Р Е Ш Е Н И Е № 2528

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 38 състав, в публично заседание на 27.03.2019 г. в следния състав: СЪДИЯ: Т. Ж

при участието на секретаря К. С, като разгледа дело номер 12355 по описа за 2018 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 - чл.178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на [фирма], подадена от управителя Г. К., срещу Решение по т.2.109 по Протокол №16631/17 от 26.06.2017г. на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура“ (УС на АПИ).

С оспореното решение е отказано преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламно съоръжение, находящо се на републикански път №І-1, при км 328+100, изградено над дясната тръба на тунел "Д.“, експлоатирано от жалбоподателя.

Жалбоподателят [фирма] оспорва отказа като незаконосъобразен, твърдейки че е издаден в нарушение на материалния закон. Твърди се, че процесното рекламно съоръжение (РС) е монтирано през 2004г. въз основа на издадено безсрочно разрешение за експлоатация №46/16.01.2004г. През 2012г. е изменен Законът за пътищата (ЗП), като с преходна разпоредба е въведен срок на валидност на издадените разрешения – 5 год. от влизане в сила на закона. В тази връзка жалбоподателят е подал молба за издаване на ново разрешение за експлоатация на РС. Към момента действа разпоредбата на чл. 25, ал.3 от ЗП (ДВ, бр.47 от 2008г.), която според жалбоподателя се отнася за изграждане на нови съоръжения, но не и за вече изградени такива. Жалбоподателят счита, че УС на АПИ не се е съобразил с §4 от ПЗР на ПМС № 294 от 08.11.2016г., с която е изменена Наредба за специално ползване на пътищата (НСПП) и с приложимата редакция на чл. 15, ал.2, т.4 от НСПП и чл. 25, ал.3 от ЗП. Иска се отмяна на изричния отказ да се преиздаде разрешението за специално ползване на пътя и преписката да се върне за ново произнасяне на административния орган със задължителни указания. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.Ч..

О. Уят съвет на АПИ, чрез юрисконсулт П., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ приема жалбата за процесуално допустима, а по същество – за неоснователна.

Установени факти:

С Разрешение №167 от 25.03.2003г. за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения е разрешено на жалбоподателя да експлоатира 8 бр.рекламни съоръжения над тунелите в обхвата на път І-1, както следва: тунел при км.370+614 – ляво и дясно; тунел при км 383+619 – ляво и дясно; тунел при км 389+020 – ляво и дясно; тунел при км 328+100-ляво и дясно.

С Разрешение № 46 от 16.01.2004г. е разрешено на жалбоподателя да експлоатира рекламно съоръжение с площ 27 кв.м. в обхвата на път І-1, км 328+100-дясно. Разрешението не е ограничено със срок, като е предвидено то да се отнема при неспазване на предвидените в него условия и/или незаплащане на дължимите такси.

С. З вх.№53-00-317/07.06.2017г. до директора на Областно пътно управление К. жалбоподателят е поискал преиздаване на двете разрешения за изграждане на рекламни съоръжения.

С Констативен протокол №40/09.06.2017г. на служители при Областно пътно управление-К. е установено, че рекламното съоръжение, изградено по Разрешение №46/2004г. е ситуирано на път І-1, км 328+100-дясно. Площта на съоръжението (без стойките) е 27кв.м., и с целия си габарит то е монтирано над дясната тръба на тунела, като не ограничава видимостта на сигнализацията с пътни знаци. Посочено е, че съоръжението функционира от 16.01.2004г. Същото е изградено в съответствие с условията на издаденото от ИА“Пътища“ разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение с №167/25.03.2003г. Не са спазени изискванията на чл.15, ал.2, т.4 НСПП и на чл.25, ал.3 от ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА), тъй като е изградено над тунел. Спазени са изискванията на чл. 17б от НСПП. Дадено е заключение, че за РС не може да бъде издадено разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация.

Проведено е заседание на Управителния съвет на АПИ, обективирано в протокол №16631/2017г. от 26.06.2017г., приложен по делото, с т. 2.209. по който е взето решение да се откаже преиздаване на разрешение за ползване на рекламно съоръжение, изградено на път І-1 при км 328+100– дясно. Прието е заключението по констативния протокол за отказ да се преиздаде разрешението.

Решението на УС на АПИ е съобщено на жалбоподателя с Писмо изх.№55-00-4607/26.06.2017г., в което са изложени подробно мотивите за вземане на решението – несъответстви ес чл.15, ал.2, т.4 от НСПП и с чл.25, ал.3 от ЗП.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, съоръжението, експлоатирано от жалбоподателя, съществува на място на републикански път І-1 при км 328+100– дясно и е разположено над тунела на височина от около 8-8,5м. спрямо кота на асфалтовата настилка на пътя и на около 3,5м.-4,0м. от ръба на челната стена на тунела. Към момента положението му противоречи на разпоредбата на чл. 25, ал.3 от ЗП и чл. 15, ал.2, т.4 от НСПП.

Правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице – адресат на отказа за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, чиито законни интереси са непосредствено засегнати от административния акт.

По съществото й съдът взе предвид следното:

1.Актът е издаден от компетентен орган.

Съгласно нормата на чл.26, ал.3 от ЗП, разрешенията по ал.2 - да се изграждат и експлоатират рекламни съоръжения в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия (т.1, б. "б“ и б. "в“) се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. Не е спорно между страните, че процесното РС е изградено в обхвата на път І-1, който е първокласен път от републиканската пътна мрежа, съгласно определението, дадено в чл.3, ал.2 ЗП. Следователно компетентен орган за издаване, респективно отказ за издаване на разрешение за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение, е УС на АПИ или упълномощено от него длъжностно лице. Съгласно разпордебата на чл.21а, ал.2 от ЗП управителният съвет на агенцията се състои от трима членове. С. З на министъра на регионалното развитие и благоустройство №РД-00-14-1829/07.10.2009г. са утвърдени Правила за работата на УС на АПИ. Съгласно чл.16 от Правилата УС взема решение с мнозинство най-малко 2 гласа, а чл.10 допуска вземането на решения да става и неприсъствено, с изключени ена решенията по чл.21в, ал.1 от ЗП, каквото процесното решение не е, Съгласно чл.20, ал.4 от Правилата протоколите се подписват от всички присъстващи, а при обективна невъзможност на някой от членовете – подписва се от двама то членовете на УС. Представеният Протокол от заседание на УС на АПИ е подписан от председателя Д. А. и С. Г., член на УС. Представено е доказателство за обективна невъзможност на третия член на УС да присъства на заседанието и да подпише протокола - Заповед №РД-02-17-2060/16.06.2017г. на главния секретар на АПИ, с която се разрешава на В.В.Д., член на УС на АПИ, ползване на редовен платен годишен отпуск за времето от 23.06.2017г. до 27.06.2017г., през което време да се замества от С. Г.. Предвид горното, съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство.

2.Актът е в предписаната от закона форма.

С. То решение (ТР) №16/31.03.1975г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд (ОСГК на ВС) не е необходимо издаването на административния акт да съвпада по време с излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта или да се съдържат в друг документ (както в случая те се съдържат в констативния протокол), съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. Такива според ТР №16/1975г. са случаите, когато мотивите са изложени в съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен акт. Основание за това решение на ОСГК е обстоятелството, че допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. В настоящия случай фактическите основания за отказа, освен в констативиня протокол, са посочени в уведомителното писмо на председателя на УС на АПИ, с което оспореният административен акт е съобщен на жалбоподателя.

3.При издаване на процесния отказ не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна. Съдът споделя разбирането, че нарушението на процесуалните правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган.

4.Административният акт е постановен в съответствие с материално-правните норми.

Според определението, дадено в §1, т.8 от Допълнителните разпоредби на ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА), изграждането и експлоатацията на рекламни съоръжения попада в хипотезата на специално ползване на пътищата. Обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата (чл.5, ал.2 ЗП).

С разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗП е забранено без разрешение да се изграждат и експлоатират рекламни съоръжения в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия (т.1, б. "б“ и б. "в“). А с разпоредбата на чл.25, ал.3 от ЗП (ДВ, бр.47 от 2008г.), е въведена изрична императивна забрана за изграждане на крайпътни обекти и на пътни връзки към тях преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация, както и изграждането на рекламни съоръжения преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация над и около портала на тунела.

Условията и редът за изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващите зони са регламентирани в Глава трета на НСПП (чл.13 – чл.17б).

В процесния случай издаденото на жалбоподателя разрешение е без срок, поради което и към него е приложима разпоредбата на §5 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на ЗП (обн. ДВ, бр.47/2012г.): Издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон – 25.06.2012г. Следователно срокът за валидност на разрешението изтича на 25.06.2017г. Съгласно чл.17б, ал.1 от Наредбата собственикът на РС има право да поиска преиздаване на разрешението за експлоатация не по-рано от 3-месеца и не по-късно от 7 дни от изтичането на срока му. Заявлението за преиздаване на разрешението е подадено на 07.06.2017г. - в рамките на срока по чл.17б, ал.1 от НСПП.

В ал.2 на чл.17б е предвидено, че разрешението за експлоатация се преиздава за нов 10-годишен период, когато са спазени условията на чл.15 и след заплащане на дължимите такси. С изтичане на установения в закона 5-годишен срок – 25.06.2017г., действието на издаденото безсрочно разрешене е отпаднало. Преиздаването му следва да се осъществи при наличие на положителните и при липса на отрицателните предпоставки, установени в действащия към този момент закон – това е проявление на принципа за законност на администртивните актове (чл.4 от АПК) и не означава придаване на обратно действие на правната норма, каквито доводи привежда жалбоподателят.

Не е налице основание за преиздаване на разрешението, тъй рекламното съоръжение не отговаря на императивните изисквания на чл. 25, ал.3 от ЗП (в сила на 03.05.2008г. ) - съоръжението е изпълнено на място, по отношение на което е въведена императивна забрана за разполагане – над входа на тунел. Разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗП допуска административният орган да издаде разрешение за специално ползване на пътищата, когато не е налице някое от изрично установените ограничения в чл.15, ал.1 от Наредбата. В случая обаче е налице абсолютна законова забрана за изграждане на рекламно съоръжение над и около портала на тунела и след като административният орган не е компетентен да издаде разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане на рекламно съоръжение, то последният не е компетентен и да го преиздаде на основание чл.17б от НСПП. Несъответствието с чл.25, ал.3 от ЗП е достатъчно да обоснове отказа за преиздаване на разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане и експлоатиране на рекламно съоръжение.

Разпоредбата на чл.15, ал.2, т.4 от НСПП, на която се е позовал административинят орган, е неотносима към процесното рекламно съоръжение. Според тази разпоредба се отказва издаването на разрешение за изграждане на рекламни съоръжения в тунели и на разстояние, по-малко от 600 м преди тях - за автомагистрали и скоростни пътища, и 200 м - за останалите пътища, докато процесното рекламно съоръжение е разположено над портала на тунела. Освен това разпоредба касае случаите на издадено разрешение за изграждане на РС преди изменението на НСПП в ДВ, бр. 1 от 2013 г., в сила от 4.01.2013 г., и разрешение за експлоатация, което предстои да се издаде след влизане в сила на изменението на НСПП.

Неотносима е и разпоредбата на §4 от ПЗР към Постановление № 294 на Министерския съвет от 8 ноември 2016 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.), според която преиздадените по реда на чл. 17б от Наредба за специално ползване на пътищата, приета с Постановление № 179 на Министерския съвет от 2001 г., разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се считат за издадени при условията на първоначалното разрешение и към тях се прилага режимът, приложим за първоначалното разрешение за експлоатация. Към така преиздадените разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се прилагат изискванията и условията, посочени в разрешението за специално ползване чрез изграждане, въз основа на които съответното рекламно съоръжение е било изградено и е получило разрешение за експлоатация. Разпоредбата касае случаите на преиздадени към 15.11.2016г. разрешения за експлоатация – като те вече ще са съобразени с новите законови изисквания, какъвто настоящият казус не е.

5.Административинят акт е издаден в съответствие с целта на закона.

Предвиденият ред за преиздаване на безсрочните разрешения има за цел именно съобразяване на вече издадените разрешения с актуалните законови изисквания. Този извод се подкрепя и от предвидената срочност за валидността на издадените безсрочни разрешенията за експлоатация на рекламните съоръжения и от предвидената максимална срочност за издаване на новите разрешения за използване на пътищата. Изложените от жалбоподателя доводи в смисъл, че експлоатацията на рекламното съоръжение следва завинаги да се разрешава при условията на първоначалното разрешение от 2004г., противоречи на разума и целта на закона.

По изложените съображения съдът приема, че процесният отказ е законосъобразен административен акт и не са налице сочените основания за неговата отмяна.

Разноски:

При този изход на спора, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв., определен съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, приложими във връзка с чл.144 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 38-и състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] срещу Решение по т.2.109 по Протокол №16631/17 от 26.06.2017г. на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура“.

ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК], да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура“ съдебни разноски в размер на 150лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба, подадена чрез Административен съд София-град в 14- дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ:

Ключови думи
No law branches!