currdb:
Определение № 689 от 25.03.3013 по дело № 1096/2013 на Апелативен съд София

Производство по чл.278 ал.1 вр.чл.423 ГПК.

Производството по делото е приключило с постановено на 13.11.2012г. съдебно определение по гр.д.№ 800/2012г. по описа на ОС-Перник, ГК, с което е оставено без уважение възражението, направено от А. М. Б. срещу Заповед за изпълнение от 02.12.2009год. на основание чл.423, ал. 1 ,т.4 от ГПК.

Със същото определение е отменена по частна жалба на А. М. Б. заповед от 02.12.2009год., за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 6829/2009год. по описа на Пернишкия районен съд, в частта й, в която е разпоредено А. Б. да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 14.89 лева / горницата над 50.11 лева/ , представляваща държавна такса в заповедното производство като частната жалба в останалата й част е оставена без уважение.

Със същото определение е отменено разпореждане от 05.12.2011г. по ч.гр.д.№ 6829/2009год.на ПРС за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 02.12.2009год. за сумата от 14.89 лева,/горницата над 50.11 лева/, представляваща дължима от А. М. Б. държавна такса, като е обезсилен издадения изпълнителен лист, в тази му част и за посочената сума като разпореждане от 05.12.2011г. е потвърдено в останалата му част.

Съобщението за това определение не е било връчено на жалбоподателя, тъй като изрично е посочено, че то не подлежи на обжалване.

Частната жалба срещу това определение е депозирана на 29.01.2013г.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:

Определението по чл. 423 ГПК не подлежи на последващ инстанционен контрол. Това е така, поради обстоятелството, че тази част на заповедното производство, въвежда извънинстанционна проверка относно правото на участие на длъжника в заповедното производство в изчерпателно изброените случаи. Ако възражението се приеме за основателно, възстановява се висящността към момента по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако не бъде уважено, възстановява се стабилитета на заповедта за изпълнение. т.е., касае се за производство, сходно с производството по чл. 303 и сл. ГПК, приложимо към исковото производство.

Що се отнася до възражението по чл. 423 ГПК, което въззивният съд е отказал да приеме /не е уважил/, то има естеството на процесуалноправен институт в заповедното производство за проверка досежно правото на участие на длъжника в същото при наличие на лимитативно установени хипотези. Ето защо, ако такова възражение бъде прието се възобновява висящността на производството към момента по чл. 415, ал. 1 ГПК, докато ако не бъде уважено /прието/ от страна на въззивния съд, това което се възстановява е стабилитета на заповедта за изпълнение. В този смисъл правилно /законосъобразно/ ВКС в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 56 ОТ 24.01.2011г. по ч.т.д. № 804/2010г., Т. К., І Т.О. на ВКС е приел, че с отрицателното произнасяне на СГС /в случая ОС-Перник/ по основателността на възражението и оттам - по обусловеното от него искане за спиране на изпълнението, въззивното производство се е оказало окончателно приключено със съответното определение, което не подлежи на последващ инстанционен контрол. В заключение, правно несъстоятелна е тезата на частната жалбоподателка, че щом разпоредбата на чл. 423 ГПК не предвиждала изрично обжалваемост на определението, с което въззивният съд не приема възражението на длъжника по издадена заповед за изпълнение, то "по аргумент за противното, следвало да се прилагат останалите разпоредби на процесуалния кодекс, доколкото същите са приложими към конкретната хипотеза". Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК обаче, която представлява базисният текст в материята по обжалване на определенията /гл. ХХІ ГПК/, предвижда, че ако едно определение няма естеството на преграждащо по-нататъшния ход на делото, то подлежи на обжалване в случаите, изрично посочени в закона. т. е. по силата същия argumentum a contrario, се налага точно противоположният на тезата на жалбоподателката извод: че след като отрицателното определение на въззивния съд по чл. 423 ГПК не прегражда по-нататъшния ход на заповедното производство, а изрична негова обжалваемост не е предвидена в процесуалния закон, то на общо основание същото не подлежи на последващ инстанционен контрол пред ВКС.

Същевременно, доколкото с това определение не се дава разрешение по същество и на друго производство, което да е свързано с решаване на материалноправния спор относно заявеното в заповедното производство вземане, този съдебен акт на въззивния съд не попада и в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Следователно при липсата на създадена от законодателя обжалваемост на същото, в полза на настоящата жалбоподателка не е възникнало надлежно потестативно процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, на частна касационна жалба, поради което подадената при отсъствие на тази изискуема се от процесуалния закон абсолютна положителна процесуална предпоставка, частна жалба се явява недопустима.

Обстоятелството, че в производството по чл. 423 ГПК въззивният съд не упражнява правомощията си на същинска въззивна инстанция и не се произнася по правилността на първоинстанционния съдебен акт, изключва да е налице и основание за обжалваемост на постановеното в това производство определение по реда на чл. 274, ал. 2, пр.1 ГПК.

Същото се отнася до частта от определението, касаеща направените в заповедното производство разноски.

Отделен в тази връзка остава въпросът, че в случая касационен контрол би могъл да упражни единствено ВКС, а не САС, както и че размерът на заявеното вземане е и под законовоустановения миниум от 10 000 лв. за търговски дела, което е още едно основание за изключване на касационния контрол- арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 4 ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл.278 вр.чл.274 ал.1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, депозирана от А. М. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица][жилищен адрес] вх." В", ап.6 срещу определение постановено на 13.11.2012г. по гр.д.№ 800/2012г. по описа на ОС-Перник, ГК, с което е оставено без уважение възражението, направено от А. М. Б. срещу Заповед за изпълнение от 02.12.2009г. на основание чл.423, ал. 1 ,т.4 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 1096/2013г. по описа на САС, ГО, 2 състав, като процесуално недопустимо.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи
No law branches!