Р Е Ш Е Н И Е № 2543

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, ХVІІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.03.2019 г. в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: Д.Г.Г Тафров

при участието на секретаря Г. Г и при участието на прокурора М. Ю, като разгледа дело номер 13584 по описа за 2018 година докладвано от съдия Д. Г, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ТД на АНП-С. срещу решение от 20.11.2018 г. по НАХД № 5166/2018 г. на СРС, НО, 8 състав. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № F363039/19.01.2018 г., издадено от директора на ТД на НАП-С., с което на [фирма] е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева на основание чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 176в, ал. 5, т. 1, във връзка с чл. 176в, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В касационната жалба са изложени доводи, че решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения. Моли се оспореното решение да бъде отменено, като бъде потвърдено издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Л., който поддържа касационната жалба. Моли решението на районния съд да бъде отменено, като бъде потвърдено издаденото НП.

Ответникът - [фирма] – в съдебно заседание се представлява от адв. М., който оспорва касационната жалба и моли оспореното решение да бъде оставено в сила.

Софийска градска прокуратура в съдебно заседание се представлява от прокурор Ю., който счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Административен съд – София град, ХVІІІ касационен състав като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От фактическа страна районният съд е установил, че на 27.11.2017 г. контролните органи извършили проверка на [фирма], в хода на която установила, че за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. дружеството е получило течни горива, освободени от потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 ЗАДС на стойност 49 912.93 лв. и начислен ДДС 9 982.58 лв. с обща стойност на данъчна основа в размер над 25 000 лв. Те приели, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.176в ал.1 т.1 ЗДДС, която задължава данъчно задълженото лице да предостави обезпечение в пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменима банкова гаранция за срок от една година. Било установено, че за периода – месец ноември данъчната основа на получените течни горива, освободени за потребление, върху които се дължи обезпечение е в размер на 49 812.39 лв., поради което [фирма] следвало да предостави обезпечение в размер на 50 000 лв. Било прието, че дружеството е извършило нарушение като не е подадено заявление за вписване в регистъра по чл.176в, ал.10 ЗДДС и не е предоставено обезпечение. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № F363039/27.11.2017 г. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № F363039/19.01.2018 г. Фактическата обстановка съдът установил, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Решението на СРС е валидно, допустимо и правилно. Между страните не е спорно, че [фирма] е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) и осъществява независима търговска дейност. През м. 11.2016 г. дружеството е получило течни горива, освободени от потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове /ЗАДС/ на стойност 49 912, 93 лева и начислен ДДС в размер на 9 982, 58 лева. Общата стойност на данъчните основи на получените горива надвишава 25 000 лева, поради което за дружеството е налице задължение за предоставяне на обезпечение. Между страните не е спорно, че дружеството използва горивото за собствени нужди за производство на асфалтови смеси.

Предвид тази фактическа установеност правилно районният съд е съобразил разпоредбата на чл.176в от ЗДДС и ал. 14 на същия /в сила от 01.01.2018г./, която се явява по – благоприятен закон и разписва освобождаване от задължение за предоставяна на обезпечение на лице, получило течни горива, освободени за потребление по чл. 20 ал.2 т.1 от ЗАДС, които са предназначени за собствено потребление. Настоящият съдебен състав намира, че решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изречение второ ЗАНН, Административен съд София - град, ХVІІІ касационен състав

Р Е Ш И:

ОТСАВЯ В СИЛА решение от 20.11.2018 г. по НАХД № 5166/2018 г. на СРС, НО, 8 състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Ключови думи