Р Е Ш Е Н И Е № 2521

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 72 състав, в публично заседание на 12.03.2019 г. в следния състав: СЪДИЯ: М. М

при участието на секретаря Т. С и при участието на прокурора Д. К, като разгледа дело номер 12361 по описа за 2018 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ). Образувано е искова молба на [фирма], чрез процесуалния си представител адв. Д., срещу Столична община (СО) с цена на иска 15 423.14 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2013 г. Претендира се обезщетение за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и други разходи за правна помощ, такси, сторени по адм. дело № 1851 по описа на АССГ за 2008 г. и адм. дело № 9339 по описа на ВАС за 2013 г., както и разходи за проектиране, във връзка с отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-09-50-830/13.07.2007 г. на главния архитект на СО. В исковата молба и уточнения към нея са изложени подробни съображения за нейната основателност. Посочва се, че чрез договор от 11.10.2005 г. [фирма] се е задължил в сътрудничество със [фирма] да процедира изменение на ПРЗ за образуване на нов УПИ, включващ парцелите на двете дружества. По искане на двете дружества е стартирана процедура по изменение на ПРЗ, която е приключила с издаване на Заповед № РД-09-50-830/13.07.2007 г. на главния архитект на СО, с която е одобрено ИПРЗ на м. "Горна баня“, кв. 117, като двата заявени урегулирани поземлени имота са обединени в едно УПИ. Така издадената заповед, впоследствие, е обжалвана, като с Решение № 2350/10.04.2013 г. АССГ, II отделение, 28 състав е отменил същата като незаконосъобразна. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение № 15885/29.11.2013 г., по адм. дело № 9339/2013 г., Второ отделение. Счита се, че адвокатските хонорари и такси по административните дела са реално претърпени вреди от [фирма] във връзка с производства, довели до отмяна на заповедта. В тежест на СО следвало да бъдат възложени като обезщетение за вреди направените разходи за адвокатска защита. Претендират се и имуществени вреди, които дружеството е претърпяло във връзка с отменената заповед – разходи за проектиране на новообразуваното УПИ. Счита, че направените разходи (за проектиране, адвокатски хонорар и такси по административните дела) са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменената заповед, поради което ответникът следва да ги заплати. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски. Представят се писмени бележки. Ответникът – Столична община, чрез процесуалния си представител Е. Д., началник отдел "Правно нормативно обслужване“, оспорва исковата молба като неоснователна. Счита, че за ищеца не са настъпили вреди, поради отмяната на заповедта, тъй като последната никога не е влизала в сила и не е породила правно действие. Твърдяната пропусната полза в случая е евентуалност, а не реалност и почива на реално действащ ПУП за имота за неговото застрояване към момента на придобиване. Посочва се, че по делото не се доказва по категоричен начин наличие на вреди, не се индивидуализират конкретни пропуснати ползи, а са представени само доказателства за извършени разходи в резултат на решение и свободна воля на ищеца да закупи неурегулиран имот, без предвидено застрояване и преди да изпълни изискването на Закон за наличието на влязъл в сила ПУП, впоследствие и одобрени архитектурни проекти с издадено разрешение за строеж, да влезе в договорни отношения с трети лица относно реализация на бъдещо застрояване. В процесния случай не е доказано неблагоприятно изменение в имуществената сфера на ищеца, както и липсва пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди, щети и пропуснати ползи. По отношение на претендираните разноски за адвокат се сочи, че дружеството не е било задължено да ангажира адвокат за процесуалното представителство и съответно да прави разноски. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представят се писмени бележки. Прокурорът от Софийска градска прокуратура дава заключение за неоснователност на исковата претенция. Заявява се, че в конкретния случай не са налице всички основания и предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ – липсва пряка причинно-следствена връзка с направените разходи, които се претендират. Твърди се, че на налице и гражданско-правни отношения, които са в пряка причинно-следствена връзка с поети ангажименти от страната и в този смисъл е приложим чл. 5 ЗОДОВ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Дружество [фирма] е придобило на основание нотариален акт № 47, том LLXLV, дело № 35860 от 29.09.2005 г. поземлен имот с пл. № 545 по предходен кадастрален план, ПИ с идентификатор 68134.4332.545 по КККР на район "О. купел“. С протокол между [фирма] и "Е.И.Ю.“ дружествата се обвързват с условията на сключен договор от 11.10.2005 г., с който [фирма] прехвърля на "Е.И.Ю.“ правото на строеж върху поземлен имот № 422 в кв. 117, м. "Горна баня“, с цел проектиране, изграждане и продажба на жилищен комплекс, като страните са се обвързали в сделка при идентични условия с тези на договора и за поземлен имот № 545, граничещ с поземлен имот № 422. По искане на [фирма] и [фирма] е инициирана процедура за разрешаване изработване на проект за подробен устройствен план (ПУП) Изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) на УПИ XXXIV, кв. 117, м. "Горна баня“, по която е издадена Заповед № РД-09-50-830/13.07.2007 г. на главния архитект на С.. Със заповедта е одобрено ИПР на м. "Горна баня“, кв. 117, като от УПИ ХХХIV-422, УПИ ХХХI-"за болничен комплекс, републикански център по протезиране, възстановителна хирургия, производство на протези“ и УПИ I - "за болничен комплекс“ се създават нови УПИ ХХХIV-422,545, УПИ ХХХI - "за болничен комплекс, републикански център по протезиране, възстановителна хирургия, производство на протези“, УПИ I - "за болничен комплекс“, създаване на задънена [улица] и изменение на плана за застрояване за УПИ XXXIV, кв. 117, м. "Горна баня“. В законоустановения срок за обжалване е постъпила една жалба, видно от писмо изх. № АБ-66-02-19/04/18.02.2008 г. на кмета и главния архитект на район "О. купел“. Същата е комплектована с административната преписка и изпратена за разглеждане по компетентност в Административен съд София-град. Образувано е адм. дело № 1851/2008 г. по описа на 28 състав. С влязло в сила съдебно решение на 29.11.2013 г. е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-09-50-830/13.07.2007 г. на главния архитект на С.. В хода на производството по събиране на доказателства е изискано адм. дело № 1851/2008 г. по описа на АССГ, както и адм. дело № 9339/2013 г. по описа на ВАС, в кориците на които са приложени доказателства за процесуално представителство на [фирма] пред АССГ (л. 84 по адм. дело № 1851/2008 г.) и за уговорено между страните възнаграждение в размер на 500 лева, без да става ясно дали същото е платено, както и за направени разходи в размер на 240 лева за вещо лице (л. 84 и л. 308 по адм. дело № 1851/2008 г.) и доказателства за процесуално представителство на [фирма] пред ВАС (л. 37 по адм. дело № 9339/2013 г.) и за уговорено между страните възнаграждение в размер на 500 лева, платено в брой, както и за направени разходи в размер на 25 лева за държавна такса. В настоящото производство, с оглед доказване направени проектантски разходи, са приложени 6 броя фактури - № [ЕГН]/02.07.2007 г. (л. 59 по делото), № 00000000011/05.12.2007 г. (л. 60), № [ЕГН]/12.09.2012 г. (л. 61), № [ЕГН]/02.07.2007 г. (л. 80), №[ЕИК]/19.10.2007 г. (л. 81) и № [ЕГН]/24.11.2009 г. (л. 82). Представени са и Договори за правна защита и съдействие, а именно - № 0616368 с уговорено възнаграждение в размер на 2000 лева, както и платежни нареждания от дати: 10.12.2008 г. за платен хонорар и такса в размер на 1200 лева, от 29.06.2009 г. за платен адвокатски хонорар в размер на 2500 лева, от 10.12.2008 г. за преведено нареждане за такса и хонорар в размер на 10 222 лева, фактура от дата 24.10.2013 г. за платени 600 лева – процесуално представителство по адм. дело № 9339/2013 г. с оглед доказване направени разходи пред две инстанции с оглед обжалване на Заповед № РД-09-50-830/13.07.2007 г. на главния архитект на СО. Представени са и протоколи към Договори за правна защита и съдействие, даващи отчет за извършената работа на процесуалния представител на ищеца при обжалване на процесната заповед пред АССГ – л. 197 по делото за общо дължимо възнаграждение от 10 222 лева, л. 199 по делото за общо дължимо възнаграждение от 1200 лева и л. 200 по делото за общо дължимо възнаграждение от 2500 лева. Няма спор, че тези договори, платежни нареждания и фактури за процесуално представителство не са представяни в производствата по адм. дело № 1851/2008 г. по описа на АССГ, както и адм. дело № 9339/2013 г. по описа на ВАС. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е процесуално допустим като предявен от страна, която има правен интерес и срещу ответник, който е пасивно легитимиран по него. ЗОДОВ създава задължение за държавата и общините да отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Идеята е неблагоприятните последици от евентуално положително за увредения решение да бъдат понесени от бюджета на това учреждение, в чиито състав са причинителите на вредите. Съдът приема, че когато твърденията са за вреди, причинени от незаконосъобразни актове на главния архитект на съответната администрация при Столична община, пасивно легитимирана по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е именно общината. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Фактическият състав на ангажирането на отговорността на държавата и общините за вреди съдържа няколко елемента, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, да са отменени по съответния ред; от тях да е настъпила вреда, както и най-накрая да е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. В случая вредите се претендират от незаконосъобразен административен акт – отменена заповед за одобряване изменението на РП чрез създаване на нови УПИ и изменение на ЗП за УПИ XXXIV, с което съдът приема, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ. Твърди се, че допуснатите съществени нарушения в производството по издаване на заповедта, довели до отмяната й, следва да бъдат възложени в тежест на Столична община. В случая обаче, ищецът е понесъл вреди не в резултат на издаден срещу негово право или законен интерес административен акт, а по причина на отмяната на издадена в негова полза заповед за изменение плана за регулация и плана за застрояване. Съдът намира, че основаният въпрос при разглеждания казус е възможността да бъдат понесени вреди от лицата, които се ползват от отменения като незаконосъобразен административен акт. Принципът на законността е основен принцип при упражняването на административна дейност (чл. 4 АПК). Административните органи са длъжни да съблюдават закона във всички случаи, когато се произнасят с административен акт. Ако изискванията на закона не бъдат спазени, административният акт може да бъде отменен и от отмяната му да последват вреди за онези лица, които се ползват от него. Анализът на материалноправната и процесуалноправната уредба на отговорността на държавата и общините за вреди води до заключението, че правото на иск по ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) принадлежи на лицата, които са претърпели вреди от издаването на неблагоприятни за правния им статус административни актове, отменени по съответния ред от административните съдилища. При положение, че искът може да се предяви едновременно с оспорването на административния акт, за което законът изисква правен интерес, логично следва изводът, че лицата, за които административният акт е благоприятен, към категорията на които принадлежи и ищецът, не са легитимирани да търсят обезщетение за вреди по реда на специалния закон. Заповедта на главния архитект на СО всъщност представлява облагоприятстващ ищеца индивидуален административен акт. Ищецът е понесъл вреди не в резултат на издаден срещу негово право или законен интерес административен акт, а по причина на отмяната на издадена в негова полза заповед, с което е одобрено исканото от ищеца изменение на РП и ЗП. В горния смисъл е и практика на ВАС в решение № 799/17.01.2013 г. по адм. дело № 5147/2012 г. на Трето отделение и решение № 7702/17.12.2018 г. на АССГ, Второ отделение, 31-ви състав по дело № 2713/2018 г. При благоприятстващ административен акт, вредите за лицето в чиято полза е издаден са опосредени от волята на лицето да се възползва от акта, т.е. те не са пряка и непосредствена последица от акта, като липсва причинно-следствената връзка между тях. Настоящият съдебен състав намира също, че от представените с исковата молба доказателства, не се доказва претендираните вреди да са настъпили реално, както не е доказано, че същите са в резултат като пряка и непосредствена последица на отменения административен акт - заповед № РД-09-50-830/13.07.2007 г. на главния архитект на С.. По отношение на поисканите разходи за проектиране, съдът приема, че наличните договорки между две частни дружества по договор, предвиждащ изграждане на комплекс в имот № 422, не могат да обвържат Столична община, която да носи отговорност за договорки между тези страни. Страните по тези договори са се уговорили на база на свои очаквания за действия или бездействия на трето лице, каквото в случая е общината. Осъществяването само на една несигурна очаквана полза сама по себе си не съставлява обаче основание да се търси обезщетение. Сключеният между двете дружества договор (единият, от които е ищец в настоящото производство) има сила само между тях, не и за третото лице - общината. Той не е бил във връзка с дейността на общината и тя не следва по презумция да знае за намеренията на собственика за застрояването. След като е нямало издаден акт за одобряване на ПУП към момента на сключване на договора и влязъл в сила такъв, договарянето на ищеца с потенциален изпълнител на строителството е въпрос на стопански риск. От представените документи се установява, че повече от две години преди да бъде издадена заповед № РД-09-50-830/13.07.2007 г. на главния архитект на С. за одобряване на проект за ПУП за нов УПИ XXXIV, ищецът по своя свободна воля се присъединява с протокол към договор за строителство от 11.10.2005 г. между "Е.И.Ю.“ и [фирма], за проектиране и строителство на комплекс от жилищни площи и тяхната разпродажба на свободния пазар. Съгласно чл. 137, ал. З ЗУТ изрично се предвижда, че строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и реда на ЗУТ. В чл. 148, ал. 1 ЗУТ изискване на закона е строежите да се извършват само въз основа на издадено за тях разрешение за строеж. По времето на сключване на договора, правната уредба на ЗУТ изисква ПУП да се одобрява с административен акт, който се връчва на заинтересованите страни и подлежи на съдебно оспорване, съгласно чл. 215 във връзка с чл. 214, т. 1 ЗУТ. Едва след влизане в сила на акта, с който е одобрен ПУП се изработват инвестиционни проекти за дадения строеж. Към датата на подписване на протокола от ищеца той не разполага с одобрен и влязъл в сила акт за одобряване на ПУП-ИПРЗ за имота си, нито със съгласувани и одобрени инвестиционни проекти за жилищен комплекс и издадено и влязло в сила разрешение за строеж. По действащия тогава ПУП за м. "Горна баня, одобрен със Заповед № РД-50-307/20.04.1995 г. и решение № 85 от 06.08.2003 г. на СОС, ПИ с пл. № 545 попада в границите на УПИ I - "за болничен комплекс“, кв. 117, м. "Горна баня“ и за него е предвидено застрояване съобразно предназначението на УПИ. Независимо от всичко това ищецът се е договорил с изпълнителя. В риск на договарящите е какви ще бъдат предвижданията за този имот при бъдещото му регулиране, поради което евентуално претърпените вреди от нереализираната към датата на прекратяване на предварителния договор сделка е в причинна връзка не с бъдещото на заповед за одобряване на ПУП, а в резултат на неосъществили се правни очаквания на страните относно бъдещия градоустройствен статут на имота. Общината не е страна по договора за строителство и той не е сключен от [фирма] въз основа на издаден акт за одобряване на ПУП за имота с отметка, че е влязъл в сила, нито въз основа на влязло в сила разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти за сградата. Ищецът е възложил проектиране и изграждане на жилищна сграда в имота му на 11.10.2005 г. - преди да е приключило административното производство и компетентния административен орган да се произнесъл с административен акт дали одобрява внесения проект за ПУП или не. Поради което неоснователно и недоказано е твърдението на ищеца, че е налице причинно-следствена връзка между издаването на заповед № РД-09-50-830/13.07.2007 г. на главния архитект на С., отменена от АССГ и направените плащания по фактури. Следва да бъде допълнено, че от фактури № [ЕГН]/02.07.2007 г. за стойност от 2112.30 лава, № 00000000011/05.12.2007 г. за стойност от 6450.84 лева, № [ЕГН]/12.09.2012 г. за стойност от 420 лева, № [ЕГН]/02.07.2007 г. за стойност от 2581.69 лева, №[ЕИК]/19.10.2007 г. за стойност от 8449.69 лева и № [ЕГН]/24.11.2009 г. за стойност от 58674.90 лева не става ясно плащането за какво е извършено, какви са отношенията между ищеца и този, в чиято полза е направено плащането, както и дали изобщо има връзка между направените по фактурите плащания с отменената заповед № РД-09-50-830/13.07.2007 г. на главния архитект на С.. По отношение на претенцията за обезщетение за имуществени вреди от заплатените адвокатски хонорари за процесуално представителство пред две съдебни инстанции – по адм. дело № 1851/2008 г. по описа на АССГ и адм. дело № 9339/2013 г. по описа на ВАС, съдът намира, че така представените договори и платежни нареждания (описани подробно по-горе) са съставени единствено и само за нуждите на настоящото производство и не доказват извършването на плащане, което да се приеме като реално претърпени и претендирани от ищеца имуществени вреди, тъй като са представени едва в настоящото производство. Това което присъства в кориците по делото на АССГ и в кориците по делото на ВАС са пълномощни, от съдържанието на които е видно, че ищецът упълномощава адв. К. да осъществява процесуално представителство по повод издадената заповед, съответно пред АССГ, където ищецът е бил заинтересована страна и впоследствие пред ВАС, където е бил жалбоподател. В адвокатското пълномощно от дата 17.03.2008 г. е уговорено възнаграждение в размер на 500 лева, за което обаче липсват доказателства за извършено реално плащане. В адвокатското пълномощно от дата 25.10.2013 г. също е уговорено възнаграждение в размер на 500 лева, които са били платени в брой (според отбелязаното), което противоречи и разколебава съда в истинността на представената в настоящото производство фактура от дата 24.10.2013 г. за платени по банков път 600 лева за процесуално представителство по адм. дело № 9339/2013 г. на ВАС (л. 67). В случая, не е доказано безспорно от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в действително заплатено от него адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. По делото, приключило с отмяна на процесната заповед от съда, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. Но наличието само на отменен административен акт и ползването на адвокатска защита в съдебното производство по отмяната, не е достатъчно за да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Освен това разходите не представляват вреди от незаконосъобразен административен акт, а разноски за производствата пред съдилищата. Според процесуалните правила, които уреждат разноските на страните, направените разходи остават в тежест на загубилата страна. При така представените и събрани доказателства съдът намира, че ищецът не е установил с пълно и главно доказване релевантните за спора факти, а именно вредата, т.е. направените разноски за процесуално представителство и разходи за проектиране и техния размер, поради което искът му се явява неоснователен и недоказан. Не се ангажират доказателства, в настоящото производството, от които съдът да установи по безспорен начин, че претендираните вреди са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконосъобразния акт на главния архитект на СО. С оглед изхода на делото, и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, вр. чл. 143, ал. 4 АПК, на ответника се дължат разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ, се определя в размер на 200 лева. Водим от горното, Административен съд София-град, II отделение, 72-ри състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за осъждане на Столична община да заплати нa [фирма] с[ЕИК] сумата от 15 423.14 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2013 г., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско и други възнаграждения, такси, сторени по адм. дело №1851 по описа на АССГ за 2008г. и адм. дело №9339 по описа на ВАС за 2013г., също разходи за проектиране, във връзка с отменена като незаконосъобразна заповед №РД-09-50-830/13.07.2007г на главния архитект на Столична община. ОСЪЖДА

[фирма] с[ЕИК] да заплати на Столична община съдебни разноски в размер на 200 (двеста) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р. Б в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: