Р Е Ш Е Н И Е № 2525

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 38 състав, в публично заседание на 27.03.2019 г. в следния състав: СЪДИЯ: Т. Ж

при участието на секретаря К. С, като разгледа дело номер 9692 по описа за 2018 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145-178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.215 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Х.Т.Б. и В.П.Б., двамата с постоянен адрес в [населено място], подадена чрез пълномощника им адвокат Г. С., срещу Заповед № РВТ18-РА50-167 от 01.08.2018г. на главния архитект на район "В.“ - Столична община. С оспорения акт служебно се изменя планът за застрояване и регулация на м.ж.к. "К.“ в частта му за урегулиран поземлен имот (УПИ) Х-за магазин, в кв.61б, с идентификатор по кадастрална карта 68134.1895.1002, като се отменя отреждането му за магазин и същият се преотрежда за жилищно строителство.

Жалбоподателите Х.Т.Б. и В.П.Б. оспорват административния акт като издаден от некомпетентен орган, без да са спазени изискванията за форма и съдържание.

Считат, че заповедта е привидно мотивирана, като на практика не са изложени фактическите основания за издаването й. Считат, че разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗУТ, посочена като правно основание на акта, е неотнисима към фактите. Твърдят, че не са им искали съгласие и те не са давали под никаква форма такова нито за промяна на предназначението на сградата в УПИ Х-за магазин, нито за преотреждането на имота. Считат, че не се на лице предпоставките за служебно изменение на плана за регулация и застрояване в частта на процесния имот. Сочат, че визата, въз основа на която е издадена оспорената заповед, не им е съобщена и чрез служебното изменение на плана за застрояване и регулиране се заобикаля законът. Претендират разноски по представен списък.

Ответникът - главният архитект на район "В.“ при Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. С., оспорва жалбата. Счита, че административният орган е действал в рамките на своите правомощия и при наличие на фактическите и правни основания за служебно изменение на плана. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение.

Заинтересованото лице Г.А.Т., чрез процесуалния си представител адвокат И. Й., оспорва жалбата по допустимост и по основателност. На първо място, твърди, че жалбоподателите не попадат сред кръга на лицата, които могат да оспорват плана, тъй като изменението не засяга техния имот и за тях липсва правен интерес. Счита, че оспорената заповед погрешно им е съобщена от администрацията, но уведомяването не поражда право на жалба. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане и делото да бъде прекратено. Алтернативно, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че промененото отреждане на имота, както и предвиденото с визата застрояване, са съобразени с Общия устойствен план на С.. Счита, че са налице ппедпоставките по чл.39, ал.5 от ЗУТ за служебно изменение на плана.

СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Установени факти:

Относимите към предмета на делото факти се установяват от административна преписка, събраните доказателства и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и се цени от съда като добросъвестно и компетентно.

Относно вещните права

Жалбоподателите представят Нотариален акт за продажба на недвижим имот, вписан в Службата по вписванията под акт №162 том LXXXIV, вх.рег.№24517/2000г., нот.д.№21210/2000г., имотна партида №104531, с който се легитимират като собственици на следния недвижим имот: дворно място с площ 640 кв.м., съставляващо парцел VIII-730 от кв.61б по плана на м.“К.“, [населено място]. Имотът е нанесен в кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-69/14.12.2010г., като поземлен имот с идентификатор 68134.1895.730.

Заинтересованото лице Г.А.Т. представя Нотариален какт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Службата по вписванията под акт №53, том XLVII, нот.д.№14843/2018г., вх.рег.№20971/05.04.2018г., имотна партида №122754, с който се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1895.1002 по кадастарлната карта на [населено място], одобрена със Заповед №РД-18-69/14.12.2010г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, заедно с изградената в имота сграда с идентификатор 68134. 1895.1002.1, представляваща бакалия.

Видно от представената комбинирана скица имотът на жалбоподателите и имотът на заинтересованото лице са съседни, като имат обща имотна и регулационна граница.

Относно кадастралния и градоустройствения статут на имотите

С. З №РД-09-392/15.08.1996г. на главния архитект на С. е одобрен частичен кадастрален, застроителен и регулационен план на кв.61б, м.“К.“.

С. З №РД-09-50-02/05.01.1999г. е одобрен цялостен кадастрален, застроителен и регулационен план за м.“К.“, като от обхвата му е изключен кв.16, съответстващ на кв.61б по частичния план от 1996г. И двете заповеди са потвърдени с Решение №85 от 06.08.2003г. на Столичния общински съвет на основание чл.6, т.6 от Закон за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ, отм. )

Следователно, градоустройственият статут на УПИ Х, в кв.61б, с идентификатор по кадастрална карта 68134.1895.1002, се определя по плана, одобрен със Заповед №РД-09-392/15.08.1996г., който е действащ план към момента. Последващи изменения в регулационния и застроителен план за УПИ Х не са правени. Отреждането за УПИ Х в кв.61б по този план, е "за магазин“, и към настоящия момент е непроменено.

В кадастралната основа на действащия план сградата в имота на заинтересованото лице неправилно е нанесена със сигнатура МСБЖ – едноетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда. Видно от нанасянето в кадастралната карта, сграда с идентификатор 68134. 1895.1002.1 е с предназначение "за търговия“, съобразено с предназначението на имота "за магазин“. С действащия план не са определени конкретни параметри на застрояване за УПИ Х-96, но не е предвидено и ново застрояване в имота. Потвърдена е съществуващата сграда, погрешно нанесена като жилищна.

Съгласно предвижданията на Общия устройствен план (ОУП) на Столична община, приет с Решение №697 по Протокол №51/19.11.2009г. на Столичния общински съвет и с Решение №960/16.12.2009г. на Министерски съвет, имотът попада в зона Жм – "Жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване“.

Относно административното производство

Административното производство по издаване на оспорената заповед е във връзка с виза за проучване и проектиране за УПИ Х-за магазин, в кв.61б, м.“К.“, издадена на 27.07.2018г. от главния архитект на район "В.“ по заявление от заинтересованата страна с вх.№РВТ18-ГР009237/20.06.2018г. Заинтеросаваната страна Г. Т. е поискал издаване на виза за пеустройство на съществуващ магазин в жилищна сграда със супермаркет, бистро и подземни гаражи. От представеното мотивирано предложение и декларацията, приложени към заявлението за издаване на визата, се установява, че инвестиционното намерение на собственика е да разруши съществуващия магазин в имота и на негово място изпълни ново строителство. Издадената виза е за проектиране на жилищна сграда с височина (кота корниз) до 10 м и допълващо застрояване подземни гаражи. Във визата не са нанесени линии на застрояване. Указани са параметрите на застрояване: плътност 40%; коефициент на интензивност (К.=1,3 ); озеленена площ 60%. Визата е издадена на основание чл.140 от ЗУТ, във връзка с чл.134, ал.6, чл.27, ал.1, чл.39, ал.4, чл.41, ал.2 и чл.43, ал.1 от ЗУТ и във връзка с §2, ал.5 от ПЗР на Закон за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО). Указаните с визата параметри съответстват на устройствената зона по ОУП.

Одобреното с обжалваната заповед изменение на застроителния и регулационен план се състои единствено в преотреждането на УПИ Х-за магазин в УПИ за жилищно строителство. Промяната на отреждането е съобразена с устройствената зона по ОУП.

Правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Разпоредбата на чл.131 от ЗУТ очертава кръга на лицата, които са заинтересувани в производството по одобряване на подробните устройствени планове. В случаите, согато се променя предназначението на имот, непосредствено засегнати от предвижданията на плана са собствениците и носителите на ограничени вещни права в съседния имот – чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ. Законодателят е дал възможност на собствениците на съседни имоти да защитят интереса си във всички случаи на изменение на устройствения план, независимо дали изменението се прави служебно или по реда на чл.135 и следващите от ЗУТ. Следователно, жалбоподателите, като собственици на съседен имот, са непосредствено засегнати от изменението на плана и имат правен интерес да го оспорват. Жалбата е подадена от активно легитимирани лица срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ и е процесуално допустима.

По съществото на спора

1.Оспорената заповедта е издадена от компетентния админстративен орган. С. З №СОА17-РД-09-622/19.06.2017г. кметът на Столична община е предоставил на главните архитекти на райони правомощието да одобряват изменение на подробните устройствени планове в обхват до три квартала в изрично посочените случаи на т.6.6.1 - 6.6.7. от заповедта, както и правомощието да издават заповеди за служебно нанасяне на промяна в подробните устройствени планове на основание чл.39, ал.4 от ЗУТ - т.6.1, във връзка с т.6.6. от заповедта за компетентност.

2.Заповедта е издадена в установената форма. Спазени са изискванията за излагане на фактическите основания на акта, които могат да се съдържат и в представената преписка.

3.Заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила.

Безспорно е, че не е проведено производство по изменение на действащия застроителен и регулационен план по реда на чл.135 и следващите от ЗУТ.

Процесният случай - промяна на предназначенито на имот, отреден за търговия, намиращ се в жилищна зона, в имот за жилищно строителство, попада в приложното поле на чл.39, ал.5 от ЗУТ. Съгласно чл.39, ал.5 от ЗУТ не се изисква съгласие на заинтересуваните собственици и не се провежда процедура по изменение на подробния устройствен план, в случай че нежилищна сграда в жилищна, курортна или вилна зона се преустройва в жилищна, като промяната се отразява по реда на ал.4 от същия член - служебно със заповед на кмета на общината. По аргумент от по-силно основание промяната на предназначението на сградата в жилищна предполага и съобразяване на отреждането на имота с устройствената жилищна зона – противното води до несъответствие между предназначението на имота и предназначението на сградата в него, което е недопустимо.

Законът не обвързва служебното производство по чл.39, ал.4, във връзка с ал.5, с производството по издаване на виза. В случая е налице предходно административно производство и органът се е позовал на него в мотивите на акта, но то е без фактическо и правно значение, доколкото то не е законова предпоставка за служебната промяна на плана.

4.Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби

Разпоредбата на чл.108, ал.4 от ЗУТ разписва йерархията на устройствените планове. Всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на плана от по-горна степен и представлява по-пълна, по-подробна и конкретна разработка. На това основание изменението на ПУП се съобразява с предвижданията на ОУП. В случая изменението се състои единствено в съобразяване на отреждането на имота, преотреждайки го в имот за жилищно строителство в съответствие с устройствената зона по ОУП. Обстоятелството какви са инвестиционните намерения на собственика на имота - дали ще преустройва съществуваща търговска сграда или ще извършва ново жилищно строителство, има отношение към производството по разрешаване на строителството, но е неотносимо към предмета на настоящия спор. Още повече, че застроителният план не се променя – нито издадената виза съдържа линии на застрояване, нито обжалваната заповед променя начина и характера на застрояването.

5.Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона

Целта на разпоредбата на чл.39, ал.5 и на свързаната с нея ал.4 е да създаде облекчен ред за процедиране на изменение на нежилищни в жилищни сгради, особено когато това е допуснато вече с по-горен по степен устройствен акт, уреждащ режима на цялата територия. Целта на закона е също максимално лесно да се постигне съответствие между устройствените планове, когато това не влошава градската среда. Недопустима би била обратната хипотеза – имоти, отредени за жилищно сторителство, да се преотреждат служебно за търговски или производствени нужди – в този случай законодателят не допуска облекчен ред за изменението. Устройствена зона, в която попада имотът - "Жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване“, уредена със ЗУЗСО, е предимно за жилищно строителство, като в нея се допускат административни и търговски обекти. Тя е една от най-благоприятните устройствени зони (ниско застрояване, малка плътност на застрояване, висок процент за озеленяване), за разлика от зоните за общественообслужващи дейности, каквато е търговската. Не съществува нито житейска, нито правна логика да се утежнява по-благоприятното изменение с провеждане на производството по чл.134 и сл. от ЗУТ, за да се съобрази конкретното предназначение на имота с ОУП. Наведените от жалбоподателите доводи за заобикаляне на закона и за противоречие с целта му са неоснователни. Основните възражения и опасения на жалбоподателите са свързани с това, че заинтересованото лице е заявило намерение за строителство на сграда, която да е с по-голяма площ от съществуващата, е неотносимо към настоящото производство. Както се каза по-горе, тези възражения биха били относими към производството по разрешаване на строителството, в което трябва да се съобрази спазването на устройствените параметри на и необходимите отстояния от съседния имот, но не могат да обосноват извод за незаконосъобразност на служебното изменение на отреждането на имота.

Съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Разноски:

При този изход на спора по аргумент от чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателите за присъждане на разноски е неоснователно. Ответникът и заинтересованата страна не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не следав да се поризнася по разноските. Съобразно утвърденатасъдебна практика съдът се поризнася с положителен диспозитив само когато присъжда разноски, но не и когато отхвърля искането.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд София-град, 38-и състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Т.Б. и В.П.Б. срещу Заповед № РВТ18-РА50-167 от 01.08.2018г. на главния архитект на район "В.“ - Столична община.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба, подадена чрез Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ: