О.“, ул.“11-ти август“ № 28, на първи партерен етаж на сградата.

Този адрес е вписан като постоянен и настоящ адрес на лицето Н.Б.Н., съгласно подаденото от него заявление /л.21 по делото/ от 29.12.2011г. Съгласно удостоверение за промени на постоянен адрес на л.63 от делото този адрес е вписан 29.12.2011г. Административното производство по издаване на оспорения акт е образувано по заявление вх.№ СОА18-ГР94-2437/08.05.2018г. /л.73 по делото/, подадено от М. И. в качеството й на законен представител на жалбоподателя. Със заявлението е поискано извършването на проверка и заличаване по реда на чл.99б ЗГР на адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на Н.Б.Н.. С писмо изх.№ СОА18-ГР94-2437/2/ от 28.05.2018г. преписката е изпратена на Район "О.“-СО за извършване на проверката по чл.99б ЗГР от комисията, назначена със Заповед № РОБ17-РД09-124/27.06.2017г. на кмета на Район "О.“-СО, изменена с негови последващи заповеди, всички представени по делото. На основание чл.26, ал.1 АПК за образуваното производство е уведомено лицето Н.Б.Н..

За резултатите от проверката е съставен протокол /без номер и дата, находящ се на л.52 и сл. по делото/, представен в СО с писмо от 25.06.2018г. /л.51 по делото/. В него комисията е направила предложение за заличаване на адресната регистрация, тъй като същата е извършена след изменението чл.92 ЗГР, който изисква лицето да е собственик на имота или да представи писмено съгласие от него, а лицето Н.Б.Н. не е собственик на имота на посочения адрес, не е представил писмено съгласие от собственика за извършване на адресната регистрация и не живее на този адрес. Комисията въз основа на това приела, че спрямо лицето следва да бъде възстановен предходният му адрес – [населено място], [улица], ет.5, ап.12.

След запознаване с протокола, от М. И. било представено допълнително заявление /л.35 по делото/ с приложено към него Решение № ІІІ-84-210/18.11.2011г., постановено по гр.д. № 16120/2010г. по описа на Софийски районен съд, с което Н.Б.Н. бил осъден да напусне семейното жилище на адрес [населено място], [улица], ет.5, ап.12. С писмо изх.№ СОА18-ГР94-2437/5/ от 18.07.2018г. на СО /л.33-34 по делото/ преписката е върната за извършване на повторна проверка при съобразяване на всички факти и установяване на обстоятелствата по чл.140а от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация.

Резултатите от извършената повторна проверка са обективирани в протокол /без номер и дата, утвърден от кмета на района, представен на л.18 и сл. по делото/, видно от който комисията е установила, че адресната регистрация е извършена след изменението на чл.92 ЗГР през 2011г. /на 29.12.2011г./, което предполага наличието на писмено съгласие от собственика на имота. Същият комисията е установила, че е собственост на Б.Н.Н., установила е и че бракът между родителите му е прекратен на 22.12.2011г. /датата на влизане в сила на съдебното решение в тази му част/. Към заявлението на Н. Н. бил приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 28, том ІІ, рег.№ 5582, дело № 196/21.12.2009г. /този, с който процесният имот е дарен на жалбоподателя/. Към момента на извършване на регистрацията комисията установила, че имотът е собственост на жалбоподателя, който е малолетен и се представлява от двамата си родители – М.З.И. и Н.Б.Н.. Комисията поддържа вече направеното предложение за заличаване на адресната регистрация на Н. Н. на адрес: гр.С., Район "О.“, ул.“11-ти август“ № 28. Протоколът е представен в СО с писмо от 11.09.2018г. /л.17 по делото/. Въз основа на събраните при двете проверки доказателства и представените такива от заявителя, ответникът в оспорения акт е приел, че адресната регистрация, чието заличаване се иска, е направена в съответствие с изискванията на чл.92, ал.2 и ал.3 ЗГР, тъй като в случая е приложимо изключението по чл.92, ал.5 ЗГР, предвиждащо, че за адресна регистрация на лица, които са в родство по права линия не се изисква съгласието на собственика. Ответникът също така е приел, че чрез заличаване на адресната регистрация няма да бъде постигната целта на закона, както е приела комисията, тъй като съгласно § 1, т.3 ДР ЗГР "Заличаване на адресна регистрация" е автоматизирано възстановяване на предходния постоянен и/или настоящ адрес на лицето, а с регистрацията на този адрес – на "А. Б.“ № 80, заявителят е изразил изрично несъгласие. Въз основа на това е направен извод, че адресната регистрация, чието заличаване се иска от жалбоподателя, е направена в съответствие със законовите изисквания и не са налице основания за заличаването й.

Решението, видно от известие за доставяне на л.119 по делото е връчено на оспорващия на 30.11.2018г., а жалбата срещу него е заведена в деловодството на СО на 12.12.2018г. По делото е прието като доказателство Решение № ІІІ-84-210/18.11.2011г., постановено по гр.д. № 16120/2010г. по описа на Софийски районен съд /л.36-50 по делото/, с което е прекратен брака между М.З.Н. /след прекратяването на брака с фамилия И./ и Н.Б.Н., предоставено е ползването на семейното жилище [населено място], [улица], ет.5, ап.12, собственост на малолетното дете Б.Н.Н. на М. И. като Н.Б.Н. е осъден да напусне семейното жилище незабавно след влизане в сила на решението за прекратяване на брака. Решението е влязло в сила на 22.12.2011г. в частта за прекратяване на брака и на 04.05.2015г. в частта за ползването на семейното жилище. Прието е също така и представеното Решение № 1724/26.02.2016г., постановено по гр.д. № 4245/2014г. по описа на Софийски градски съд /л.76-81 по делото/, с което са осъдени Н.Б.Н. и Н.Н.Н. /син на Н.Б.Н. от предходен брак/ да предадат на основание чл.108 ЗС на Б.Н.Н. чрез неговата майка и законен представител М.З.И. владението на апартамент, находящ се в [населено място], ул.“11-ти август“ № 28, на първи партерен етаж. Решението е потвърдено с Решение № І-345/13.06.2017г., постановено по гр.д. № 5247/2016г. по описа на Софийски апелативен съд /л.82-89 по делото/, влязло в сила по отношение на Н.Б.Н. на 20.07.2017г. На 21.06.2017г. е издаден изпълнителен лист по това дело /л.90 по делото/ за предаване владението на посочения имот – апартамент на ул.“11-ти август“ № 28. С протокол за въвод във владение от 28.07.2017г. /л.91 и сл./ жалбоподателят е въведен във владение на имота. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът обосновава следните правни изводи: Жалбата е допустима. Подадена е срещу подлежащ на оспорване пред съд индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 АПК, от лице, което е негов адресат и което е неблагоприятно засегнато от последиците му, в преклузивния 14-дневен срок за оспорване. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Като извърши дължимата на основание чл.168, ал.1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на основанията, сочени от оспорващия и на всички основания по чл.146 АПК, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.99б, ал.1 ЗГР при писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до орган по чл.92, ал.1 или до областния управител за нарушение на чл.92, чл.99, ал.1 и 4 или чл.99а, както и по собствена инициатива кметът на общината или на района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес. Проверката по ал.1 се извършва в 7-дневен срок от издаване на заповедта за определянето на комисията като за резултатите от нея се съставя протокол /ал.2/. Съгласно ал.3 на чл.99б ЗГР в тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола по ал.2 кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл.92 или на чл.99а, и изпраща обобщена информация чрез съответното териториално звено "Гражданска регистрация и административно обслужване" на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за автоматизираното им заличаване в регистъра на населението. Анализът на посочената разпоредба обуславя извода, че кметът на общината е компетентният административен орган, който може да се произнесе по подадено искане за заличаване на адресна регистрация. В настоящия случай оспореното решение е издадено от заместник-кмет на СО, при условията на заместване, за което по делото е приета като доказателство Заповед № СОА18-РД15-10792/11.10.2018г. на кмета на СО, с която той е определил заместник-кмета А. А. /подписала оспореното решение/ да го замества за периода от 12.10.2018г. до 16.10.2018г., вкл. като изпълнява функциите на кмет на общината. Съответно с оглед посоченото доказателство оспореното решение е издадено от компетентен административен орган в пределите на предоставените му от закона и административния акт правомощия.

Актът е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 АПК. При издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта само на това основание. При постановяване на обжалвания акт, обаче съдът намира, че ответникът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, съответно актът му е постановен в несъответствие с неговата цел, с което е осъществил отменителните основания по чл.146, т.4 и т.5 АПК. Както беше посочено по-горе, разпоредбата на чл.99б, ал.3 ЗГР предвижда заличаване на всяка регистрация, направена в нарушение на изискванията по чл.92 или чл.99а от закона. Съгласно чл.92, ал.2 ЗГР за извършване на адресна регистрация на адрес в страната лицата представят един от следните документи: 1. документ за собственост; 2. документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните институции; 3. други документи, доказващи собствеността или ползването на имота. Според ал.3 на същата разпоредба за извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал.1, или с нотариална заверка на подписа. В ал.5 е установено изключение от посочените изисквания – съгласно нея за извършване на адресна регистрация на лица, които са в родство по права линия със собственика или ползвателя на имота, както и за съпрузите на тези лица, не се представят документите по ал.2 и 3. Кметът на общината, на района или на кметството или определените от тях длъжностни лица извършват служебна проверка в регистъра на населението за родствената връзка между собственика или ползвателя на имота и лицето, което заявява постоянен и/или настоящ адрес, както и проверка чрез отделите "Местни данъци и такси" относно собствеността на имота.

Това е текстът на действащата към момента разпоредба на чл.92 ЗГР, който към момента на извършване на процесната регистрация – 29.12.2011г. е предвиждал, че за извършване на адресна регистрация лицата представят един от следните документи: 1. документ за собственост; 2. договор за ползване на имота за жилищни нужди /ал.2/; за извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственика чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал.1, или с нотариална заверка на подписа /ал.3/. Разпоредбата на ал.5 на чл.92 ЗГР е приета с изменението на закона обнародвано в ДВ, бр.42 от 2012г. Т.е. към момента на извършване на регистрацията на Н.Б.Н. на процесния адрес не е спазено изискването по чл.92, ал.2 и ал.3 ЗГР в редакцията, действаща към този момент – към заявлението му не е приложен документ за собственост, респ. договор за ползване на имота за жилищни нужди, нито писмено съгласие на собственика, доколкото към този момент жилището вече е било собственост на жалбоподателя, съгласно представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 28, том ІІ, рег.№ 5582, дело № 196/21.12.2009г. или изводът е, че адресната регистрация е незаконосъобразно извършена към 29.12.2011г.

Дори да се приеме, че съобразно разпоредбите на СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) и предвид родствената връзка между жалбоподателя и Н. Н., в частност разпоредбата на чл.126, ал.1 СК, постановяваща, че родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно, предвид обстоятелството, че бракът между родителите е прекратен, решението за това е влязло в сила на 22.12.2011г. /преди извършване на адресната регистрация/ и това решение е представено към заявлението за заличаване на процесната адресна регистрация, съответно от мотивите на съда, изложени в него е видно, че жалбоподателят и Н. Н. не живеят заедно от 2010г., както и изрично изразеното несъгласие на жалбоподателя с извършената адресна регистрация, то липсва фактическо основание за ответника за позоваване на разпоредбата на чл.92, ал.5 ЗГР. Обстоятелството, че Н. Н. е законен представител на сина си и жалбоподател в настоящото производство, не означава, че за него възниква правото да се регистрира на адреса на имот, собственост на жалбоподателя, с когото не живее заедно. Такава е логиката на закона и това е начинът за постигането на неговата цел - да се поддържа регистъра на населението по отношение на постоянния и настоящ адрес на лицето в актуално състояние, съответстващо на действителното фактическо положение, по арг. от разпоредбите на чл.90, ал.1 вр. чл.89 ЗГР, тъй като адресът не е единствено мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си, а е предпоставка за упражняване на редица права, вкл. избирателни, съответно е обстоятелство, от което зависи изпълнението на негови задължения. С така възприетото освен всичко друго, административният орган е нарушил принципа за последователност и предвидимост, регламентиран в чл.13 АПК, тъй като така изразената позиция, а именно позоваването на новосъздадената разпоредба на чл.92, ал.5 ЗГР /нова - ДВ, бр. 42 от 2012 г./, е обратна на тази, застъпвана досега – че регистрацията подлежи на заличаване само в случаите, в които е установено нарушение на законовите разпоредби, действащи към момента на извършването й и която теза е служебно известна на съда, във връзка с разглежданите дела, по които съдията е бил докладчик.

Застъпената от ответника теза, освен всичко изложено дотук, нарушава принципа на неприкосновеност на частната собственост, разписан в чл.17, ал.3 от Конституцията на Р. Б, както и правото на несмущавано ползване на личното жилище и ненамеса на държавата в ползването на това право, регламентирано в чл.8 ЕКЗПЧОС, в подкрепа на което е приетото по делото Решение № 1724/26.02.2016г., постановено по гр.д. № 4245/2014г. по описа на Софийски градски съд /л.76-81 по делото/, с което са осъдени Н.Б.Н. и Н.Н.Н. /син на Н.Б.Н. от предходен брак/ да предадат на основание чл.108 ЗС на Б.Н.Н. чрез неговата майка и законен представител М.З.И. владението на апартамент, находящ се в [населено място], ул.“11-ти август“ № 28, на първи партерен етаж. По изложените съображения съдът намери оспорения акт за незаконосъобразен и като такъв той следва да бъде отменен. Това от своя страна обуславя основателността на оспорването. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2, бл.174 АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 40-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на Б.Н.Н. – непълнолетен, действащ лично и със знанието и съгласието на своята майка и законен представител М.З.И., Решение № СОА18-ГР94-2437/8/ от 15.10.2018г. на кмета на Столична община. ИЗПРАЩА делото като преписка на кмета на Столична община за ново произнасяне по искането на Б.Н.Н. с вх.№ СОА18-ГР94-2437/08.05.2018г., в 3-дневен срок от влизане в сила на решението, при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите му.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд София-град пред Върховния административен съд. Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл.137 АПК.

Съдия: