Производството е по чл. 274, ал. 1, вр.чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение от 31. 10. 2013 г. по т.д. № 6645/2013 г. на Софийски градски съд, VІ – 14 с-в, с което е прекратено производството по цитираното дело и същото е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд. Поддържа се, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът не е бил сезиран с обективно съединени искове за присъждане на дължими неустойки по отделни договори за изработка, а с един иск с правно основание чл. 92 ЗЗД с цена над 25000 лв. Иска се отмяната му и връщане на делото за градския съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Ответната страна по частната жалба [фирма] не изразява становище по същата.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:

Частната жалба е допустима, а разгледана по същество – основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК искове по граждански и търговски дела с цена над 25000 лв. са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция.

В случая, с подадената искова молба са въведени твърдения, че въз основа на сключен между страните договор за извършване на ремонт на автомобили, мотоциклети и мотопеди, ищцовото дружество е извършило, в периода 3. 08. 2010 г. – 16. 03. 2011 г., ремонт общо на 163 бр. моторни превозни средства, като за всеки от ремонтите били издавани отделни фактури, в които били описани дължимите за ремонта суми /възнаграждение и вложени части/. Твърди се, че ответното дружество е следвало да изплати дължимите за ремонта суми, посочени във фактурите, в 10 дневен срок от издаване на всяка от фактурите, както и че възложителят изпълнил това задължение при забава, след изтичане на уговорения срок. Твърди се, че в чл. 5.8. от сключения договор за изработка страните са постигнали съгласие при забавено изпълнение на задължението на възложителя за заплащане стойността на извършените ремонти, същият да дължи неустойка в размер на 1 % върху посочената в съответната фактура сума за всеки просрочен ден. Иска се осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата 25362, 08 лв. мораторна неустойка за забавено изпълнение на задължението за изплащане на всяка от сумите по фактурите в уговорения срок, считано от падежа по всяка от фактурите до изплащане на сумите.

От така въведените твърдения и петитум на исковата молба е видно, че ищецът твърди наличието на един договор за изработка, в изпълнение на който са извършвани ремонтните на моторните превозни средства и издавани фактурите и по който е уговорена мораторна неустойка, а не за 163 бр. самостоятелни договори за изработка, с отделно уговорени неустойки. Касае се за един иск с правно основание чл. 92 ЗЗД с цена 25362, 08 лв., а не за множество обективно съединени искове, всеки от които под 25000 лв., поради което делото е родово подсъдно на окръжен съд като първа инстанция.

По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение от 31. 10. 2013 г. по т. д. № 6645/2013 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-14 с-в и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: