Р Е Ш Е Н И Е № 2527

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 38 състав, в публично заседание на 27.03.2019 г. в следния състав: СЪДИЯ: Т. Ж

при участието на секретаря К. С, като разгледа дело номер 13359 по описа за 2018 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145-178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.65, ал.4 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС).

Образувано е по жалба на Л.В.М. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], подадена чрез пълномощника й адвокат Х. В., срещу Заповед №РЛН-РД09-663 от 23.11.2018г., издадена от кмета на район "Л.” при Столична община.

С оспорената заповед се нарежда принудително изземване на общинско жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап.57, което се държи от жалбоподателката без правно основание.

Жалбоподателката моли за отмяна на заповедта като незаконосъобразна поради съществени нарушения на административно-произовдствените правила. Твърди, че ползва общинското жилище на основание настанителна заповед, която не е отменена и още е в сила. Сочи, че в заповедта за прекратяване на наемното правоотношение не се съдържа разпореждане за отмяна на настанителната заповед. Твърди, че и към настоящия момент продължава да живее в жилището заедно със семейството си и е изряден платец. Счита, че договорът за наем се е превърнал в безсрочен по силата на чл.239 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД) и следва да бъде прекратен с едномесечно предизвестие, а не с обжалваната заповед. Алтернативно, моли съдът да разпореди в жилището да остане да живее дъщеря й Т.С.Ж. и нейното семейство, тъй като тя не разполагат с друго жилище. Претендира разноски по делото.

Ответникът – кметът на район "М.” при Столична община, чрез процесуалния и представител юрисконсулт К., оспорва жалбата катонеоснователна по всички надеведени доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От приложената към делото административна преписка и събраните доказателства от фактическа страна се установява следното:

С. З №04-370 от 11.10.1985г., издадена от началника на Служба "Жилищно настаняване“ при Столичен народен съвет – район Л., жалбоподателката и семейството й са настанени в общинско жилище, находящо се в [населено място],[жк], 7-и микрорайон, бл.11-12, ет.4, ап.57. Въз основа на настанителната заповед е сключен Договор за наем от 11.07.2005г., в който жилището е посочено с адрес чл.730, вх.Б, ет.4, ап.57. Педставен е Акт за частна общинска собственост на жилището №9428/ 08.12.2015г., вкойто жилището е вписано с посочения в договора за наем адрес. Доколкото не е спорно между страните, а и жалбоподателят се позовава на настанителната заповед, съдът приема, че жилището, описано в настанителната заповед, и жилището, описано в договора за наем, са едно и също.

С. З №РЛН16-РД09-699 от 26.08.2016г. на кмета на район "Л.“ настанителната заповед е отменена и е прекратено наемното правоотношение. Заповедта е влязла в сила на 09.07.2018г., след като е потвърдена от две съдебни инстанции (Решение№1826/20.03.2017г.на Административен съд София-град по адм.дело №9492/2016г.; Решение №9382 от 09.07.2018г. на Върховния административен съд по адм. дело №6946/2017г.)

С Писмо изх.№РЛН18-ГР94-4009 от 23.10.2018г., съобщено по реда на чл.61 от АПК, на жалбоподателката е указан 7-дневен срок за добровололно жосвжбждаване на жилището.

С Констативен протокол от 07.11.2018г., съставен от служители на СО- район "Л.“, е установено, че жалбоподателката продължава да държи жилището. Констативният протокол не е съобщен на жалбоподателката.

Обстоятелството, жалбоподателката не желае да освобождава жилището и то се държи от нея и към момента на съставяне на констативния протокол, е безспорно. Това изрично се потвърждава и от жалбоподателката в изложеното в жалбата.

Въз основа на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение и на констативния протокол административният орган е издал обжалваната в настоящото производство заповед за изземване на общинското жилище.

В съдебното производство жалбоподателката представя фактура за предплатен наем за месеците април, май и юни 2019г. Представя също доказателства за състоянието на жилищната сграда, находяща се в [населено място], м.В., собственост на С.Ж.Ж. - Протокол от 17.05.2018г., съставен от комисия в [община].

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Заповедта е издадена от компетентния админстративен орган съгласно разпоредбата на чл.65 ал.2 от ЗОбС и при спазване на процедурата, уредена в Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО), приета от Столичния общински съвет.

В настоящото производство съдът е длъжен да прецени дали са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването на оспорената заповед.

С прекратяване на наемното правоотношение правното основание за държане на общинското жилище е отпаднало. Безспорно се установи, че жалбоподателката държи общинското жилище без правно основание, както и че не го е освободила доброволно нито в определения срок, нито към момента на съдебното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), общински имот, който се владее или държи без правно основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината, като в ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че в Столичната община и градовете с районно деление заповедите по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет. По отношение на Столична община, Столичен общински съвет е регламентирал в НРУУРОЖТСО, в чл. 34, ал. 1, че изземването на общински жилища, които се владеят или държат без основание, не се използват по предназначение, или необходимостта от които е отпаднала, се извършва със заповед на кмета на района, на чиято територия се намират.

Съгласно разпоредбата на 34, ал.2 от НРУУРОЖТСО заповедта за изземване се издава въз основа на констативен акт, в който се посочват данни за: собствеността, физическото или юридическото лице, което владее или държи жилището, основанието за това, предложението на кмета на СО (в определените от тази Наредба случаи), заповедта за прекратяване на наемното правоотношение или писмото, с което кметът на района е задължил самонастанените лица в определен срок доброволно да освободят жилището, и за неизпълнението на това задължение. Не е предвидена възможност и срок за възражения по констативния акт от лицето, което държи общинския имот, поради и което няма задължение за органа да му го съобщава. Констативният акт се съставя с цел да се установи държането на общинския имот, което в случая не е спорно. С несъобщаването на констативния акт правото на защита на жалбоподателя не се накърнява, тъй като той е имал възможност да се защити при оспорване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение и сам твърди, че продължава да живее в общинското жилище.

При наличие на влязла в сила заповед за отмяна на настанителната заповед и прекратяване на наемното правоотношение, в която е определен срок за доброволно освобождаване на жилището, административният орган не е длъжен да отправя повторно покана(писмо) за доброволно освобождаване. Покана се отправя задължително в случаите, когато лицата са се самонастанили в общински имот без да са имали настанителна заповед за това – аргумент от чл.34, ал.2 от НРУУРОЖТСО. Следователно начинът на съобщаване на писмото за доброволно освобождаване на общинското жилище – чрез поставянето му на таблото за обяви в сградата на общинската районна администрация, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Облигационните отношения между СО и жалбоподателката относно предпатения наем за месеците април, май и юни 2019г., както и състоянието на сградата, собственост на С.Ж.Ж. (без установена връзка с жалбоподателката, вероятон баща на дъщеря й – видно от бащиното и фамилно име) са неотносими към производството по изземване на общинско жилище, поради което съдът не обсъжда наведените фактически основания в тази връзка.

Съдът не разполага с правомощия да разпореди настаняване в общинското жилище на семейството на дъщерята на жалбоподателката Т.С.Ж.. Това е в компетентността на кмета на район "Л.“ – СО с издаване на индивидуален административен акт след оценка на жилищните потребности на семейството и редовно проведено административно производство.

Налице са предпоставките на чл.65, ал.1 от ЗОС и на чл.34, ал.1 от НРУУРОЖТСО. Оспорената заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Разноски:

При този изход на спора жалбоподателката дължи на ответника възнаграждение за процесуален представител в размер на 100 лева, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК (ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) и чл.24 от Наредба за правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 38-и състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.В.М. с ЕГН [ЕГН], срещу Заповед №РЛН-РД09-663 от 23.11.2018г., издадена от кмета на район "Л.” при Столична община.

ОСЪЖДА Л.В.М. с ЕГН [ЕГН], да заплати на Столична олщина – район "Л.“ разноски в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, подадена чрез административен съд С.-град в 14-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ:

Ключови думи
No law branches!