Р Е Ш Е Н И Е № 2518

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 72 състав, в публично заседание на 12.03.2019 г. в следния състав: СЪДИЯ: М. М

при участието на секретаря Т. С, като разгледа дело номер 365 по описа за 2019 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 - чл.178 АПК вр. с чл.195б ЗВ и чл.166 ДОПК.. Производството по делото е образувано по жалба, подадена от [фирма] с ЕИК:[ЕИК] срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №26/13.12.2018г. на Д. К. – директор на Б. дирекция "Черноморски район“ към МОСВ, с който е установено, че жалбоподателя има задължение за главница в размер на 13 238,52 лв., представляваща такса за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. за правото на водовземане от подземни води посредством водовземно съоръжение Сондаж Р-57 "Македонка", намиращ се в поземлен имот с идентификатор № 18160.41.34 по КККР на [населено място], [община], област Д., предоставено по силата на разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 2151 0342/29.05.2014 г., издадено от Директора на БДЧР, за цели: питейно-битово водоснабдяване (обществено) и напояване (обществено) на [населено място], [община], област Д., изчислена съобразно чл.11, ал.1 и чл.12, ал.2, т.1 и т.З от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, от която такса 13 238,48 лв. са за ползвани (отнети) 661 924 куб. м. вода за цел "обществено питейно-битово водоснабдяване", при единичен размер на таксата от 0,02 лв./куб. м., и 0,04 лв. са за ползвани (отнети) 3 куб. м. м вода за цел "обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури", при единичен размер на таксата от 0,012 лв./ куб. м. Сумата от 13 238,52 лв. е дължима ведно със законната лихва, считано от 01.04.2018 г. до окончателното й изплащане. В жалбата са изложени възражения за незаконосъобразност на оспорения акт. Жалбоподателят посочва бланкетно, че оспореният АУПДВ е издаден при съществени процесуални нарушения – липсва изискуемата форма, липсват и мотиви. Поддържа, че извършените проверки са необективни, долколкото в същите не е посочено, че са били засечени бодомерите за реално изразходвано количество водни маси и няма как да бъде установено действително пропуснатото количество водни маси за напояване. Моли за отмяна на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Ответникът по делото директора на Б. дирекция, "Черноморски район“ е представил становище, с което оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения, че АУПДВ е издаден при стриктно спазване на процесуалните прави и материалния закон. Моли за отхвърляне на жалбата. СГП не взема становище и не се представлява. Административен съд София-град, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

[фирма] е титуляр на Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 2151 0342/29.05.2014 г., издадено от Директора на БДЧР, за водовземане от подземни води, посредством водовземно съоръжение - Сондаж Р-57 "Македонка", намиращ се в поземлен имот с идентификатор № 18160.41.34 по КККР на [населено място], [община], област Д., с цели и обекти на водовземането: за питейно-битово водоснабдяване (обществено) на [населено място], [община], област Д. и за напояване (обществено) на 300 дка земеделски земи в землището на [населено място], [община], област Д.. Разрешителното е с начален срок на действие 29.05.2014 г. и краен срок: 30.05.2024 г. Разрешеният годишен воден обем по целите на ползване на водата, съгласно Раздел "Разпределение па разрешения годишен воден обем за различните цели на ползване на подземните води" към издаденото Разрешително № 2151 0342/29.05.2014 г., възлиза на 1 560 000 м3 годишно, от които за питейно - водоснабдяване - 1 494 000 м3 и напояване -66 000 м3. На основание чл.194, ал.1, т.1, б."б", във връзка с ал.2 и чл. 194а, ал. 1 ЗВ и чл.7, ал.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, за предоставеното право за водовземане от Сондаж Р-57 "Македонка", намиращ се в поземлен имот с идентификатор № 18160.41.34 по КККР на [населено място], [община], област Д., титулярът на разрешителното дължи такса, която се определя на база отнетия обем вода по показания на монтирано, работещо и отговарящо на нормативните изисквания измерващо устройство, в зависимост от целта на водовземането. С писмо вх. № 26-00-950(2)/23.01.2018 г., [фирма] е представило на Директора на БДЧР 2 броя дневници за данните от замерванията на Сондаж Р-57 "Македонка", в изпълнение на условие по т. 2.1.1 от Раздел "Условия за предоставяне на информация от собствен мониторинг" от Приложение към издаденото Разрешително, съдържащи показанията на разходомерните устройства (РУ), монтирани за измерване на ползваните водни количества но двете разрешени цели. Съгласно представената информация, през 2017 г. отнетите водни количества за цел "питейно-битово водоснабдяване", отчетни по РУ възлизат на 661 924 м3, а отнетите водни количества за цел "напояване", отчетни по РУ възлизат на 3 м3. С писма вх. 26-00-228/02.02.2018 г. и вх. 26-00-228(1)/02.02.2018 г., титулярът е представил в БДЧР декларации по чл. 1946 от ЗВ но образец за изчисляване размера на дължимата такса водовземане от подземни води за периода 01.01 - 31.12.2017 г. по разрешително № 2151 0342/29.05.2014 г. по двете разрешени цели на водовземане. В декларациите са посочени отнети водни количества за цел "питейно-битово водоснабдяване", отчетни по РУ възлизащи на 661 924 м3 и отнети водни количества за цел "напояване", отчетни по РУ възлизащи на 3 м3. Съгласно чл. 194б, ал. 3 от ЗВ, директорът на БДЧР е извършил проверка на информацията, представена с горецитираните декларации по чл. 1946 от ЗВ и съответствието й с резултатите от собствения мониторинг, представени от титуляра, показанията на РУ и резултатите от извършения през годината контрол. Въз основа на съпоставката е изготвена справка с изчисления за размера на дължимата такса, възлизаща на 13 238,52 лв. за отнети водни количества по двете разрешените цели на водовземане, от които: 13 238,48 лв. за ползвани 661 924 м3 вода за цел "обществено питейно-битово водоснабдяване" и 0,04 лв. за ползвани 3 м3 вода за цел "обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури". На основание чл. 11, ал. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, таксата е определена по следната формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода съгласно таблиците по чл. 12 от Тарифата - в лв./куб.м.; W - размерът на отнетия годишен воден обем - в куб. м. На база двете разрешени цели на ползване на водата и единичния размер на таксата по всяка цел, посочен в чл. 12, ал.2, т. 1 и т. 3 от Тарифата, таксата е изчислена, както следва: за цел "обществено питейно-битово водоснабдяване“ - 13 238,48 лв.; за цел "обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури" - 0,04 лв. Общият размер на задължението за 2017 г. за такса водовземане от подземни води, определени по горните основания и ред е в размер на 13 238,52 лв. На основание чл.194б, ал. 4 от ЗВ до дружеството е изпратено уведомително писмо с изх. № 26-00-950(3)26-00-228(3)/22.02.2018 г., за дължимата такса за 2017 г., възлизаща в общ размер на 13 238,52 лв., срока за заплащане - 31.03.2018 г. и банковата сметка по която следва да се преведе дължимата сума. Писмото е получено от представител на дружеството на 26.02.2018 г., видно от отбелязването на известието за доставка към него. В законоустановения срок до 31.03.2018 г., не е постъпило плащане, както и не са входирани възражения срещу основанията и размера на определената такса. Предвид липсата на постъпило плащане за погасяване на задължението в законоустановения срок - 31.03.2018 г., на дружеството е изпратена Покана за доброволно изпълнение (ПДИ) изх. № 26-00-570/28.05.2018 г. за сумата в размер на 13 238,52 лв., дължима по разрешително № 2151 0342/29.05.2014 г. Поканата е получена от представител на дружеството на 30.05.201 8 г. видно от отбелязването на известието за доставка към нея. В определения за доброволно изпълнение седемдневен срок от получаване на поканата, по сметката на БДЧР няма постъпило плащане. За изплащане на дължимата такса за водовземане от подземни води в общ размер на 13 238,52 лв., от страна на БДЧР, с писмо изх. № 26-00-570(А1)/06.08.2018 г. до [фирма] е изпратено уведомление за започване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане за дължимата такса по разрешително № 2151 0342/29.05.2014 г. за 2017 г. Уведомлението е получено от представител на титуляра на 08.08.2018 г., като в указания седемдневен срок няма постъпило плащане и/или възражение по дължимостта на сумата. Горепосочените обстоятелства са отразени в Констативен протокол № 690 /09.10.2018 г. за извършен контрол за изпълнение на задълженията по чл.194, ал.1, т.1, б."б" и чл.195б, ал.2, т.4 от ЗВ, за заплащане на такса за водовземане от подземни води, във връзка със съставяне на акт за установяване на публични държавни вземания по реда на чл.166 от ДОПК. С акт за установяване на публично държавно вземане №26/13.12.2018г. на Д. К. – директор на Б. дирекция "Черноморски район“ към МОСВ, е установено, че жалбоподателят има задължение за главница в размер на 13 238,52 лв., представляваща такса за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. за правото на водовземане от подземни води посредством водовземно съоръжение Сондаж Р-57 "Македонка", намиращ се в поземлен имот с идентификатор № 18160.41.34 по КККР на [населено място], [община], област Д., предоставено по силата на разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 2151 0342/29.05.2014 г., издадено от Директора на БДЧР, за цели: питейно-битово водоснабдяване (обществено) и напояване (обществено) на [населено място], [община], област Д., изчислена съобразно чл.11, ал.1 и чл.12, ал.2, т.1 и т.З от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, от която такса 13 238,48 лв. са за ползвани (отнети) 661 924 куб. м. вода за цел "обществено питейно-битово водоснабдяване", при единичен размер на таксата от 0,02 лв./куб. м., и 0,04 лв. са за ползвани (отнети) 3 куб. м. м вода за цел "обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури", при единичен размер на таксата от 0,012 лв./ куб. м. Сумата от 13 238,52 лв. е дължима ведно със законната лихва, считано от 01.04.2018 г. до окончателното й изплащане. Актът за установяване на публично държавно вземане е връчен на жалбоподателя на 17.12.2018 г. Дружеството не се е възползвало от административния ред за оспорване на акта.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на АССГ, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи: Предмет на оспорване е акт за установяване на публично държавно вземане, с който е установено, че жалбоподателя има задължение за главница в размер на 13 238,52 лв., представляваща такса за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. за правото на водовземане от подземни води посредством водовземно съоръжение Сондаж Р-57 "Македонка", намиращ се в поземлен имот с идентификатор № 18160.41.34 по КККР на [населено място], [община], област Д., предоставено по силата на разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 2151 0342/29.05.2014 г., издадено от Директора на БДЧР, за цели: питейно-битово водоснабдяване (обществено) и напояване (обществено) на [населено място], [община], област Д., изчислена съобразно чл.11, ал.1 и чл.12, ал.2, т.1 и т.З от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, от която такса 13 238,48 лв. са за ползвани (отнети) 661 924 куб. м. вода за цел "обществено питейно-битово водоснабдяване", при единичен размер на таксата от 0,02 лв./куб. м., и 0,04 лв. са за ползвани (отнети) 3 куб. м. м вода за цел "обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури", при единичен размер на таксата от 0,012 лв./ куб. м. Жалбата срещу процесния акт е подаден в срока по чл. 149, ал.1 АПК. Жалбоподателят не е упражнил правото си да оспори акта по административен ред по правилата на чл. чл. 145, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 97, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Компетентен да се произнесе по подадената жалба срещу акта за установяване на публично държавно вземане /чл. 131, ал. 1 АПК/, е АССГ, поради което с жалбата е сезиран надлежния орган. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт, тъй като с него се засягат негови права и законни интереси, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства. При проверката на административния акт, съдът не е обвързан от основанията, въведени от оспорващия, нито от неговото искане. Съдът следва да отмени или обяви за нищожен акта и ако констатира порок, който оспорващият не е посочил. Разгледана по същество е неоснователна.

По съответствие на заповедта с процесуалните правила: Оспореният акт е издаден от директора на Б. дирекция, "Черноморски район“, който съгласно разпоредбата на чл. 195б ЗВ е компетентен да издава актове за установяване на публично държавно вземане относно вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси от същия закон. В този смисъл, оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон и в рамките на отредената му териториална компетентност. При издаването на акта за установяване на публично държавно вземане са спазени установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт - чл. 59, ал.2 и ал.3 от АПК, доколкото в ЗВ няма други специални изисквания. Посочен е издателят на акта, адресатът, сумите, които се дължат, периода за който са дължими, както и основанието на което са изчислени. Предвид специалните изискванията на чл. 195б, ал.2 ЗВ, са посочени и писмените доказателства, въз основа на които е издаден акта, като е отразена фактологията по издаването на акта, а именно: разрешително за водовземане от минерална вода, констативния протокол, в който са установени задълженията, поканата за доброволно изпълнение и т.н. Изложени са фактическите и правни основания за издаването му. Мотиви се съдържат както в самия акт, така и в приложените писмени доказателства към административната преписка. Актът е мотивиран в достатъчна степен, за да може да се установи волята на органа. При издаването на акта са спазени специалните административно-производствени правила по ЗВ, като е съставен констативен протокол и на жалбоподателя е предоставена възможност за доброволно заплащане на задълженията.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че са допуснати съществени нарушения на производствените правила, тъй като в акта за установяване на публично държавно вземане не е посочена формулата, по която е изчислена таксата. В актът се съдържа конкретно посочване на формулата, по която е изчислена таксата и са изписани разпоредбите, на основание на които е изчислена таксата. За длъжника става напълно ясно по какъв начин е изчислено задължението.

Неоснователни са бланкетните възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липсата на мотиви. Видно от съдържанието на акта е наличието на детайлни и разбираеми мотиви за негото издаване. В конкретния случай фактът на неплащане на таксите е установен с констативния акт, а и не се оспорва от жалбоподателя. Лично той е представил в БДЧР декларации по чл. 1946 от ЗВ но образец за изчисляване размера на дължимата такса водовземане от подземни води за периода 01.01 - 31.12.2017 г. В декларациите са посочени отнети водни количества за цел "питейно-битово водоснабдяване", отчетни по РУ, възлизащи на 661 924 м3 и отнети водни количества за цел "напояване", отчетни по РУ, възлизащи на 3 м3. Буди недоумение, защо след като лично е декларирала тези водни количества, впоследствие със сезиращата съда жалба [фирма] ги оспорва. Освен това, съдът споделя становището, че за да бъде едно нарушение на процесуалните правила основание за отмяна на акта, то същото следва да бъде съществено такова. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган. Такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила не се констатират в случая. Поради това, съдът намира, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, като релевантните по случая факти са установени безспорно.

По съответствие на заповедта с материалния закон: Настоящият състав приема, че оспорения акт е постановен при спазване на материалните правила за това. По делото безспорно се установява, че в полза на дружеството жалбоподател е било издадено разрешение за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 2151 0342/29.05.2014 г., издадено от Директора на БДЧР, за водовземане от подземни води, посредством водовземно съоръжение - Сондаж Р-57 "Македонка", намиращ се в поземлен имот с идентификатор № 18160.41.34 по КККР на [населено място], [община], област Д., с цели и обекти на водовземането: за питейно-битово водоснабдяване (обществено) на [населено място], [община], област Д. и за напояване (обществено) на 300 дка земеделски земи в землището на [населено място], [община], област Д.. Разрешителното е с начален срок на действие 29.05.2014 г. и краен срок: 30.05.2024 г. В издаденото на дружеството разрешително за водовземане титулярът на разрешителното се задължава ежегодно да заплаща такса за вододземане. В чл. 8, ал.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване но воден обект и за замърсяване е посочена конкретната формула, по която следва да се изчисли задължението. Формулата е следната: Т = Е x W, където Т е размерът на дължимата годишна такса в лв., Е е единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10 - лв./куб. м и W - за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м. Съдът приема, че в случая такава се дължи и с неплащането й, жалбоподателя е останал задължен към ответника. Съгласно чл.1946, ал.1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) (ред. ДВ, бр.61 от 2010 г.) ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на МОСВ. Съгласно чл.194б, ал.4 и ал.5 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) (ред. ДВ, бр.61 от 2010 г.), при съответствие на информацията по ал.1 с условията по ал.3 Директорът на Басейновата дирекция уведомява писмено титуляра на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която следва да бъде заплатена. Формулата и компонентите за изчисляване на таксата за водовземане от подземни води, са дадени в чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал.2, т.1 и т.З от Тарифа за таксите за водовземане за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн. ДВ. Бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г. Съгласно чл.21, ал. 1 от Тарифата, таксата е годишна и се заплаща не по-късно от 31 март на следващата година. За периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. жалбоподателят е останал задължен към ответника за таксата, което задължение напълно законосъобразно е установено с акта за установяване на публично държавно вземане. Безспорно по делото е, че установената в акта сума за процесния период не е заплатена при дадената от ответника възможност за доброволно погасяване на задължението. Жалбоподателят не оспорва начина, по който е изчислено задължението му за съответния период, а единствено оспорва установените количества ползвана водна маса. Както вече беше посочено, жалбоподателят лично е декларирал тези количества, поради което оспорването им е напълно неоснователно. Освен това съгласно чл. 194б, ал. 3 от ЗВ, директорът на БДЧР е извършил проверка на информацията, представена с декларациите по чл. 1946 от ЗВ и е установил съответствието й с резултатите от собствения мониторинг и резултатите от извършения през годината контрол. Въз основа на съпоставката е изготвена справка с изчисления за размера на дължимата такса, възлизаща на 13 238,52 лв. за отнети водни количества по двете разрешените цели на водовземане, от които: 13 238,48 лв. за ползвани 661 924 м3 вода за цел "обществено питейно-битово водоснабдяване" и 0,04 лв. за ползвани 3 м3 вода за цел "обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури". Установява се по безспорен начин, че таксата е изчислена по действащата тарифа, формулата е приложена правилно, като показателите са заместени правилно с коректните стойности. Поради това сумата, която е посочена в акта за установяване на публично държавно вземане за процесния период е действително дължима.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не страда от пороците, описани в жалбата, както и до такива, водещи до неговата отмяна, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

По разноските: С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. На ответника принципно се дължат такива, но доколкото не са поискани, то не следва да му се присъждат разноски. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд София град

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Напоителни системи“ ЕАД с ЕИК:[ЕИК] срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №26/13.12.2018г. на Д. К. – директор на Б. дирекция "Черноморски район“ към МОСВ. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ:

Ключови думи
No law branches!