Р Е Ш Е Н И Е № 2532

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, ХVІІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.03.2019 г. в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: Д.Г.Г Тафров

при участието на секретаря Г. Г и при участието на прокурора М. Ю, като разгледа дело номер 13463 по описа за 2018 година докладвано от съдия М. С, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208-228 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр.чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Е.В.М. от [населено място], ул "Ц. А. І“, №15, срещу Решение № 537724 от 19.11.2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121-и състав по нахд № 13424/2018 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 18-4332-011871 от 22.06.2018 г., издадено от началник на отдел “Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП и са му отнети 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и неправилно установена фактическа обстановка. Поддържа се, че на цитираната в АУАН и НП дата на 02.06.2018 г., около 02:40 часа, касаторът не е управлявал посочения товарен автомобил, тъй като не притежава такъв автомобил. Извежда се извод, че не е установено нарушението. Касаторът претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на СРС и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба началник отдел “Пътна полиция” при СДВР не взема становище по жалбата.

Представителят на СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА счита жалбата за основателна. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-С.-град, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания прилагайки нормата на чл.218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със съдебно решение от 19.11.2018 г. СРС, НО, 121-и състав по нахд № 13424/2018 г., е потвърдил НП № 18-4332-011871 от 22.06.2018 г., издадено от началник на отдел “Пътна полиция” при СДВР, с което на Е.В.М., ЕГН [ЕГН], на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП и са му отнети 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е събрал като доказателства по делото показанията на актосъставителя Д.М.Т. и писмените доказателства от административно-наказателната преписка, приобщени по реда на чл.283 НПК. Въз основа на тях е обосновал правен извод, че АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни длъжностни лица, съдържат всички необходими реквизити според чл.42 и чл.57 ЗАНН, без при съставянето им да са допуснати съществени процесуални нарушения. От материална страна съдът е намерил, че жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП, възприето лично от свидетеля-очевидец Д. Т. и доказано чрез неговите показания. Обстоятелството относно собствеността на управлявания автомобил е намерил за ирелевантно към спора, с което е обяснил липсата на проявена от съда активност по изискване от КАТ на справка за това. Наложеното наказание намерил за съответстващо на чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване. Вменената за нарушена норма на чл.6, т.1 ЗДвП урежда императивно задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая, на касатора е наложено наказание за това, че на 02.06.2018 г., около 02:40 часа, като водач на товарен автомобил УАЗ 452 Д, с рег. [рег.номер на МПС], в [населено място], по [улица], с посока на движение от [улица]към [улица]на кръстовището с [улица], навлиза и преминава на забранен сигнал на светофарната уредба, работеща в режим.

Значението на регулирането на движението на ППС със светлинни сигнали е уредено в чл.31, ал.7 от Правилник за приложение на ЗДвП и чл. 7, т. 1, б. "б. " от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали. Забраната за преминаване на червен сигнал, освен нормативно установена, е и общоизвестна. Защитата на касатора е, че не е собственик и на посочената дата не е управлявал товарен автомобил УАЗ 452 Д, с рег. [рег.номер на МПС], Правилна е тезата на въззивния съд, че наказанието е наложено на лицето не като собственик, а в качеството му на "участник в движението" по смисъла на пар.8, т.28 от ДР на ЗДвП, т.е. като лице, което се намира на пътя и със своите действия или бездействия оказва влияние на движението по пътя, вкл. водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Ето защо евентуална активност на решаващия съд да събере доказателства относно собствеността на автомобила не би довела до изясняване на спора от фактическа страна. Обосновано в тази връзка районният съд е кредитирал показанията на актосъставителя като очевидец на нарушението. В АУАН нарушителят е индивидуализиран с три имена, ЕГН и постоянен адрес, които съответстват на правомощията на длъжностното лице да установи тези данни по представен документ за самоличност. Касаторът не поддържа теза, нито представя доказателства, за подаден сигнал за изгубване на документа си за самоличност. В АУАН, както и по реда на чл.44, ал.3 ЗАНН, не са вписани възражения, нито са постъпили допълнителни такива. Подписът за нарушител в АУАН напълно съответства на този в подадените до СРС и до АССГ жалби. По изложените съображения Административен съд София град намира, че районният съд е направил обоснован анализ на доказателствената съвкупност, при който правилно е кредитирал последователните, изчерпателни и логични показанията на актосъставителя, които се потвърждават от писмените доказателства от административнонаказателната преписка. Защитната теза на нарушителя относно собствеността на автомобила, освен че е ирелевантна, не би променила правилно установените от СРС факти и обстоятелства. Действително, в АУАН и НП Е.В.М. е посочен като собственик на товарния автомобил, но това обстоятелство не е релевантно към състава на вмененото му нарушение. Касационната инстанция споделя довода на първостепенния съд, че посочването му като собственик на автомобила не е затруднило правото на защита на уличеното лице да разбере вмененото му нарушение – навлиза и преминава на забранен сигнал на светофарната уредба, както и да организира защитата си срещу наложеното наказание, което се потвърждава от подадените до СРС и АССГ редовни и допустими жалби. Доводите на лицето, че на 02.06.2018 г., около 02:40 часа, в [населено място], не е управлявал посочения в АУАН и НП товарен автомобил, не се подкрепя от индивидуализацията му чрез три имена, ЕГН и постоянен адрес в тази документи, които той е подписал без възражения. В този смисъл е константната практика на АССГ в решение № 3360 от 21.05.2018 г. по адм. д. № 2459/2018 г, решение № 6552 от 09.11.2018 г. по адм. д. № 4230/2018 г., решение № 7160 от 30.11.2018 г. по адм. д. № 7823/2018 г., решение № 2872 от 27.04.2018 г. по адм. д. № 757/2018 г., решение № 3948 от 13.06.2018 г. по адм. д. № 4348/2018 г., решение № 2309 от 04.04.2018 г. по адм. д. № 1325/2018 г. Необосновано касаторът се опитва да вмени процесуално бездействие на съда при издирване на обективната истина относно действителния собственик на автомобила. Касационната инстанция приема, че районният съдия е изпълнил задължението си за разкриване на обективната истина по делото (чл.13 НПК), като е постановил решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото (чл.14 НПК). Събраните доказателства са пълни, безпротиворечиви и категорично и несъмнено установяват, че касаторът е нарушил задълженията си по чл.6, т.1 ЗДвП. Районният съдия не е тълкувал превратно събраните по делото доказателства, нито е допуснал нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е формирал правилен извод, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна съставите на вмененото му нарушение, като наложеното наказание е в законовоустановения размер.

Водим от горното АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - С.-град, ХVІІІ-и Касационен състав

Р

Е

Ш

И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 537724 от 19.11.2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121-и състав по нахд № 13424/2018 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.223 АПК и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.