Р Е Ш Е Н И Е № 2537

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, ХVІІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.03.2019 г. в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: Д.Г.Г Тафров

при участието на секретаря Г. Г и при участието на прокурора М. Ю, като разгледа дело номер 13592 по описа за 2018 година докладвано от съдия Д. Г, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от [фирма] срещу решение от 15.11.2018 г. по НАХД № 17960/2017 г. на СРС, НО, 114 състав. С оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление № 22-003630/28.06.2017 г., издадено от директор на дирекция "Инспекция по труда“ – С., с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. В касационната жалба са изложени доводи, че решението на районния съд е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли се да бъде отменено оспореното решение, като бъде отменено и издаденото НП. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. М., който поддържа касационната жалба. Моли решението на районния съд да бъде отменено, като бъде отменено и издаденото НП. Ответникът - дирекция "Инспекция по труда“ – С. – в съдебно заседание се представлява от юрк. С., която оспорва касационната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Софийска градска прокуратура в съдебно заседание се представлява от прокурор Ю., който счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Административен съд – София град, ХVІІІ касационен състав като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От фактическа страна районният съд е установил, че на 11.05.2017 г. е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от контролните органи на ДИТ-С. в обект магазин за чанти и обувки на [улица], стопанисван от [фирма]. При проверката е установено, че лицето В.С.К. полага труд като продавач-консултант. От лицето била попълнена декларация, видно от която същото работи в обекта без сключен трудов договор от 08.05.2017 г. Проверката продължила в ГИД-С., като били изискани документи от дружеството. До приключване на проверката не бил представен трудов договор между [фирма] и В.С.К..

За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол № ПР 1719628/30.05.2017 г. Въз основа на протокола е съставен АУАН № 22-003630/30.05.2017 г.

Въз основа на АУАН е съставено НП № 22-003630/28.06.2017 г. Фактическата обстановка съдът установил от събраните по делото писмени и гласно доказателства.

Решението на СРС е валидно, допустимо и правилно. Издадените АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Същите са издадени от компетентни органи при спазване на процесуалните правила. Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. [фирма] има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от КТ, поради което същият е длъжен да сключи трудов договор с работниците и служителите в стопанисвания от него обект. От събраните доказателства се установява, че лицето В.С.К. е заварено да полага труд като продавач-консултант в обект магазин за чанти и обувки на [улица], стопанисван от [фирма]. Същото е попълнило декларация, от която е видно, че работи в [фирма] като продавач-консултант без сключен трудов или граждански договор от 08.05.2017 г., както и че не е получавало екземпляр от сключен писмен трудов договор. Съгласно чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност. В.С.К. е попълнила собственоръчно предоставената й от контролните органи декларация. Настоящият касационен състав приема, че същата е признала качеството си на работник и е предоставяла работна сила, поради което е било налице трудово правоотношение, съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ. За [фирма] е било налице задължение да сключи с В.С.К. писмен трудов договор. До момента на приключване на проверката, както и в хода на съдебното производство не е представен трудов договор между дружеството и В.С.К., поради което е налице посоченото от административнонаказващия орган нарушение.

Решаващият състав споделя доводите на районния съд, че не следва да бъдат кредитирани показанията на В.С.К., като противоречащи на останалия събран доказателствен материал, включително и на попълнената лично от нея декларация. Видно от показанията й, В.С.К. се познава с дъщерята на управителя на дружеството, поради което не е безпристрастна. Съгласно чл. 414, ал. 3 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Наложената санкция от 2 500 лв. е ориентирана към законоустановения минимум, поради което същата не следва да бъде намалявана.

Настоящият съдебен състав намира, че решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. Последният е постановил обжалваното решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, в хода на съдебното производство да установи с допустимите от закона доказателства дали е извършено твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. При установеност на нарушението, което е сред изрично изключените от чл.415в КТ хипотези, за които е допустима преценка за маловажност, в случая не са налице обстоятелства, годни да обосноват определяне на санкция в размер над минималния, предвиден в чл.414, ал.3 КТ. Ето защо, последният следва да бъде съответно редуциран. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изречение второ ЗАНН, Административен съд София - град, ХVІІІ касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 15.11.2018 г., по НАХД№ 17960/2017 г. на СРС, НО, 114-ти състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №22-003630/28.06.2017 г. на директора на дирекция "Инспекция по труда” - С., като на основание чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда намалява размера на наложената имуществена санкция от 2 500 лв. на 1500 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.