Р Е Ш Е Н И Е № 2530

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, ХVІІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.03.2019 г. в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: Д.Г.Г Тафров

при участието на секретаря Г. Г и при участието на прокурора М. Ю, като разгледа дело номер 13574 по описа за 2018 година докладвано от съдия Д. Г, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от ЗД [фирма] срещу решение от 07.11.2018 г. по НАХД № 16120/2017 г. на СРС, НО, 114 състав. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № Р 10-687/16.08.2017 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от КЗ, във връзка с § 1, т. 51 от ДР на КЗ за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ. В касационната жалба са изложени доводи, че постановеното решение е незаконосъобразно поради неправилно тълкуване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Касационният жалбоподател твърди, че нарушението не е повторно, поради което е неправилна наложената с издаденото наказателно постановление санкция. Същият твърди, че в АУАН се съдържат факти за извършено нарушение по чл. 108 от КЗ, но няма данни да е налице предишно извършено нарушение от същия вид. Посочва, че процесното НП не съответства на фактическата обстановка, описана в АУАН, тъй като в него е посочено, че извършеното нарушение е повторно. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменено и издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът – Комисия за финансов надзор – в съдебно заседание се представлява от юрк. Г., която оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Моли да бъде потвърдено решението на СРС. Софийска градска прокуратура се представлява от прокурор Ю., която счита касационната жалба за неоснователна. Административен съд – София град, ХVІІІ касационен състав като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От фактическа страна районният съд е установил, че в КФН, управление "Застрахователен надзор” постъпила жалба с вх. № 91-02-1223/20.12.2016 г., депозирана от М.М.К.. Жалбата касае щета № [ЕГН]/ 23.11.2016г. пред ЗД [фирма], заведена на застраховка "Автокаско“. Жалбоподателят останал недоволен от липсата на произнасяне по заведената претенция.

Във връзка с извършване на проверка, с писмо на КФН изх. № 91-02-1223/28.12.2016 г., от ЗД [фирма] били изискани писмени обяснения и заверено копие на цялата документация, съдържаща се в преписката по щетата. Отговорът на застрахователя, ведно с изисканите от същия доказателства постъпил в КФН с писма вх. № 91-02-1223/05.01.2017 г. и от 30.01.2017 г. След проверка и анализ на цялата документация по случая се установява, че на 23.11.2016г. е заведена в ЗД [фирма] застрахователна щета № [ЕГН] вследствие на подадено искане за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди на основание договор за застраховка "Автокаско“, обективирана в полица № Е1315402144990053212 по повод настъпило застрахователно събитие, вследствие на което са били причинени щети на лек автомобил, марка "Тойота“, модел “А.“, рег. [рег.номер на МПС], ЗД [фирма] се е произнесло с отказ да заплати обезщетение– извън рамките на законоустановения срок. Нарушението е извършено на 15.12.2016 г. в [населено място].

Съставен бил АУАН № Р-06-235/07.03.2017 г., подписан без възражения от пълномощник на дружеството, въз основа на който било издадено Наказателно постановление № Р-10-678/16.08.2017 г. Решението на СРС е валидно, допустимо и правилно. Районният съд правилно е приел, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 27 от ЗАНН. В тях са посочени фактите, относими към установяване на нарушението и определяне на вида му, както и нарушената законова разпоредба. При съставянето им са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Същите са предявени по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. АУАН и НП са съставени от компетентни органи. При издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. В разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А“ от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: т. 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или т. 2 мотивирано откаже плащането. Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител. Според разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от КЗ, когато не са представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ. С оглед на изричното разграничение по чл. 108, ал. 3 от КЗ, при претенция по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ застрахователят трябва да се произнесе по нея, в срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106 от КЗ, за установяване на основанието и размера й.

Видно от събраните доказателства в хода на съдебното производство пред СРС, ЗД [фирма] не е изискало допълнителни доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията, поради което за дружеството е възникнало задължение в срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ да се произнесе по същата. Последното представено доказателство по претенцията е от 23.11.2016 г., поради което произнасянето е следвало да бъде направено не по-късно от 14.12.2016 г. Отказът за изплащане на застрахователно обезщетение е обективиран в писмо, изготвено от застрахователя на 08.12.2016 г. От данните от извършената проверка в [фирма] се установява, че писмото е получено в пощенския офис на 30.12.2016 г. Предвид това, настоящият решаващ състав намира, че не е спазен императивно установеният срок в чл. 108, ал. 1 от КЗ. Въпреки че писмото е изготвено на 08.12.2016 г., към тази дата не са предприети действия по изпращането му и уведомяването на ползвателя на застрахователната услуга, поради което следва да се приеме, че застрахователят се е произнесъл на 30.12.2016 г. – датата на изпращане на писмото. Правилен е изводът на районния съд, че извършеното нарушение е повторно по смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ. Видно от събраните в хода на съдебното производство доказателства, нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на Наказателно постановление № Р-110-321/10.07.2013 г., а именно 02.06.2016 г., с което е наложено наказание за същото по вид нарушение. Съгласно чл. 644, ал. 2 от КЗ при повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 2 за нарушение на разпоредбите на КЗ е от 2000 до 40 000 лв. Определената имуществена санкция е в размер на 2 000 лв., което е законоустановеният минимум и същата не може да бъде намалена. С оглед формалния характер на извършеното нарушение и степента на засягане на обществените отношения, касационната инстанция изцяло споделя доводите на районния съд относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН към конкретния случай, поради което не намира за необходимо да преповтаря изложеното от него в тази насока. С оглед липсата на други твърдения, представляващи касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, и с оглед предмета на касационната проверка, настоящият състав счита, че спрямо обжалваното решение не са налице касационни основания, които да налагат неговата отмяна.

Настоящият съдебен състав намира, че решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изречение второ ЗАНН, Административен съд София - град, ХVІІІ касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА 07.11.2018 г. по НАХД № 16120/2017 г. на СРС, НО, 114 състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Ключови думи
No law branches!