Р Е Ш Е Н И Е № 2516

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, ХVІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.03.2019 г. в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. К

ЧЛЕНОВЕ: Н.А.М Йорданова

при участието на секретаря Д. Н и при участието на прокурора К. К, като разгледа дело номер 13313 по описа за 2018 година докладвано от съдия И. К, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Агенция за хората с увреждания, чрез юрк. П., срещу решение № 531541 от 12.11.2018 г., постановено от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 131 състав по нахд № 14016/2018 г.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 73/002304267 от 18.07.2018 година, издадено от изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания, с което на [фирма], ЕИК[ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, на основание чл.54а от ЗИХУ за нарушение на чл.12, ал.2, т.1 от Наредба за условията и реда за осъществяване и контрол на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл.З5г, ал.1 ЗИХУ (Наредбата).

В жалбата са изложени доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Възразява се срещу извода на районния съд, че АУАН е издаден след изтичане на 3-месечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Изложени са доводи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Посочва се, че датата, до която дружеството е следвало да изпълни вмененото му задължение е ясно посочена в Наредбата, а установеното несъответствие между АУАН и НП е несъществено и се дължи на техническа грешка. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да потвърди изцяло НП. В съдебното производство касаторът се представлява от юрк. П., който моли съда да отмени решението на СРС. Ответната страна в касационното производство – [фирма], изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. СРС е възприел фактическа обстановка, която съответства на събраните писмени и гласни доказателства, а именно: [фирма] било вписано в регистъра по чл.З5г ЗИХУ, воден от Агенцията за хората с увреждания, като лице, осъществяващо дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения, и медицински изделия, предназначени за хора с увреждания, като търговец на дребно. От това за дружеството произтичало задължение периодично - в срок до 30 октомври на съответната година, да представя анализ на цените на продаваните изделия, базиран на фактурите, издадени от търговците на едро. Дружеството не представило посочения анализ за 2017г., в предвидения за това срок, а именно 30 октомври 2017г. като същият бил депозиран с вх. № 0024-0114 от 27.02.2018 г. С. З № 0023-0673/08.02.2018г. на изпълнителния директор на АХУ била определена комисия, която да извърши проверка на изпълнение на задължението за представяне на анализ на цените, като резултатът от проверката бил обективиран в Констативен протокол № 1/ 09.02.2018г. В същия се съдържал списък на задължените лица, непредставили анализ на цените в срок, включващ и дружеството-жалбоподател. Съставен бил АУАН № 19-СИ/29.03.2018 г. за извършено от [фирма] нарушение на чл.12, ал.2, т.1 от Наредбата, въз основа на който било издадено процесното НП.

Обжалваното решение е правилно при следните мотиви на настоящия касационен състав: Изводът на въззивния съд, че не е спазен установеният в чл.34, ал.1 ЗАНН 3-месечен давностен срок за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, не се споделя от касационния състав. Според ТР № 48/1981 г. по н. д. № 48/1981 г. на ОСНК на ВС, този 3-месечен срок започва да тече от деня, в който органът по закон овластен да състави акта е узнал за нарушението и неговото бездействие повече от три месеца от откриването на нарушението изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на акта. Началото на 3-месечния срок по чл.34, ал.1, изр.2, пр.1 ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Това е моментът, в който необходимите материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. В случая това е моментът на приключване на възложената със Заповед № 0023-0673/08.02.2018г. проверка, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № 1/ 09.02.2018 г. Считано от тази дата - 09.02.2018 г., следва да се приеме, че е открит нарушителят и органът е узнал за нарушението. Поради това АУАН от 29.03.2018 г. е издаден в 3-месечния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН.

Правилно районният съд е приел, че в НП не е посочена ясно и недвусмислено датата на извършване на процесното нарушение в противоречие с императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Административнонаказващият орган е посочил срокът, в който [фирма] е дължало изпълнение на задължението, така както е определен с нормата на чл.12, ал.2, т.1 от Наредбата – 30 октомври на текущата година, но не е посочил датата на извършване на процесното нарушение и по-конкретно годината. Тъй като процесното нарушение е осъществено чрез бездействие, то следва да се счита извършено на датата, следваща изтичане на определения за предприемане на съответното действие срок. Такава дата обаче в НП не е посочена, което както правилно е приел СРС представлява съществен порок и самостоятелно основание за отмяна на постановлението.

В НП е налице и неточно описание на конкретното нарушение, квалифицирано по чл.12, ал.2, т.1 от Наредбата, който предвижда задължение за търговците на дребно ежегодно до 30 октомври на текущата година да представят в Агенцията за хората с увреждания анализ на цените на съответните продавани медицински изделия съобразно фактурите, издадени от търговците на едро. В постановлението е посочено, че дружеството не е представило анализ на цените на съответните продавани медицински изделия съобразно фактурите, издадени от търговците на дребно. Следователно налице е несъответствие между словесното описание на нарушението и правната му квалификация, което представлява нарушение на административнопроизводствените правила – чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Допуснатите нарушения на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН в случая са съществени, защото водят до ограничаване правото на защита на наказаното лице, което от съдържанието на НП следва по недвусмислен начин да разбира в какво се състои вмененото нарушение, на коя дата и с кои действия/ бездействия е осъществен съставът му. Посочените пороци на НП правят невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение предпоставя индивидуализацията му съобразно всички изисквания на чл. 57 ЗАНН, което в настоящия случай не е направено. Отделно от това, непосочването на дата на извършване на нарушението пречи да се определи началният момент, от който започват за текат сроковете по чл. 34 ЗАНН и абсолютната погасителна давност за административно-наказателното преследване.

Неоснователно е становището на касатора, че несъответствието при описанието на нарушението в НП е несъществено и се дължи на техническа грешка. Дори и да се касае до допусната от органа грешка, същата се е отразила на законосъобразността на постановлението тъй като е довела до неточно и неясно описание на нарушението. Този порок не може да бъде отстранен по пътя на тълкуването или чрез други документи, съставени в хода на административнонаказателното производство с оглед строго формалния му характер. В рамките на наведените касационни основания и при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК съдът не констатира незаконосъобразност на решението на СРС, поради което следва да бъде оставено в сила. С. То решение № 2 от 03.06.2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища, поради което искането на ответника в настоящото производство за присъждане на разноски е неоснователно. Воден от горното, Административен съд София- град, XVІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 531541 от 12.11.2018 г., постановено от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 131 състав по нахд № 14016/2018 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Ключови думи
No law branches!