Р Е Ш Е Н И Е № 2519

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Трето отделение 11 състав, в публично заседание на 18.02.2019 г. в следния състав: СЪДИЯ: П. С

при участието на секретаря Ц. М, като разгледа дело номер 3584 по описа за 2018 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 – 161 от ДОПК.. Образувано е по жалба на [фирма] срещу РА №Р- 22002217000926-091-001/08,11,2017г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – [населено място], изменен с Решение №296/23,02,2018г. от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ при ЦУ на НАП. Според жалбоподателя ревизионният акт е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с разпоредбите на материалния закон. Налице са основания ревизионният акт да бъде прогласен за нищожен, като алтернативно се иска същият да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразен. С РА № Р-22221414003647-091-001/07.08.2015г. е приключила ревизия на дружеството – жалбоподател, с предмет установяването на задължения по ЗКПО за периода 01.01.2012г. - 31.12.2013г. и по ЗДДС за периода 12.06.2012г. - 31.01.2015г. Органите по приходите са констатирали в този РА, че през ревизирания по ЗДДС период данъчния кредит е формиран основно от покупка от [фирма] на недвижим имот /съгласно НА № 6, том II, рег,№ 12484 от 04.08.2014 г./ и покупка на 8 броя моторни превозни средства /съгласно нотариално заверен Договор за покупка на МПС от 19.08.2014г./ Ревизиращите са признали на [фирма] правото на приспадане на начисления по тези сделки ДДС. Този РА не е обжалван и е влязъл в сила. Това са същите сделки, във връзка с които в оспорения РА от 08.07.2017г. е ангажирана отговорността на жалбоподателя по реда на чл. 177 от ЗДДС, поради което според жалбоподателя оспореният РА е нищожен. При наличието на влязъл в сила РА за същия данъчен период, при обхват на ревизията - задължения по ЗДДС, т.е. задължения, в които предметен обхват са всички такива, произтичащи от разпоредбите на ЗДДС, вкл. и по чл. 177 ЗДДС, процесната ревизия е следвало да бъде възложена по реда на чл. 133 и сл. ДОПК, което органите по приходите като не са сторили е довело до издаване на нищожен РА. Цитирана е практика на ВАС, според която необжалван и влязъл в сила ревизионен акт може да бъде изменен единствено по реда и при условията на чл. 133 от ДОПК. РА е незаконосъобразен според жалбоподателя и поради следното: От наличието на свързаност между страните по доставката по смисъла на § 1, т. 3 от ДОПК законът не презюмира задължение за знание по смисъла на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС. Изводът за наличие на свързаност между доставчика и получателя по доставките по смисъла на §. 1, т. 3 от ДОПК не се подкрепя от събраните в ревизионното производство доказателства, поради което е необоснован. Дори и след като "Ел Т. Г." Б. е станал едноличен собственик на капитала на "Б." Б. не е налице никаква свързаност между последното и жалбоподателя. Обстоятелството, че едноличния собственик на капитала на [фирма] и управителя на [фирма] са роднини по права линия (за това твърдение не са ангажирани никакви доказателства от органите по приходите) изобщо не опровергава този извод. Института на солидарната отговорност е изключение от общите правила за облагане и идентифициране на данъчнозадължените лица, поради което предпоставките за ангажирането й трябва да са обективно установими и достатъчно ясни, с оглед недопускане на разширително тълкуване. В същото време, тези предпоставки не следва да засягат хипотези, при които биха били нарушени общностните принципи или би се стигнало до отклонение от нормалното функциониране на системата на облагане с ДДС. В тежест на органите по приходите е да установят всички обективни и субективни предпоставки за ангажиране на солидарната отговорност.

Според органите по приходите определената с експертизата пазарна стойност на имота към датата на продажбата явно и съществено се отклонява от договорената между страните с НА №6/04.08.2014 г. Въз основа на заключението на възложената оценителна експертиза органите по приходите са приели, че е доказана презумпцията за знание по чл. 177, ал. 2, предл. второ от ЗДДС. Заключението на лицензирания оценител К. според жалбоподателя е необосновано и некомпетентно изготвено. Прилагането на метода на сравнимите неконтролирани цени изисква да се извърши анализ на съпоставимостта между контролираната и съпоставимата сделка (чл. 5 и чл. 6 от Наредбата). Съпоставимостта предполага сравнение, т.е. контролираната сделка и условията, при които тя е сключена да бъдат сравнени със сделки между независими търговци, сключени при подобни условия, като се вземат предвид конкретните характеристики на имотите, местоположение, време за осъществяване на сделките със сравними обекти и др. В процесното заключение липсва каквато и да е съпоставка. То съдържа единствено подробно описание на местоположението на имотите по контролираната сделка. В заключението не се съдържат каквито и да било данни за реално осъществени съпоставими сделки, сключени между независими търговци. Не се сочат данни за актовете, с които са осъществени съпоставимите сделки; данни за вписването им в имотния регистър на сделките; евентуално статистически данни на агенции за недвижими имоти за посочените периоди; доказателства, че съпоставимата сделка е осъществена между независими търговци. В нарушение на чл. 117, ал. 4 от ДОПК на жалбоподателя не е било връчено въпросното заключение, поради което не е могъл да изрази становище по него. По този начин е било нарушено правото му на защита, което е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на оспорения РА. В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., който поддържа жалбата, претендира разноски в размер на 2930лева и представя писмени бележки на 28.02.2019г. Ответникът – Директорът на дирекция "ОДОП“ - С. при ЦУ на НАП се представлява от юрисконсулт М., която оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки на 05.03.2019г. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Със ЗВР №Р-22002217000926--020-001 от 20.02.2017г., изменена със ЗВР №Р-22002217000926-020-002 от 16.05.2017г. и №Р-22002217000926-020-003 от 21.06.2017 г., издадени от М.А.К., на длъжност началник сектор "Ревизии“ при ТД на НАП С., оправомощена със Заповед №РД-01-1332#1 от 12.10.2015 г. на директора на ТД на НАП С., е възложено извършването на ревизия на [фирма] за ангажиране на отговорност по реда на чл. 177 от ЗДДС за данъчни периоди м. 09.2014г. и м. 10.2014г. по доставки, документирани с фактури №[ЕГН]/01.09.2014г. и №[ЕГН]/ 04.08.2014г., и дебитно известие /ДИ/ №[ЕГН]/05.08.2014г., издадени от [фирма].

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-22002217000926-092-001 от 24.08.2017г., връчен ведно с доказателствата на електронния адрес на жалбоподателя на 04.10.2017г. Не е подадено възражение срещу констатациите в РД по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизията приключва с РА №Р-22002217000926-091-001/08.11.2017г., издаден от М.А.К., на длъжност началник сектор "Ревизии“ при ТД на НАП С. - орган, възложил ревизията и И.В.А., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. - ръководител на ревизията. РА е връчен по електронен път на 04.12.2017 г. С акта е ангажирана отговорност на [фирма] за дължимия и невнесен данък по фактури №[ЕГН]/01.09.2014г. и №[ЕГН]/04.08.2014г., и ДИ №[ЕГН]/05.08.2014г., издадени от [фирма] общо в размер на 37 191,76лв., ведно с лихви за забава в размер на 11 408,79лв. С Решение №296/23,02,2018г. Директорът на дирекция "ОДОП“ - С. при ЦУ на НАП ИЗМЕНЯ Ревизионен акт №Р-22002217000926-091-001 от 08.11.2017г. в оспорената част, като ангажирана отговорност по реда на чл. 177 от ЗДДС по доставки, документирани с фактури №[ЕГН] от 01.09.2014 г. и №[ЕГН] от 04.08.2014 г. и ДИ №[ЕГН] от 05.08.2014 г., издадени от [фирма] в размер на 37 191,76 лв., ОПРЕДЕЛЯ на 26 057,56 лв., ведно със съответните лихви.

Процесната ревизия е повторна за ангажиране на отговорност по реда на чл. 177 от ЗДДС на [фирма] по процесните доставки от

[фирма]. Установено е, че дейността на жалбоподателя е търговия на едро с дървесина, пелети, чипс от дървесина и брикети, която се извършва от нает склад, находящ се [населено място] камък, [община], област П.. В хода на ревизионното производство са предприети процесуални действия за събиране на доказателства, резултатите от които са описани от стр. 3 до стр. 8 от РД.

На жалбоподателя е връчено ИПДПОЗЛ №Р-22002217000926-040-001 от 02.05.2017г. Указано му е, че следва да представи доказателства за плащане по фактура №[ЕГН] от 01.09.2014г., издадена от [фирма], справки за отразяването ѝ в счетоводството на дружеството /в т.ч. за разчетите с доставчика/ и писмени обяснения, относно вписаните обстоятелства в Договор за покупко-продажба на моторни превозни средства /МПС/ от 19.08.2014г. за получено плащане по сделката преди датата на договора. Конкретизирани са документи, които лицето следва да представи във връзка с предмета на доставка по фактура №[ЕГН] от 01.09.2014г., издадена от [фирма] - превозни средства, а именно: копия на свидетелства за регистрация на МПС в КАТ, договор за наем на МПС с [фирма] /в т. ч. фактури и платежни документи относно изпълнението на договора за наем/, счетоводни справки, справки за задължения/вземания към/от [фирма] към 31.08.2014 г., 31.12.2014 г., 31.12.2015 г., 31.12.2016 г. и момента на извършване на ревизията. Жалбоподателят е дал писмени обяснения и е представил документи, които са описани и коментирани в РД, който по силата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. Извършено е приобщаване на доказателства, които са относими за ангажиране на отговорност на ревизираното дружество по реда на чл. 177 от ЗДДС, както следва: - РА №Р-22221415002752-091-001/02.08.2016г., ведно с РД и доказател-ствата към него, за резултатите от извършена ревизия на [фирма] за ангажиране на отговорност по чл. 177 от ЗДДС по процесните фактури, издадени от [фирма] - Протокол №0761134 от 23.03.2017 г. и Протокол №0813197 от 20.06.2017 г.; - РА №Р-22221414001443-091-001/16.03.2015г. и РА №Р-22221415003611-091-001/19.02.2016г., ведно с доказателства към тях, за резултатите от извършени ревизии на [фирма] по ЗДДС за периоди от м. 01.2013 г. до м. 08.2014 г. и от м. 09.2014 г. до м. 03.2015 г. - Протокол №0761121 от 23.03.2017 г.; - РА №Р-22221414003647-091-001/07.08.2015г., ведно с доказателства към него, за резултатите от извършена ревизия на [фирма] по ЗДДС за периоди от 12.06.2012г. до 31.01.2015г. - Протокол №0761134 от 23.03.2017г.; - събрани доказателства в хода на производство за налагане на обезпечителни мерки от публичен изпълнител на [фирма] във връзка с дължими публични задължения - Протокол №0761135 от 27.03.2017г.

На основание чл. 45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на доставчика [фирма]. Резултатите са обективирани в Протокол за извършена насрещна проверка №П-22221417052675-141-001/23.08.2017г. и подробно описани от стр. 11 до стр. 13 в РД. За изясняване на относими обстоятелства от значение за ангажиране на отговорност по чл. 177 от ЗДДС на [фирма] е изискана информация от други задължени лица - Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, отдел "Пътна полиция“ с Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения №Р-22002217000926-041-001/02.05.2017г. С писмо вх. №24-16-656#4/25.05.2017г. при ТД на НАП С. са представени изисканите документи. На основание чл. 60 от ДОПК, с Акт за възлагане на експертиза /АВЕ/ №22002217000926-01-001/16.05.2017г., е възложено извършването на експертиза за определяне на пазарната стойност на 8 моторни превозни средства, във връзка с покупката на които от жалбоподателя се търси отговорност по реда на чл. 177 от ЗДДС по фактура №[ЕГН]/01.09.2014г., издадена от [фирма] в размер на 16 000лв. Експертизата е изготвена от Е.Ф.К., лицензиран оценител съгласно сертификат №100100613/2009г. на К. на независимите оценители в България /КНОБ/ по метода на увеличената стойност /приравнен на метода на амортизираната възстановителна стойност/ - с тежест 35% и метода на сравнимите неконтролирани цени /метод на пазарните аналози/ - с тежест 65%. Определена е пазарна стойност на превозните средства към 19.08.2014г. в общ размер на 118 517лв. На стр. 6 от РД са описани формираните пазарни стойности за всяко от превозните средства и начина на определянето им.

Изпратено е запитване до дирекция "Събиране“ при ТД на НАП С. №Р-22002217000926-999-001 от 29.03.2017г., относно неплатени публични задължения, начин и възможност за събирането им, и предприети обезпечителни мерки във връзка с тях относно [фирма]. В отговор е посочено, че за [фирма] има образувано изпълнително дело /ИД/ №22150037502/2015г., с общо задължение в размер на 539 997,49 лв., в т.ч. главница – 397 438,07 лв. и лихва 142 559,42лв. С ПНОМ №1453-00-2249#1 от 23.03.2012 г., ПНОМ №1453-00-3131#16 от 03.06.2013г., ПНОМ №1453-00-442#1 от 13.02.2015г. са наложени запори на банковите сметки на дружеството. С ПНОМ №1453-00-10476#1 от

26.11.2013г. е наложен запор върху движима вещ - багер с балансова стойност към 08.11.2013 г. в размер на 205 000 лв., като към момента на издаване на ПНОМ активът не е намерен за извършване на опис и оценка с цел реализация, поради което принудителното изпълнение не е започнало. Задълженията на [фирма] не са разсрочени и отсрочени. Дългът на [фирма] е категоризиран като трудно събираем. Въз основа на документите, приобщени от извършената на жалбоподателя първа ревизия, както и при съобразяване на доказателствата, събрани в хода на настоящата ревизия, органите по приходите са установили следните обстоятелства: 1. През м. 09.2014г. и м. 10.2014г. [фирма] е приспаднало пълен данъчен кредит в общ размер на 37 860,17 лв. по следните данъчни документи, издадени от [фирма]: - фактура №[ЕГН] от 04.08.2014 г. с данъчна основа 106 139,83 лв. и ДДС 21 227,97 лв. с предмет на доставката - прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот /офис/ съгласно нотариален акт /НА/ №12484/04.08.2014г., находящ се [населено място], [улица], ет. 2; - ДИ №[ЕГН] от 05.08.2014г. към фактура №[ЕГН]/04.08.2014г., с данъчна основа 3 160,98лв. и ДДС 632,20лв. с основание "увеличение на данъчната основа по реда на чл. 26, ал. 3 от ЗДДС“; - фактура №[ЕГН] от 01.09.2014 г. с данъчна основа 80 000лв. и ДДС 16 000лв. с предмет на доставката 8 бр. МПС - влекач Мерцедес А. 1841 ЛС; товарен автомобил М. 8.224 ЛЛЦ; специален автомобил Мерцедес А.; специален автомобил Д. 95 ХФ 430; ремарке за товарен автомобил Р. Ц 130; полуремарке М. М. 227; полуремарке В. Х. 3Б 0011, рег. [рег.номер на МПС] ; влекач Мерцедес 1843. Констатирано е, че изброените фактури документират реално извършени доставки на недвижим имот и МПС, по които получател е [фирма]. Същите са включени в дневник продажби и СД по ЗДДС на [фирма], като фактура №[ЕГН] от 04.08.2014г. и ДИ №[ЕГН] от 05.08.2014г. са декларирани не в периода на издаването им, а през м. 10.2014г.

Сделката за покупка на недвижим имот е вписана в службата по вписванията [населено място] - по местонахождение на имота. В КАТ е вписана промяна на собствеността на МПС, предмет на сделки между дружествата, като същите са регистрирани със собственик [фирма]. В РД е отбелязано, че в т. 1 от Договора за покупко-продажба на МПС от 19.08.2014г. между [фирма] и [фирма], нотариално заверен на 20.08.2014г. е вписано, че превозните средства са в движение към датата на подписване на договора. В приемо-предавателните протоколи от 02.09.2014г. за 3 МПС са описани повреди, които опровергават твърдението, че същите са в движение 2. На 26.01.2015г. в Търговския регистър /ТР/ е вписана промяна относно едноличния собственик на капитала на [фирма]. На 11.09.2014г. Г.Н.М., в качеството на едноличен собственик на капитала на [фирма] взема решение [фирма] да изкупи от В.Р.А., дяловете му в [фирма] и да стане едноличен собственик на капитала на дружеството. На 19.01.2015г. е сключен нотариално заверен договор за прехвърляне на дружествените дялове от В.Р.А. на [фирма].

Посочено е, че едноличният собственик на капитала на "ЕЛ Т. - Г.“ Е. - Г.Н.М. е син на едноличния собственик на капитала на [фирма] - Н.Г.М..

Предвид описаните обстоятелства е преценено, че ревизираното дружество и доставчика са свързани лица по смисъла на §1, т. 3, б. "а“ от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ДОПК към датите на отразяване на процесните данъчни документи в дневника за продажбите на [фирма], съответно в дневника за покупки от [фирма] и включването им в СД по ЗДДС за м. 09.2014г. и м. 10.2014 г. 3. По процесните доставки е извършено плащане от [фирма], както следва: на 28.07.2014г. в размер на 128 000лв. с основание - договор за покупко-продажба на офис; на 09.09.2014г. в размер на 4 200лв. и на 09.10.2014г. в размер на 7 150лв. - без да е посочено основание за плащането; на 24.10.2014г. в размер на 4 999лв. с основание на плащането "по фактури“.

В РД е посочено, че наредените парични средства от [фирма] на 28.07.2014г. в размер на 128 000лв. са с произход получен паричен превод на същата дата /28.07.2014 г./ от [фирма] /свързано лице/ с основание по тристранен протокол за заем. Протокол не е представен от ревизираното дружество, в резултат на което то не доказа какво е договорило и коя е третата страна по споразумението. Установено е, че [фирма] и [фирма] откриват банковите сметки, чрез които са извършени плащанията на 28.07.2014г. /дата на първия паричен превод/ в една и съща обслужваща банка / [фирма]/. Съгласно оборотна ведомост на [фирма] с натрупване за период от 01.01.2014г. до 30.09.2014г., дружеството отчита връщане на заем в размер на 127 000 лв. и налични парични средства по банкови сметки към 30.09.2014г. в размер на 81,07 лв. Предвид описаните обстоятелства, ревизиращият екип е приел, че не са ангажирани доказателства за извършени плащания по доставките, тъй като операциите по банковите сметки на дружествата са фиктивно движение на пари, водещо до заблуждение у трети страни за извършени плащания по сделки. При ревизията е констатирано, че жалбоподателят договаря задължението по фактура №100000001/01.09.2014г. в размер на 80 000 лв. /данъчната основа/ да се погаси чрез прихващане от бъдещи вземания от [фирма] по договор за наем на процесните МПС от 10.09.2014г. със срок - 10.09.2019г. и месечен наем - 3 100 лв. без ДДС. Установеното обстоятелство противоречи на посоченото в т. 1 от Договора за покупко-продажба на МПС от 19.08.2014г ., че продавачът е получил сумата по него в размер на 80 000 лв. напълно от купувача преди сключването на договора. В хода на производството [фирма] не представя изисканите документи с ИПДПОЗЛ № Р- 22002217000926-040-001 от 02.05.2017 както следва: платежни документи по фактура №[ЕГН] от 01.09.2014 г. за покупка на процесните превозни средства, писмено обяснение относно описаното по-горе противоречие, счетоводни справки за отразяване прихода от наем от [фирма] и разчети с дружеството, справки за задълженията/вземанията към/от [фирма] към 31.08.2014г., 31.12.2014г., 31.12.2015г., 31.12.2016г. и към момента на провеждане на ревизията. Съгласно изготвена от ревизираното лице справка за задълженията му към трети лица то е имало задължение към [фирма] към 30.11.2014г. в размер на 82 811,98 лв., възникнало по фактура №[ЕГН] от 01.09.2014г. След справка в ТР ревизиращият екип е констатирал, че в обявения финансов отчет на [фирма] към 31.12.2016г. в ТР, дружеството отчита задължения към доставчици в размер на 394 хил. лв. Въз основа на гореизложеното е преценено, че към месеците, в които

[фирма] включва процесните фактури и ДИ в дневник продажби и СД по ЗДДС, то не е разполагало с парични средства за плащане на дължимия ДДС по тях към бюджета и жалбоподателят е знаел това обстоятелство. Като допълнителен аргумент е изтъкнато, че жалбоподателят не е платил към [фирма] задължението по фактура №[ЕГН]/01.09.2014г., вследствие на което няма как да не му е било известно, че начисленият данък по нея няма да бъде внесен в приход на бюджета от доставчика. В РД са изложени аргументи, че сделката по прехвърляне на право на собственост върху процесните МПС по фактура №[ЕГН] от 01.09.2014 г. е привидна за [фирма], тъй като не е налице плащане по нея и МПС обект на продажба, са отдадени обратно под наем на [фирма], като ревизираното дружество не представя доказателства за изпълнение на договора за наем /в т.ч. плащане и наличие на задължения към момента на ревизията/. 4. С РА №Р-22221415003611-091-001/19.02.2016г. на [фирма] са определени задължения за данък за внасяне по ЗДДС за данъчни периоди м. 09.2014г. и м. 10.2014г. съответно в размери 21 767,49 лв. и 21 191,76 лв., които не са внесени. От дирекция "Събиране“ при ТД на НАП С. е предоставена информация, че задълженията са трудно събираеми. 5. В хода на предходното ревизионно производство с Акт за възлагане на експертиза №22221415002752-01-001 от 08.05.2015г., издаден от органа възложил ревизията, е възложено извършването на експертиза за определяне на пазарната стойност на недвижим имот, във връзка с покупката на който от жалбоподателя се търси отговорност по реда на чл. 177 от ЗДДС по фактура №[ЕГН] от 04.08.2014г. и ДИ №[ЕГН] от 05.08.2014г. в размер на 21 860,17лв. Експертизата е изготвена от Е.Ф.К. - лицензиран оценител съгласно сертификат №100100613/2009г. на КНОБ по метода на сравнимите неконтролирани цени и по метода на увеличената стойност. Определена е пазарна стойност на имота към 04.08.2014г. - 160 125,00лв. Преценено е, че определената с експертизата пазарна стойност на имота към датата на продажбата явно и съществено се отклонява от договорената между страните с НА №6 от 04.08.2014г. в размер на 105 366,08 лв., без ДДС. В конкретния случай, отклонението на договорената от пазарната цена е 33% или с 1/3 от определената пазарна цена, поради което е преценено, че е налице отклонение, обуславящо приложението на чл. 177, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ЗДДС. Като допълнителни аргументи са отбелязани обстоятелствата, че в НА за продажбата е вписана данъчна оценка на имота в размер на 126 439,30 лв. и че [фирма] е придобило право на собственост върху недвижимия имот, обект на продажба към [фирма] от [фирма] /свързано лице/ на 10.03.2011г. на значително по-висока цена – 141 730,80 лв. с ДДС.

В хода на ревизията с експертиза за определяне на пазарната стойност на моторни превозни средства, във връзка с покупката на които от жалбоподателя се търси отговорност по реда на чл. 177 от ЗДДС по фактура №[ЕГН] от 01.09.2014г. е определена пазарна стойност на същите към 19.08.2014г. в общ размер на 118 517,00 лв., като на стр. 6, стр. 19 и стр. 20 от РД са описани формираните пазарни стойности за всяко от превозните средства и начина на определянето им. Изследвана е цената, по която [фирма] е придобило право на собственост върху превозните средства, като данните са описани на стр. 23 и стр. 24 от РД С писмо вх. №24-14-656#5 от 26.06.2017 г., жалбоподателят представя заверени копия на застрахователни оценки и доклад от 15.08.2014 г. на независим лицензиран оценител - [фирма], сертификат №[ЕИК] от 11.11.2011г. на КНОБ, с които е определена пазарна стойност на процесните МПС в общ размер на 79 900 лв., като на стр. 7 и стр. 20 от РД са описани конкретни данни за пазарна стойност за всяко превозно средство. След анализ на представените доказателства ревизиращият екип е констатирал, че докладът на [фирма] не е подписан от вписания в него екип - Д.Д.Д., в качеството на ръководител екип и инж. Д.К.Д., в качеството на член на екипа, както и че в сертификатите за оценителската правоспособност на посочените лица липсва печат на КНОБ. Отбелязано е, че докладът е изготвен на 15.08.2014г. - 3 дни след огледа на МПС на 12.08.2014г. Акцентирано е, че жалбоподателят представя изброените доказателства след разговор с оценителя, изготвил експертизата за пазарната стойност на МПС към 19.08.2014г. в хода на повторното ревизионно производство. Предвид посочените обстоятелства органите по приходите са преценили, че след като в доклада е вписано, че е възложен и изготвен непосредствено преди покупката на активите, но същият не е представен нито в хода на предходното и настоящото ревизионно производство, нито при оспорване на РА №Р-22221415002752-091-001 от 02.08.2016г. и не е подписан от лицата, които са го съставили, той е изготвен с оглед провеждане на административното производство за целите на ревизията. Предвид посочените факти е прието, че е налице занижаване на цената на последващата продажба на процесните недвижим имот и МПС от [фирма] към [фирма], с цел да се намали начисленият ДДС от [фирма] във връзка с продажбата им, както и че те са продадени на цени под пазарните. Въз основа на установената фактическа обстановка и формираните изводи, описани по-горе, ревизиращият екип е преценил, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС и чл. 177, ал. 3.

В Решението от 23.02.2019г. на Директора на дирекция ОДОП е прието, че изискуемите предпоставки по чл. 177 от ЗДДС са налице, с изключение на получените доставки с предмет влекач Мерцедес А. 1841 ЛС, рама WDB9340331L055695 и специален автомобил Мерцедес А., рама WDB9300561K966497, предвид следните обстоятелства, поради което размерът на задължението е намален.

При така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи: Жалбата изхожда от надлежна страна – адресат на обжалвания РА, имаща право и интерес от оспорването. Подадена е в законоустановения срок за оспорване и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество се явява неоснователна.

РА е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, при правилно прилагане на материалния закон. РА не е нищожен. Не е налице идентичност между обхватите на ревизионното производство за установяване на задълженията на жалбоподателя - ревизираното лице по ЗДДС и на ревизията за ангажиране на солидарната му отговорност по чл.177 ЗДДС за заплащане на задълженията на друго лице. Тъй като е различно основанието за възникване на задължението за заплащане на данъка – в първия случай е неговият носител по силата на ЗДДС, а във втория – друго лице, на което законът по изключение и в изрично предвидена хипотеза възлага солидарната отговорност за чуждо задължение няма идентитет между обхвата на двете ревизии. Противното становище е несъстоятелно, тъй като означава, че за да се приложи хипотезата на чл.177 ЗДДС при извършване на ревизия по ЗДДС на едно лице, едновременно чрез ревизии следва да се установяват неплатените задължения на всички негови предходни доставчици, защото само така не биха се преклудирали правата на органите по приходите да съставят РА за солидарна отговорност. В същия смисъл е по-новата практика на ВАС: Решение №3185/13.03.2018г. по ахд №9345/2017г., Решение №8320/28.06.2017г. по ахд № 6550/2016г., Решение №2280/22.02.2017г. по ахд № 5638/2016г., Решение №11462/28.10.2016г. по ахд № 7125/2016г.

Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1 ЗДДС (И.. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Според ал.2 отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС).

За целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Ал.6 предвижда, че в случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките. Алинея 6 се прилага съответно и по отношение на предходните доставчици.

Установено е, че ревизираното дружество и доставчика са свързани лица по смисъла на §1, т. З, б. "а" от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ДОПК към датите на отразяване на процесиите данъчни документи в дневника за продажбите на [фирма], съответно в дневника за покупки от [фирма], и включването им в СД по ЗДДС за м. 09.2014 г. и м. 10.2014 г.

В хода на съдебното производство е изслушана СОЕ, която съдът при сравнение с тази, изготвена в хода на ревизията констатира, че експертизата, приета по делото е използвала едни и същи методи при определяне на пазарната цена на процесиите активи. Прави впечатление, че получената при двете експертизи пазарна цена на недвижимия имот, определена по метода на увеличената стойност е с разлика от около 6 000,00 лв., докато получените стойности по метода на сравнимите неконтролирани цени е с около 50 000,00 лв. разлика. Същата се получава от прибавените от вещото лице по съдебната експертиза коефициенти, за които същото не можа убедително да уточни методиката за избора им, а именно: на какво се дължи определянето на точно тези видове и цифри за посочените в експертизата коефициенти, които от своя страна са допринесли за получаване на пазарна стойност на оценявания имот под данъчната му оценка, включително под продажната му цена по нотариален акт. Аналогична е ситуацията при оценяваните автомобили, вещото лице е посочило формулата за изчисление на пазарните стойности, както и е обяснило подробно ползваните коефициенти. В приетата по делото експертиза не става ясно кои са критериите, по които са определени коефициентите и как е преценено прилагането на коефициент "съответствие“, тъй като за аналоговите автомобили няма никакви данни за техническото им състояние. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага, когато е налице сходство в характеристиката на продукта или услугата - предмет на контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка. При метода на сравнимите неконтролирани цени се съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по съпоставими неконтролирани сделки, осъществени при съпоставими условия. За целите на МСНЦ, неконтролирана сделка е съпоставима с контролирана, ако е изпълнено едно от следните две условия: -нито едно от различията /ако съществуват такива/ между сравняваните сделки или между лицата, участващи в тях, не би могло да повлияе съществено върху цената на свободния пазар; или -могат да се извършат достатъчно точни корекции за елиминиране на съществените последствия върху цената от тези различия. Видно от изложеното, методът на сравнимите неконтролирани цени изследва директно пазарната цена. Следователно, при избора на съпоставими сделки следва да се отчете характеристиката на продукта или услугата като водещ ценообразуващ фактор. За тази цел, анализът на продуктовата съпоставимост изисква преценка на обстоятелства, свързани с конкретни сделки и фактори, отчитащи характеристиката на продукта, условията на сделката, пазарни условия, бизнес стратегии и др. и в случай на съществени различия, се изискват корекции, които отразяват ефекта от различията върху цената или печалбата. Съгласно чл. 15 от Наредбата, когато се използват няколко съпоставими неконтролирани сделки, полученият резултат включва съответен брой стойности на цена или печалба /редица от пазарни стойности/. Съгласно чл. 16, в случаите, когато резултатът от контролираната сделка попада в редицата от пазарни стойности, се приема, че резултатът на контролираната сделка изпълнява условията на чл. 4., т. е. при установяване на множество от цени по съпоставими сделки, следва да се преценява дали цената по контролираната сделка попада в това множество, съответно ако се констатира, че това е така, то цената по контролираната сделка следва да се приеме за пазарна. При изготвената съдебна експертиза никъде не е отбелязана годината на застрояване на сравняваните обекти, съответно не е извършен анализ на прилежаща инфраструктура, състояние на сградата, в т. ч. настилки, дограма, електрическа част, ВиК, климатична, отоплителна, асансьори и др., режим на достъп. Освен това всички аналогови обекти са в квартали, различни от квартала, в който се намира процесния обект, за което е включен коефициент местоположение. /Тук следва да се отбележи, че видно от изготвената в хода на ревизията експертиза, всички аналогови обекти са в З. промишлена зона -- [населено място], където се намира и процесния обект/. В тази връзка не става ясно как е определен процента на взетата корекция за местоположение на сравняваните обекти /0,8, 0,9/. В експертизата е посочено, че е взета предвид степента на завършеност на имотите, но не става ясно кой имот на какъв етап на завършеност е продаден. Т.е. при съпоставяне на данните за неконтролираните сделки при тези методи не са посочени конкретни данни за предлагани сходни обекти в близост до оценяваните имоти, тъй като всички имоти, които е разгледал експерта, се намират в други жилищни райони на [населено място]. Не са съобразени състоянието, местоположението, функционалността, пазарната адекватност на сравняваните обекти и условия на сделката. Не са изрично изведени в констативно-съобразителната част на заключението критерии за извършените корекции по коефициент, както и за неговото определяне като размер. С оглед горното, съдът намира, че експертизата изготвена в хода на делото не е отговаря на нормативните изисквания на Наредба №Н-9/14.08.2006г., което я прави необоснована и не следва да се кредитира.

В хода на предходното ревизионно производство експертизата е изготвена от лицензиран оценител по метода на сравнимите неконтролирани цени и по метода на увеличената стойност. Определена е пазарна стойност на имота към 04.08.2014 г. - 160 125,00 лв. Преценено е, че определената с експертизата пазарна стойност на имота към датата на продажбата явно и съществено се отклонява от договорената между страните с НА №6 от 04.08.2014 г. в размер на 105 366,08 лв., без ДДС. В конкретния случай, отклонението на договорената от пазарната цена е 33% или с 1/3 от определената пазарна цена, поради което е преценено, че е налице отклонение, обуславящо приложението на чл. 177, ал. З във връзка с ал. 2 от ЗДДС. Като допълнителни аргументи са отбелязани обстоятелствата, че в НА за продажбата е вписана данъчна оценка на имота в размер на 126 439,30 лв. и че [фирма] е придобило право на собственост върху недвижимия имот, обект на продажба към [фирма] от [фирма] /свързано лице/ на 10.03.2011г. на значително по-висока цена - 141 730,80 лв. с ДДС. В хода на ревизията с експертиза за определяне на пазарната стойност на моторни превозни средства, във връзка с покупката на които от жалбоподателя се търси отговорност по реда на чл. 177 от ЗДДС по фактура №[ЕГН] от 01.09.2014 г. е определена пазарна стойност на същите към 19.08.2014 г. в общ размер на 118 517,00 лв., като на стр. 6, стр. 19 и стр. 20 от РД са описани формираните пазарни стойности за всяко от превозните средства и начина на определянето им. Изследвана е цената, по която [фирма] е придобило право на собственост върху превозните средства, като данните са описани на стр. 23 и стр. 24 от РД. Изпратено е запитване до дирекция "Събиране" при ТД на НАП С., относно неплатени публични задължения, начин и възможност за събирането им и предприети обезпечителни мерки във връзка с тях относно [фирма]. В отговор е посочено, че за [фирма] има образувано изпълнително дело /ИД/ №22150037502/2015 г., с общо задължение в размер на 539 997,49 лв., в т.ч. главница - 397 438,07 лв. и лихва 142 559,42 лв. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 23.03.2012г., ПНОМ от 03.06.2013г., ПНОМ от 13.02.2015г. са наложени запори на банковите сметки на дружеството. С ПНОМ от 26.11.2013г. е наложен запор върху движима вещ - багер, марка – Л., модел А 924 с балансова стойност към 08.11.2013г. в размер на 205 000 лв., като към момента на издаване на ПНОМ активът не е намерен за извършване на опис и оценка с цел реализация, поради което принудителното изпълнение не е започнало. Задълженията на [фирма] не са разсрочени и отсрочени. Дългът на [фирма] е категоризиран като трудно събираем На следващо място са изпълнени обективните предпоставки за ангажиране на отговорност по чл. 177 от ЗДДС от жалбоподателя за дължимия и невнесен данък от [фирма] по процесните фактури. Н. на дължимия данък от доставчика е налице както към момента на издаване на РА срещу него, така и към момента на издаване на РА срещу свързаното му лице – получател по фактурите. Жалбоподателят обаче е включил фактурите и ДИ в дневниците си за покупки и е ползвал право на приспадане на данъчен кредит в размер на 37 860,17лв. - налице е връзка между приспаднатия от жалбоподателя данъчен кредит и задълженията на доставчика. Относно субективната предпоставка действа презумпцията за задължение за знание по смисъла на чл.177, ал. 2 ЗДДС - приема се, че лицето е било длъжно да знае, тъй като едновременно дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от доставчика и облагаемата доставка е доказано на цена, която значително се отличава от пазарната. При предходната ревизия е изготвена експертна оценка за определяне на пазарната цена на недвижимия имот, като са неоснователни възраженията на жалбоподателя, относно авторството й. За определяне на пазарната оценка на превозните средства при повторната ревизия е изготвена експертна оценка, като са използвани методите за оценка според Наредба №Н-9 от 14.08.2006г. за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Пазарната оценка е изведена след комбинирано прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени и метода на увеличената стойност в съотношение 65% към 35% съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 10 от Наредба №Н-9 от 14.08.2006 г. В експертизата е посочено, че при изготвяне на оценката са използвани данни от публикувани оферти в специализирани издания и интернет борси и реално осъществени сделки на продажби както на нови, така и на автомобили-втора употреба, като е отчетено степента на различие на продадените с оценяваните активи, активността на пазара и данни за техническото състояние на МПС към датите на сделките.

С писмо вх. №24-14-656#5 от 26.06.2017г. при ТД на НАП управителят на [фирма] заявява, че се е срещал и разговарял с експерта К. и моли при определяне на пазарната оценка на МПС да бъдат съобразени и оценките на превозните средства, изготвени от независимия лицензиран оценител [фирма] и застрахователната стойност на същите. Заключението на [фирма] не е подписано от експертите, вписани като съставители на оценката. Посочено е, че оценката е извършена на база офертни цени на аналогични транспортни средства и не съответства на изискванията на Наредба №Н-9 от 14.08.2006г. Неотносима към случая е застрахователната стойност на автомобилите, на която се позовава жалбоподателят. В заключение, при издаване на РА на основание чл.177, ал.1 ЗДДС органите по приходите са приложили правилно материалния закон. Следва на ответника да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 161, ал.3 ДОПК в размер на 1646 /хиляда шестстотин и четиридесет и шест/ лева.

Така мотивиран и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК АССГ, Трето отделение, 11 състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] срещу РА №Р- 22002217000926-091-001/08,11,2017г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – [населено място], изменен с Решение №296/23.02.2018г. от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА

[фирма] да заплати на "Дирекция "ОДОП“ при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1646 /хиляда шестстотин и четиридесет и шест/ лева. Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ:

Ключови думи
No law branches!