Р Е Ш Е Н И Е № 2515

гр. София, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, ХVІІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.03.2019 г. в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: Д.Г.Г Тафров

при участието на секретаря Г. Г и при участието на прокурора М. Ю, като разгледа дело номер 13578 по описа за 2018 година докладвано от съдия М. С, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208-228 от АПК във вр.чл.63 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от Застрахователно дружество [фирма] - [населено място], ЕИК[ЕИК] представлявано от С. П. и К. К., чрез адвокат М. Г. срещу Решение от 20.11.2018 г. по нахд № 6191/2018 г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав, с което е потвърдено изцяло наказателно постановление № Р-10-175/09.03.2018 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор”, с което на касатора, на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ), вр. §. 1, т. 51 от ДР на КЗ, е наложено административно наказание "имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост – касационни

основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК, вр. чл.63, ал.1 ЗАНН. Твърди се, че нарушението не е извършено в условията на повторност, тъй като КЗ, съгласно чл.108, от който е наложена санкцията, влиза в сила на 01.01.2016 г. Сочи, че относимо за повторността на нарушение по чл. 108 КЗ, по смисъла на § 1, т.51 от ДР на КЗ би било единствено нарушение на разпоредбата на чл. 108 от КЗ от 01.01.2016 г., извършено в срок от една година от влизане в сила на НП по повод на това нарушение. Касаторът счита за неправилна правната квалификация на нарушението. Твърди несъответствие във фактическата обстановка, описана в АУАН и НП и дадената правна квалификация, както и че неправилно е определена датата на извършване на нарушението. Прави се оплакване от липсата на посочване в АУАН, че деянието било извършено в условията на повторност, а било въведено едва във НП. Развиват се и съображения за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и несъответствие на наложеното наказание на целите на административното наказване по чл. 12 от ЗАНН. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго, с което се отмени НП, евентуално да се измени размера на санкцията до предвидения в закона минимум. В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се представлява, не изразява становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба Комисията за финансов надзор чрез процесуален представител юрк. Г. оспорва жалбата. Моли решението да бъде оставено в сила. Изразява подробно становище по същество с писмени бележки.

Представителят на СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА счита жалбата за неоснователна. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-С.-град, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания прилагайки нормата на чл.218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със съдебно решение от 20.11.2018 г., СРС, НО, 17-ти състав по нахд № 6191/2018 г. е потвърдил НП № Р-10-175 от 09.03.2018 г., издадено от издадено от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор”, с което на касатора, на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. §. 1, т. 51 от ДР на КЗ, е наложено административно наказание "имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото показанията на свидетеля В. П., както и писмените доказателства, представени с наказателното постановление, приобщени по реда на чл.283 НПК. Въз основа на тях е обосновал

правен извод, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното дружество и които да обосновават отмяната на НП на това основание. Съдът приел за установено извършване на нарушение по чл.108, ал.1 КЗ, за което правилно бил приложен материалният закон по определяне размера на имуществената санкция и съобразено цялостното поведение на нарушителя. Съдът не намерил основания за прилагането чл. 28 от ЗАНН.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени относими нови доказателства. Съобразно чл. 218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. На основание чл. 220 АПК касационната инстанция възприема правилно установена от СРС фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства: Установено е от въззивния съд, че на 26.09.2017 г. на дружеството касатор е бил съставен АУАН № Р-06-777/26.09.2017 год. за това, че [фирма] не било определило и изплатило размера на обезщетението, респ. мотивирано отказало плащането по застрахователна претенция № [ЕГН], считано от 29.06.2017 г., в законоустановения срок от 15 работни дни - до 20.07.2017 г. (вкл.)., като по този начин на 21.07.2017 г. е извършило нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ. Прието е за установено, че всички изискуеми от застрахователя документи са му били представени на 29.06.2017 г., от която дата са започнали да текат 15-те работни дни за произнасяне. Въз основа на така съставения акт е било издадено и НП № Р-10-175/09.03.2018 г., в което били описани всички обстоятелства по нарушенията, включително и установените в хода на документалната проверка, като било прието, че е налице нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ, реализирано в условията на повторност по смисъла на § 1, т.51 от ДР на КЗ, след като санкционираното дружество било наказано за същото по вид нарушение с НП № Р-10-64/31.01.2017 г., влязло в законна сила на 16.07.2017 г.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е приел за несъмнено, че застрахователното дружество е извършило нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ, тъй като не е определило и изплатило размера на обезщетението, респ. мотивирано отказало плащането по застрахователна претенция № [ЕГН], в законоустановения срок от 15 работни дни - до 20.07.2017 г. включително.

Горната фактическа обстановка е установена от въззивния съд, който е събрал и гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя В. П.. Показанията й кореспондират с писмените доказателства, приети от съда.

Настоящият състав споделя изцяло направените от СРС правни изводи, че дружеството е осъществило състава на нарушението по чл.108, ал.1 от КЗ с непроизнасянето си относно претенцията по застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ.

Съгласно чл. 108, ал.1 КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А“ от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. В чл. 644 от КЗ е предвидена отговорност за нарушения на нормативната уредба. При повторно нарушение наказанието за юридическо лице или едноличен търговец е от 2000 до 40 000 лв. Към административната преписка са приложени доказателства за това, че дружеството е било санкционирано с НП № Р-10-64/31.01.2017 г., влязло в законна сила на 16.07.2017 год. за същото нарушение. По силата на § 1, т. 51 от ДР на КЗ, "повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение, което изискване в случая е спазено. На следващо място недоказано е оплакването в касационната жалба, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението. По делото не е било спорно между страните, че на 29.06.2017 г. са представени всички относими документи като от този момент е започнал да тече и 15-дневният срок по чл. 108, ал. 1 КЗ. Правилно административно- наказващият орган и СРС са посочили, че законоустановеният срок за произнасяне по претенцията изтича не по-късно от 20.07.2017 г. включително и считано от следващия работен ден, дружеството е било в неизпълнение. Относно релевираните твърдения в касационнта жалба, че в АУАН не се съдържали констатации относно наличието на предишни нарушения от същия вид, което съставлявало нарушение на административно - производствените правила. Преценката дали едно нарушение е извършено повторно е преценка на административно-наказващия орган и негово задължение е да обоснове защо налага санкция за извършено при условията на повторност нарушение. Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН сочи изчерпателно реквизитите на АУАН, като посочване на такава преценка не е предвидена. Поради изложеното неоснователен е наведеният от касатора довод, че при издаване на НП е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липса на посочване в АУАН, че нарушението е извършено повторно, което е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита. Както бе посочено в настоящия случай в оспореното НП е цитирано НП, което е влязло в сила на 16.07.2017 г. и е било за нарушение по чл. 107, ал. 1 КЗ отм. , за което на дружеството е наложена имуществена санкция. Нормата на чл. 107, ал. 1 от КЗ отм. и на чл. 108, ал.1 от КЗ предвиждат еднакъв състав на нарушение.

Наложената имуществена санкция е в минималния, предвиден от закона и съответства на целите на наказанието съгласно чл.12 от ЗАНН. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя доводите на въззивния съд досежно неоснователността на изложените във въззивната жалба възражения, част от които са въведени и в касационната жалба. СРС е изложил подробни и убедителни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло и не счита за необходимо да ги преповтаря.

По горните съображения, не се установиха сочените касационни основания, поради което оспореното съдебно решение, като постановено при правилно приложение на закона, при спазени процесуални правила, а наложеното наказание е справедливо, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен Съд С. – град, XVIII касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 20.11.2018 по НАХД № 6191/2018 г. по описа на СРС, НО, 17-и състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи
No law branches!