Р Е Ш Е Н И Е № 2507

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Първо отделение 69 състав, в публично заседание на 15.03.2019 г. в следния състав: СЪДИЯ: М. С

при участието на секретаря Г. Г и при участието на прокурора М. Ю, като разгледа дело номер 842 по описа за 2019 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203-207 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Делото е образувано по искова молба на Н.С.И., ЕГН [ЕГН], чрез адв. Д. П., срещу Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) [населено място], с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, за процесуално представителство и осъществена адвокатска защита по нахд № 933 за 2018 г. по описа на Районен съд (РС) Горна О., 1-ви състав, по което с решение № 585 от 13.12.2018 г. е отменен Електронен фиш (ЕФ) серия К № 0935183 относно наложено наказание "глоба“ на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП). В съдебно заседание ищецът не се явява лично, а се представлява от адв. П., който заявява, че поддържа предявените искове и претендира присъждането на разноски. Ответникът – ОД на МВР [населено място], в съдебно заседание не се представлява. В отговор на исковата молба с вх. № 6551 от 01.03.2019 г. от юрк. С. Г., исковата претенция се оспорва, като се заявява, че от ищеца не са претърпени претендираните имуществени вреди. Навеждат се подробни съображения в полза на поддържаната теза, тъй като електронният фиш не бил административен акт по смисъла на чл.1 ЗОДОВ, не била налице причинно следствена връзка между заплатеното адвокатско възнаграждение и оспорването на ЕФ, не било установено реално заплащане на възнаграждението за адвокат в производството пред РС В.Т.Т се прекомерност на заплатеният адвокатски хонорар, в съдебните производства, както пред РС В. Т, така и в настоящото.

Софийска градска прокуратура в съдебно заседание се представлява от прокурор Ю., който заявява, че исковата претенция е основателна. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. град, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното: Издаден е Електронен фиш серия К № 0935183 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на 31.05.2015 г., в 14:37 часа, в ПП I-4 в/на В.-С. км. 161+900 в посока [населено място], при посочено ограничение на скоростта 60 км/ч за извън населено място. Нарушението е установено и заснето с видеосистема TFR1-M и отчетен толеранс от 3%. Посочено е, че с МПС лек автомобил "ШКОДА РУМСТЪР“ с рег. [рег.номер на МПС] е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1- M № 604. Установена е стойност на скоростта от 104 км/ч и като превишение е посочена скоростта от 46 км/ч. Посочен е собственик, на когото е регистрирано МПС-то – Н.С.И., както и че е извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. За нарушението е наложено административно наказание "глоба“ в размер на 200 лв. Издаденият електронен фиш е оспорен пред Районен съд Г. О по реда на ЗАНН. Образувано е АНД № 933/2018 г. по описа на РС Г. О, 1-ви състав, производството по което е приключило с постановяването на решение № 585 от 13.12.2018 г, с което обжалваният електронен фиш е отменен. Решението не е оспорено и е влязло в законна сила на 18.01.2019 г. В производството по делото пред РС Г. О Н.С.И. е представляван от адв. Д.Х.П., видно от представените по АНД № 933/2018 г. по описа на РС Г. О, 1-ви състав договор за правна защита и съдействие и пълномощно. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Искът е допустим. Той е предявен след отмяната на акта по съдебен ред съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК. Насочен е срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт се твърди, че са причинени имуществени вреди съобразно чл. 205 от АПК. Разгледан по същество е основателен. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вреди, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност. Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обективна и безвиновна. За да бъде ангажирана отговорността на държавата или общините за вреди, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на три предпоставки: 1. Незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред; 2. Настъпила в сферата на ищеца имуществена или неимуществена вреда; 3. Причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен акт и настъпилата в сферата на ищеца имуществена или неимуществена вреда. Електронният фиш не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, но съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г., ОСКГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. Определящ е основният характер на дейността на органа, издател на акта. В съдържанието на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е посочено изрично понятието "административна дейност“. Дейността по административно наказване, макар по същността си да е правораздавателна, е свързана със защита на реда в областта на държавното управление съгласно чл. 6 от ЗАНН, поради което представлява санкционираща управленска дейност. Тя е форма на административна дейност, осъществява се по административен ред чрез властнически методи, въз основа на законоустановена административно-наказателна компетентност. Електронният фиш се издава от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е резултат от административна дейност по налагане на санкции. Той се издава в рамките на административно-наказателна компетентност на органите, установена от закона и в рамките на административната им правосубектност. По съдържанието си издаването на електронен фиш представлява изпълнение на административна дейност. Съдът намира, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е акт, издаден в резултат на административна дейност, който е отменен по съответния ред. И. Е фиш К № 0935183 от 31.05.2015 г. е оспорен по предвидения в ЗАНН ред пред компетентния съд – Районен съд Г.О.С решение № 585 от 13.12.2018 г., влязло в законна сила на 18.01.2019 г., съдът е отменил акта като незаконосъобразен.

В производството пред РС Г. О е представен Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 21.11.2018 г., в който е отразено, че адв. Д. П. оказва правна помощ, изразяваща се в представителство на Н.С.И. по АНД № 933/2018 по описа на РС Г.О.В от съдържащите се в кориците на АНД № 933/2018 г. доказателства адв. Д. П. е осъществил процесуално представителство на Н. И.. Подадената до РС горна О. жалба срещу издадения електронен фиш е подписана от адв. Д. П., както и молба, депозирана по делото с регистрационен индекс 13580 от дата 23 ноември 2018 г. с приложено към нея пълномощно, договор за правна защита и съдействие, както и списък по чл.80 ГПК. С. То решение № 2/03.06.2009 г. на ОСК на ВАС в производството пред районния съд по оспорване на електронен фиш по реда на ЗАНН не се присъждат разноски в полза на нарушителя, ако електронният фиш бъде отменен. Поради това районният съд няма възможност да присъди на адвоката дължимото му възнаграждение за оказване на правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. За жалбоподателя е налице непосредствена имуществена вреда, изразяваща се в заплатеното възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. Изпълнена е и втората предпоставка за ангажиране на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Относно третата предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСК на ВАС при предявяване пред административните съдилища на искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни електронни фишове изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В случая с оглед характера на производството по ЗАНН разноски не могат да се присъдят от РС Г.О.Е защо и противно на възражението на ответника, единственият път за защита е по реда на ЗОДОВ, вкл. по аргументите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г., ОСКГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. По силата на чл.36, ал.1 ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА) адвокатският труд е възмезден. Разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗА изисква размерът на възнаграждението да бъде справедлив и обоснован и не по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. Минималното адвокатско възнаграждение съгласно по чл.18, ал.2, вр. ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 300 лв. Удостовереното в договорът за правна защита и съдействие възнаграждение от 300 лв. е в минималния по Наредба № 1/2004 г. размер. Съдът няма основания да не кредитира този размер като реално заплатен, още повече, че договорът за правна защита и съдействие по нахд 833/2018 г. по описа на РС Г. О има характер на разписка за получената сума. В идентичен смисъл са мотивите на ТР № 1/2017 г. на ОСС на ВАС – спазвайки принципа на справедливост и съразмерност, следва да се присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) - да е "обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В случая, претендираният размер на адвокатско възнаграждение, определено в минимума по Наредба № 1/2004 г., е обоснован и справедлив в цитирания по-горе смисъл. Още повече, че възникването и признаването на право на обезщетение от непозволено увреждане не е функция и не зависи от неговия претендиран размер. Основно задължение на съда при тези производства е първо да установи дали искането се основава на действително настъпил в житейския мир правно релевантен факт - издадено незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар, и едва след това да установи неговия действителен размер. В случая са налице всички изискуеми предпоставки – налице е отменен електронен фиш по нахд № 933/2018 на РС Г. О с помощта на адвокатската защита на адв.П., като заплатеното възнаграждение е обосновано, справедливо и съразмерно, доколкото почти съвпада с минималния размер по Наредба № 1/2004 г.

Потърсената адвокатска помощ е пряка и непосредствена последица от издадения акт, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административно-наказващия орган. Вярно е, че ползването на адвокатска помощ не е задължителна предпоставка за обжалване на акта, но е обичайна практика. Логично и разбираемо е да се прибегне до ползване на експертни правни знания във връзка със съдебното оспорване на неблагоприятния акт.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен изцяло. Сумата се претендира със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 24.01.2019 г., която предвид акцесорният й характер и основателността на главната претенция следва да се присъди. С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 10 лв. за заплатена държавна такса и такива следва да бъдат присъдени. Претенцията за присъждане на разноски за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция е неоснователна, тъй като процесуалният представител на ищеца претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, без обаче по делото да са представени доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Д. П., с оглед на което същото не следва да бъде присъждано. Водим от горното и на основание чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, Административен съд София-град, І отделение, 69 състав РЕШИ: ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място] да заплати на Н.С.И., ЕГН [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес [населено място], [улица], вх. А, ет.3, ап. 20, на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди от 300 /триста/ лв., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 10 /десет/ лв. разноски за държавна такса. Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Върховен административен съд.

СЪДИЯ: