Р Е Ш Е Н И Е № 2536

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, ХVІІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.03.2019 г. в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: Д.Г.Г Тафров

при участието на секретаря Г. Г и при участието на прокурора М. Ю, като разгледа дело номер 13581 по описа за 2018 година докладвано от съдия М. С, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208-228 от АПК във вр.чл.63 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Пенсионноосигурително акционерно дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район "С.“, [улица], срещу Решение от 31.10.2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно, отделение, 109-и състав, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № Р-10-202/20.03.2018 г. на Заместник председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност”, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 (хиляда) лева на основание чл. 23, ал. 2, т. 1, предложение първо във връзка с ал. 1, т. 1 от Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПМПЗФИ) за нарушение на чл. 19, § 1, предложение второ, б. "а”, във връзка с чл. 19, § 1, ал. 2 и чл. 19, § 1, ал. 3 във връзка с чл.19, § 8 от Регламент 596/2014 и имуществена санкция в размер на 1000,00 (хиляда) лева на основание чл. 23, ал. 2, т. 1, предложение първо във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗПМПЗФИ за нарушение на чл. 19, § 1, предложение второ, б. "а", във връзка с чл. 19, § 1, ал. 2 и чл. 19, § 1, ал. 3 във връзка с чл.19, § 8 от Регламент 596/2014. Касаторът поддържа допуснато касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон. Визира нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН при описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, които, при пренебрегването им от въззивния съд, били довели до несъответствие между действителното фактическо положение и наложеното наказание. Поддържаните несъответствия ангажирали административнонаказателната му отговорност за действия, които дружеството не било извършило. Претендира съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова за отмяна на НП. Ответникът по касационната жалба КФН оспорва жалбата чрез юрк. Г.. Излага съображения, че допуснатите незначителни технически грешки в АУАН са отстранени по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН при правилна индивидуализация на сделките чрез посочване на техния уникален номер. Претендира се оставяне в сила на решението на СРС.

Представителят на СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА счита жалбата за неоснователна. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-С.-град, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със съдебно решение от 31.10.2018 г. СРС, НО, 109-и състав по нахд № 8414/2018 г., е потвърдил НП Р-10-202/20.03.2018 г. на Заместник председателя на КФН относно наложена на ПОД [фирма] имуществена санкция в размер на 1000,00 (хиляда) лева на основание чл. 23, ал. 2, т. 1, предложение първо във връзка с ал. 1, т. 1 от Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПМПЗФИ) за нарушение на чл. 19, § 1, предложение второ, б. "а”, във връзка с чл. 19, § 1, ал. 2 и чл. 19, § 1, ал. 3 във връзка с чл.19, § 8 от Регламент 596/2014 и имуществена санкция в размер на 1000,00 (хиляда) лева на основание чл. 23, ал. 2, т. 1, предложение първо във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗПМПЗФИ за нарушение на чл. 19, § 1, предложение второ, б. "а", във връзка с чл. 19, § 1, ал. 2 и чл. 19, § 1, ал. 3 във връзка с чл.19, § 8 от Регламент 596/2014.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото показанията на актосъставителя А.В.У., както и писмените доказателства, представени с наказателното постановление, приобщени по реда на чл.283 НПК. Въз основа на тях е обосновал правен извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34 ЗАНН. Изложил е мотиви, че констатираните противоречия в акта при описанието на фактическата обстановка – погрешно посочване на вида на сделката - продажба, а не покупка, вида на ценните книжа – акции, а не облигации, на [фирма] в качество на лице, което е било задължено да уведоми емитента на ценните книжа, действително са налице, но същите не се отразяват на правото на защита срещу административнонаказателното обвинение. Фактическото обвинение не било неясно и правото на защита срещу него не била нарушена чрез нееднократното посочване на задълженото лица ПОД [фирма], качеството на ценните книжа като облигации, както и дата, номер и обем на ценните книжа по процесните сделки. Като е тълкувал относимите норми на чл. 3, § 1, т. 26, б. "г”, във връзка с т. 25, б. "а”, чл. 19, § 1, б. "а”, чл. 19, § 5, ал. 1 и чл. 19, § 8 от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (Регламент 596/2014), районният съд е приел, че жалбоподателят ПОАД "Ц.-СИЛА“ не е изпълнил задълженията си по отношение на двете сделки - № 20170612000725732 и № 20170629000564638 в предвидения законов срок, а именно до 15.06.2017 г. включително за първата и до 04.07.2017 г. включително, съответно за втората, поради което е потвърдил обжалваното НП с наложени санкции в минимален размер според чл.23, ал.2 от ЗПМПЗФИ. Изложил е доводи, че видът на ценните книжа не е от решаващо значение за изпълнение на задължението, а с оглед останалите коректно посочени индивидуализиращи елементи на сделката не се въвеждала неяснота за юридическия факт, от който възниквали задълженията. Формирал е изводи за липса на допуснати процесуални нарушения и за основание за приложение на чл.28 ЗАНН. Съобразно чл.218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение на СРС, НО, 109-и състав е валидно и допустимо.

На основание чл.220 АПК съдът възприема правилно установената от СРС фактическа обстановка: Според писмо вх. № 09-06-138 от 17.07.2017 г. от [фирма] за периода от 01.01.2017 г. до 05.07.2017 г. ПОАД "Ц.-СИЛА“ е сключило 2 сделки с емисия облигации на [фирма] (Ц.). Според справката и комплект документи от Ц., получени с писма вх. № 09-06-138 от 02.08.2017 г., за периода от 01.01.2017 г. до 05.07.2017 г. ПОАД "Ц.-СИЛА“ е сключило следните сделки: Номер

Номер на сделката Д. О бр. облигации Цена в лв. Сума в лв. Покупки/ Продажба 1 20170612000725732 12.06.2017 1 700 1991,709 3 385 905,3 покупка 2 20170629000564638 29.06.2017 1 700 1 995,374 3 392 135,8 продажба Видно от предоставените от Ц. (емитент) на 02.08.2017 г. документи, ПОАД "Ц.-СИЛА“ е посочено като лице, което е тясно свързано с лица, които изпълняват ръководни функции в Ц., съгласно списък, който емитентьт изготвя по реда на чл. 19, § 5, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 596/2014. Според извършени справки в Търговския регистър към Агенция по вписванията: член на Управителния съвет на Ц. е А.Д.К., който е и член на Надзорния съвет на ПОАД "Ц.-СИЛА“ и член на Управителния съвет на Ц. е С.М.С., който е и член на Управителния съвет на ПОАД "Ц.-СИЛА“. Според документите, постъпили в КФН на 02.08.2017 г. от Ц., съгласно изискванията на чл. 19, § 5, ал. 1 от Регламент 596/2014, банката е уведомила А. К. и С. С. (като лица с ръководни функции) за задълженията им по чл. 19 от Регламент 596/2014. От своя страна А. К. и С. С. са уведомили ПОАД "Ц.-СИЛА“ (като тясно свързано с тях лице) за задълженията му по чл. 19 от Регламент 596/214. Предвид изложеното административнонаказващият орган (АНО) е формирал извод, че "Ц.-СИЛА“, като лице, тясно свързано с лица, които изпълняват ръководни функции в Ц., е било задължено да уведоми писмено емитента Ц. за сключената на 12.06.2017 г. сделка №20170612000725732 с облигации на Ц., в срок от 3 работни дни, т.е. най-късно до 15.06.2017 г., тъй като с посочената сделка е преминат прага от 5 000 евро по чл. 19, § 8 от Регламент (ЕС) № 596/2014. Неизпълнението на задължението в посочения срок е квалифицирано като нарушение на чл. 19, § 1, ал.1, предл.2, б.“а“, във връзка с чл. 19, § 1, ал.2 и ал.3, вр. чл. 19, § 8 от Регламент (ЕС) № 596/2014. Идентично нарушение е констатирано за неизпълнение на задължението от ПОАД "Ц.-СИЛА“ да уведоми Ц. за сключена на 29.06.2017 г. за негова сметка сделка № 20170629000564638 в срок от 3 работни дни от нейното сключване, т.е. в срок до 04.07.2017 г. АНО е приел, че с неизпълнение на тези задължения ПОАД "Ц.-СИЛА“ е поставило в невъзможност емитента да уведоми обществеността за сключените сделки с емитирани от него финансови инструменти, с което е възпрепятствало достъпа на инвеститорите до информация за сделките на тясно свързани лица с ЮЛ, чиито ръководни функции се изпълняват от лице, което е член на управителния или надзорен орган на емитента. Това било основно право на инвеститорите, защитено от Регламент 596/2014, който целял създаване на единна и стабилна правна рамка, необходима за изграждане и поддържане на интегриран, ефикасен и прозрачен финансов пазар, с лоялни пазарни отношения. Изводите на СРС за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при описание на нарушенията в АУАН и в НП се споделят от настоящата инстанция. Според пар.58 от Преамбюла на Регламент №596/2014 една по-голяма прозрачност на сделките, извършвани от лицата, натоварени с ръководни дейности на равнище емитенти и, когато има такива, от лицата, тясно свързани с тях, представлява превантивна мярка срещу пазарната злоупотреба, особено злоупотребата с вътрешна информация. Публикуването на тези сделки за всяко едно лице като минимално изискване може също да бъде източник на много ценна информация за инвеститорите. Уведомленията за сделки, осъществени от лица, които изпълняват ръководни функции за тяхна собствена сметка или от лице, което е тясно свързано с тях, съставлява не само ценна информация за участниците на пазара, но също така представлява допълнително средство за компетентните органи за осъществяване на надзор над пазарите (пар.59 от Преамбюла на Регламент №596/2014). Използваният в нормативния акт термин "сделки“ потвърждава тезата на СРС, че еднократното неточно посочване на вида на сделката в НП не внася неяснота в административно наказателното обвинение до степен да накърни правото на защита на наказаното лице. Конкретното задължение е уредено в чл.19, пар.1, б.“а“ от Регламент № 596/2014, според който лицата с ръководни функции, както и тясно свързани с тях лица, уведомяват емитентите за всяка сделка, извършена за тяхна собствена сметка, свързана с акции или дългови инструменти на този емитент, или със свързаните с тях деривати или други финансови инструменти. В случая, касаторът не оспорва, както ръководното качество на А.Д.К. и С.М.С, по смисъла на чл.3, т.25, б.“а“ от Регламента, така и качеството си на "тясно свързано лице“ съгласно чл.3, т.26, б.“г“ от Регламента. Не е спорно и изпълнението на изискването по чл.19, пар.8 - параграф 1 се прилага за всяка последваща сделка след достигането на обща сума от 5 000 E. в рамките на една календарна година. От представените от [фирма] и от ИП [фирма] доказателства се потвърждават данните за извършена от ПОАД "Ц.-Сила“ на 12.06.2017 г. покупка на облигации с номер на сделката 20170612000725732 и на 29.06.2017 г. продажба на облигации с номер на сделката 20170629000564638 с номинална стойност 1 700 000 евро с емитент [фирма]. За тези си действия касаторът, в качеството си на "тясно свързано лице“, не е изпълнил задълженията си по чл.19, пар.1, б.“а“, вр. пар.2, 3 и 8 от Регламент _ 596/2014 г. да уведоми емитента Ц. за всяка сделка, извършена за негова собствена сметка, свързана с акции или дългови инструменти на този емитент. Спорно е описанието на нарушението в АУАН и в НП. В тази връзка касационната инстанция, в решаващия си състав, намира, че касаторът избирателно и без връзка с целите текстове на АУАН и НП цитира извадки от тяхното съдържание, които обаче не потвърждават тезата му, че описанието на нарушението в АУАН и НП е опорочено до степен да не отговаря на действителната фактическа обстановка и с това да затрудни правото му на защита. Тук е мястото да се посочи за неправилна тезата на касатора, че всяко нарушение на императивни процесуалните правила води до отмяна на акта, тъй като при процесуалните нарушения се поставя изискване за тяхната същественост. Именно това е основанието да се извърши съвкупна преценка на всички установени по спора обстоятелства и да се прецени, не само налице ли е процесуално нарушение, но дали то е съществено – дали е накърнило правото на защита на лицето или в резултат на него погрешно са установени фактите и обстоятелствата по случая. Правилно районният съдия е приел, че в настоящия случай такова съществено процесуално нарушение не се установява. Действително, в таблицата на стр.2 от АУАН погрешно първата сделка е посочена като продажба, а тя е покупка, и обратното – втората е посочена като покупка, а тя е продажба. В същата таблица, при наименованието на графите, е посочен "обем брой акции“, докато сделката касае облигации. Погрешно е посочено и името на задълженото лице като ЗАД [фирма], който е контрагент на касатора по процесните сделки. Следва да се посочи обаче, че всички други индивидуализиращи елементи на сделките, включително техните номера, дата, брой ценни книжа и тяхната стойност, са посочени коректно. Тези индивидуализиращи елементи на всяка от сделките според таблицата, обсъдени съвкупно с изцяло коректното им описание на стр.3 от АУАН, на която актосъставителят е описал извършените нарушения, правилно са навели районния съдия на извод за липса на съществено нарушение при описание на деянието, което да затрудни уличеното лице да разбере повдигнатото му административнонаказателно обвинение. Посочените на стр.2 от АУАН три погрешни факта не се отразяват на описанието на нарушението до степен, то да е неразбираемо и несъответно на действителната фактическа обстановка, както неправилно поддържа касаторът. Разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН предвижда възможност да се издаде НП дори при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Обосновано районният съд е приел, че това е сторено с обжалваното НП. В таблицата на постановлението видът на сделките е посочен коректно, а в текста му не се споменава ЗАД [фирма]. Описанието на двете нарушения в целия текста на НП, вкл. с позоваване на доказателствата, от които те се установяват, съответства на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. При изложение на фактическата обстановка и правната й квалификация на пет страници, посочването единствено на стр.5 от НП на сделката от 12.06.2017 г. като продажба (вместо покупка), а тази от 29.06.2017 г. като покупка (вместо като продажба), не се отразява на формираната от АНО воля относно номер, вид и стойност на сделките от 12.06.2017 г. и 29.06.2017 г., които са санкционирани. Твърдението на касатора, че е наказан за деяния, които не е осъществил, не съответства на цялостното им описание по АУАН и НП. По изложените съображения и като е достигнал до извод за липса на допуснати нарушения по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, районният съдия е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона и без да е допуснато касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. При липса на други касационни оплаквания същото следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

Водим от горното АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-С.-град, ХVІІІ-и Касационен състав

Р

Е

Ш

И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение от 31.10.2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 109-и състав по нахд № 8414/2018 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.223 АПК и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи
No law branches!