Р Е Ш Е Н И Е № 2531

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Първо отделение 38 състав, в публично заседание на 16.01.2019 г. в следния състав: СЪДИЯ: Т. Ж

при участието на секретаря К. С, като разгледа дело номер 11191 по описа за 2015 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл. 156 – 161 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4 от Закон за местни данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на [фирма] [населено място] срещу Ревизионен акт (РА) № МДТ-РД-01-07-54 от 08.07.2015г. издаден от Р. Б.- началник отдел "Ревизионен контрол“ и П. М.- старши инспектор, мълчаливо потвърден от Кмета на Столична община.

С оспорения РА са установени задължения на дружеството по ЗМДТ за периода 2010г- 2014г. в размер на 74 942,58 лева, представляващи: данък върху недвижимите имоти 6 102,40лева; такса за битови отпадъци 53 116,30 лева и лихва 14 123,11 лева.

Жалбоподателят [фирма] твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Твърди на първо място, че ревизионният акт е постановен без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, задължение за което има административният орган. Твърди и материална незаконосъобразност на акта, като посочва, че процесните имоти, предмет на РА, са жилищни, а не нежилищни, както е прието от ревизиращите органи. Поради това посочва, че в противоречие със закона органът е определил таксата за битови отпадъци (ТБО) като за имот за нежилищни нужди, вместо законосъобразното определяне на ТБО като за имот за жилищни нужди. Иска оспорения РА да бъде отменен като преписката бъде върната на органа, за да издаде Акт за възстановяване на недължимо платени ДНИ и ТБО.

Ответникът – кметът на Столична община, чрез процесуален представител адвокат П., оспорва жалбата и твърди законосъобразност на РА. Иска от съда да отхвърли жалбата и да присъди разноски. В изрично становище на ответника се поддържа, че [фирма] нито в ревизионното, нито в съдебното производство ангажира доказателства, които да докажат на кого и за какво е задоволил жилищните нужди през преобладаващата част от годината, съгласно изискванията по смисъла на параграф 1, т.2 от ДР на ЗМДТ.

СЪДЪТ, след като се запозна с представените доказателства и преписка, по която е образувано делото, както и с твърденията на страните, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество – за частично основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят в това производство е собственик на недвижими имоти ( видно от приложените по делото доказателства), находящи се в [населено място], район "К. село“, местност "Лагера“, подробно описани в РА,както следва: четири броя недвижими поземлени имоти- земи- незастроен УПИ II,попадащ в кв. 54 по плана на [населено място], местност "Лагера“ с площ 1920кв.м, УПИ XI, попадащ в кв. 53 по плана на [населено място], местност "Лагера“ с площ 2481кв.м, УПИ XIII, попадащ в кв. 53 по плана на [населено място], местност "Лагера“ с площ 5230кв.м, УПИ III, попадащ в кв. 54 по плана на [населено място], местност "Лагера“ с площ 6065кв.м; Магазин №1 с РЗП 166,98 кв.м. и Магазин №2 с РЗП 175,92 кв.м. в [жилищен адрес] вх. "Б“ на[жк]; Магазин №1 в [жилищен адрес] вх.“В“ и Магазин № 2 в [жилищен адрес] вх.“В“, на ж.к "Лагера“;гаражи и паркоместа, както и Детска градина, находяща се в[жк], бл.41.

С. З за възлагане на ревизия № МДТ –РД – 01-1 от 14.01.2015г. на началник отдел "Ревизионен контрол” при Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси ”, отдел "Ревизионен контрол и правно-нормативно обслужване” на СО, е възложено извършването на ревизия на дружеството жалбоподател за задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) за периода от 01.01.2010г. – 31.12.2014г. и такса битови отпадъци за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2014г. Заповедта е връчена на дружеството на 16.01.2015г.

За резултатите от ревизията е изготвен Ревизионен доклад (РД) рег. № МДТ-2600-507/05.06.2015 г., съставен и подписан от определените със ЗВР ревизиращи органи по приходите, връчен на дружеството на 10.06.2015 г. В хода на ревизионното производство са извършени поредица от процесуални действия от ревизиращите с цел изясняване и установяване на относимите факти и обстоятелства от значение за установяване и събиране на публичните общински вземания. Извършените от органите по приходите процесуални действия и събраните в производството доказателства са подробно описани в РД и в РА. РД има съдържанието, предвидено в чл. 117, ал. 2 от ДОПК. От страна на дружеството е подадено писмено възражение с рег. № МДТ-2600-507/1/24.06.2015 г., което е счетено за неоснователно от ревизиращият екип, поради което е издаден РА с установяване на задължения, като за това са изложени мотиви в същия.

Ревизионен акт с рег. № МДТ-РД-01-07-54/08.07.2015г. спрямо [фирма] е издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от началник-отдел "Ревизионен контрол“ при Дирекция "Ревизии и събиране на вземанията“ – Столична [община] Б. и П.Н.М., на длъжност "старши инспектор“ в отдел "Ревизионен контрол“ при дирекция "Ревизии и събиране на вземанията“ – Столична община.

Видно от таблицата на стр.427 -428 от РА са установени задължения по вид, основание и размер, както следва:

- за Данък върху недвижимите имоти (ДНИ) - главница в размер на 127 984.10 лева, от които внесената сума за ДНИ е 121 881,65лв., а установената и дължима сума за довнасяне за ДНИ е 6 102.40., заедно със съответните лихви в размер на 1 600.77 лв., и

- за Такса за битови отпадъци (ТБО) - главница в размер на 555 686.89 лв., от които внесената сума за ТБО е в размер на 502 570.59лв., а установената и дължима сума за довнасяне за ТБО е в размер на 53 116,30 лв., заедно със съответните лихви в размер на 14 123.11 лв., т.е. на дружеството [фирма] е установено задължение за довнасяне в размер на 74 942.58 лв. всичко общо.

Предмет на оспорване в настоящото производство са начислените суми за ДНИ и ТБО в размери, посочени по-горе.

От представените по делото доказателства се установява, че са подадени декларации по чл. 17 от ЗМДТ и чл. 14 от ЗМДТ (класьор 4), в които процесните имоти са декларирани като нежилищни.

РА е оспорен по административен ред с жалба с вх. № МДТ-2600-507/2/29.07.2015г. по регистъра на Столична община. Решаващият орган – кметът на Столична община в предвидения в чл. 155 ал.1 от ДОПК не се е произнесъл по жалбата.

РА е оспорен по съдебен ред с жалба, подадена до АССГ, който е компетентният административен съд съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК, в законоустановения 14-дневен срок, и от лице с право и интерес от оспорване – адресат на утежняващ административен /ревизионен/ акт.

По адм. д. № 11191/2015г. е приета съдебно – техническа експертиза, неоспорена от страните, съответна на представените доказателства, с която вещото лице дава становище, след запознаване с материалите по делото и извършен на място оглед на 17.10.2016г., че за обект " Детска градина“ в партерното ниво на сграда В1, находяща се в УПИ III, кв. 54,м. Лагера по плана на [населено място], няма издадено разрешение за ползване. Вещото лице посочва, че в момента на огледа, предвидените СМР в инвестиционните проекти за " преустройство на партерния етаж на сграда В1 в "детска градина“ не са изпълнени. Посочва, че частично има изпълнени довършителни строително- монтажни работи, съответстващи на одобрения проект, но като цяло преустройството не е завършено и обектът не може да се ползва за детска градина.

В настоящото производство е назначена ССЧЕ, която да установи какъв би бил размерът на дължимата ТБО и ДНИ за всички поземлени имоти, в случай, че имотите се третират като жилищни и съответно дължимите ДНИ и ТБО в случай, че се изчисляват на база данъчната оценка съгласно Приложение №2 от ЗМДТ и при изчисляването на ТБО се приложи промилът за жилищни имоти. На вещото лице е поставена задачата да изчисли дължимите ДНИ и ТБО за посочените имоти- Магазин1и Магазин2 във вход Б от жилищния комплекс и Магазин1и Магазин2 във вход В от жилищния комплекс, като посочи какви биха били стойностите, ако за целите на изчисляването на данъчната оценка е взета застроената площ на магазините съгласно Таблицата за площообразуване, т.е "нетната“ квадратура без включване на идеалните части от общите части на сградата. Относно имотите на дружеството- паркоместа и гаражи, експертът е следвало да изчисли дължимите ДНИ и ТБО по отношение на всички тях за годините включени в ревизията, като посочи алтернативно какъв би бил размерът на дължимата ТБО и ДНИ в случай, че имотите се третират като жилищни и съответно дължимите ДНИ и ТБО в случай, че се изчисляват на база данъчната оценка съгласно Приложение №2 от ЗМДТ и при изчисляването на ТБО се приложи промилът за жилищни имоти, както и в случая, ако имотите се третират като нежилищни и съответно дължимите ДНИ и ТБ се изчисляват на база отчетната им стойност и спрямо тях се прилага промилът за ТБО за нежилищни имоти. Със ССЧЕ, която съдът кредитира като изготвена от лице със съответно компетентност, са дадени по периоди стойностите на ТБО и ДНИ и в двата случая, ако имотите (поземлени имоти, гаражи и паркоместа) се третират като жилищни или нежилищни с "брутна площ“. В експертизата вещото лице дава и изчислени стойностите в два варианта по отношение на процесните магазини при положение, че са взети нетните им квадратури, а именно: като нежилищни имоти с “нетна площ“ с изключена площ на общите части и като нежилищни имоти с "нетна площ“ с изключена отчетна стойност на идеалните части на земята.

По отношение на обекта "детска градина“, партида 7209F74634, заплатил ДНИ в размер на 1 857,39 лева общо за целия период, от които с РА му е призната сума за възстановяване 187,17 лева. Заплатена е ТБО в размер на 7 525,09 лева общо за целия период, от които е призната за възстановяване сума в размер на 755,33 лева.

Правни изводи:

РА е издаден от оправомощени органи по приходи по смисъла на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ - служители на Столична общинска администрация, заемащи изброените длъжности в издадената от кмета на Столична община заповед № СО15-РД-09-621/03.06.2015г., натоварени с властнически правомощия по установяване на местни данъци и местна такса битови отпадъци, в рамките на техните законови правомощия, т.е. при наличие на материална компетентност и при спазване на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Спазена е предписаната от закона писмена форма, като ревизиращите органи по приходите издали РА са изяснили фактическата обстановка по казуса и са изложили мотивирано своите изводи. В хода на ревизията не са налице допуснати съществени процесуални нарушения на правилата на ДОПК - такива, които да са нарушили правото на защита на засегнатото юридическо лице, или ако бяха допуснати, биха довели до произнасяне на акт с друго съдържание.

По материалната законосъобразност на РА съдът намира следното:

Таксата за битови отпадъци е вид местна такса, чийто размер се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет въз основа на одобрена план - сметка за всяка дейност. За [населено място] размерът на ТБО е определен по видове услуги за всяка година, вкл. за процесните 2010г. - 2014г. със съответното решение на СОС, придружени с план - сметка.

Съгласно чл. 62 от ЗМДТ ТБО се заплаща за услуги събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации;поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Размерът на таксата за всяка услуга се определя поотделно. Годишният размер на таксата се определя с решение на общинския съвет, като се издава наредба по чл. 9 от ЗМДТ по делегация, предвидена в чл. 69, ал. 1 от ЗМДТ. С последната се определя редът за заплащане на таксите. Такса се дължи от лицата по чл. 64 от ЗМДТ.

Анализът на цитираните разпоредби показва, че ТБО се дължи от лицата по чл. 64 от ЗМДТ при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. размерът на таксата да е определен с решение на Общинския съвет за всяка услуга поотделно; 2. имотът да попада в границите на районите, за които по реда на чл. 63 ЗМДТ е определено извършването на съответния вид услуги и 3. така определените услуги да са реално осъществени от страна на общината за територията, на която попада имотът. В конкретния случай по посочените предпоставки и наличието на същите спор между страните няма. Не се спори, че имотите попадат в територия, в която услугите се предоставят от общината.

С решение № 765 от 17.12.2009г. на СОС е определена ТБО за 2010г., като същата е определена по Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги (по – долу Наредбата), приета 23.11.2006г. За 2011г. това е станало с решение № 33 от 27.01.2011г., за 2012г. – с решение № 81 от 27.12.2011г. За 2013г. – решение № 644 от 20.12.2012г. на СОС,а за 2014г. – с решение № 702 от 19.12.2013г. Във всички тези решения на СОС е предвидено диференциран размер на дължимата ТБО в зависимост от предназначението на имотите, а именно дали се използват за жилищни нужди или за нежилищни нужди, определена по Наредба за нежилищни имоти, съгласно чл. 23 от посочената Наредба и за жилищни имоти – съгласно чл. 27 ал. 1 от посочената Наредба.

Основният спорен по делото въпрос е дали процесните имоти на жалбоподателя са такива за жилищни нужди или такива за нежилищни нужди с оглед коректното определяне на ТБО и ДНИ за спорния период 2010г – 2014г.

Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗУТ "Сградите на основното застрояване по предназначение са жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други, както и сгради със смесено предназначение“. Чл. 40 ал. 1 от ЗУТ пък разписва какво трябва да има едно жилище "Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни“. “. §5 т. 29 и 30 от ДР на ЗУТ пък дават легалното определение на жилищна сграда и жилище, а именно т. 29 "Жилищна сграда" е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ, а т. 30 "Жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди“. От цитираните определения е видно, че под жилищни нужди законодателят има предвид имоти, функционалното предназначение на имота за задоволяване на жилищни потребности. Вилните сгради са вид жилищни сгради, които обаче се използват за задоволяване на специфични жилищни нужди, а именно такива изнесени извън границите на градовете в територии наименовани вилни зони или съответно курортни селища. Във вилните зони и в курортните селища сградите също са за задоволяване на жилищни нужди, а именно за живеене на хора, но в по – спокойна и чиста среда, не само сезонно или в почивни дни, а често и за постоянно обитаване. Под нежилищни сгради или такива за нежилищни нужди следва да се разбират тези сгради, които не са свързани с постоянното обитаване и със задоволяване на жилищни нужди, а са такива за производствени, административни, обслужващи нужди. Т.е. определянето на сградата като жилищна или не следва да се дефинира във връзка с начина на използването й и предназначението й. В тази връзка и във ЗУТ чл. 38 и 39 е предвиден и ред за промяна на предназначението на сградите. Този ред е предвиден за случаите, в които собственик би искал да използва жилищна сграда за нежилищни нужди, като например за организиране на офис, за използване на помещения от нея за ателиета, медицински кабинети или търговски помещения. Т.е. пак водещият критерии е начина на използване на сградата. Би следвало и чисто практически да се даде пример как една жилищна сграда, от категорията на спорната, може да се използва за нежилищни нужди.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установява, че имотите - поземлени имоти, гаражи и паркоместа, собственост на жалбоподателя, са използвани за жилищни нужди. От страна на дружеството не бяха ангажирани доказателства, като договори за наем, от които да се установи, че конкретните имоти са отдадени под наем на определени лица за ползване за техните жилищни нужди. Тук следва да се добави, че буквалното тълкуване е, че юридическо лице не може да има жилищни нужди. Но в едно юридическо лице работят хора. Юридическото лице е само правно организационната форма, под която се осъществява определена стопанска дейност. Юридическото лице има управители, има персонал. В този смисъл липсват доказателства, че имотите са се ползвали именно за това - за задоволяване на жилищните нужди на лица, работещи и свързани с дружеството- жалбоподател. На следващо място, установи се в настоящото производство, и от изслушаната по делото експертиза, че съгласно годишните финансови отчети на жалбоподателя за към 31.12.2009г., на 2010г., и на 2011г. притежаваните от него имоти – активи са квалифицирани като такива държани за продажба, т.е те са в неговата независима икономическа дейност, което предопределя и техния характер на недвижими нежилищни имоти.

На следващо място съгласно чл. 17 от ЗМДТ отм. понастоящем), "Предприятията подават в 2-месечен срок от придобиването на нежилищен имот, съответно от учредяването на право на ползване декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размера на дължимия данък. При промяна на декларираните данни декларацията се подава в 2-месечен срок, считано от датата на промяната“. Жалбоподателят е подал такава декларация по чл. 17 от ЗМДТ при придобиване на имотите, като е декларирал, имотите като нежилищни. В изпълнение на задълженията си не е подал декларация за промяна на обстоятелствата, а именно, че имотите са жилищни и ще се използва по предназначение за жилищни нужди. В тази връзка не е изпълнено и задължението за деклариране на промяна в декларираните данни, т.е. че имотът от нежилищен ще се използва за жилищен.

Относно възражението, че при определяне размера на задълженията за ДНИ и ТБО по отношение на УПИ, гаражите и паркоместа и магазините с изключение на детската градина са взети брутните квадратури, а не нетната - съдът намира, че няма как намаляването на квадратурата на площта с обратна дата да повлияе на отчетната стойност, след като остава недоказано, дали дружеството е извършвало през ревизираните години преоценка или обезценка на имотите, които да доведат до намаляване или увеличаване на отчетната стойност. Данъкът се определя съобразно отчетната стойност, актуална към 1 януари на годината, за която се дължи, което по аналогия е приложимо и за таксата за битови отпадъци.

По отношение на имота на [фирма]- "детска градина“, съдът намира, че от събраните по делото доказателства, и от заключението на приетата съдебно техническа експертиза се установява, че имотът не е приет и не е въведен в експлоатация, съответно няма издадено разрешение за ползване по реда на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА).

Нормативната уредба на ЗМДТ не съдържа изрични критерии, при наличието на които една сграда да се приеме за завършена. Моментът на завършване на строежите се определя от ЗУТ и издадените на основание на този закон подзаконови нормативни актове. Глава XI от ЗУТ е уредено завършването на строителството. Съгласно чл. 177, ал. 2 и ал.3 от ЗУТ сградите, в зависимост от категорията на строежа се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК или въз основа на разрешение за ползване от органа, издал разрешението за строежа. Под новопостроена сграда по смисъла на чл. 15, ал.1 от ЗМДТ следва да се има предвид въведен в експлоатация обект по правилата на чл. 177 от ЗУТ“.

Тълкуването на чл. 15, ал.1 от ЗМДТ налага извод, че за да се дължи данък за сградата или за част от нея е необходимо същата да е завършена или да е започнало ползването й. В конкретния случай не се установява по категоричен и несъмнен начин наличието на втората разпоредба- ползване на притежавания от жалбоподателя имот- предназначен за детска градина за релевантния период, за който са начислени задълженията. За да е налице посочената хипотеза е необходимо реално да е започнало използването. По тези съображения настоящият съдебен състав, счита, че по отношение на имота- детска градина, собственост на [фирма] неправилно за процесния период от време са начислявани и внасяни ДНИ и ТБО, което налага РА в тази част да бъде отменен като незаконосъобразен. На възстановяване подлежат сумите, внесени като ДНИ и ТБО до пълния им размер както следва: сумата 1 670,22 лева, внесена недължимо като ДНИ, и

сумата 6 769,76 лева, внесена недължимо като ТБО, ведно със съответните лихви.

Разноски:

При този изход на делото и своевременно направено искане, съдът следва да присъди разноски на жалбоподателя на основание чл.161, ал.1 ДОПК. По делото са направени разноски в размер на 9 167,82 лева, както следва: за държавна такса – 50 лв., за вещи лица – 2450 лв., адвокатско възнаграждение – 6667,82.

Делото е с общ материален интерес от 74 942,58 лева. Уважената част от жалбата е в размер на 8 439,98 лева, или 11% от интереса. Съразмерно на това ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 1008,50 лв.

Минималното възнаграждение за процесуален представител по чл.8, т.4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер 2 778,30 лева. Съобразно отхвърлената част на жалбата, жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски в размер на 2 472,70 лв.

След прихващане на насрещните задължения жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски в размер на 1 464,20 лева.

Мотивиран така и на основание чл.160, ал. 1 ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-54 от 08.07.2015г., издаден от органи по приходите при Столична община, в частта му за имот с партида 7209F74634, като ПРИЗНАВА за възстановяване сумата 1 670,22 лева, внесена недължимо като данък върху недвижимите имоти, и сумата 6 769,76 лева, внесена недължимо като такса за битови отпадъци, ведно със съответните лихви.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] против Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-54 от 08.07.2015г., издаден от органи по приходите при Столична община, в останалата му част.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Столична община разноски в размер на 1 464,20 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд с касационна жалба, подадена чрез Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ: