Р Е Ш Е Н И Е № 2511

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, ХVІІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.03.2019 г. в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: Д.Г.Г Тафров

при участието на секретаря Г. Г и при участието на прокурора М. Ю, като разгледа дело номер 13587 по описа за 2018 година докладвано от съдия М. С, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208-228 от АПК във вр.чл.63 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу Решение от 27.11.2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5-и състав по нахд № 17811/2018 г., с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № Р-10-882 от 21.09.2018 г., издадено от заместник председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ Управление "Застрахователен надзор“, с което на основание чл.644, ал.2, предл.2 от Кодекса за застраховането (КЗ) му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.108, ал.1 КЗ.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че санкция при условията на повторност на нарушението му е наложена неправилно без посочване на тази хипотеза в АУАН. Поддържа неправилност на решението поради неправилно приложение на чл.496 и сл. КЗ, както и наличие на основание за приложение на чл.28 ЗАНН. Претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на СРС и по същество на спора да отмени НП. Ответникът по касационната жалба Комисия за финансов надзор оспорва жалбата. Представителят на Софийска градска прокуратура счита жалбата за неоснователна предвид размера на наложената санкция. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-С.-град, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания прилагайки нормата на чл.218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със съдебно решение от 27.11.2018 г. СРС, НО, 5-и състав по нахд № 17811/2018 г. е потвърдил НП № Р-10-882 от 21.09.2018 г., издадено от заместник председателя на КФН, ръководещ Управление "ЗН“, с което на касатора на основание чл.644, ал.2, предл.2 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.108, ал.1 КЗ.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото показанията на актосъставителя С.В.А., както и писмените доказателства, представени с наказателното постановление, приобщени по реда на чл.283 НПК. Въз основа на тях е обосновал правен извод, че АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни длъжностни лица, съдържат всички необходими реквизити според чл.42 и чл.57 ЗАНН, без при съставянето им да са допуснати съществени процесуални нарушения. От материална страна съдът е намерил, че нарушението е извършено при условията на «повторност» по смисъла на пар.1, т.51 от ДР на КЗ поради наложено на ЗД [фирма] наказание за същото нарушение с НП № Р-10-542/04.11.2016 г., влязло в сила на 02.06.2017 г. На база доказателствената съвкупност е приел за осъществен и доказан съставът на нарушението по чл.108, ал.1 КЗ. Изложил е мотиви за липса на основание за приложение на чл.28 ЗАНН с оглед естеството на нарушението и важността на засегнатите обществени отношения, както и за съобразеност на размера на санкцията с целта на наказанието. Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства. Съобразно чл.218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение на СРС, НО, 5-и състав е валидно, допустимо иправилно. Настоящият състав на АССГ намира решението за валидно, допустимо и правилно. Споделят се всички изложени мотиви от въззивния съд, поради което същите не следва да се преповтарят. Следва да се отбележи, че възраженията, визирани в касационната жалба, са изложени и в жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд, който е изложил подробни съображения по всяко от тях, които както се посочи, се споделят от настоящия състав. За пълнота, съдът ще вземе отношение по основните възражения в касационната жалба: По фактите няма спор, като безспорно се установява, че задължението на застрахователното дружество за изплащане на щетата е възникнало в срок от 15 дни, считано от 24.01.2018 г., а произнасяне по същата е налично чрез плащане едва на 30.05.2018 г., т.е. със закъснение от четири месеца. Ето защо правилно въззивният съд е приел за доказано нарушението по чл.108,ал.1 КЗ, извършено на 15.02.2018 г. – с изтичане на законоустановения срок от 15 работни дни. На първо място, не се споделя възражението, че налагане на наказанието при условията на повторност представлява изменение на фактите, установени в АУАН. Налагане на съответна санкция, вкл. при съобразяване на предходни нарушения от същия вид, представлява дейност по определяне и индивидуализиране на наказанието, поради което не променя фактическия състав на вмененото деяние, нито правната му квалификация и в този смисъл не променя установените от актосъставителя факти. В случая е налице наложена с НП № Р-10-542/04.11.2016 г. Наказание за същото нарушение, като НП е влязло в сила на 02.06.2017 г., с което е изпълнено изискването по пар.1, т.51 от ДР на КЗ. Неоснователни са възраженията за приложение на чл. 496, ал. 1 от КЗ, тъй като предвиденият в тази разпоредба 3-месечен срок за произнасяне се отнася до случаите, в които по реда на чл. 106 КЗ са представени допълнителни доказателства, какъвто не е настоящият случай. Смисълът на закона е, че дори в случай, че е възникнала необходимост от представяне на допълнителни доказателства, срокът за произнасяне по щетата следва да е не по-дълъг от 3 месеца. Тоест визираният в чл.108 КЗ 15-дневен срок тече в рамките на крайния 3-месечен срок за окончателно произнасяне по претенцията, който включва и изплащането на застрахователното обезщетение. Съдът не намира за основателни претенциите на жалбоподателя за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, като споделя изцяло изложеното от въззивния съд. Размерът на санкцията е ориентиран към минимума на предвиденото в закона, поради което са неоснователни твърденията на жалбоподателя за несъобразяване на характера на нарушението с тежестта на извършеното нарушение. Водим от горното АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-С.-град, ХVІІІ Касационен състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 27.11.2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5-и състав по нахд № 17811/2018 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.223 ГПК и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2 .