Р Е Ш Е Н И Е № 2524

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 24 състав, в публично заседание на 01.04.2019 г. в следния състав: СЪДИЯ: Б. М

при участието на секретаря Г. М и при участието на прокурора С. Д, като разгледа дело номер 12610 по описа за 2016 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Н.Б.А. от [населено място] срещу ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОБЛАСТ С. с искане за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3 218.58 лева в резултат на незаконосъобразно бездействие.

В исковата молба и молби – уточнения се твърди, че в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на Областната администрация на област С., изразяващо се в неизплащане в срок на дължимата сума за отчуждаване на собствения на ищеца имот, същият е претъпял имуществена вреда в размер на мораторната лихва за забава върху дължимото обезщетение за отчуждения имот. В исковата молба и молбите – уточнения се сочи, че с решение № 777/30.11.2007 г. на Министерски съвет /МС/ е било определено обезщетение в размер на 44 165 лева за собствен на ищеца имот, отчужден за държавни нужди за изграждане на автомагистрала "Х.“. Твърди се също така, че така определеното обезщетение е било изискуемо от 25.01.2008 г., като съответната приспадаща се част за отчуждения имот ищецът е получил на 13.07.2012 г., без обаче да са му начислени лихви за забава върху изплатената сума. В резултат на това ищецът претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на законната лихва за забава върху приспадащата му сума в размер на 22 082.50 лева за периода на бездействие на административния орган, а именно: от 26.11.2010 г. /датата на превода на сумата от Агенция "Пътна инфраструктура“ до областен управител/ до 08.05.2012 г. /датата на изплащане на първоначалното обезщетение/. Претендира се от съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на общо 3 218.58 лева, за времето от 26.11.2010 г. до 08.05.2012 г., съставляващи дължима законна лихва за забава, в резултат на незаконосъобразно бездействие на ответника.

Ответникът – ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОБЛАСТ С. – редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва изцяло исковата молба и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и недоказана по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА счита предявения иск за неоснователен и недоказан.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно по делото между страните, че с Решение № 777/30.11.2007 г. на МС за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Х.“ Софийски околовръстен път – пътен възел "Я.“, участък от км. 0+000 до км 8+460“, намиращ се на територията на област С., е отчужден имот пл. № 99029, с площ от 700 кв. м., собственост на наследниците на Б.Н.А. - Н.Б.А. и Ц.Б.А., съгласно удостоверение за наследници № 163/09.09.2010 г. С цитираното решение е било определено обезщетение в размер на 44 165 лева за отчуждената част от имота. Ищецът е обжалвал решението на МС в частта, с която е определен размерът на обезщетението за отчуждената част от имот пл. № 99029 с площ от 0.700 дка, като с окончателно решение № 8377/07.07.2008 г. на Върховен административен съд /ВАС/, постановено по адм. дело № 802/2008 г., е изменен размерът на дължимото обезщетение за отчуждената част от имот пл. № 99029, находящ се в[жк], район "К.“, като е увеличен от 44 165 лева на 101 231 лева. Видно от писмо рег. № 0408/138/11.12.2010 г. на Агенция "Пътна инфраструктура“ общата сума от 7 092 807.00 лева, определена за обезщетение на собствениците на имоти, съгласно решение № 777/30.11.2007 г. на МС, е преведена по банкова сметка на област С. на 26.11.2010 г.

Със заявление рег. № 94НН/26/22.03.2011 г. Н. А. е поискал да му бъде изплатено обезщетението за отчуждената част от собствения му имот с идентификатор 68134.8597.29, определено в решение № 777/30.11.2007 г. на МС, като е посочена и банкова сметка, по която да се преведе сумата. С молба от 22.03.2011 г. ищецът е поискал да му бъде изчислена и приведена и законната лихва за периода от 25.01.2008 г. до момента на изплащане на обезщетението. Във връзка с така подадените молби с писмо № 94НН/26/11.07.2011 г. областният управител на област С. е уведомил ищеца, че сумите, определени за обезщетение на отчуждения му имот, са изпратени в областната администрация от Агенция "Пътна инфраструктура“, съгласно писмо вх. № 0408/138 от 11.12.2010 г., но поради наличие на съдебно производство пред Софийски районен съд /СРС/ производството за обезщетението е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК до отпадане на основанията за спиране. Съгласно съдебно удостоверение от 03.06.2011 г., издадено от СРС по гр. дело № 6785/2004 г., пред СРС е образувано дело по искова молба на Ц.Б.А. срещу Н.Б.А. и К.Ц.А., с което се иска съдебна делба на недвижими имоти, собственост на наследодателя им Б. А., между които е и процесния имот № 99029, съставляващ нива от 0.700 дка, м. "Б. песоци“. Видно от приложен по делото по гр. дело № 6785/2004 г. протокол от съдебно заседание с влязло в сила на 18.04.2012 г. протоколно определение съдът е прекратил, на основание чл. 233 от ГПК, производството в частта, касаеща искането за допускане на делба по отношение нивата с площ от 700 кв. м., имот с № 99029, с идентификатор № 68134.8597.29.

Процедурата по преписка рег. № 94НН/26/22.03.2011 г. по описа на областната администрация на област С. е възобновена служебно на 19.04.2012г., видно от приложен по делото приемно-предавателен протокол № 94НН/26/19.04.2012 г. Паричното обезщетение, определено с Решение № 777/30.11.2007 г. на МС, за имот пл. № 99029, с площ от 700 кв. м., е изплатено от областния управител на област С. на 08.05.2012 г. съобразно дяловете на наследниците, като видно от приложените по делото платежни нареждания на ищеца е преведена сумата в размер на 22 082.50 лева по сметка в У. Б., а останалата сума в размер също на 22 082.50 лева е преведена на сестрата на ищеца – Ц. А., по сметка в [фирма]. С писмо изх. № 94НН/26/06.08.2012 г. областният управител на област С. е уведомил Агенция "Пътна инфраструктура“ за изплатеното обезщетение в размер на 44 165 лева на наследниците на Б. А., както и е изпратил по компетентност искането на Н. А. и Ц. А. за изплащане на обезщетението до пълния му размер, определен от съда.

За доказване на претендираните от ищеца имуществени вреди по делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице Р.Д.Ц. лихвата за забава, за периода от 26.11.2010 г. до 08.05.2012 г., върху сумата от 22 082.50 лева е в размер на 3 312.34 лева. При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

За да възникне правото на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и за да бъде ангажирана отговорността на ответника е необходимо ищецът да докаже кумулативното осъществяване на следните елементи на фактическия състав: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети и пропуснати ползи, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, вредата трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, вредата да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие и бездействие и настъпилата вреда. В процесния случай, въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства и формулирания петитум, съдът квалифицира предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като иск за обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на областна администрация на област С. при изпълнение на административна дейност. Ищецът претендира вреди от незаконосъобразно бездействие, изразяващото се в неизплащане в срок на дължимата сума за отчуждаване на собствения на ищеца имот, което бездействие му е причинило имуществените вреди в размер на лихвата за забава върху дължимото му обезщетение за отчуждения му имот. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана административна дейност. В процесния случай, за да се ангажира тази отговорност по отношение на ответника областна администрация на област С., на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се установят елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба – незаконните бездействия, извършвани от длъжностни лица на ответника, които са свързани с изпълнение на административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между незаконните бездействия и вредата. В настоящото производство обаче не се установи по безспорен начин, че всички елементи на този фактически състав са налице. От една страна в процесния случай ищецът твърди наличие на незаконно бездействие от страна на ответника, но не представя доказателства, че по съответния ред това бездействие е признато за незаконно. С предявяването на исковата си молба ищецът не иска от съда да постанови незаконосъобразността на бездействието на ответника. Претенцията, с която е сезиран съдът от ищеца, е да му бъде изплатено обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на законната лихва за забава за периода от 26.11.2010 г. до 08.05.2012 г. Съдът не може служебно да излиза извън пределите на това, с което е сезиран и служебно да допълва волята на ищеца. Но дори и да се приеме, че макар и изрично да не е направил такова искане в петитума на исковата молба, то същото следва от обстоятелствената част на исковата молба и молбите - уточнения, настоящият съдебен състав намира, че не беше доказано в настоящото производство наличието на бездействие от страна на съответните длъжностни лица при областната администрация на област С., което да е в причинна връзка с настъпилите имуществени вреди за ищеца. Предмет на защита в производството по чл. 257, ал. 1 от АПК отм. , но приложим към датата на подаване на исковата молба/ е бездействието на административния орган когато последният е задължен да извърши определени действия по силата на нормативен акт. Член 257, ал. 1 от АПК отм. не дава определение на понятието "бездействие”, като такова липсва и сега в приложимия чл. 256, ал. 1 от АПК, поради което съдържанието му следва да бъде изведено по тълкувателен път. Настоящият съдебен състав споделя разбирането, че не всяко неизпълнение на задължение на административен орган представлява бездействие по смисъла на чл. 257, ал. 1 от АПК отм. , а само неизвършването на фактически действия, при наличието на нормативноустановено задължение за извършване на такива. Съставомерна в този случай е липсата на активно поведение /бездействие/ на компетентен орган по надлежно отправено и законово обосновано искане за извършване на конкретни фактически действия. В процесния случай, ищецът конкретизира твърдяното бездействие от страна на служители на областната администрация, като неизплащане в срок на дължимото му обезщетение за отчуждения му наследствен имот с решение № 777/30.11.2007 г. на МС, след като същото е било преведено от инвеститора Агенция "Пътна инфраструктура“ по банкова сметка на област С. на 26.11.2010 г. От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че с Решение № 777/30.11.2007 г. на МС е отчужден за държавна нужда имот пл. № 99029, с площ от 700 кв. м., собственост на наследниците на Б.Н.А. - Н.Б.А. и Ц.Б.А., както и е било определено обезщетение в размер на 44 165 лева за отчуждената част от имота. Така определеното обезщетение е било оспорено от ищеца Н. А. пред съда и с решение № 8377/07.07.2008 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 802/2008 г., е изменен размерът на дължимото обезщетение, като е увеличен от 44 165 лева на 101 231 лева. По делото се установява също така, че на 26.11.2010 г. Агенция "Пътна инфраструктура“ – инвеститор на обекта, е превела по банкова сметка на област С. сумата в размер на 7 092 807.00 лева, определена за обезщетение на собствениците на имоти, съгласно решение № 777/30.11.2007 г. на МС. Не е спорно между страните също така, че със заявление рег. № 94НН/26/22.03.2011 г. Н. А. е поискал да му бъде изплатено обезщетението за отчуждената част от собствения му имот с идентификатор 68134.8597.29, определено в решение № 777/30.11.2007 г. на МС, като е посочена и банкова сметка, по която да се преведе сумата. Принудителното отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди е регламентирано в глава Трета от ЗДС. В съответствие с приложимата редакция на чл. 39, ал. 4 от ЗДС /изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г./ обезщетението, определено в решението на МС по чл. 34а, ал. 1 се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на правоимащите. С оглед на цитираната разпоредба в процесния случай определеното обезщетение с решение № 777/30.11.2007 г. на МС за отчуждаването на имот пл. № 99029, с площ от 700 кв. м., е следвало да бъде преведено на наследниците на Б. А. от инвеститора на обект – Агенция "Пътна инфраструктура“. Законодателят обаче е допуснал изключението от това правило, като с разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от ЗДС /в приложимата редакция/ е предвидил, че обезщетението, определено в решението на МС по чл. 34а, ал. 1 се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на областния управител, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимата сума или за права върху отчуждения имот, като в този случай банката изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред. В конкретния случай именно инвеститорът на обекта е счел, че за процесния имот има спор за собственост и на основание чл. 39, ал. 5 и 39а от ЗДС /в приложимата редакция/ е превел определената като обезщетение сума по сметка на областния управител на област С. на 26.11.2010 г. и то само в размер на 44 165 лева, така както първоначално е било определено в решението на МС. Задължение по закон за областния управител е било да разпореди на банката да плати в този случай, след като бившият собственик или неговите правоприемници докажат пред него правото си да получат определеното обезщетение. Изрично в приложимата редакция на чл. 39а, ал. 2 от ЗДС /изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г./ е било предвидено, че в случаите когато инвеститорът е превел сумите по сметка на областния управител бившият собственик на отчуждения имот или неговите правоприемници доказват правото си да получат определеното обезщетение пред областния управител, който нарежда на банката да изплати дължимото обезщетение заедно със съответната лихва, която обслужващата банка начислява върху депозираната сума за периода на депозита. В конкретния случай със заявление от 22.03.2011 г. ищецът е поискал да му бъде изплатено цялото обезщетението в размер на 101 231 лева за отчуждения му имот, като е посочена и банкова сметка, по която да се преведе сумата. Същевременно, към датата на подаване на искането процесният имот е бил в съсобственост с другия наследник на Б. А. – Ц. А., която не е подписала заявлението и е предявила иск за съдебна делба срещу Н. А., по който е образувано гр. дело № 6785/2004 г. по описа на СРС, имащо за предмет и процесния имот. Именно доколкото инвеститорът на обекта е приел, че за имот пл. № 99029 съществува спор между няколко лица за правото върху дължимата сума, съответно за правото върху отчуждения имот, както и с оглед на представеното по образуваната административна преписка съдебно удостоверение по гр. дело № 6785/2004 г. по описа на СРС, областният управител на област С. е спрял, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, административното производство по преписки рег. № 94НН/26/22.03.2011 г. и рег. № 92/81/20.12.2011 г. до приключване на съдебното производство по гр. дело № 6785/2004 г. по описа на СРС. По делото не се твърди и липсват доказателства спирането на административното производство да е било оспорено пред съда от заинтересованите лица. С влязло в сила на 18.04.2012 г. протоколно определение по гр. дело № 6785/2004 г. СРС е прекратил, на основание чл. 233 от ГПК, производството в частта, касаеща искането за допускане на делба по отношение нивата с площ от 700 кв. м., имот с № 99029, с идентификатор № 68134.8597.29. В тази връзка на 19.04.2012 г. ответникът е възобновил административното производство служебно и на 08.05.2012 г. паричното обезщетение, определено с Решение № 777/30.11.2007 г. на МС, за имот пл. № 99029, с площ от 700 кв. м., е изплатено от областния управител на област С. съобразно дяловете на наследниците, като видно от приложените по делото платежни нареждания на ищеца е преведена сумата в размер на 22 082.50 лева по сметка в У. Б., а останалата сума в размер също на 22 082.50 лева е преведена на сестра му – Ц. А., по сметка в [фирма]. Областният управител на област С. е изпратил също така, на основание приложимия чл. 39, ал. 7 от ЗДС отм. , на инвеститора на обекта по компетентност административната преписка, тъй като за последния е съществувало законовото задължение да преведе на правоимащите разликата в сумата, определена впоследствие с влязлото в сила на 07.07.2008 г. решение на ВАС по адм. дело № 802/2008 г., с което размерът на обезщетението е бил увеличен на 101 231 лева. При така установеното по делото съдът намира, че не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на ответника. От друга страна законовото задължение на областния управител на област С., визирано в нормата на чл. 39а, ал. 2 от ЗДС, да нареди на банката да изплати дължимото обезщетение, по своя характер не съставлява фактическо действие, а правно такова. Настоящият съдебен състав намира също така, че в процесния случай не беше доказано не само наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, но и каквато и да било причинна връзка с претендираните от ищеца имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Причинната връзка между противоправното поведение и вредата, като факт от действителността, трябва да бъде доказана във всеки конкретен казус, като това доказване е в тежест на ищеца. В тази връзка следва да се има предвид също така, че при исковете по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ тежестта на доказване е на ищеца по делото, който в настоящото производство не се справи с предоставената му по закон доказателствената тежест и не ангажира каквито и да било доказателства, от които по безспорен начин да следва, че настъпилите за ищеца вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни бездействия на служители на областна администрация на област С. при изпълнение на административната им дейност. В тази връзка следва да се има предвид, че имуществената вреда, претендирана по реда на ЗОДОВ, се определя като всички неблагоприятни имуществени последици за даден факт, която може да се състои както в претърпяна загуба, така и в пропусната печалба. Претърпяната загуба се изразява във фактическо влошаване на състоянието на засегнатото имущество, докато пропуснатата печалба се определя с оглед на предполагаемото развитие, което имуществените работи на увредения биха имали в случай на ненастъпване на вредоносното събитие. В процесния случай претендираната имуществена вреда по съществото си съставлява претенция за начисляване и изплащане на обезщетение в размер на законна лихва за забава по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, което не подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ, а по общия исков ред. По тези съображения, съдът намира, че така предявеният и поддържан иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен, тъй като не са налице кумулативно изискващи се предпоставки за ангажиране на отговорност, а именно - незаконно бездействие, извършено от длъжностни лица на ответника, което съставлява административна дейност и в резултат, на което от ищеца да се претърпени имуществени вреди.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че за ищцата не е възникнало субективното право да претендират обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на служители на ответника и предявената от него искова претенция се явява неоснователна. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, както и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното Административен съд - София-град, 24-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Н.Б.А. от [населено място] срещу ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОБЛАСТ С. с искане за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3 218.58 лева в резултат на незаконосъобразно бездействие, като неоснователна. ОСЪЖДА Н.Б.А., с адрес: [населено място],[жк], [улица], да заплати на ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОБЛАСТ С. сумата в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

СЪДИЯ: