№492, 05.03.2013г.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на пети март две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА БАЕВА

ЧЛЕНОВЕ В. Н.

С. М.

Като разгледа докладваното от съдия Н. ч. гр. дело № 562 по описа за 2013г., взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на [фирма] срещу определението от 31.10.2012г. за прекратяване на производството по т. д. №5110/2011г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-5 състав. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, като излага доводи, че подадената от него искова молба е основателна и допустима във вида, в който е подадена. Посочва,че е внесъл държавна такса в размер на 6 000 лева, в съответствие със застрахователната оценка на лизинговото имущество, предмет на делото.

Ответникът по частната жалба [фирма] не изразява становище.

Съдът, след като обсъди доводите на частната жалбоподатели и провери обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Ищецът [фирма] е предявил срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.124 от ГПК за установяване на правото му собственост върху три броя товарни автомобили „И.”, предмет на договора за лизинг №000469-002/2005 и с правно основание чл.19 от ЗЗД за обявяване на договора за финансов лизинг №000469-002/2005 за окончателен договор за покупко - продажба. Ищецът поддържа,че ответникът не му е прехвърлил собствеността върху имуществото, предмет на договора за финансов лизинг №000469-002/2005, въпреки, че той е заплатил дължимите вноски по погасителния план към договора, ведно с лихвите. С определение от 12.04.2012г. съдът е прекратил производството по иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД поради това,че ищецът не е внесъл дължимата по този иск държавна такса. Определението е влязло в сила. С определение от 31.10.2012г. съдът е прекратил изцяло производството, като е посочил, че ищецът не заявява твърдения, че е придобил собствеността върху отдадената му на лизинг вещ.

За да е допустим предявения установителен иск за собственост, ищецът следва да излага твърдения,че е носител на вещното право на собственост върху процесния имот. Дали той действително е титуляр на това право е въпрос по съществото на правния спор. Когато обаче от твърденията на ищеца, изложени в исковата молба се установява,че той не е титуляр на претендираното от него вещно право, то предявеният иск е недопустим. В случая ищецът е заявил,че ответникът не му е прехвърлил собствеността върху имуществото, предмет на договора за финансов лизинг №000469-002/2005, въпреки, че е заплатил дължимите вноски по погасителния план към договора, ведно с лихвите. Същевременно в петитума на исковата молба моли да бъде установено правото му на собственост върху трите броя товарни автомобили „И.”, предмет на договора за лизинг. Следователно от твърденията в исковата молба се установява,че претендираното от ищеца право не съществува. Налице е противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, което не може да бъде отстранено чрез допълнително уточнение на молбата, тъй като изложените от ищеца фактически твърдения и искания са ясно формулирани, а съдът не може да указва на страните да изменят твърденията си.

Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Неоснователно е искането за възстановяване на внесената държавна такса, доколкото не е предвидена възможност за възстановяване на внесената държавна такса при прекратяване на производството поради недопустимост на иска.

Воден от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 31.10.2012г. за прекратяване на производството по т. д. №5110/2011г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-5 състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при наличие на основанията по чл.280 от ГПК в едноседмичен срок от съобщението до страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.