Р Е Ш Е Н И Е № 2517

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Трето отделение 51 състав, в публично заседание на 19.03.2019 г. в следния състав: СЪДИЯ: А. Ю

при участието на секретаря И. Я, като разгледа дело номер 867 по описа за 2019 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал. 5 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) /ЗДвП/. Образувано е по жалба на О.А.Т., подадена чрез адв. Ц. С., срещу Заповед № 18-4332-008845/27.12.2018г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. А от ЗДвП, издадена от началник група в отдел "Пътна полиция“ към СДВР, с която е наложена ПАМ – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца. В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи се, че основание за заповедта е погрешно съставен акт за установяване на административно нарушение № 189963 от 15.07.2017г., в който е констатирано, че друго лице - К.А.А. е управлявало собствения на жалбоподателката лек автомобил. Жалобоподателката твърди, че не е предоставяла превозното средство на К.А.А. за управление. Пояснява, че в началото на месец декември 2018г. е оставила колата си за ремонт в автосервиз, в който лицето А. е работило, като не е предоставяла документите на автомобила и не е разрешавала управлението му. Възо снова на това счита, че не са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед и мярката е незаконосъобразна, поради което моли за отмяната й. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв. С., който поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена.

Ответникът – началник група в отдел "Пътна полиция“ при СДВР не се явява, не се представлява и не излага становище по жалбата. Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 23.12.2018 г. около 01:15 часа К.А.А. управлявал по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]лек автомобил с марка Мерцедес Е270 с [рег.номер на МПС], собственост на жалбоподателката. Същият бил спрян за проверка от служители в ОПП-СДВР, при която било установено, че водачът на автомобила К.А.А. не притежава СУМПС. Установено било също, че собственик на превозното средство е О.А.Т.. За нарушението бил съставен АУАН № 146227/23.12.2018г. Въз основа на констатациите в него, на 27.12.2018г. Г.В.Б. издала процесната Заповед № 18-4332-008845, с която на О.А.Т. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. А от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца по отношение на притежавания от нея на автомобил Мерцедес Е270 с [рег.номер на МПС], и са отнети 2 броя регистрационни табели. Заповедта е връчена лично на жалбоподателката на 03.01.2019 г. Като доказателства по делото са приети административната преписка, както и представените с жалбата писмени доказателства по опис. По делото са събрани и гласни доказателства – показания на свидетеля Е.П.Т. – майка на жалбоподателката. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт от лице, което се явява негов адресат и за което актът е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от Г.В.Б. на длъжност "началник група" в отдел "Пътна полиция“ при СДВР, която като полицейски орган по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР е оправомощена по силата на Заповед № 513з-1618/26.02.2018 г. на директора на СДВР да прилага ПАМ от този вид. Процесната заповед е издадена в предвидената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 171, т. 2а, предл. последно от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС), както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В случая не е спорно по делото, че процесният лек автомобил е бил управляван на посочената в заповедта дата и час от друго лице – К.А.А. без същият да притежава СУМПС. Това обстоятелство е установено в съставения на К.А.А. акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който съгласно чл. 189 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него фактически констатации. Няма спор и по отношение на това, че жалбоподателката се явява собственик на превозното средство, спрямо което е приложена мярката. При тази фактическа обстановка прилагането на принудителната административна мярка в пълна степен съответства на материалния закон. По отношение твърдението на жалбоподателката, че е предоставила превозното средство за извършване на ремонт в автосерзив, в който К.А.А. работи, следва да се посочи, че на първо място, то не е подкрепено с никакви доказателства, не е посочен дори адрес на предполагаемия автосервиз, поради което това твърдение не може да бъде разглеждано по друг начин, освен като защитна теза на страната. Съдът не кредитира и показанията, дадени от свидетеля Т., тъй като същите са дадени от лице, което е в близка родствена връзка с жалбоподателката ( нейна майка) и следователно не би могло да се счита за безпристрастно и незаинтересовано от изхода на делото. Освен това показанията на св. Т. не се основават на пряко възприятие на фактите и обстоятелствата, свързани с предполагаемото оставяне на автомобила в сервиза, а на сведенията, дадени от друго лице - дъщерята на свидетелката. Дори и обаче да беше установено по делото, че обстоятелствата, при които превозното средство се е оказало в управлението на К.А.А. действително са се осъществили така, както се твърди, и че автомобилът е бил предоставен за извършване на ремонт, а не за управление, то това не би било основание за неприлагането на ПАМ, съответно не би се отразило на законосъобразността на заповедта, тъй като разпоредбата на чл.171,т.2а, предл. последно от ЗДвП не обвързва налагането на тази мярка с определено поведение (напр. предоставяне за ползване на фактическо или правно основание) или субективно отношение (вина) на собственика на превозното средство. Необходима и достатъчна предпоставка, за да се пристъпи от спиране от движение на моторното превозно средство в последната хипотеза на чл.171,т.2а от ЗДвП е автомобилът да се управлява от лице, което не е негов собственик и не притежава свидетелство за управление. В случая тези обективни предпоставки са налице, поради което оспорената заповед е издадена в пълно съответствие с материалния закон.

Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, като са приложени правилно относимите материалноправни разпоредби и не е налице противоречие с целта на закона. Тъй като не се констатира незаконосъобразност на оспорената заповед на основанията, посочени в чл.146 от АПК, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд София – град, IIІ отделение, 51 състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.А.Т. срещу Заповед № 18-4332-008845/27.12.2018г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. "а" от ЗДвП, издадена от началник група в отдел "Пътна полиция“ към СДВР. Решението е окончателно.

СЪДИЯ:

Ключови думи
No law branches!