Р Е Ш Е Н И Е № 2514

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Първо отделение 5 състав, в публично заседание на 28.03.2019 г. в следния състав: СЪДИЯ: В. Н

при участието на секретаря М. Г, като разгледа дело номер 11881 по описа за 2018 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 – 161 от ДОПК. Образувано е по жалба на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със съдебен адрес - [населено място], [улица], чрез управителя Д. Д., срещу Ревизионен акт № Р-22221917001419-091-001 / 02. 03. 2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 707 / 23. 05. 2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП”.

В жалбата се излагат съображения, че обжалвания ревизионен акт /РА/ е незаконосъобразен, поради неправилно прилагане на материалния закон, тъй като всяко предприятие само определяло стандартите си за бракуване на стоки. Бракуваните от негова страна стоки, били с изтекъл срок на годност, поради което нямало начин как да се пуснат в търговската мрежа. Счита, че не е налице недобросъвестно поведение от негова страна. Не представя писмени бележки в указания от съда срок. Няма искане за присъждане на разноските по делото.

Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика - С., чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Не представя писмени бележки в указания от съда срок.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С.-ГРАД след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221917001419-020-001 от 13. 03. 2017 г., издадена от В. В., като заместник на Д. Д., съгласно Заповед № УЧР-104 / 20. 02. 2017 г., изменена със ЗВР № Р-22221917001419-020-002 / 15. 06. 2017 г. и ЗВР № Р-22221917001419-020-003 / 13. 07. 2017 г., издадени от Д. Д., на длъжност началник сектор "Ревизии“ - оправомощена със Заповед № РД-01-369 / 30. 03. 2016 г. на директора на ТД на НАП С., е възложено извършването на ревизия на [фирма], за определяне на задълженията по ЗДДС за периода 01. 11. 2016 г. – 31. 01. 2017 г. Ревизията е следвало да завърши до 15. 08. 2017 г.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад № Р-22221917001419-092-001 / 04. 01. 2018 г. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, не са постъпили писмени възражения. Ревизията е приключила с Ревизионен акт /РА/ № Р-22221917001419-091-001 / 02. 03. 2018 г., издаден от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията, като е връчен на електронен адрес на дружеството на същата дата. С жалба вх. № 53-06-1845 / 19. 03. 2018 г., пусната чрез пощенски оператор на 16. 03. 2018 г., видно от приложената (стр. 68) разписка, е оспорен РА по административен ред. С решение № 707 / 23. 05. 2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП”, оспорения РА е потвърден в обжалваната част. Решението е връчено на 28. 05. 2018 г.

С жалба вх. № 53-04-407 / 12. 06. 2018 г. издадения РА е оспорен и по съдебен ред.

С атакувания в настоящото съдебно производство Ревизионен акт № Р-22221917001419-091-001 / 02. 03. 2018 г., издаден от органи по приходите при ТД НАП С., в частта потвърдена с Решение № 707 / 23. 05. 2018 г., на директора на Дирекция "ОДОП”, на жалбоподателя [фирма], [населено място], са определени задължения по ЗДДС в общ размер на 18 350,01 лв. за бракувани стоки през м. 01. 2017 г.

При така установените факти, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С.-ГРАД обосновава следните правни изводи: Обжалва се в срок, подлежащ на обжалване ревизионен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Обжалваният ревизионен акт, е издаден от компетентен орган в кръга на определените му в закона правомощия. Видно е, че РА е подписан с електронен подпис, като по делото са представени доказателства за наличието на квалифициран електронен подпис на ревизиращия екип, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожност на РА.

При издаването му обаче, е допуснато твърдяното от жалбоподателя нарушение на материалния закон.

С оспорения РА, е начислен ДДС в размер на 18 350,01 лв. за бракувани през м. 01. 2017 г. стоки. В хода на ревизията, е установено, че през м. 01. 2017 г. дружеството жалбоподател е бракувало различни видове пилешки продукти на обща стойност 91_750,49 лв., поради изтекъл срок на годност и нарушена опаковка. Установено е също така, че през ревизирания период дружеството е извършвало търговия на дребно в магазини за хранителни стоки в осем търговски обекта и една складова база. Във връзка с извършеното бракуване на хранителни стоки, от жалбоподателя е утвърден фирмен стандарт от 04. 01. 2017 г., като впоследствие е издадена заповед от управителя на дружеството за определяне на комисия за извършване бракуването на материални запаси /МЗ/ - Заповед №1/23.01.2017 г. Съставен е протокол за бракуване на материални запаси № 1 /31.01.2017 г. за констатираните от членовете на комисията обстоятелства и дадено предложение бракуваните стоки да се складират в отделно хладилно помещение и при първа възможност предадени на екарисаж.

Представен е сключен договор от дата 03.01.2017 г. между [фирма] и [фирма], съгласно който [фирма] се задължава срещу възнаграждение да съхранява, извозва и предава на екарисаж стоки, собственост на жалбоподателя. Приложени са уведомителни писма, търговски документи, потвърдителни бележки и фактури от м. 08.2017 г., м. 09.2017 г., м. 10.2017 г. и м. 11.2017 г., издадени на [фирма] и от [фирма], като последното дружество е съставило потвърдителни бележки за получени от [фирма] странични животински продукти.

На базата на представените приемо-предавателни протоколи, изготвени през м. 01.2017 г., органите по приходите са приели, че в случая са бракувани стоки /пилешки продукти/ преди изтичане срока им на годност, за който брак не е начислен ДДС. Съгласно протоколите, на 03.01.2017 г. [фирма] предава на [фирма] за унищожаване пилешки продукти със срок на годност 04.01.2017 г., на 13.01.2017 г. са предадени за унищожаване пилешки продукти със срок на годност от 14.01.2017 г. до 24.01.2017 г. и на 20.01.2017 г. са предадени за унищожаване пилешки продукти със срок на годност 28.01.2017 г.

При тези данни от страна ревизиращия екип и от страна на решаващия орган, е прието, че следва да се начисли ДДС на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, върху стойността на бракуваните стоки, като корекцията е извършена през данъчния период, през който стоките са бракувани – м. 01.2017 г.

Съдът намира тези изводи за неправилни и незаконосъобразни. Съгласно чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт. Безспорно е установено в хода на ревизията, че дружеството извършва търговска дейност в осем магазина за хранителни стоки, като притежава и складова база, което предполага наличието на значителен приток и разход на разнородни стоки. В конкретния случай е извършено бракуване на стоки, поради изтекъл срок на годност. В действащия ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) не е предвидено в такива случаи, да се съставя конкретен акт за брак. Видно е, че със заповед на управителя на дружеството, е определена нарочна комисия и е извършена практически частична инвентаризация по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗСч. Комисията е съставила протокол за бракуване на материални запаси № 1 /31.01.2017 г., като е предвидено стоките определени за бракуване да се съхраняват отделно. Представени са също така договор с [фирма], съгласно който това дружество се задължава срещу възнаграждение да съхранява, извозва и предава на екарисаж стоки, собственост на жалбоподателя, както и приемо-предавателни протоколи за предаването на стоката. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на [фирма], при която са установени горепосочените обстоятелства, както и наличието на транспортни средства в това дружество, позволяващи му да извърши транспорта на бракуваните стоки. Представен е също така договор между [фирма] и [фирма] за наем на склад, в който са съхранявани бракуваните стоки, както и фактура за наема на този склад. Налице са и потвърдителни бележки издадени от [фирма], за получени от [фирма] странични животински продукти, които да бъдат унищожени, търговски документи за транспортиране на тези стоки, както и фактури за заплащането на извършените услуги. От страна на НАП са публикувани няколко разяснения относно прилагането на ЗДДС във връзка с бракуването на стоки, поради изтекъл срок на годност, като всички предвиждат, че за да е приложима хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС следва да са изпълнени две предпоставки: 1. да съществува документално доказана връзка между бракуваното количество и определена партида стоки. Изпълнението на това условие се установява, като в протоколите за брак се посочи конкретната партида, подлежаща на бракуване, и същевременно, водената от лицето счетоводна отчетност дава възможност за контрол на изписването на материалните запаси по партида и 2. бракът на стоките да е в резултат на изтичане срока на годност, определен съгласно изискванията на нормативен акт.

Съдът намира, че в конкретния случай, безспорно е налице втората предпоставка. Съгласно чл. 20, ал. 1 от Закон за храните съществува изрична забрана за търговците на храни да предлагат на пазара храна, която не е безопасна за консумация от потребителите, уврежда или може да увреди здравето на хората и такава, която не е годна за консумация от хора. В § 1, т. 34 от ДР на ЗХ се съдържа легална дефиниция на понятието "негодна храна за консумация от човека“, в което се включва израза "изтекъл срок на трайност“.

Процесните стоки представляват храни (различни видове пилешки продукти) и при наличието на изричната забрана, регламентирана в чл. 20, ал. 1 ЗХ, след изтичане срока им на годност, или изтичащ в близките дни (в рамките на 2-3 дни) те не могат да бъдат предлагани на пазара. Представеният с жалбата до съда, БДС относно месо от птици, разфасовка за кулинарни цели не налага различен извод. Видно от т. 3.5, всяка опаковка следва да съдържа условия и срок на съхранение. В т. 3.6 от същия стандарт е предвидено съхранение на пресни продукти в хладилни камери до 48 часа, а замразените такива до 2 месеца. Видно е също така, че преди извършеното бракуване на стоки, дружеството жалбоподател е утвърдило фирмен стандарт за естествени фири, както и процедурата за тяхното установяване и бракуване. В същото време е безспорно, че в търговските документи за закупуването на стоката от страна [фирма] е посочен срока на годност на продукцията и партидния им номер. Действително в протоколите за брак, не е посочен партидния номер на бракуваните стоки, но съдът намира, че е налице и първата предпоставка за законосъобразното прилагане на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС.

Както беше посочено по-горе са налице всички необходими документи, за спазване на процедурата по бракуване. Утвърден е фирмен стандарт, назначена е комисия, която е изготвила протокол за брак. Налице са договори и протоколи за предаването на стоката на

[фирма], което се е задължило да я съхранява срещу възнаграждение, като от своя страна разполага с машина за транспорт и нает склад (представен договор и фактура за заплащане), като освен това са налице и транспортни документи и потвърдителни бележки, че [фирма] е приело стоката за екарисаж. В същото време, за доказване на идентичността на стоката по партиди и съответно срока и на годност, по делото е изслушано и прието, неоспорено от страните, заключение по съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с останалия събран по делото доказателствен материал. Видно от заключението на вещото лице, бракуваните стоки, при придобиването им са заведени под определени номера партиди и но същите партиди са бракувани. При разпита на вещото лице в съдебното заседание на 14. 02. 2019 г., както и при допълнителния такъв на 28. 03. 2019 г., вещото лице сочи, че счетоводството на дружеството се води аналитично, по стойности, но такава е обичайната практика при търговци с голям брой разнородни продукти. Вещото лице обаче е категорично, че за доставените стоки по партиди има информация, че по същите партиди са бракувани.

При това положение, съдът намира че е налице и другата предпоставка, за да е приложима хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС - съществува документално доказана връзка между бракуваното количество и определена партида стоки. Видно е, че вещото лице е приложило към заключението си (стр. 280) справка стоков поток – бракувани стоки за месец януари 2017 г., като в табличен вид подробно са описани постъпилите стоки, тяхното количество и партиден номер, доставна стойност, продадено количество от тях, както и бракуваните. Действително така изготвената справка е по данни предоставени от жалбоподателя, но това не значи, че същите са неверни. В хода на ревизията, както и в настоящото производство не са наведени никакви доводи, че счетоводството на дружеството жалбоподател е нередовно водено. Напротив, видно от заключението на вещото лице, същото сочи, че счетоводните операции са записани редовно, като стоковия поток дава информация как се движат стоките. В случая на базата на представените доказателства и на базата на изготвеното заключение на вещото лице, съдът намира, че безспорно е доказано извършеното бракуване на стоките, поради изтекъл срок на годност, поради което на основание чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, не следва да се извършва корекция на ползвания данъчен кредит. Съдът намира за неоснователни доводите изложени в решението на решаващия орган, че при бракуването на стоките, следвало да имало представител на органите за здравен и санитарен закон, тъй като такова изискване в закона няма и освен това едва ли е възможно реално да е осъществимо това.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Административен съд София-град приема, че обжалвания ревизионен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалноправни разпоредби отм. енително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. При този изход на спора, ще следва ответника да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, каквото искане обаче няма направено. Не е представен и списък на разноските, поради което разноски в настоящото производство не се присъждат. Така мотивиран, Административен съд София-град, І–во отделение – 5 състав:

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], Ревизионен акт № Р-22221917001419-091-001 / 02. 03. 2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 707 / 23. 05. 2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП”, в частта в която са определени задължения по ЗДДС за периода м. 01. 2017 г. в общ размер на 18 350,01 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Р. Б, в 14-дневен срок от съобщението.

СЪДИЯ:

Ключови думи
No law branches!