Р Е Ш Е Н И Е № 2538

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Трето отделение 55 състав, в публично заседание на 12.03.2019 г. в следния състав: СЪДИЯ: Д. С

при участието на секретаря К. С, като разгледа дело номер 10306 по описа за 2018 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 157 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (ДОПК).

Образувано е по жалба от "Е. Табако“ – Е. - [населено място], представлявано от Д.Й.Д. срещу Ревизионен акт № Р-22002217003856-091-001/08.02.2018г., потвърден с Решение № 1261/21.08.2018г., издадено от Директор на Дирекция "ОДОП" С., в оспорената част за установени задължения за довнасяне по ЗДДС на данък в размер на 93 112.39 лева, лихви върху тях в размер на 28 012.28 лева и по ЗКПО за корпоративен данък в размер на 40 402.76 лева и лихви в размер на 9 834.95 лева. Жалбоподателят оспорва РА като неправилен, издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че органите по приходите са тълкували определени факти и обстоятелства по начин, който противоречи на правилата на формалната и правна логика и който е довел до едно незаконосъообразно определяне на публични задължения за данъчнозадълженото лице. Моли да бъде отменен като незаконосъобразен и необоснован РА в обжалваната част. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна Директорът на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното: С. З №Р-22002217003856- 020-001/20.06.2017г., издадена от М.Й.С., на длъжност началник сектор "Ревизии“ в дирекция "Контрол“ при ТД на НАП С., /връчена на 03.07.2017г./, е възложено извършването на ревизия на "Е. Табако“ – Е. за определяне на задълженията по ЗДДС за периодите от 01.05. 2014г. до 30.04.2016г. и за корпоративен данък за периодите от 01.01. 2014г. до 31.12.2015г. С последваща Заповед за изменение №Р-22002217003856- 020-002/21.06.2017г., е уточнено, че ревизията се възлага в изпълнение на Решение №799/25.05.2017г. на директора на дирекция ОДОП С., с което на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен РА №Р-22221516005284-091-001/10.03.2017г., в частта на установените задължения по ЗДДС за периодите от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., м. 06.2016г. и в частта за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г. и 2015 г. с указания за извършване на повторна ревизия. С. З за изменение №Р-22002217003856-020-003/30.06.2017г. в обхвата на ревизията в частта по ЗДДС е добавен и период м. 06.2016г. С. З за изменение №Р-22002217003856-020-004/02.10.2017г. и №Р-22002217003856-020-005/.06.2017 г. в състава на ревизиращия екип е включен още един член и е определен срок за приключване на ревизията до 03.12.2017 г.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р- 22002217003856-092-001/09.01.2018 г., срещу който не е подадено писмено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизията приключва с РА №Р-22002217003856-091-001/08.02.2018г., издаден от М.Й.С., на длъжност началник сектор "Ревизии“ в дирекция "Контрол“ при ТД на НАП С. - орган, възложил ревизията, и В.С.Г., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. - ръководител на ревизията. С оспорения РА са установени задължения за довнасяне по ЗДДС на данък в размер на 93 112.39 лв., лихви върху тях в размер на 28 012.28 лв., за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 40 402.76 лв. и лихви върху тях в размер на 9 834.95 лв. Установените задължения за довнасяне в частта по ЗДДС произтичат от извършени корекции на декларирания резултат за всички ревизирани периоди вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС общо в размер на 93 112.39 лв. по фактури от доставчиците: [фирма], ЕИК[ЕИК]; [фирма], ЕИК[ЕИК]; [фирма], ЕИК[ЕИК]; [фирма], ЕИК[ЕИК]; [фирма], ЕИК[ЕИК]; [фирма], ЕИК[ЕИК]; [фирма], ЕИК[ЕИК]; [фирма], ЕИК[ЕИК]; [фирма], ЕИК[ЕИК]; [фирма], ЕИК[ЕИК]. Фактурите от [фирма] са с предмет на доставка транспортни, рекламни и консултантски услуги и доставка на офис оборудване. По отношение на документираните рекламни и консултантски услуги по фактури от [фирма] изводът на ревизиращите е, че не са представени съпътстващи документи за характера, начина на възлагане и приемане на резултатите от услугите, от кои лица са извършени и какво е последващото им предназначение. Не са налице доказателства относно изпълнението на договор от 01.03.2014г. за услуги по инвентаризации на търгуваните стоки и контрол на логистиката. Не е представен договор за счетоводни услуги с [фирма]. Фактурата от [фирма] е за консултантска услуга по договор за разработване на индивидуален достъп до уеб базиран модул за управление на документи в съответствие със спецификата на ревизираното дружество. Органите по приходите са приели, че липсват доказателства за реалното изпълнение и приемане на услугата. Всички фактури от останалите изброени доставчици са с предмет транспортни услуги. По отношение на спорните фактури за транспортни услуги е прието, че транспорт на стоки до клиенти на дружеството е извършен, но не от фактурираните в тях доставчици. Констатирано е, че "Е. Табако“ – Е. през ревизираните периоди разполага с транспортни средства и кадрова обезпеченост за осъществяването му и за ревизираните периоди са отчетени разходи за гориво. Отказаното право на приспадане на данъчен кредит по всички фактури е обосновано с извод за липса на реално осъществени доставки. Прието е, че по фактурите е налице абсолютна симулация и ревизираното лице, като получател не може да не знае, че не е получило услугите реално. Органите по приходите са приели, че доставчиците не са разполагали с необходимия трудов, технически и материален ресурс за осъществяване на фактурираните доставки. Допълнително установените задължения за корпоративен данък произтичат от извършени корекции в увеличение на декларирания финансов резултат за 2014 г. и 2015 г. на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО със суми, отчетени като разход по фактури от доставчиците: [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], Тап 74“ Е., [фирма], [фирма], [фирма], [фирма]. Отчетените разходи не са признати за данъчни цели въз основа на изводите за липса на реално осъществени доставки от изброените доставчици и липсата на документална обоснованост. РА е оспорен по реда на чл. 152 и следващите от ДОПК пред директора на ДОДОП – С. с жалба вх. № 53-06-1177/19.02.2018 г. по регистъра на ТД на НАП - С., във връзка с която е постановено Решение 1261/21.08.2018г., с което РА е изцяло потвърден. Изложени са мотиви, че издателите на спорните фактури не са доставчици на услугите, които отразяват, а жалбоподателят е бил наясно с недействителността на доставките. РА е оспорен по съдебен ред с жалба вх. № 53-00-153/14.08.2018 г., подадена чрез ДОДОП – С. до АССГ. Жалбата е депозирана в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от активно процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване акт и след изчерпване на задължителния административен ред за обжалване, с оглед на което, съдът приема, че правото на жалба е надлежно упражнено и депозираната жалба като редовна и допустима подлежи на разглеждане по същество. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и прието от съда като обективно. Съгласно заключението на ССЕ към фактурите, отразяващи процесните транспортни услуги са налични: фискални бонове, по които сумите съответстват на фактурите; приемо-предавателни протоколи между ревизираното лице и крайните клиенти – получатели на стоката /цигари/, както и между жалбоподателя и други транспортни фирми в качеството им на подизпълнител на транспортна услуга; товарителници, като последните не са подписани и подпечатани от изпращач и получател. Според експерта през проверявания период жалбоподателят е разполагал с три броя лекотоварни автомобила тип "баничарка“, които с оглед обема от работа и техническото им обслужване не винаги са били в състояние да поемат доставките на стоки до клиентите, което е наложило използване на спорните транспортни услуги. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи по съществото на правния спор: РA е издаден от компетентни органи по смисъла на чл.119, ал.2 ДОПК. РА е издаден в установената писмена форма, мотивиран е с посочване на фактическите и правни основания за издаването му, като съдържа и доспозитивна част в табличен вид с посочени основание, период и размер на установени данъчни задължения. Съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК РД е неразделна част от РА и в този смисъл изложените в него мотиви се ползват и като мотиви на РА. Не се установяват съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които са самостоятелно основание за отмяна на РА като незаконосъобразен.

Съдът намира, че оспорения РА е постановен при противоречие с материалния закон.

Доводите на жалбоподателя, че са налице всички предвидени в закона основания и предпоставки той да ползва правото си на данъчен кредит по издадените фактури, са основателни. Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчна фактура, а поставя изискването да е налице реално осъществена облагаема доставка. Легалната дефиниция на понятието данъчен кредит се съдържа в чл.68, ал.1 ЗДДС и това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В този текст законодателят е предпоставил облагаемата доставка като основно изискване, за да е налице правото на данъчен кредит. Аналогично е законодателното решение при регламентиране на спорното право в нормата на чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС. В тази разпоредба се съдържа правото на задълженото лице да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Вижда се, че и тук законът на първо място изисква да е осъществена реална доставка на стока и услуга. От гледна точка на формалната логика наличието на доставка съставлява положителен факт от обективната действителност. След като жалбоподателят черпи права от наличието на реална доставка, в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. От друга страна, констатацията на органа по приходите за липса на реални доставки съставлява едно умозаключение, отрицателен факт, който не съществува в обективната действителност, поради което предмет на проверка в процеса е дали са спазени процесуалните и логическите правила при изграждането му.

В случая органите по приходите са приели, че спорните транспортни услуги са извършени до клиенти на ревизираното дружество, но не и от фактурираните в тях доставчици. Без изрично да посочат от кого е осъществен транспорта по безспорно установените продажби на тютюневи изделия, ревизиращите двусмислено насочват към самото ревизирано дружество, тъй като то разполага с транспортни средства и кадрова обезпеченост за осъществяването му и за ревизираните периоди са отчетени разходи за гориво. Направени са напълно необосновани изводи, че по фактурите е налице абсолютна симулация и ревизираното лице, като получател не може да не знае, че не е получило услугите реално.

При симулативните /привидни/ сделки има съзнавано несъответствие между воля и изявление, тъй като страните изначално не желаят да настъпят правните им последици. Привидните сделки се сключват за да остане скрито за третите лица обстоятелството, кой е действителния титуляр на едно право, т.е. при привидните сделки е налице несъответствие между действителното и привидното положение. При привидните сделки винаги са налице две волеизявления – външно, което става достояние на третите лица и друго, с което се заявява, че страните не желаят да настъпи правното действие на сделката. Това са сделките сключени при т.н. абсолютна симулация. От гледна точка на ЗДДС, при сделки сключени в условията на абсолютна симулация, на практика доставка изобщо няма. Привидност е възможна и при хипотези на т.н. относителна симулация, при която страните сключват две сделки – прикрита и привидна, като са манифестирали външно само привидната сделка, като в същото време са искали и са целели последиците на прикритата сделка. Следва да се посочи, че както при абсолютната, така и при относителната симулация, привидните сделки са всякога нищожни. За разлика обаче от абсолютната симулация, при относителната симулация се прилагат правилата на прикритата сделка, стига да са налице условията за нейната действителност. В конкретния случай не може да се намери логично обяснение на тезата на ревизиращите за абсолютна симулация на процесните доставки. Не е спорно, че предметът на дейност на жалбоподателя е търговия на едро с тютюневи изделия, за което има издадено разрешение от Агенция "Митници“ и сключен корпоративен договор от 01.04.2013 г. за дистрибуторство с "К. Табако К. И., Гърция. Дружеството е един от основните дистрибутори на бранд "К.“ за България. За извършване на дейността няма собствена складова база, а търговията се извършва директно от склада на вносителя [фирма] до обектите на клиентите чрез собствен и нает транспорт. При ревизията е констатирано, че "Е. Табако“ – Е. разполага с 5 собствени транспортни средства, с част от които извършва транспортиране на стоки до клиенти. Според неоспореното заключението на ССЕ транспортните средства на дружеството през ревизирания период са 3 и не са били достатъчни за осъществяване на всички доставки, като се има предвид че те са извършвани из цялата страна: П., П., В., Д., Б., Л., В., Р. и пр.

Няма спор, че по отношение на процесните доставки на услуги, по които жалбоподателят е получател, е изпълнено условието по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактура/, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от същия закон, в който данъкът е посочен на отделен ред. Всички представени фактури са съдържат изискваните от закона реквизити, осчетоводени са редовно както при доставчика, така и при получателя (включени са в дневниците за покупки и дневниците за продажби), цената по тях е разплатена от дружеството ефективно, по тях е начислен ДДС и е ползвано право за приспадане на същия. Видно от представените по делото данъчни фактури, издадени от спорните доставчици, се установява, че към тях представени доказателства за плащане /фискални бонове/, товарителници, договори за транспортни услуги, договори за наем на транспортни средства и копия на регистрационни талони, оборотни ведомости, дневни отчети от регистрирани фискални устройства, ведомости за заплати, главна книга на счетоводни сметки, удостоверяващи извършеното осчетоводяване на доставките, писмени обяснения. Въз основа на изложеното съдът намира, че мотивите на органа по приходите са взаимно изключващи се: след като органът по приходите е установил, че доставките са изпълнени, но не и от фактурираните в тях доставчици. С оглед на горното намира, че обжалваният ревизионен акт в частта му с който на жалбоподателя са установени задължения за довнасяне по ЗДДС на данък в размер на 93 112.39 лв., лихви върху тях в размер на 28 012.28 лпо ЗДДС, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен в тази му част. Доколкото задълженията за довнасяне за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 40 402.76 лв. и лихви върху тях в размер на 9 834.95 лв., са определени върху незаконосъобразното непризнаване за данъчни цели на спорните доставки, следва да бъде отменен като незаконосъобразен РА и в частта му за допълнително установените задължения за корпоративен данък чрез увеличение на декларирания финансов резултат за 2014 г. и 2015 г. на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО със суми, отчетени като разход по фактури от доставчиците: [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], Тап 74“ Е., [фирма], [фирма], [фирма], [фирма].

Предвид изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, съдът намира за основателно. В хода на съдебното производство жалбоподателят е направил действителни разноски в размер на 4360 лв. /50 лева д.т., 400 лв. за ССЕ и 5640 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22002217003856-091-001/08.02.2018 г., издаден от М.Й.С., на длъжност началник сектор "Ревизии“ в дирекция "Контрол“ при ТД на НАП С. - орган, възложил ревизията и В.С.Г., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1261/21.08.2018г., издадено от Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за довнасяне по ЗДДС на данък в размер на 93 112.39 лв., лихви върху тях в размер на 28 012.28 лв., за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 40 402.76 лв. и лихви върху тях в размер на 9 834.95 лв.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП да заплати на "Е. Табако“ – Е., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица], представлявано от управителя Д.Й.Д. сумата от 4360 лева, представляваща сторените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

Ключови думи
No law branches!