currdb:
Определение № 1333 от 06.06.2914 по дело № 2061/2014 на Апелативен съд София

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Образувано е по ч.ж. на Г. М. И. срещу определение № 7119 от 4.ІV.2014 г. на СГС, ГО, І-21 с-в по гр.д. № 794/2014 г., с което съдът е върнал исковата молба на жалбоподателя против Р България за сумата от 30000 лв. причинени неимуществени вреди от действията на съдия по ч.гр.д. 8865/2013 г. на СРС, ІГО, 28 с-в.

Недоволен от това определение е останал ищеца, който го е обжалвал в срок, поради което частната жалба е допустима. Жалбоподателят моли да се отмени определението на съда по изложените в жалбата му съображения.

САС, след като се запозна със становището на жалбоподателя и доказателствата по делото намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е предявил иск срещу Р България, представлявано от министъра на финансите за сумата от 30000 лв., неимуществени вреди от причинени болки и страдания. Твърди се в ИМ , че СРС, ГО, 28 с-в е издал решение срещу него без той /ищецът жалбоподател/ , да е бил уведомен за съдебното производство, като по този начин съдията му бил отнел правото на защита, постановено било едно незаконосъобразно решение в негова вреда, с което му били причинени неимуществени вреди.

Първоинстанционният съд при проверката си по допустимостта на иска съг. чл. 130 ГПК е установил, че искът е недопустим и е върнал ИМ. Въззивният съд намира, че ИМ е върната правилно. Искът на жалбоподателя е недопустим. Това е така защото процедурата по чл. 417 ГПК - заповед за изпълнение въз основа на документ не предвижда състезателност в производството, т.е. съдът когато се запознае с документите на които се основава вземането на кредитора, при поискване на последния / кредитора/ е длъжен да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист – вж. чл. 418 ГПК. Знанието на длъжника не е необходимо, т.е. съдът не следва да уведомява за това длъжника. За да се защити интереса на длъжника законодателят му е дал възможност да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение съгласно разпоредбата на чл. 419 ГПК. В случая съдът в лицето на СРС, 28 с-в е спазил разпоредбите на ГПК и съдията не е извършил никакво нарушение. Жалбоподателят е следвало да защити интереса си, като подаде молба срещу разпореждането за незабавно изпълнение съг. чл. 419 ГПК.

По ЗОДОВ , както е посочил в обжалваното определение и първоинстанционния съд не е предвидена такава възможност да се водят искови производства срещу съда. По този закон / ЗОДОВ/ законодателят е посочил точно срещу кои институции и в какви случаи могат гражданите да търсят обезщетение за неимуществени вреди, като законът не може да се тълкува разширително. В този смисъл определението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7119 от 4.ІV.2014 г. на СГС, ГО, І-21 с-в по гр.д. № 794/2014 г.

Определението на съда може да се обжалва пред ВКС на Р България в седмичен срок от съобщението му при условията на чл. 280 и сл. ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи
No law branches!